Решение по дело №449/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                   гр.Плевен, 28.08.2020 година.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

      ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

    СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря………ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ………и в присъствието на прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…възз.гр.д.№ 449 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 346 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 8033/2019г. Плевенския районен съд е постановил, на основание чл.127, ал.2 СК местоживеенето на непълнолетното дете Р.Д. Е., ЕГН **********, да бъде при неговата майка М.Д.И.,                           ЕГН **********, с адрес ***.Предоставил е упражняването на родителските права върху Р. на неговата майката М.Д.И. и е определил на бащата Д.И.Е. ***, режим на лични контакти с непълнолетното му дете всяка първа и трета събота от месеца от 10. 00 часа до 14. 00 часа и две седмици през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, като детето ще бъде вземано и връщано в дома на майката.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М.Д.И., чрез пълномощникът ѝ адв.Р.И. от ПАК, само в частта с която е определен режим на лични отношения с бащата. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение в тази му част необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата. Въззивницата счита, че съдът не съобразил в достатъчна степен нежеланието на детето да се среща с баща си и съмнението на майката, че спрямо него е осъществявано насилие, когато тя отсъства от дома си, поради което моли за ограничаване на режима.Освен това счита, че отделянето на детето от майката за две седмици през лятото ще разстроят детето, ще го стресират, тъй като Р., предвид здравословното си състояние, не се е делил от майка си. Моли за изменение в посочения смисъл на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззиваемият Д.И.Е., чрез пълномощника си адв.Л.Н.от ПАК,  е взел  становище, че няма пречка да бъде определен подходящ режим на свиждане, като се изпълняват защитни мерки, с оглед на факта че на този етап трябва постепенно между бащата и детето да се установи едно взаимно доверие и впоследствие да се изградят отношение на баща и дете, което ще бъде в интерес на детето. Бащата не се притеснява срещите да се провеждат с 3-то лице. Счита, че първоинстанционното решение би могло да бъде изменено, тъй като ще бъде в интерес на детето и на бащата. Бащата не се е дезинтересирал от детето и плаща редовно издръжка, но отношенията са конфликтни между майката и бащата и затова   е по-добре срещите да се осъществят със социален работник или друг близък на майката.

 В открито заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв. Р.И. е взела становище, че срещите между бащата и детето могат да бъдат осъществявани в присъствието на трето лице – социален работник, психолог или майката, т.е. детето да не остава насаме с бащата на този етап.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д.И.Е. *** с искане по 127 ал.2 СК, поради спор между родителите и липса на споразумение относно това кой от тях да упражнява родителските права над детето им Р.Д. Е., род. на ***г., както и относно местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката му. В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала, от което съвместно съжителство е роден непълнолетния Р.. След раздялата между страните ответницата не е давала на ищеца възможност за лични контакти с детето. Ищецът е поискал родителските права да се предоставят на майката М.Д.И.  и да се определи местоживеенето на детето при нея, като му се определи режим на лични контакти на с детето.

          Ответницата М.Д.И. от гр. Пловдив ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.

Пред районния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че страните по делото са родители на непълнолетния Р.Д. Е., на 14 г., роден на ***г. Не се спори, че родителите са живели на съпружески начала без брак. След раздялата им майката е полагала непосредствените грижи за детето и е създала необходимите социално- битови условия за неговото отглеждане, което се потвърждава и от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен социален доклад. Детето има положителна нагласа към семейната среда на своята майка и е силно привързано към нея.Не такава е нагласата към бащата, с когото не се е виждало пред последните две години.

Спорно, с оглед предмета на въззивното обжалване е какъв е подходящия режим на лични отношения между детето и бащата и следва ли той да бъде още по-ограничен от постановения от Плевенски РС режим.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното :  

Видно от социалния доклад, възложен по повод твърдения на майката за осъществен от бащата спрямо детето акт на домашно насилие на 07.07.2020г., социален работник е предприел среща с жалбоподателя в дома му в гр.Плевен, който се обитава и от бившата му съпруга. Той е отрекъл да е посещавал детето на тази дата и да е упражнил насилие от какъвто и да било характер върху него. Майката, позовавайки се на казаното от детето ѝ Р., е заявила, че Д.Е. е упражнил физическо и сексуално насилие върху детето.За случая на 07.07.2020г. Р. е потвърдил пред социалния работник, че баща му е порязал ръката му с нож. Заявил е, че не желае да се вижда с него.В доклада е посочено, че комуникацията с детето е затруднена, същото не отговаря веднага на зададените му въпроси, отговорите му са кратки, вниманието му е неустойчиво и лесно се разсейва, трудно се застоява на едно място.Наблюдават се състояние на тревожност и безпокойство.Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен е препоръчала да се осигури психологическо консултиране от Доставчик на социални услуги с оглед стабилизиране на психоемоционалното състояние на Р. Е..

Установява се изслушването на детето пред Плевенски РС, че то категорично е заявило, че не се е срещало с баща си от раздялата му с майка му и не желае да се среща с него за в бъдеще. Въпреки обстойното изслушване, детето не е посочило причината за това.

Видно от представеното медицинско удостоверение от доц. д-р Д.Деков – специалист по съдебна медицина № 299/2020г., при прегледа на Р.Д. Е. е установена малка повърхностна драскотина /линейно охлузване/ на предмишницата на дясната ръка. Увреждането е резултат от тангенциално /повърхностно, странично/ действие на твърд с наличие на остър връх или тесен ръб, с давност 2-2 и половина денонощия, като срока е приблизителен. Видно от заключението на съдебния лекар описаната драскотина е причинила краткотрайни и неинтензивни физически болки и страдания. В заключението е посочено и това, че при прегледа не са установени травматични увреждания/цепки, рагади, локални зачервявания, кръвонасядания, охлузвания/ по и около ануса/задния проход/ на освидетелствания.

В заведеното от М.Д.И. дело за домашно насилие гр.д. № 3129/2020г. на Плевенски РС не се е установило бащата Д.Е. да е извършвал акт на насилие спрямо сина си на 07.07.20202г. и молбата за закрила е била оставена без уважение с решение № 1018/30.07.2020г., което не е влязло в сила.  

Видно от приложеното в делото на РС експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания – втори състав при МБАЛ“***“ЕАД гр.Плевен № 3683/187/06.11.2013г. Р.Д. Е. е бил освидетелстван  със 75% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с водеща диагноза Смесени специфични разстройства в психологичното развитие. В мотивите на комисията е посочено, че детето е с разстройство в еспресивната реч.Фразова реч липсва. Хиперкинетичен.Не може да се осъществи контакт с детето. Необходима е работа с ресурсен учител, психиатър, психолог и логопед.Поради изразен дефицит в говоренето, интелектуалното и социо-комуникативното развитие и невъзможността детето да бъде оставено без наблюдение, контрол и грижи и наличните индиции сочещи генерализирано разстройство на развитието, е уместно обучение в специализирано детско заведение. Решението е със срок 2години, като не са представени доказателства за резултата от следващо освидетелстване на детето и няма данни за хода на заболяването му в момента.По делото за домашно насилие е назначена съдебно-психологическа оценка, но такова доказателство по настоящото дело не е събирано и не може да бъде обсъждано.

За да определи режима за личните отношения с бащата, Плевенския районен съд е приел, че чрез регламентирания начин на контакти би се създала възможност не само бащата да изрази своята обич и привързаност към детето, но и детето да развие същите чувства и израстването му да се извършва при непосредствените ласки, грижи и подкрепа не само на майката, но и на бащата. В тази връзка съдът е приел, че  от страна на ответницата не са ангажирани убедителни писмени или гласни доказателства в подкрепа на твърденията ѝ за упражнявано от ищеца психическо и физическо насилие спрямо детето, а също и за лоши характеристични данни по отношение на ищеца, които да обосновават извод, че неговото поведение създава риск за здравето и възпитанието на детето и да налагат ограничаване на контактите му с него. Приел е също, че установените с експертно решение на ТЕЛК разстройства в психологичното развитие на детето също не са основание да се изключат всякакви контакти на детето с неговия баща, като следва да се посочи, че видно и от обясненията на ответницата в съдебно заседание детето притежава определена самостоятелност, излиза само, общува с други деца, посещава училище, участва в различни мероприятия, т. е. не е в такова физическо и психическо състояние, при което е необходим постоянен родителски контрол на майката.  

С оглед събраните по делото пред районния и въззивния съд доказателства и актуалния социален доклад, депозиран пред въззивната инстанция, съдът приема, че не се събраха доказателства за поведение на бащата, което да се квалифицира като вредно за нормалното физическо и психическо развитие на детето. Безспорно е, че към настоящия момент е налице емоционална дистанцираност с бащата, причина за което е липсата на контакти между тях през продължителен период от време. Ето защо, съдът счита, че към момента следва да се постанови един твърде ограничен режим на лични отношения, към което проявява разбиране и бащата и който режим при промяна на обстоятелствата - да бъде изменен.При това разрешение, следва да се осигури възможност за възстановяване на физическата и емоционална връзка между детето и баща му. Това следва да стане постепенно, чрез подходящ за конкретния случай  режим на лични контакти. Осъществяването му ще позволи общуването на непълнолетното дете с неговия баща, което е важно за нормалното му емоционално развитие, макар и на този етап детето да не го съзнава, противопоставяйки се на желанието на баща му да го вижда. В интерес на детето е да има възможност, подкрепяно от майката, да общува с бащата, като за да има емоционална потребност от това, срещите следва да се провеждат в спокойна обстановка, като се възстанови и доверието между родителите, за което те следва да положат необходимото усилие.

При тези обстоятелства и съобразявайки събраните писмени доказателства за здравословното състояние на непълнолетния син на страните, съдът приема, че срещите с баща му следва да се ограничат до всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, които срещи да се осъществяват в присъствието на трето лице-социален работник, психолог, майката или друг близък/роднина, избран по взаимно съгласие на родителите. Съдът счита, че не следва на този етап да се предоставя двуседмичен срок за лични контакти през лятото, тъй като извеждането на детето от обкръжението на майката и ежедневния контакт с нея, в която то се чувства сигурно и защитено и въвеждането му в нова среда, макар и за две седмици - тази в дома на бащата, при нарушено доверие и емоционална връзка и с оглед категоричното му нежелание да се среща с този родител, би могло да му повлияе негативно и да доведе до травмирането му.Още повече, че баща му, съгласно социалния доклад живее в жилище, обитавано от бившата му съпруга. Не следва да бъде поставян Р. Е. в риск от отключване на психоемоционални кризи, а следва да бъде възприета препоръката в социалния доклад за психологическо консултиране от Доставчик на социални услуги с оглед стабилизиране на психоемоционалното му състояние.                        

Поради изложеното, решението на Плевенски РС следва да бъде изменено, като бъде определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, които да се осъществяват в присъствието на трето лице-социален работник, психолог, майката или друг близък/роднина, избран по взаимно съгласие на родителите. 

При този изход на делото, страните не си дължат заплащането на разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 346  на Плевенския районен съд от 06.03.2020г. по гр.д. № 449/2020г. по описа на ПРС, в частта относно определения режим на лични контакти, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.И.Е. ***, ЕГН **********, режим на лични контакти с непълнолетното му дете Р.Д. Е., с ЕГН **********, всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, които да се осъществяват в присъствието на трето лице-социален работник, психолог, майката или друг близък/роднина, избран по взаимно съгласие на родителите.  

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: