Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, 13.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия
Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна
Макариева
Светлана Цанкова
при участието на секретаря ДИМИТРИЧКА ГЕОРГИЕВА като разгледа
докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно гр.д. № 1664 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Г.К., чрез пълномощника адв.Б.ф.
срещу решение № 2998/02.07.2019г. на РС Варна, постановено по гр.д. №
18794/2018г. с което е отхвърлен иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК
за лишаване от родителски права на И.П.С. по отношение на детето М.П.К.Г.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът не е взел предвид всички
факти и доказателства по делото; необосновано и при превратно тълкуване на
закона, неправилно е прието, че активната процесуална защита и поведение на
ответника по делото са индикатор за отношението към детето и доказват, че не се
е дезинтересирал от него. Не са изследвани в пълнота всички доказателства по
делото, от които безспорно се установяват твърденията на ищеца, че ответницата
не е проявявала никакъв интерес към детето М.-П.. Пълното дезинтересиране
датира от м. ноември 2017г. Ответницата не е изпълнявала и за продължителен
период задълженията си да заплаща издръжка за детето.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявеният иск като
основателен.
Въззиваемата страна И.П.С. е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли да се
потвърди обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
Дирекция Социално подпомагане Варна не изразява становище по
жалбата.
Прокурор от ВОП изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
За да се произнесе ВОС
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
В исковата си молба въззивникът К.Г.К. е изложил твърдения, че с
ответницата И.П.С. са родители на детето М.-П., р на 18.10.2009г. С решение №
1300/11.07.2018г., постановено по в.гр.д. № 1271/2018г. на ВОС упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, като на
майката е определен режим на лични контакти и била осъдена да заплаща издръжка
за денето. От есента на 2017г. ответницата се дезинтересирала от детето и
прекъснала контакти с него. От тогава ответницата не полага грижи за детето, не
участва във възпитанието му, не заплаща издръжка, не контактува и не се
интересува от дъщеря си. Детето живее с бащата в жилище с подходящи битови
условия и семейна среда, в която се задоволяват потребностите му. Предвид на
това е предявил и исковата претенция за лишаване от родителски права на И.С. по
отношение на детето М.П.К.Г.
Ответницата
оспорва иска, с твърдения, че бащата системно създава пречки за контакти на
майката с детето; отказва срещи между нея и детето и я поставя в невъзможност
да го вижда. Оспорва твърденията, че се е дезинтересирала от детето, като
заявява, че желае да упражнява определения със съдебното решение режим за лични
контакти с дъщеря си. Признава, че е допускала забавяне при изпълнение на
задължението за заплащане на издръжка, но оспорва твърденията в исковата молба,
че е спряла изплащането й.
Съдът, като взе предвид
становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и
съобразно нормата на чл.235 ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Липсва
спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че ответницата
е майка на малолетното дете М.-П.К.Г. – на десет години. Не е спори също, че с
решение от 26.01.2018г. по гр.д. № 3119/2017г. на ВРС, изменено с решение от
11.07.2018г. по в.гр.д. № 1271/2018г. на ВОС, упражняването на родителските
права спрямо детето е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на
контакти и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето.
Не се спори
също, че детето живее с бащата, който полага и преките грижи за него.
Съгласно
представената характеристика, детето е ученичка в трети клас през учебната
2018/2019г. в ОУ“Васил Друмев“ Варна, като не се отчитат индикации за
поведенчески проблеми в училищната среда. През летата на 2017г. и 2018г. М.-П.
е посещавала Детски център „Любопитко“ Варна, като заплащаната такса е в размер
на 822лв. за 2017г. и 1299лв. за 2018г.
От
представените по делото справка от НАП, трудов договор и удостоверение с изх.№
1-1134/15.02.2019г. се установява, че И.С. е започнала работа по трудово
правоотношение през м. август 2018г. и за периода м. 08.2018г. – м.01.2019г. е
получила доход в размер на 2934,42лв.
От
представените пощенски разписки за изпращане и приемане на парични преводи и
протоколи за приемането им се установява, че от м. 01.2019г. И.С. е заплащала
издръжка в полза на детето, чрез неговия баща.
От
представените и приети като доказателства по документи по преписка №
10012/2018г. по описа на РП Варна се установява, че е постановено образуване на
досъдебно производство срещу И.П.С. по жалба на К.К. за съзнателно неизпълнение на задължение за
заплащане на издръжка в периода 10.08.2017г. -10.10.2018г.
В
изготвения по делото Социален доклад от ДСП гр.Варна е посочено, че от 2016г.
след раздялата на родителите детето М.-П.живее с баща си и баба си по бащина
линия. Бащата изпълнява родителските си задължения спрямо детето, като
осигурява потребностите му и го отглежда при подходящи битови условия. В
доклада е посочено, че по данни от двамата родители, определения със съдебното
решение режим на контакти на детето с майката не се изпълнява, като по
отношение на причините за това родителите излагат противоречиви твърдения. При
срещата и разговора с детето, социалните работници са констатирали, че то
познава и двамата родители и показва привързаност към баща си. На въпроса иска
ли да вижда майка си по-често, детето отговаря отрицателно и като причина
посочва, че е била наказвана от майка си. При проведените срещи и разговори,
социалните работници са констатирали, че бабата и бащата на М.-П.са настроени
отрицателно към майката, тъй като според тях,
тя не полага грижи и не се интересува от детето. Споделили са, че в дома
им не се говори за нея, за да не травмират детето. Родителите не комуникират по
между си. Ответницата счита, че детето се чувства спокойно при бащата и няма
претенции относно упражняването на родителските права, но желае да се изпълнява
определения режим на контакти. Заявила е, че когато е имала възможност да види
дъщеря си, това е било в рамките на няколко минути, в близост до работното й
място; при опит да се свърже с бащата в рамките на уговорения режим, той не
отговаря. Връзката между майка и дете е нарушена. В доклада е изразено
становище, че задълбочаващото се отчуждение на детето от майката би се отразило
неблагоприятно върху психоемоционалното му развитие. Препоръчва се предоставяне
на възможност за пълноценен контакт на детето с майката, като бащата би
следвало да стимулира и подкрепя такъв контакт.
Фактите, че
след раздялата на родителите, от м. ноември 2016г. детето М.-П. живее при баща
си и за него се полагат грижи от бащата и бабата по бащина линия, се
установяват и от показанията на разпитаните свид.Р.М.и свид. Р.Р.. Свидетелите
посочват, че детето се отглежда при подходящи условия. От показанията се
установява, че в продължение на почти година детето не е имало срещи и контакти
с майка си. Свидетелката Минова твърди в показанията си, че детето не желае да
се вижда с майка си, тъй като преди раздялата на родителите, тя го наказвала по
неподходящ начин и не допускала външни лица в дома си. Според свидетелката
майката също не искала да се вижда с детето и не давала средства за издръжката
му.
Свид.Райчева
заявява в показанията си, че е присъствала лично на случаи, при които майката е
искала да види детето си, но не й е било позволено. Три пъти свидетелката е
ходила с майката до жилището на бащата, в рамките на времето определено с
режима за контакти, но не им е отваряна вратата, въпреки, че в жилището имало
хора. Майката не можела да контактува с детето по телефона. Било й забранено да
контактува с детето и в училището.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Нормата на
чл.132 СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права в
няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или трайно
бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално в хипотезата на
чл.132, ал.1, т.2 СК се мат предвид случаи, когато без основателна причина
трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка за него. Наведените
в исковата молба твърдения сочат на последната хипотеза, защото бащата заявява,
че майката не полага грижи за детето и не дава издръжка за него. Настоящият
състав на съда изцяло споделя изводите на първата инстанция за неоснователност
на предявения иск. Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е
крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана
нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителя
създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете,
или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за
живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от
права, ведно с горното е наличие на субективно отношение към това негово
поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи
съществуването на обичайните и дължими отношения.
В
конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на
нормата на чл.132, ал.1, т.2 СК не са налице. Действително неизпълнение на
родителски задължения от страна на ответницата спрямо детето Мария -Паулета е
имало в рамките на почти година и половина. Но обстоятелствата, че ответницата
е полагала грижи за детето докато е живяла заедно с бащата, както и, че след
раздялата им е търсила контакт с детето и макар рядко е изпращала подаръци и не
е изплащала редовно издръжка, води до извода, че същата не следва да бъде
лишавана от права върху детето.
Този съд
споделя изводите на първата инстанция, че неизпълнението на задължението за
заплащане редовно на месечната издръжка е укоримо поведение, но предвид
установеното от събраните по делото доказателства регулярното изплащане на
издръжката в периода след м. януари 2019г., заявеното отношение и направените
опити от страна на майката да се вижда с детето сочат, че същата не се е
дезинтересирала от него. В тази връзка, настоящият състав счита, че конфликтните
отношения между родителите, които вече са преустановили връзката си не следва
да рефлектират върху тази на детето с майката. Предвид установените влошени
отношения, констатираната липсата на комуникация между родителите и негативната
нагласа от страна на бащата към майката, в случая не би могло да се приеме за
безспорно, че майката без основателна причина не е осъществявала контакт с
детето.
В
заключение, поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, въззивникът
следва да заплати на въззиваемата И.С. сумата от 600лв., представляваща съдебни
разноски, на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2998/02.07.2019г. на РС Варна, постановено
по гр.д. № 18794/2018г.
ОСЪЖДА К.Г.К.,
ЕГН ********** да заплати на И.П.С., ЕГН ********** сумата от 600лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред ВОС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по аргум. на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: