РЕШЕНИЕ
гр.С., 23.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1597 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Г.Д.Г. от гр.С. твърди, че на 20.05.2019г. в с.Кадино, в Р Северна Македония, в
качеството си на пешеходец, е претърпял пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е получил телесни
увреждания. Посочва, че виновен за пътнотранспортното произшествие е водачът на
лек автомобил „Фолксваген голф“ И.В.. Ищецът твърди, че е търпял болки и
страдания от получените от пътнотранспортното произшествие телесни увреди, и до
сега не се е възстановил. Сочи, че е предявил претенция пред ответника
извънсъдебно, но последния не е определил обезщетение. Заради това предявява
претенцията си по съдебен ред. Претендира и законната лихва от датата на
увреждането, както и разноските по делото.
Ответникът Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД,
гр.Скопие, Р С.Македония, оспорва иска по основание и по размер. Ответникът
оспорва изключителната отговорност на водача на И.В., като твърди, че
отговорност за настъпването на вредите носи и ищеца, който се е намирал
неправомерно на пътното платно, не е проявил нужното внимание, за да се увери,
че навлиза и пребивава безопасно на пътя, могъл е да забележи приближаващия
автомобил и да се съобрази с неговото местоположение, посока на движение и
скорост, и да избегне произшествието. Счита, че приноса на ищеца е поне 30%.
Твърди, че отговорност за произшествието носи и водачът на автомобил „Сеат“ с неизвестен
регистрационен номер, който навлязъл частично в лентата за движение на лек
автомобил „Фолксваген голф“ и така принудил водача И.В. да завие надясно и да
удари ищеца. Ответникът оспорва настъпването и обема на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди. Оспорва връзката им с пътнотранспортното
произшествие, оспорва техния размер. Оспорва и претенцията за законна лихва по
основание и по размер. Посочва, че е бил в комуникация с процесуалния
представител на ищеца и е изискал от нея информация за медицинската
документация, съставена в РС Македония във връзка с лечението на ищеца, но
такава не била предоставена. Посочва, че е сторил необходимото за уреждане на
претенцията извънсъдебно, но не е
получил съдействие от ищеца. Счита, че не е в забава и не дължи мораторна
лихва. Отделно от това, посочва, че дори и съдът да приеме, че такава се дължи,
то тя следва да бъде определена по размер съобразно северномакедонския закон.
За да се произнесе, съдът установи
следното:
С присъда от 11.06.2020г. по дело VІ К №
241/20г. Основният наказателен съд на гр.Скопие, Р Северна Македония е признал И.В.,
ЕГН *************, роден на ***г. за виновен в това, че на 20.05.2019 г., в
16,20 ч., като участник в движението по обществените пътища, не се е съобразил
с разпоредбите и по този начин е застрашил обществения трафик, което е довело
до опасност за човешкото здраве, като в своята дясна пътна лента от ул. „1“ в
с. Кадино, Скопие, по западния подход, е управлявал личното си моторно превозно
средство марка „Фолксваген Голф“ с ДР*******и когато е преминал кръстовището на
ул. „8“ и ул. ,,10“, където при самия подход към кръстовището движението се
регулира от пътни знаци „Задължителни посоки - ляво
и дясно“ е нарушил чл. 17, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, тъй като на обществен път, в населено място, се е движил със скорост
54 км/час, която скорост е с 4 км/час по-висока от максимално позволената
скорост 50 км/час, като не е спазил споменатия пътен знак, продължил е да се
движи по права линия през кръстовището, макар да е бил наясно, че заради този
начин на управление може да настъпят вредни последици, но лекомислено е смятал,
че това няма да настъпи, и в резултат на споменатите пропуски, с предната дясна
страна на моторно превозно средство е ударил задната лява част на спряло моторно
превозно средство марка „Ситроен Джъмпър“ с ДР№*******, паркирано от
пострадалия Г.Г. ***, на обозначено място за паркиране на моторно превозно средство,
с лицевата страна на изток пред „Деби Маркет“, а след изминаване на 3,0 м. е
ударил и потърпевшия Г.Г.Д., който като пешеходец е стоял до моторно превозно
средство марка „Ситроен Джъмпър“, в непосредствена близост от лявата страна, от
който удар потърпевшият е бил отхвърлен в посоката на движение на моторно
превозно средство на обвиняемия, при което го захваща лявото външно огледало на
моторно превозно средство марка „Ситроен Джъмпър“, а обвиняемият с моторно
превозно средство продължил да се движи напред и вляво, с което излязъл от пътя
отляво, а след изминаване на 34,0 м. от пътя с предната част на моторно
превозно средство се ударил в бетонен стълб с per. № 35, от който удар
потърпевшият Г.Г.Д. е получил тежки телесни повреди, изразени като фрактура с
костна дислокация на левия глезен, повърхностно нараняване на гръдния кош,
серийна фрактура на десни ребра от II-VII, фрактура на лявото девето ребро,
увреждане на десен белодробен паренхим, повърхностна травма на главата и
порезна рана на главата, което представлява тежко престъпление срещу
безопасността на хората и имуществото по чл. 300, ал. 3, във връзка с чл. 297,
ал. 3, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. На И.В. е наложено наказание 1
година лишаване от свобода, което е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Страните не спорят, че присъдата е
влязла в сила, въпреки че изрично отбелязване за това не е направено върху
същата.
Във връзка с твърденията на ответника,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, както и че е имало друго моторно
превозно средство – автомобил „Сеат“, което е допринесло за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, съдът допусна и изслуша съдебна автотехническа експертиза. Експертизата
е изготвена въз основа на материалите от досъдебното производство - протокол за оглед и скица.
От
заключението на вещото лице инж.Т. се установява, че ищецът е управлявал
товарен автомобил „Ситроен“, паркирал го е на място, предназначено за паркиране
на автомобили, успоредно на платното за движение и до десния тротоар. Преди
настъпване на пътнотранспортно произшествие ищецът – пешеходец се е предвижвал към предната лява врата на товарен
автомобил „Ситроен“, за да се качи в него. Той е имал възможност да забележи
процесния лек автомобил „Фолксваген“ , когато автомобила се е намирал на около
33м. от мястото на удара. Ищецът е могъл да възприеме отклонението на лек
автомобил „Фолксваген“ и да го определи като опасност около 1 секунда преди
удара. В тази ситуация той не е имал техническа възможност да напусне района на
удара, да предотврати удари и пътнотранспортното произшествие. Вещото лице
посочва, че по данни от протокола за оглед, преди настъпването на пътнотранспортното
произшествие срещу лек автомобил “Фолксваген“ се е движел неустановен
автомобил, който с лявото си колело е навлязъл върху пътната лента,
предназначена за движение на лек автомобил „Фолксваген“ . Това движение ,
според водача на лек автомобил „Фолксваген“, го е принудило да отклони
управлявания от него автомобил на дясно, като се насочил към паркирания товарен
автомобил „Ситроен“ и се е ударил в него. Според вещото лице, от техническа
гледна точка е възможно отклонението на лек автомобил „Фолксваген“ в дясно да е
реализирано следствие на навлизане на
неустановен автомобил в пътната му лента в зоната на кръстовището, намиращо се
на 15 метра преди мястото на удара с пешеходеца. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако приемем, че е
имало автомобил „Сеат“, то той следва да е навлязъл в пътната лента на лек автомобил
“Фолксваген“ и да е спрял, тъй като няма установен удар с него. В случай, че е
имало автомобил „Сеат“, то водача на лек автомобил „Фолксваген“ е следвало да
задейства аварийно спирачната система, без да отклонява автомобила наляво или
надясно. От своя страна ищецът не е бил на пътното платно пред лек автомобил
„Фолксваген“, а на не повече 50 сантиметра от неговия автомобил.
Като неоспорено от страните, съдът
изцяло възприема заключението на вещото лице автоексперт.
Въз основа на заключението на автотехническата
експертиза, на представените от досъдебното производство материали и присъдата
във връзка с пътнотранспортното произшествие, съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно. На първо място, не се установи
ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния от пътнотранспортното
произшествие резултат като се е намирал неправомерно на пътното платно, не е
проявил нужното внимание, за да се увери, че навлиза и пребивава безопасно на
пътя, могъл е да забележи приближаващия автомобил и да се съобрази с неговото
местоположение, посока на движение и скорост, и да избегне произшествието. От
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че
ищецът не се е намирал на пътното платно, по което се е движел лек автомобил
„Фолксваген“, а е бил в непосредствена близост , на максимално разстояние от 50
сантиметра от товарен автомобил „Джъмпър“, в който е възнамерявал да се качи. Установява се, че ищецът е бил
паркирал товарен автомобил „Джъмпър“ пред магазин в населено място, на
обозначено за паркиране място, което се е намирало на 15 метра от кръстовище и
пешеходна пътека. Цялата обстановка е предполагала завишено внимание от страна
на водачите на моторни превозни средства и движение със съобразена за населеното
място скорост. Вещото лице инж.Т. е категоричен, че ищецът не е имал възможност
да избегне удара. Твърдението, че и друг водач, който управлявал автомобил
„Сеат“, има вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие не се
установи от събраните по делото доказателства. За друг автомобил, предизвикал пътнотранспортното
произшествие, съобщава единствено водачът на лек автомобил “Фолксваген“ пред
полицейските органи, които са пристигнали на место след произшествието, като
изявлението му е отразено с протокола за оглед. В мотивите на присъдата не е
отразено водачът на лек автомобил „Фолксваген“ да е твърдял за наличието на
друг автомобил, който да е предизвикал произшествието, съдът не е изследвал
този въпрос, не е приел участие на друг автомобил в пътнотранспортното
произшествие . Липсва намерено на место друго моторно превозно средство, което
да е участвало в удар с лек автомобил „Фолксваген“. Никой друг, освен И.В., не
е съобщил за автомобил „Сеат“. Съдът не може да основава изводите си на
твърденията на страните. Същите следва да бъдат установени с допустимите в
процесуалния закон доказателствени средства. С оглед на събраните по делото
доказателства, и с оглед на правилата на чл.154 от ГПК, съдът приема за
недоказано възражението на ответника, че друг автомобил е допринесъл за
настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Изслушаната съдебна медицинска експертиза
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил
травма в областта на гърдите и лява глезенна става. Приет е по спешност във
Университетска клиника по ТОАРИАЛУЦ, гр.Скопие, Република Северна Македония,
където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и
консултации, са установени следните увреждания: контузия на гръдния кош със счупване
на ребра от 2-ро до 7- мо вдясно и 9- то ребро в ляво- бифокални; двуглезенно
счупване на лява глезенна става с непълно изкълчване на глезенната става. Поставена
е гипсова имобилизация на лява глезена става. След това ищецът е преведен за
лечение в България. На 21.05.2019г. постъпва в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ", където е
извършено оперативно лечение на счупването на лява глезенна става, изразяващо
се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и
винтове. На 29.07.2019г. ищецът е приет отново в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ", където
е извършено второ оперативно лечение за отстраняване на част от металната
остеосинтеза. Вещото лице посочва, че това е етапна операция, след което може
да се започне рехабилитация на счупването. Лечението на счупването
на ребрата е било консервативно с прием на обезболяващи и покой. При извършения
личен преглед на ищеца на 29.11.2021г. експертът е установил наличието на
оперативен белег от външната страна на лява глезенна става с надлъжен ход и
дължина 16см., наличие на дъговиден белег от вътрешната страна на лява глезенна
става с дъговиден ход и дължина 5 см., запазен обем движение в лява глезенна
става, болезнен в крайните си фази. Оперативните белези се с траен характер.
Вещото лице посочва също, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и
страдания за период от около 6 месеца, като първите 3 месеца, болките са били с
по - голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице добавя, че ищецът е имал
рана и травма и на главата, която е обработена в болницата в гр.Скопие,
непосредствено след инцидента. Металната остиосинтеза все още не е отстранена
от ищеца, въпрос на негов избор е това да се случи, в случай че медицински причини
не го налагат.
Като неоспорено от страните, съдът
изцяло възприема заключението на вещото лице ортопед-травматолог.
Св.Е.Д., съпруга на ищеца, посочва,
че Г.Г. е претърпял пътнотранспортно произшествие, като в болница в гр.Скопие
му е указана медицинска помощ, след което е транспортиран до България.
Свидетелката видяла съпруга си на границата с Р Северна Македония – той не я
разпознал, не разбирал къде се намира, гледал в една точка. В Пирогов направили
операция на ищеца. В болницата бил обездвижен, не се хранел, защото не можел да
ходи до тоалетна, за облекчаване по малка нужда ползвал бутилка. След като
ищецът се прибрал у дома си, семейството се редувало на смени да се грижи за
него. В първите 3 месеца бил обездвижен, не можел да се храни сам, да се къпи,
да ходи до тоалетна. След втората операция започнал да се движи с помощта на
патерици, като през цялото време имал болки, пиел обезболяващи лекарства,
слагали му инжекции. Не можел да спи добре, сънувал катастрофата, болнични
стаи, операционни. Изпитвал страх дали ще се оправи, дали ще може отново да
работи, или ще трябва да се пенсионира по болест. И сега все още не се е възстановил
– често му се виело свят, имал болки в гърдите при влошаване на времето, на
главата имал шев, като мястото станало като топка, понакуцвал с пострадалия
крак. Според свидетелката, след пътнотранспортното произшествие съпругът й се
променил. Станал по-нервен, избухвал, синът им се оплаквал, че вече не може да
говори с баща си - че е станал друг човек, че на него не може да се разчита за
помощ и съвет. Свидетелката установява, че 5 - 6 месеца след катастрофата
ищецът се върнал на работа като шофьор, въпреки че не се бил възстановил
напълно.
Въпреки близката връзка на свидетелката
с ищеца и възможната й заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на тази свидетелка, тъй като показанията й съответстват на
заключението на вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза и на
представената по делото медицинска документация.
На 09.05.2020г. ищецът е изпратил по
пощата на ответника претенция за заплащане на обезщетите за причинените му
неимуществени вреди. С писмо от 08.06.2020г. ответникът е поискал от ищеца допълнителна
медицинска документация.
Не
се спори между страните, че застрахователно обезщетение ответникът не е платил
на ищеца. Не се спори също, че за
управлявания от И.В. лек автомобил „Фолксваген“ е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към
датата на пътнотранспортно произшествие. Ответникът е застрахователно
дружество, регистрирано в Централния регистър на Р С.Македония.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото е установено, че ищецът е
български гражданин, който е пострадал от пътнотранспортно произшествие на
територията на Р Северна Македония. Автомобилът, причинил уврежданията на ищеца,
е управляван от северномакедонски гражданин и е застрахован за вреди на трети
лица при ответника. Ответникът е застрахователно дружество, регистрирано в Р
Северна Македония. Ищецът е предявил иска си за търсене на обезщетение за
причинените от пътнотранспортно произшествие вреди пред български съд.
Налице е спор с международен елемент,
свързан с мястото на настъпване на вредата.
За определяне на компетентния съд са
приложими правилата на Кодекса на международното частно право /КМЧП/ и на
Договора за правна помощ по граждански дела между Р България и Р Македония , ратифициран ДВ бр.7/21г., в сила от 7.04.2002г.
За определяне на приложимото право, за
българския съд са приложими правилата на Регламент 864/2007 относно приложимото
право към извъндоговорни отношения /Рим ІІ/, въпреки че Р С.Македония е трета за
Европейския съюз държава. Регламентът има универсално действие, вкл. и спрямо
трети на общността държави и има приоритет пред националното право, вкл. и пред
КМЧП /чл.3 от регламента/ по въпросите, които не попадат в изключенията на чл.1
от регламента.
Доказателствата и процеса, по арг. на
чл.1 т.3 от регламента, се определят от правилата на националното право на Р
България – КМЧП и съответно двустранния договор за правна помощ по граждански
дела между Р България и Р Македония .
Съобразно чл.18 ал.1 вр. чл.4 ал.1 т.2
от КМЧП, тъй като ищецът е български гражданин, българският съд е компетентен
да разгледа спора. На основание чл.29 от КМЧП приложим при решаване
на делото е българският процесуален закон – Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Разпределянето на доказателствента тежест също е по правилата на процесуалния
закон на Р България. За действащи презумпции се прилага македонското право, по
арг. на чл.22 ал.1 от Регламента.
Съобразно правилото на чл.107 ал.2 от ГПК и чл.104 т.4 от ГПК спорът е местно и родово подсъден на СГС. Въпросът за
компетентността на настоящия съд по настоящия спор е решен и от САС по реда на
инстанционния контрол с определение от 28.09.2021г. по в.ч.гр.д.№ 2690/21г. на
САС.
По отношение на приложимото материално
право следва да се съобрази разпоредбата на чл.4 ал.1 от регламента –
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносния ефект и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този ефект. Непосредствените за ищеца вреди –
телесни увреждания от пътнотранспортното произшествие са настъпили на
територията на Р Северна Македония, поради което приложимо е материалното право
на Р Северна Македония. Не са налице изключенията на ал. 2 и ал.3 на чл.4, за
да се направи привръзка към материалното право на друга държава.
Съобразно материалното право на Р
Северна Македония съдът следва да прецени въпросите, посочени в чл.15 от
Регламента – основанието и границите на отговорността, основанията за
освобождаване от отговорност, наличието, вида и определяне размера на вредите
или на търсеното обезщетение, лицата, които имат право на обезщетение за лично
търпени от тях вреди, правилата на погасителната давност. В случая ответника по
делото не е направил възражение за изтекла давност, не намират приложение и
законови презумпции.
Посочената от ответника Хагска Конвенция от 1971г. относно
приложимото право към пътнотранспортно произшествие е неприложима в този спор,
тъй като България не е страна по тази конвенция и не я е ратифицирала, за
разлика от Р С.Македония /през 1991г./.
Допустимостта на иска на ищеца, като
процесуален въпрос, за който съдът следи служебно, се урежда от българското
право. За да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция / така изискването на чл. 498
от Кодекса за застраховането на Р България/. Същото правило се съдържа и в чл.5
ал.2 на северномакедонския Закон за задължителното застраховане в транспорта. Установи
се, че ищецът е предявил претенцията си извънсъдебно пред застрахователното
дружество на гражданската отговорност на виновния водач, което не е платило
обезщетение. Следователно искът за вреди от непозволено увреждане е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Представените официални документи,
изходящи от съд и полиция на Р С.Македония – присъда, протокол за оглед, скица,
са освободени от легализация, когато се представят на територията на РБългария,
съобразно чл.24 т.1 от Договора за
правна помощ по граждански дела между Р
България и Р Македония. Присъдата от 11.06.2020г. по дело VІ К № 241/20г. на
Основния наказателен съд на гр.Скопие, Р Северна Македония представлява
действителен документ и има сила пред съдилищата в Р България, на основание
чл.27 от Договора. Като такъв документ, по отношение на него настъпват
последиците на чл.300 от ГПК – постановената от наказателен съд на Р
С.Македония присъда е задължителна на настоящия граждански съд, който разглежда
последиците от деянието, досежно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ищецът предявява иск срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Правното основание на
иска е чл.5 ал.1 от Закона за задължителното застраховане в транспорта на Р
С.Македония – ощетеното лице има право на предяви иск за обезщетение директно
към отговорното застрахователно дружество. Съгласно чл.189 от Закона за
задълженията и договорите на Р С.Македония, в случай на нарушаване на личните
права и ако намери, че тежестта на нарушаването и обстоятелствата по случая
оправдават това, съдът присъжда справедливо парично обезщетение, независимо от
обезщетението за имуществена вреда, както и когато няма такава. Съгласно ал.2
на с.т., при произнасяне относно иска за справедливо парично обезщетение ,
съдът взема предвид силата и продължителността на увреждането, с което са
причинени физически болки, душевни болки и страх, както и целта, за която служи
обезщетението, но и за това обезщетението да не благоприятства стремежи, несъвместими
с неговото естество и обществена цел. Законът в чл.192 допуска и обезщетение за
бъдеща неимуществена вреда, но такава не е претендирана от ищеца. Съгласно
чл.192а ал.1 от Закона за задълженията и договорите на Р С.Македония
задължението за изплащане на справедливо парично обезщетение е изискуемо от
датата на постановяване на първоинстанционната присъда, с която е определен
размера на това обезщетение. Съгласно ал.2 на чл.192а от същия текст, при
произнасянето относно размера на справедливото парично обезщетение, съдът взема
предвид и времето, изминало от настъпването на вредата до взимането на
решението, ако времето на изчакване на удовлетворението и останалите обстоятелства
оправдават това.
По делото не се спори, а и се установява
от представената присъда, че на 20.05.2019 г., в 16,20 ч., в с.Кадино, на
територията на Р С.Македония е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на лек автомобил „Фолксваген“ И.В., който е нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което е причинил телесни увреждания на
ищеца Г.Г., изразяващи се във фрактура с костна дислокация на левия глезен,
повърхностно нараняване на гръдния кош, серийна фрактура на десни ребра от
II-VII, фрактура на лявото девето ребро, увреждане на десен белодробен
паренхим, повърхностна травма на главата и порезна рана на главата.
Механизма на пътнотранспортно
произшествие, вината, получените в резултат на пътнотранспортно произшествие за
ищеца телесни увреждания са установени с влязлата в сила наказателна присъда.
Те не се оспорват от страните. Спори се само досежно размера на дължимото
обезщетение.
Ответникът твърди съпричиняване от
страна на пострадалия ищец, както и съвина на друг участник в пътнотранспортното
произшествие. Приложимото материално право допуска установяването им и
намаляване на дължимото обезщетение за нарушаване на лични права. Съгласно
чл.195 ал.1 от Закона за задълженията и договорите на Р С.Македония за вреда
причинена от няколко лица заедно, отговарят солидарно всички участници. А
съгласно чл.181 ал.1 от същия закон, ощетеното лице, допринесло за възникване
на вредата или за това да бъде по-голяма, отколкото би била иначе, има право
само на пропорционално намалено обезщетение. Събраните по делото доказателства
не установиха ищецът да е допринесъл за настъпване на вредата или за нейния
размер, както и не се установи друг водач на моторно превозно средство, наред с
водача И.В., да е участвал в пътнотранспортното произшествие или да е станал
причина за настъпването му, и съответно за вредите от същото. С оглед
разпределената доказателствена тежест ответникът не установи съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия или на друг водач на моторно
превозно средство, поради което възражението му в този смисъл следва да се
остави без уважение. Налице са предпоставките на чл.5 ал.1 от Закона за
задължителното застраховане в транспорта на Р С.Македония да се ангажира
отговорността на застрахователя на увреждащото моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген“, чийто водач И.В. е нарушил личните права на ищеца, като
в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие му е причинил телесни
увреди. На справедливо обезщетение подлежат причинените физически болки,
душевни болки и страх.
Ищецът е получил фрактура с костна дислокация
на левия глезен, повърхностно нараняване на гръдния кош, серийна фрактура на
десни ребра от II-VII, фрактура на лявото девето ребро, увреждане на десен
белодробен паренхим, повърхностна травма на главата и порезна рана на главата.
Други телесни увреждания, освен описаните в присъдата на северномакедонския
съд, ищецът не установи да е получил, включително и посредством изслушаната
съдебна медицинска експертиза. В исковата молба, ищецът не претендира
обезщетение за уврежданията, които е получил в областта на главата –
повърхностна травма и порезна рана. С оглед на диспозитивното начало
/процесуален принцип по чл.6 от ГПК – приложимия по спора процесуален закон/ на
обезщетение подлежат посочените от ищеца телесни увреди, в случай че се
установи тяхното настъпване. Ако се установят и други телесни увреди, които
ищецът не е поискал да бъдат обезщетени, за тях съдът не определя обезщетение.
Не се установи ищецът да е получил постконтузионне фокус окологръбначно в
задните горни партиди вдясно с плевралноизливане от същата страна, налични
кухини парамедиално вдясно и контузия на бял дроб, както и загуба на съзнание.
Т.е. на справедливо обезщетение подлежат причинените физически болки, душевни
болки и страх от : фрактура с костна дислокация на левия глезен, повърхностно
нараняване на гръдния кош, серийна фрактура на десни ребра от II-VII, фрактура
на лявото девето ребро, увреждане на десен белодробен паренхим.
Установи се, че ищецът е изпитвал
интензивни физически болки в период от около 6 месеца, като първите 3 месеца,
болките са били с по - голям интензитет. По отношение на счупването на лява
глезенна става е проведено оперативно лечение, а два месеца по-късно е
проведено второ оперативно лечение за отстраняване на част от металната остеосинтеза.
Лечението на счупването на ребрата е било консервативно. Заради счупените ребра
ищецът е имал ограничен дихателен обем и болезнено дишане, като болките от
болезненото дишане са били доста интензивни в първите 25 – 30 дни, когато е
започнало първоначалното зарастване на ребрата. В първите два месеца след пътнотранспортното
произшествие ищецът е бил обездвижен и изцяло е разчитал на чужда помощ. Претърпял
е две оперативни интервенции, свързани с физически болки и неудобства. След
втората операция е започнал рехабилитация на крака, което също е било съпътствано
с болки. Продължил е да ползва помощни средства за придвижване – патерици. След трития месец болките са
намалели по интензитет, като през цялото време ищецът е приемал обезболяващи
лекарства. Въпреки, че се е върнал на работа 6 месеца след пътнотранспортното
произшествие, ищецът и сега продължава да изпитва болки в областта на гръдния
кош при промяна на времето. Отделно от това, при прегледа на ищеца вещото лице
ортопед-травматолог е установило, че движението в лява глезенна става е със запазен
обем, т.е. налице е пълно възстановяване на движението й, но при крайните фази
на това движение, 3 години след инцидента, ищецът продължава да изпитва болка. Поставената
в крака металната остеосинтеза не е отстранена. В резултат на
пътнотранспортното произшествие ищецът,
на 63години, е изпитвал страх за собствения си живот и здраве, а след това е
изпитвал страх за последствията от уврежданията и страх от инвалидност – дали ще се възстанови, дали ще може да се
върне на работа, как ще осигури издръжката на семейството си. Отделно от това,
ищецът е изпитвал и душевни болки – не можел да спи, сънувал произшествието и
болничната стая, имал главоболие, станал напрегнат, нервен, с понижено
настроение, трудно общувал със сина си. Ищецът има два белега от външната и от
вътрешната страна на лява глезенна става, които заради естетични нарушения
предизвикват неприятни чувства и душевно страдание. Изпитвал е душевна болка и
от намалената физическа активност в продължение на възстановителния период от 6
месеца. Изпитвал неудобството да бъде изцяло зависим в първите 2 месеца от
своите близки – за изхождане, за поддържане на хигиена, за хранене, обличане. В
последствие зависимостта му е намаляла, но през възстановителния период продължил
да разчита на тях. От съдебно медицинска гледна точка телесните увреждания,
причинени на ищеца, представляват тежка телесна увреда /така в присъдата по делото/.
Изхождайки от интензивността, силата и
продължителността на претърпените физически болки, страха и търпяната душевна
болка, съдът следва да определи справедливо парично обезщетение на пострадалия
ищец. С оглед приложимото материално право, съдът следва да определи размер на справедливо
обезщетение съобразно практиката на съдилищата на Р С.Македония. По делото
ответникът е представил три съдебни решения, в които Апелативния съд на
гр.Скопие е решавал размер справедливо обезщетение за неимуществени вреди от
пътнотранспортни произшествия, настъпили съответно през 2012г., 2014г. и 2018г.
Присъдени са обезщетения отделно за търпяна физическа болка, за преживян страх
и за търпяна душевна болка. Причинените от пътнотранспортно произшествие
телесни увреди по трите решения касаят увреждане на гръден кош, счупени ребра и
охлузвания, като в един от случаите е налице и счупена тазова кост, а в другия
и нараняване по главата. Като че ли увреждането, разгледано и решено от
Апелативни съд Скопие по дело ГЖ-4322/18г. касаещо увреждане на гръден кош,
счупени ребра и охлузвания и счупена тазова кост е най-близко до получените от
ищеца увреждания, като разбира се, не се касае за идентични вреди. Но и в този
случай съдът е приел, че се касае за тежка телесна повреда. Присъденото
обезщетение по това дело при пътнотранспортно произшествие, настъпило през 2014г.
е равно на около 20 000 евро /присъдено е 50% по-ниско обезщетение, или
около 10 000 евро, като е отчетено
50% съпричиняване/. През 2019г., когато е настъпило настоящото произшествие,
стандартът на живот в Р С.Македония се е повишил в сравнение с 2014г., повишили
са се доходите и съответно разходите, необходими за възстановяване на причинени
вреди. Доходите в Р С.Македония изглежда да са по-ниски от доходите на
държавата на съда.
Представените от ответника критерии при определяне
на обезщетение за неимуществен вреди от 2019г. не могат да бъдат ползвани, тъй
като представляват вътрешни правила, приети от застрахователите чрез
Националното застрахователно бюро в Скопие , които не обвързват съда и ищеца. Нивата
на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл.20
от Закона за задължителното застраховане в транспорта съдът съобразява само
относно възможния максимален размер на обезщетението. Същите
са и индиция за икономическата конюнктура в Р С.Македония.
Съобразявайки настъпилите за ищеца вреди от
физически болки, страх и търпени душевни болки, съобразявайки,
че са търпени през 2019г., когато е настъпило
пътнотранспортно произшествие, съобразявайки, че от увреждането до определяне
на обезщетението са изминали 3 години /критерий по чл.192а ал.2 от Закона за
задълженията и договорите/, съдът намира, че на ищеца се следва справедливо
парично обезщетение за търпените от процесното пътнотранспортно произшествие
неимуществени вреди общо в размер на 43 000лв., което е равностойно на
около 22 000 евро. Тъй като
ответникът следва да извърши плащането в България, дължимото обезщетение е
определено в български лева. Съдът не диференцира дължимото обезщетение по пера
– за вреди от физически болки, от страх и от душевни болки, а определя общ
размер обезщетение, тъй като Законът за задълженията и договорите не поставя
такова изискване, въпреки възприетата от северномакедонските съдилища практика.
За разликата до първоначално предявения
размер от 100 000лв. предявения иск следва да се отхвърли. Не се
установиха вреди в такъв размер.
Върху така определеното парично
обезщетение ответникът дължи и наказателна лихва, считано от датата на
постановяване на първоинстанционната присъда – 11.06.2020г., съгласно чл.192а ал.1 от Закона за задълженията и
договорите на Р С.Македония. Размерът на дължимата наказателна лихва се
определя по реда на чл.266-а от същия закон – референтната ставка на Народната
банка на Р С.Македония, в сила в последния ден от полугодието, предшестващо
текущото полугодие, увеличена с 8% пункта. Искането на ищеца да му бъде
присъдена лихва за забава върху присъдената сума от 20.05.2019г. до
10.06.2020г., като неоснователно, следва да се остави без уважение. Неоснователно
е и възражението на ответника, че не е изпаднал в забава, тъй като ищецът не му
е предоставил исканата медицинска документация, респ. не му е съдействал за
определяне на обезщетение. Законът за задължителното застраховане в транспорта
не е предвидил възможност застрахователя да откаже плащането на обезщетение в
такава ситуация, нито е предвидил началния момент на забавата на застрахователя
да е различна от началния момент на забавата на делинквента – както
делинквента, така и застрахователя дължат наказателна лихва от датата на
постановяване на присъдата.
Съществуващият в Закона за задълженията
и договорите на Р С.Македония 15 дневен срок за доброволно изпълнение на
присъденото обезщетение, считано от връчване на решението, е процесуална норма ,
поради което съдът няма да я приложи по настоящото дело. Ответникът дължи
изпълнение на решението незабавно след влизането му в сила.
По разноските – разноските се определят
от процесуалния закон, не касаят материалното правоотношение между страните,
поради което следва да се определят по българското право.
Ищецът претендира разноски по списък по
чл.80 от ГПК – 3530лв. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът претендира разноски по списък
– 2647,50лв. адвокатско възнаграждение, 72лв. за превод на съдебни книжа ,
15лв. държавна такса за частна жалба, 360лв. за автотехническа експертиза, 1246,60лв. за
превод на приложимо право и 52,80лв. за превод на приложимо право. Ищецът, чрез
своя процесуален представител, оспорва претендирания адвокатско хонорар като
завишен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Ищецът не е
направил разноски, тъй като е бил освободен от заплащане на такива. Искането на
представлявалия го по делото процесуален представител да му бъде определен
адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е
основателно. Представено е пълномощно на лист 4 от делото, в което
процесуалното представителство е уговорено безплатно по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата. На адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение за
оказаната безплатна правна защита на ищеца в размер на 1820лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ищеца
се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Претендираният
хонорар от 2647,50лв. е под минималния размер за иск с материален интерес от
100 000лв. – 3530лв. От списъка с разноски на ответника съдът не признава
сумата от 15лв. държавна такса, тъй като частната жалба на ответника е била
неоснователна и съобразно правилата на чл.78 от ГПК, разноски при неоснователна
жалба не се следват. Съобразно размера на отхвърлената част от иска /57%/, на
ответника се следват разноски в размер на 2 495,97 лв. /признатите по
списък 4 378,90 лв. х 57%/.
Съдът е извършил разноски в размер на
99лв. за превод на исковата молба и приложенията и 360лв. за медицинска експертиза,
или общо от 459лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на съда, съразмерно уважената част от иска /43%/, разноски в
размер на 197,37лв., както и държавна такса в размер на 4% върху размера на
уважения иск – 1720лв. , или общо 1 917,37лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД гр.Скопие (Н.Г.ЗА О.АД ОП, СКОПJЕ), регистрирано в Търговския
регистър на Република Северна
Македония под № 5983681, със седалище ***,
Република Северна Македония, със съдебен адрес *** да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,
адрес *** сумата 43 000 (четиридесет и три хиляди лева)лв., ведно със
законната наказателна лихва в размер на референтната ставка на Народната банка
на Република Северна Македония , която е била в сила за всяко полугодие към
последната дата на полугодието, предхождащо текущото полугодие, увеличена с 8 %
(осем процентни) пункта, считано от 11.06.2020г. до окончателното изплащане,
която сума представлява справедливо парично обезщетение за нарушаване на лични
права касаещи търпени физически болки, душевни болки и страх, причинени от
настъпило на 20.05.2019г. в с.Кадино, Република Северна Македония, пътно
транспортно произшествие, причинено виновно от застрахован със задължителна
гражданска отговорност при Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД гр.Скопие водач на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег.№ ********И.В., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдения до
претендирания размер обезщетение от 100 000лв. ведно с лихвата за забава,
както и иска за лихва за забава върху
присъденото обезщетение за периода 20.05.2019г. – 10.06.2020г.
ОСЪЖДА
Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД гр.Скопие (Н.Г.ЗА О.АД ОП, СКОПJЕ) да заплати на адв. С.К.Н.,*** на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 1820лв.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД гр.Скопие (Н.Г.ЗА
О.АД ОП, СКОПJЕ)
разноски по делото в размер на 2 495,97 лв.
ОСЪЖДА
Н.Г.ЗА З.„З.П.“ АД гр.Скопие (Н.Г.ЗА О.АД ОП, СКОПJЕ) да заплати по сметката на
Софийски градски съд , на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и
разноски по делото в размер на 1 917,37лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: