Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 15.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 25.02.2016г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан П.
при секретаря Б.М., като разгледа гр.дело № 05158 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба от А.Д. срещу К.Т. съдът да постанови решение, с което на основание чл.
127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т.9 ЗБЛД да постанови заместващото съгласие на
ответника за напускане пределите на РБългария и издаването на необходимите
документи за това на малолетното дете Ю.К.Т., ЕГН ********** в страните от ЕС и
Холандия, Швейцария, Турция и Русия за период до 2 месеца през всяка календарна
година, придружавана от майката или от трето лице, така и с организирани от
съответната институция екскурзии, курсове, лагери и т.н., за срок от 5 години,
считано от датата на съдебното решение, алтернативно е поискано съдът да
постанови заместващото съгласие на ответника за напускане пределите на
РБългария и издаването на необходимите документи за това на детето в същите
държави за период до 45 дни през всяка календарна година, придружавана от майката или от трето лице, така и с
организирани от съответната институция екскурзии, курсове, лагери и т.н., за
срок от 4 години, считано от датата на съдебното решение. В исковата молба се
твърди, че с ответника са родители на малолетното дете, като родителите са
разведени и живеят разделени, като молителката е поела изцяло грижите по
отглеждането и възпитанието на детето, като бащата живеел повече от 5 години в
чужбина като нямал постоянни преки контакти с детето, а същевременно бабата на
детето живее в Италия от около 10 години, поради което за майката възникват
трудности при решаването на основни въпроси при отглеждането на детето,
включително с ответника не могат да постигнат съгласие и относно пътуването на
детето в чужбина.
Адв. Л. – назначена на осн. чл.
47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника, в хода на устните състезания пледира молбата да бъде
уважена. С молба вх. № 4663/25.02.2016г ответникът заявява, че не оспорва
предявения иск и е съгласен с изложените в молбата условия.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното
по делото решение № 640/09.11.2009г. по гр. д. № 4141/2009г. по описа на
Пернишкия районен съд (л. 3-4 от делото) се установява, че родители на детето Ю.К.Т.,
ЕГН ********** са страните по делото А.Д. и К.Т., с което решение е прекратен гр. брак между родителите,
като родителските права спрямо детето са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения с детето. Въз основа на социалния доклад,
изслушването на детето и гласните доказателства (св. З.И.), се установява, че понастоящем
детето е 5-ти клас в – гр. Перник; има добър успех и не среща сериозни
трудности при усвояване на учебния материал; два пъти в седмицата посещава и
курсове по английски език в Езиков център “Форс” – гр. Перник. В социалния
доклад е посочено, че бабата на детето по майчина линия от 10 години живее и
работи в Италия, връща се в България един път в годината. Детето споделя, че
иска да посети баба си в Италия и да разгледа страната, както и че иска да
вземе участие в екскурзии извън България, което на този етап е невъзможно
поради отказ на бащата да даде съгласие за такива пътувания. В изнесеното от
социалния работник се съдържат данни за финансова осигуреност на майката на
детето, което сочи на доброто й материално положение и възможност за
организиране на пътувания и за детето й в чужбина. Същевременно е налице дезинтересираност
от страна бащата по отношение грижите и нуждите на малолетното му дете, като
същият рядко е проявявал желание да го вижда и да го подпомага финансово.
Установи се също, че майката е правила опит да получи съгласието му за пътуване
на детето извън страната, като същият е отказал да й съдейства; детето страда
от това, че баща му не разрешава да пътува. Освен това, не се спори, а и
предвид изложеното при проучването от социалния работник, съдът приема за
установено, че майката не възпрепятства бащата да осъществява лични контакти с
малолетното си дете. В заключение социалният работник е изразил становище, че в
интерес на детето е да бъде разрешено пътуването му в чужбина. В този смисъл е
и желанието на самото дете, изслушано в съдебно заседание.
Имайки предвид основния критерий за
опазване интересите на детето, съдът намира, че в интерес на детето е да пътува
извън територията на Република България, да придобива впечатления и от другите
държави, като по този начин се разширява неговият мироглед. За да направи този
свой извод, съдът съобрази всички събрани по делото доказателства, в това число
възрастта, интересите на детето, обстоятелството, че детето се отглежда и
възпитава изключително от майката, която притежава необходимите родителски и възпитателски
качества, както и възможност за организиране на пътувания и за детето й в
чужбина, както и да разчита на съдействие от нейните роднини, в подкрепа на
който извод е и чл. 35, ал.1, изр. първо от Конституцията на РБългария, според
който "всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели", като
според чл. 35, ал.1, изр. второ КРБ "това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани". Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора
за Европейски съюз. Пътуването на детето в чужбина съдът намира, че не би накърнило
правото на бащата да се вижда с детето си, доколкото същото подлежи на
принудително изпълнение чрез предвидения за това процесуален способ, за което майката
носи отговорност. Отделно от горното, в случая работата на бабата на детето е
свързана с Италия, което налага постоянното й пребиваване в чужбина, през който
период детето може и е нужно за неговото правилно развитие да я посещава. Освен
това майката има възможности и пътува с цел развлечение – почивки и екскурзии. Несъмнено
в интерес на детето е да опознава чужди култури и да има възможност да попадне
в среда, в която се говори на чужд език - в случая не само английски език, на
който то се учи, но и да подобри и обогати познанията си и за други езици.
Според задължителната практика на
ВКС, разрешение може да бъде дадено за конкретни пътувания в определен период
от време до определена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например
държавите - членове на ЕС), или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се
преценява за всеки конкретен случай (в този смисъл са постановените по реда на
чл. 290 ГПК, решения на ВКС - решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008
г., ІV г. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., ІV г. о.,
решение № 982/15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., IV г. о., решение №
236/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., IV г. о., решение № 669/26.11.2010
г. по гр. д. № 1623/2009 г., III г. о. и др.). Искането на майката е за неограничен
брой пътувания, през определен период от време (до 2 месеца през всяка година) на
детето за срок до 5 години до определени държави (страните членове на ЕС - включващ
и Кралство Нидерландия, която е една от страните основателки), както и до
страни извън ЕС - Турция, Швейцария и Русия), където РБългария може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на
мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на
извеждането му зад граница. В тази връзка, следва да се посочи, че в случай на
неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС,
компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена подробно в чл. 10 от
Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г., като разпоредбите на този регламент имат
предимство пред други конвенции, включително и пред Хагската конвенция от 25.10.1980
г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца - чл. 60
от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. За другите държави извън ЕС – Швейцария, Турция и
Русия, те или са страна, ратифицирала Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, или с тях Република
България е сключила договор за правна помощ по граждански дела, включително и
семейни (с Турция – ратифициран с Указ №
160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., в сила от 27.10.1978 г.). Посочената Хагската
конвенция, представлява едно от най-важните многостранни споразумения в
областта на закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането
може да бъде постановено от съд на държавата, където детето е било отведено,
като в случай, че един от родителите незаконно прехвърли детето в друга държава
– страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно
най-бързо до предишното си местопребиваване. В тази връзка следва да се посочи,
че по делото не са установени факти, които да могат да обусловят извод, че
майката има други намерения, противопоставими на интереса на детето.
С оглед на това, съдът намира, че
изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност за напускане
пределите на страната, с оглед разширяване на мирогледа му, обогатяването му
още от ранна детска възраст и осигуряването на по-пълно развитие и израстване
като личност. По тези съображения при съобразяване интереса на детето, молбата следва
да бъде уважена като бъде заместено съгласието на бащата за пътувания на детето
до посочените държавите, за период до два месеца ежегодно за срок от пет
години.
Що се отнася до искането за
заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на общото дете на
страните, то съдът, след като прецени, че такъв до момента не е издаван, в това
число и липсата на каквито и да пречки за издаването му, намира молбата, в тази
й част за основателна, поради което и следва да бъде постановено решение, с
което да бъде заместено съгласието на ответника за издаване на паспорт на
общото дете на страните.
По
предварителното изпълнение на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а,
ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение, каквото искане молителката е заявила с първоначалната си молба. Разпоредбата
има предвид предварително изпълнение в смисъл на предварително приложение на
постановената от съда мярка и е специална по отношение на предвидените от чл.
242, ал. 2, т. 1 - 3 ГПК, като характерното в случая е, че допускането на
предварително изпълнение е предоставено на преценката на съда, при която отново
водещ е преди всичко интересът на детето, вкл. пред тези на родителите. Разгледано
по същество искането за допускане на предварително изпълнение на решението
според съда е основателно, за да не се осуети пътуването на детето, което е
изцяло в интерес на последното, като по делото няма данни и не са събрани
доказателства, установяващи неблагоприятни за детето условия на живот, създаващи
опасност за живота и здравето му, вкл. при допускане на предварително
изпълнение на решението.
По
разноските:
Молителят доказва направени разноски
общо в размер на 435,00 лв., от които 30 лв. – заплатена ДТ, 5 лв. – заплатена
такса за съд. удостоверение и 400 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които й се дължат от
ответника.
Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски по делото, а и липсват доказателства за направени такива,
поради което на ответника не се дължат разноски.
Ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда сумата 300,00 лв. –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на особен представител.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО,
на основание чл. 127а, ал.2 СК, вр. чл. 76, т.9 ЗБЛД, на бащата К.П.Т., ЕГН **********
***, за пътуването и пребиваването на детето му Ю.К.Т., ЕГН ********** извън
пределите на Република България за период до 2 (два) месеца през всяка
календарна година за срок от 5 (пет) години, считано от постановяване на
съдебното решение, в държавите-членове на Европейския съюз, както и в
Конфедерация Швейцария, Република Турция и Русия, съответно през държавите,
през които се преминава за пристигането в горепосочените държави и съюзи,
придружавана от А.И.Д., ЕГН **********, като нейна майка, или от трето лице с
писменото съгласие на майката при организирани от съответната институция, с
които детето е свързано и има отношения, екскурзии, международни езикови
курсове, лагери, при пътувания като почивка през време на лятната, пролетната и
коледна ваканции и при участието си в международни прояви, конкурси, обучения,
турнета, олимпиади, пленери и други, както и за издаване на международен паспорт
по реда на ЗБЛД на детето му Ю.К.Т., ЕГН ********** и други необходими
документи за тези пътувания.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в
частта на постановената от съда мярка, на основание чл. 127а, ал.4 от СК.
ОСЪЖДА К.П.Т., ЕГН **********
***, да заплати на А.И.Д.,***, сумата 435,00
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К.П.Т., ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата 300,00 лв. –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: