Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 14,05,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от
съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2379
по описа на съда за 2014 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422
вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
ИМ от “****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявана от изпълнителния директор ****, против Б.С.Ч., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 3153,00 лева, от които сумата от 2814,58 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2010 г. – м.април 2012 г. и
сумата от 338,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 01,07,2010 г.
– 04,02,2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27,02,2013 г., до
окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №1449/2014 г. по описа на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от “****” ЕООД отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.****, е с абонатен №042187. В с.з. ищецът,
редовно призован, не се представлява.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
чрез адв.Е.Ф. от АК Варна, ангажира становище, че
исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение, тъй като не е
внесена дължимата ДТ и не са посочени поотделно претенциите за всеки месец. По
основателността на иска се ангажира становище, че сумите отдавна са заплатени
от ответника и при направена справка в интернет страницата на ищеца не излизат
неплатени суми. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на ищеца. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се
явява и не се представлява.
Съдът, след
като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ”****” ЕАД. В производството, в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва
да докаже вземането си по основание и размер, като и размера на претендираната
лихва за забава.
От приложеното ч.гр.д. №1449/2014 г. по описа на
ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Съдът намира за безспорно установен
факта /с оглед представения нот.акт №17, том 1,
рег.№782, дело №18/2006 г. на нотариус **** – л.22 от делото/, че ответникът е
собственик на имот с аб. №042187, находящ
се в гр.****. Съдът намира за установен и факта, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за небитови нужди, съобразно ЗЕ, Раздел VII.
От заключението на ВЛ по назначената по
делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че ответникът е с абонатен №42187,
като за процесния период м.май 2010 г. – м.април 2012
г. начислената от „****“ ЕАД сума за ползвана топлинна енергия е в размер на 2814,58
лева, в това число 36,72 лева услуга дялово разпределение за два периода. След
направена справка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че сумите
за топлинна енергия не са платени от ответника за посочения период, а
представените по делото касови бонове касаят периоди, различни от посочените в
ИМ. ВЛ е установило, че размера на лихвата за забава от изискуемостта на
отделните плащания за периода от 01,07,2010 г. до 04,02,2013 г. е 338,42 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
От заключението на ВЛ по назначената по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, че при извършваните
ежемесечни отчети на общия топломер в СЕС са отчислявани за сметка на ищеца „****“
ЕАД технологичните загуби в АС за процесния период в
съответствие с нормативната уредба. ВЛ е установило също, че дяловото
разпределение от „****“ ЕООД през процесния период е
извършвано в съответствие с нормативната уредба, като общата топлинна енергия е
разбита и начислена по отделни пера за отопление и БГВ, също така в
съответствие с нормативната уредба са изготвяни изравнителни и коригиращи
сметки. Установено е, че общия топломер в абонатната станция на сградата –
етажна собственост е преминал първоначална и последващи
метрологични проверки в съответствие с нормативната уредба. Съдът кредитира
заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
На основание гореизложеното съдът
намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
като бъде признато за установено спрямо ответника съществуването на вземането, обективирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1449/2014 г. на ПлРС.
За пълнота следва да се отбележи, че
представените от ответника разпечатки от интернет страници не притежават
каквато и да било доказателствена стойност.
Ответникът е следвало да докаже плащане на претендираната
сума /в съответствие с разпределената доказателствена
тежест между страните/, което не е сторено.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 99,52 лева
за платена държавна такса и 400,00 лева депозит за ВЛ. Ищецът е претендирал заплащане
на юрисконсултско възнаграждение. Не е посочен
размер, но същият има право на такова в размер на 329,18 лева съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
редакцията към 27,02,2013 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИ/. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 329,18
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото съдът е определил юрисконсултско възнаграждение
в минималния предвиден размер, не следва да се обсъжда направеното във отговора
на ИМ възражение за прекомерност.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в
размер на 63,06 лева за държавна такса. Направеното възражение за прекомерност
от ответника обаче е основателно по отношение на присъдените разноски в
заповедното производство. Попълването и подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение в конкретния случай не е с фактическа или правна
сложност, ето защо разноските за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство следва да се редуцират до минимално
предвидения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение /в редакцията към 27,02,2013 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ/, или – до размера от 234,59 лева /изчислени по
реда на чл.7, ал.2, т.2 вр.ал.5 от Наредбата/. За
разликата до присъдените със заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1449/2014 г. на
ПлРС разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 653,53 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
че Б.С.Ч., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.****, представлявана от изпълнителния директор ****, сумата от сумата от 2814,58 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.май 2010 г. – м.април 2012 г. и сумата от 338,42
лева, представляваща лихва за забава за периода 01,07,2010 г. – 04,02,2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27,02,2013 г., до окончателното изплащане
на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1449/2014
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.С.Ч., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.****, представлявана от изпълнителния директор ****, направените разноски в исковото
производство в размер на 99,52 лева за платена държавна такса, 329,18 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лева за депозит за
ВЛ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.С.Ч., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.****, представлявана от изпълнителния директор ****, направените разноски в заповедното
производство в размер на 63,06 лева за държавна такса и 234,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля при условията на чл.78, ал.5 от ГПК искането на “****”
ЕАД, ЕИК *********, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство за разликата до 653,53 лева.
Решението е постановено при участието на «****» ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: