Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.03.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.дело N 498/20 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от синдика на „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност, „А.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД-в несъстоятелност искове с правно основание чл.647 ал.1, т.1, т.2 т.6 ТЗ, чл.135 ЗЗД и чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Твърди се от ищеца, че след началната дата на неплатежеспособността – 31.12.2016 г. е било сключено на 31.01.2017 г. споразумение между „А.“ ЕООД в качеството на кредитор, „Р.Ж.“ ЕООД в качеството на поемател и „П.К.“ ЕООД в качеството на първоначален длъжник, по силата на което „Р.Ж.“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник заедно с „П.К.“ ЕООД по договор за заем от 29.01.2016 г., по който „А.“ ЕООД е предоставил на „П.К.“ ЕООД сумата от 80 000 лв. Към встъпване в дълга на 31.01.2017 г. задължението за главница е възлизало на 26 500 лв. ведно с възнаградителна лихва от 300 лв. и законна лихва от 5054,25 лв. Поддържа се, че през периода 06.03.2017 г. – 18.10.2017 г. „Р.Ж.“ ЕООД е платил общо сума в размер на 10 800 лв. по договора за встъпване в дълг, който уврежда кредиторите на несъстоятелността, защото води до увеличаване на пасива, с което се намалява възможността за удовлетворение на кредиторите, доколкото длъжникът не е получил насрещна престация. Според ищеца процесното споразумение от 31.01.2017 г. е недействително по отношение на кредиторите, защото представлява безвъзмездна сделка, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ в полза на свързано с длъжника лице, тъй като К.Г.е управител и едноличен собственик на капитала на „Р.Ж.“ ЕООД и на „П.К.“ ЕООД. При условията на евентуалност се твърди, че сделката е недействителна, защото е безвъзмездна, която е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. При условията на евентуалност се сочи, че споразумението има обезпечителен характер, а сделката е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и страна по нея е свързано с длъжника лице. При условията на евентуалност се твърди, че сделката е недействителна на основание чл.135 ЗЗД, защото вземанията на кредиторите на несъстоятелността са възникнали преди сключване на сделката, а длъжникът е знаел за неговите публични задължения и задължения към „Юробанк България“ АД, както е знаел и поемателят с оглед качествата на лицето К.Г.. Иска се от ищеца процесното споразумение да се обяви за недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността на основание чл.647 ал.1, т.1 ТЗ, при условията на евентуалност на основание чл.647 ал.1, т.2 ТЗ или на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, или на основание чл.135 ЗЗД, както и да се осъди „А.“ ЕООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата от 10 800 лв.
Ответникът „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност не е подал отговор и не взема становище по исковете.
Ответникът „А.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че процесната сделка не е безвъзмездна, защото не притежава особеностите на дарение, заем за послужване, заем без лихва, влог или поръчка. Освен това по силата на тази сделка в полза на длъжника възникват регресни права срещу длъжника, чийто дълг е погасен, от което следва, че встъпилият в дълга има право на компенсация за неговата престация. Поддържа се, че атакуваната сделка има характер на лично обезпечение, защото води до лична отговорност на длъжника за чужд дълг, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.647 ал.1, т.1 ТЗ, тъй като в този случай е предвиден друг ред на защита, приложим за обезпечителните сделки. Не е налице „свързаност“, която следва да се преценя към момента на атакуване на действието, както и че това условие следва да е налице по отношение на насрещните страни по сделката, а насрещната страна в случая е кредиторът. Сочи се, че свързаността между солидарните длъжници е ирелевантна. Тъй като сделката не е безвъзмездна, а възмездна, искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен, защото кредиторът не е знаел, че сделката уврежда длъжника. При условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД се прави възражение за прихващане със сумата от 26 500 лв. – неизпълнено задължение по договор за заем от 29.01.2016 г. и договор за встъпване в дълг от 31.01.2017 г., което вземане е включено в списъка с приети вземания на кредиторите на длъжника.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че договорът за встъпване в дълг е безвъзмезден договор, защото не е основание за получаване на облага от длъжника срещу поетото от него задължение и не е налице еквивалентно имуществено разместване, а възникването на регресни права не превръща договора във възмезден, тъй като кредиторът не дължи нищо на встъпилия в дълга. Поддържа се, че с исковете по чл.647 ТЗ се цели отстраняване на увреждащите последици по отношение масата на несъстоятелността. Сочи се, че „свързаността“ е достатъчно да е налице по отношение на главния длъжник и на встъпилия в дълга. По иска с правно основание чл.135 ЗЗД се поддържа, че сделката е безвъзмездна, поради което знанието не е елемент от фактическия състав, а при евентуалност се навежда довод, че първоначалният длъжник, с който е уговаряно, е знаел за увреждането. По възражението за прихващане се твърди, че е необходимо и двете задължения да са съществували преди откриване на производството по несъстоятелност. Освен това се повдига довод, че уважаването на възражението за прихващане би довело до удовлетворяване вземането на ответника не по предвидения за това ред.
Ответникът „А.“ ЕООД не е подал допълнителен отговор.
Ответникът „П.К.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с довода, че встъпването в дълг би породило действие и когато е сключено само между кредитора и встъпващия в дълга, поради което в случая „П.К.“ ЕООД няма качеството на уговарящ, защото страна по процесната сделка е и кредиторът.
Представен е договор за паричен заем от 29.01.2016 г., от който се установява, „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ и „П.К.“ ЕООД са постигнали съгласие „А.“ ЕООД да предостави заем в размер на 80 000 лв., която следва да се върне до 15.03.2016 г.
Представен е договор за встъпване в дълг от 31.01.2017 г., от който се установява, че между страните е било постигнато съгласие „Р.Ж.“ ЕООД в качеството на поемател да встъпи като солидарен длъжник заедно с „П.К.“ ЕООД по сключен с „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ договор за кредит от 28.01.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.647 ал.1, т.1 ТЗ и чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, както и евентуалните искове по чл.647 ал.1, т.2, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД.
Исковете са предявени от синдика, който в качеството на процесуален субституент е легитимиран да води искове за защита правата на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Р.Ж.“ ЕООД. Исковата молба е подадена на 05.03.2020 г. - в преклузивния едногодишен срок, който е започнал да тече от 06.03.2019 г., когато в ТР е обявено решението по 632 ал.2 ТЗ на СГС по т.дело N 243/18 г.
Възражението на ответника „П.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, че не е пасивно легитимиран по предявените отменителни искове, е неоснователно. Този ответник е страна по процесния договор, а от това му качество по материалното правоотношение произтича и легитимацията му да участва в процеса като ответник. Освен това за правните характеристики на процесния договор значение имат вътрешните отношения между „П.К.“ ЕООД-в несъстоятелност и встъпилия в неговия дълг длъжник.
Установи се от представения договор за паричен заем от 29.01.2016 г., че „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ и „П.К.“ ЕООД са постигнали съгласие „А.“ ЕООД да предостави заем в размер на сумата от 80 000 лв., която следва да се върне от „П.К.“ ЕООД до 15.03.2016 г. По делото не се спори, че уговорената сума е била предоставена на заемателя „П.К.“ ЕООД, от което следва изводът, че фактическият състав на чл.240 ал.1 ЗЗД е осъществен в пълнота. Това означава, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, сключен между „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ и „П.К.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/.
След възникване на заемното правоотношение е бил сключен на 31.01.2017 г. процесният договор за встъпване в дълг, по силата на който длъжникът „Р.Ж.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ в качеството на поемател е встъпил като солидарен длъжник на „П.К.“ ЕООД/сега в несъстоятелност/ по сключения с „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ договор за заем от 28.01.2016 г.
Предмет на съгласието на „Р.Ж.“ ЕООД за встъпване в дълг е поемането като свой на чужд дълг /дълга на заемателя „П.К.“ ЕООД/, за който встъпилият длъжник се е задължил да отговаря наравно с първоначалния длъжник, на свое собствено основание и в пълен обем. С процесния договор „Р.Ж.“ ЕООД се е съгласил да дължи паричните суми на същото правно основание, по силата на което ги дължи и заемополучателят „П.К.“ ЕООД – договор за паричен заем от 28.01.2016 г., солидарно с него – чл.101, изр.3-то ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че договорът за встъпване в дълг е основание за пораждане на пасивна солидарна отговорност, която с оглед на своите правни последици има характер на вид лично обезпечение /решение № 241 от 20.02.2018 г. по т.д. № 985/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В резултат на сключения договор за встъпване в дълг възниква на основание чл.101, изр.3-то, вр. с чл.121 ЗЗД между встъпилия в дълга и първоначалния длъжник солидарна отговорност, при която двамата длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението и от всеки съдлъжник. Налице е единство в предмета на дължимата престация, поради което и предметът на задължението на солидарните длъжници е един и същ. Кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници до пълното му удовлетворяване, в което се изразява обезпечителния характер на пасивната солидарност.
Когато един от солидарните длъжници изпадне в състояние на неплатежоспособност, негативните последиците от нея не се понасят от кредитора, комуто не могат да се противопоставят възражения за разделност на дълга и за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Именно от обезпечителната същност на пасивната солидарност по силата на чл. 127, ал. 2, изр.2 ЗЗД негативните последици от неплатежеспособността на един от длъжниците се разпределят и понасят от останалите платежоспособни съдлъжници пропорционално на дела им.
Правилото за солидарността, независимо дали възниква в резултат на постигната договорка или по силата на закона / чл.50, чл.53, чл.244 ал.3, чл.261 ал.3 ЗЗД и др./ е израз на нейната обезпечителна функция, уредена в полза на кредитора, на който е осигурена възможността да търси изпълнение срещу всеки или няколко длъжници за цялото вземане до пълното удовлетворяване.
Договорът за встъпване в дълг води до възникване на солидарна отговорност и представлява вид лично обезпечение, поради което неговата отмяна може да се иска на основание чл.647 ал.1, т.4 и т.5 ТЗ, но и по реда на чл.647 ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 ТЗ. Това е така, защото нормите на чл.647 ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 ТЗ визират случаи, при които извършената от длъжника сделка обслужва размяната на блага и води до имуществено разместване. Законодателят предоставя самостоятелна защита на кредиторите срещу сключените от длъжника обезпечителни сделки наред със защитата срещу сключените от него безвъзмездни сделки или възмездни сделки с явна нееквивалентност на престациите, защото при обезпечителните договори увреждането на кредиторите не се изразява в непосредствено намаляване на активите на длъжника. Обезпечителният договор не може да бъде предмет на искове по чл. 647, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 и т.6 ТЗ, защото е налице специално предвиден ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу учреденото от длъжника лично обезпечение – чл. 647, ал. 1, т.4 и т.5 ТЗ.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че предявеният като главен иск по чл.647 ал.1, т.1 ТЗ е неоснователен, както и предявените като евентуални искове по чл.647 ал.1, т.2 и т.6 ТЗ. Тези искове са приложими, когато извършената от длъжника сделка има прехвърлително действие и води до имуществено разместване, но не са приложими по отношение на договори с обезпечителен характер, които няма отчуждителен ефект.
По евентуалния иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Всяко едно правно действие, което увеличава пасива на длъжника, уврежда масата на несъстоятелността, защото намалява чистия актив, който може да послужи за удовлетворение на кредиторите на несъстоятелността.
В исковата молба ищецът се е позовал на факта, че приетите вземания на кредиторите в несъстоятелността са възникнали преди сключване на процесния договор, а след извършена от съда служебно проверка за вписванията в ТР по партидата на длъжника се установи, че в обявения в ТР на 03.05.2019 г. списък с приети вземания е включено вземане на „Юробанк България“ АД по договор за кредит, което е обезпечено с ипотека, учредена на 17.12.2012 г., както и че в обявения в ТР на 22.07.2019 г. е включено публичноправно вземане за неплатени данъци и такси за периода 2013 – 2017 г. Вземанията на тези кредитори в несъстоятелността са възникнали преди сключване на процесния договор на 31.01.2017 г., поради което съдът приема, че към извършване на атакуваната сделка, която с оглед обезпечителния си характер води до възникване на задължения за длъжника и увеличава неговия пасив, длъжникът е знаел, че с поемането на чужд дълг уврежда своите кредитори.
Според съда процесният
договор за встъпване в дълг не представлява възмездна сделка, защото срещу
поетото от „Р.Ж.“ ЕООД задължение не е възникнало в негова полза насрещно
вземане срещу другата страна по правоотношението – кредитора „А.“ ЕООД, респ. срещу първоначалния длъжник.
Договорът не води до възникване на задължение за „А.“ ЕООД да извърши в полза
на встъпилия в дълга определена престация, нито води
до възникване на задължение за първоначалния длъжник да извърши контрапрестация в полза на встъпилия в дълга. В процесния договор не се съдържа уговорка, която да
разкрива, че неговото сключване е обусловено от предходни или бъдещи
правоотношения, по които встъпилият в дълга е получил определена облага или ще
има право да получи такава, а от страна на ответниците
не се твърдят такива факти.
По делото няма и данни за това от вътрешните отношения между първоначалния длъжник и встъпилия в дълга да произтича престация, която да се дължи от първоначалния длъжник на
встъпилия в дълга и която да оправдава и да е основанието за встъпването в чужд
дълг. В процесния договор е посочено, че до неговото
сключване встъпилият в дълга е погасил задължение по заема в размер на
53 500 лв., но не се съдържа изявление, че сумата по заема е била получена
от встъпилия в дълга, а не от първоначалния длъжник - не се и твърди такъв
факт. Фактът, че „Р.Ж.“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ преди встъпването в дълга е изпълнил чужд дълг не е основание
за извод, че е налице имуществено разместване. Дори и да се приеме, че
встъпилият в дълга към момента на сключване на договора е имал регресно вземане по чл.74 ЗЗД в размер на 53 500 лв.,
встъпването в дълга за остатъка от неплатената сума /26 500 лв. – главница, 300 лв. –лихва,
5054,25 лв. – лихва/ не е обусловено от регреснотото
вземане, което би съществувало и без встъпването в дълга.
В действителност в полза на встъпилия дълга, който има качеството на солидарен длъжник, при изпълнение на задълженията по договора за заем ще възникне на основание чл.127 ал.2 ЗЗД регресно вземане срещу първоначалния длъжник, но тази правна последица възниква по силата на закона, а не произтича в резултат на постигната уговорка. Възникването на регресно вземане в полза на изпълнилия дълга солидарен длъжник не представлява насрещна престация за поетото от него задължение към кредитора.
От събраните по делото доказателства не се
установяват факти, които да сочат, че е налице
неразривна връзка между поемането на задължението от встъпилия в дълга и
договорно правоотношение, по което встъпилият в дълга да е получил някаква
облага от „П.К.“ ЕООД или да има право да получи в бъдеще престация,
която да е основание за встъпването му в дълга.
Не се установяват факти, които
да сочат, че процесната сделка е част от комплекс от правоотношения, по които встъпилият в дълга да е получил или да има право да получи
насрещна контрапрестация срещу встъпването в чуждия
дълг. Евентуалните регресни
права
по чл.127 ал.2 ЗЗД, които ще възникнат в полза на встъпилия
в дълга срещу първоначалния длъжник, не могат да
бъдат определени като насрещна престация, съответстваща на встъпването в чуждия дълг. Важно
е да се спомене, че от страна на ответниците не са
наведени фактически твърдения за наличието на комплекс от правоотношения,
по които да е извършено имуществено разместване в полза на встъпилия в дълга.
Важно е да се отбележи, че процесният договор е сключен след сключване на договора за
заем и получаване на сумата от първоначалния длъжник, както и след крайния срок
на заема, поради което и не може да се поставя въпросът дали изобщо договорът
за заем от 29.01.2016 г. би се сключил, без да се учреди личното обезпечение
чрез встъпването в дълга. Към сключване на процесния
договор за встъпване в дълг е настъпил крайният срок на договора за заем, но
няма данни, а и не се твърди, че даденият нов срок за изпълнение е
обусловен именно от встъпването в дълг.
В клаузата на чл.2 от процесния договор е посочено, че кредиторът е предал на
встъпилия в дълга в заем сумата от 3000 лв., която следва да се върне до
05.04.2017 г. Тази клауза обективира сключен договор
за заем между встъпилия в дълга и кредитора, но от съдържанието на целия
договор не може да се направи извод, че встъпването в дълга има качеството на
условие да се предостави на поемателя заем от 3000
лв. Освен това не се твърди от страна на ответниците,
че има връзка между получения от поемателя заем в
размер на 3000 лв. и встъпването в дълга.
След като между страните по процесния договор не е уговорена насрещна контрапрестация, която да се дължи в полза на встъпилия в дълга срещу поетото от него чуждо задължение и няма данни, а и не се твърди, встъпването в дълга да е условие за получаване от поемателя на престация по друго правоотношение, договорът за встъпване в дълг не е възмезден.
Процесната сделка не е възмездна, защото не води до пораждане на вземане за контрапрестация, която да се дължи на длъжника от насрещната страна или от първоначалния длъжник, поради което знанието у насрещната страна - „А.“ ЕООД /предишно наименование „Капитал СГ“/ не е елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД. За основателността на иска по чл.135 ЗЗД е ирелевантно знанието на първоначалния длъжник, защото не е насрещната страна, с която встъпилият в дълга е договарял и с която е постигнато съглашението за встъпване.
Налице е увреждане на кредиторите, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В случая срещу поетото задължение по договора за встъпване в дълг, който има обезпечителен характер, в полза на длъжника не възниква право да получи насрещна контрапрестация, поради което и масата е увредена, защото с увеличаването пасива на длъжника се затруднява удовлетворението на кредиторите от намаления актив в масата на несъстоятелността.
При тези факти съдът приема, че искът с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД. От страна на ответника „А.“ ЕООД не се оспорва, че е получил по процесния договор плащане от „Р.Ж.“ ЕООД в размер на 10 800 лв. Тази сума е платена по договор, който е относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността, поради което подлежи на връщане в масата.
При
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД следва да се постанови връщане в масата на
несъстоятелността на прехвърленото от длъжника имущество, защото този иск
попада сред исковете, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността,
което по същество се извършва чрез връщане в масата на имуществото, с което
длъжникът се е разпоредил по силата на отменената сделка. Без връщане на разпореденото имущество в масата на несъстоятелността, то
не може да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността.
Искът по чл.135 ЗЗД изрично е
включен сред визираните в нормата на чл.649 ал.1 ТЗ искове, които са за защита на
кредиторите на несъстоятелността, поради което синдикът е легитимиран на
основание чл.649 ал.2 ТЗ, вр. с ал.1, да предяви и
обусловения иск за връщане на имуществото в масата. Основателността на
предявения по реда на чл.135 ЗЗД отменителен иск е основание
за уважаване на предявения по реда на чл.649 ал.2, вр.
с ал.1 ТЗ обусловен иск за връщане на имуществото в масата.
Според съда искът по чл.135 ЗЗД
в общия исков процес има характер на обезпечение, което подготвя индивидуалното
принудително изпълнение и за това при основателност на иска не се постановява
присъждане на отчужденото от длъжника имущество, но предявеният по реда на
чл.649 ал.1 ТЗ иск с правно основание чл.135 ЗЗД има за цел не да обезпечи
кредиторите на несъстоятелността, а има за цел да попълни масата, поради което
следва да се постанови връщане, както се постановява по исковете по чл.647 ал.1 ТЗ, които са сходни с иска по чл.135 ЗЗД.
Правните последици на
относителната недействителност при уважаване на исковете по чл.647 ал.1 ТЗ са
сходни, респ. идентични, с правните последици на относителната недействителност
при основателност на иска по чл.135 ЗЗД и след като при уважаване на отменителните искове по чл.647 ал.1 ТЗ се постановява
връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, няма логика при уважаване
на иска по чл.135 ЗЗД да не се постанови връщане. Крайната преследвана от
закона цел е чрез отменителните искове по чл.649 ал.1 ТЗ да се върне имущество в масата на несъстоятелността по отношение на
кредиторите, а не да се обезпечава бъдещ осъдителен иск срещу контрагента на
длъжника, който няма задължения нито към кредиторите на несъстоятелността, нито
към длъжника.
По възражението за прихващане
на ответника „А.“ ЕООД. Този ответник има качеството на кредитор в несъстоятелността,
защото вземанията му са включени в списъка с приети вземания, т.е в полза на
ответника съществува насрещно вземане срещу длъжника. Това вземане на ответника
обаче не може да се прихване, защото не
е налице хипотезата на чл.645 ал.1 ТЗ, която изисква двете задължения да са съществували
и да са били насрещни преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. В случая задължението на ответника по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД възниква в хода на производството по
несъстоятелност като последица от уважаване на отменителен
иск, от което следва изводът, че преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не са съществували две насрещни задължения, годни
за компенсация /решение № 52 от 28.09.2015 г. по т.д. № 509/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
С
оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.647 ал.1, т.1, т.2 и т.6 ТЗ
следва да се отхвърлят, а искът по чл.135 ал.1 ЗЗД следва да се уважи, както и
искът по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД; възражението за
прихващане следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Р.Ж.“ ЕООД-
в несъстоятелност срещу „А.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД-в несъстоятелност иск с правно
основание чл.647 ал.1, т.1 ТЗ, с който се иска да се обяви за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за встъпване в
дълг от 31.01.2017 г., сключен между „Р.Ж.“ ЕООД-сега в несъстоятелност, ЕИК *******,
„П.К.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/, ЕИК *******, и „А.“ ЕООД /предишно
наименование „Капитал СГ“/, ЕИК *******,
както и предявените при условията на евентуалност искове по чл.647 ал.1, т.2 и
т.6 ТЗ.
ОБЯВЯВА на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по предявен иск от
синдика на „Р.Ж.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.София, ж.к.“Т.“,
Хали „Т.“ срещу бл.**, срещу „А.“ ЕООД, ***, и „П.К.“ ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *******, гр.София, ж.к.“Т.“, Хали „Т.“ срещу бл.**, за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Р.Ж.“ ЕООД, ЕИК *******,
договор за встъпване в дълг от 31.01.2017
г., сключен между „Р.Ж.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/, ЕИК *******, „П.К.“
ЕООД /сега в несъстоятелност/, ЕИК *******, и „Капитал СГ“ ООД, ЕИК *******
/сега „А.“ ЕООД/, по
който „Р.Ж.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е встъпил в дълга на „П.К.“
ЕООД /сега в несъстоятелност/ към „Капитал СГ“ ООД /сега „А.“ ЕООД/ по договор
за паричен заем от 29.01.2016 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ***, на основание чл.649 ал.2 ТЗ, вр. с чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД да заплати /върне/ в полза на масата на
несъстоятелността на „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.София,
ж.к.“Т.“, Хали „Т.“ срещу бл.**, сумата от 10 800 лв. - платена по договор
за встъпване в дълг от 31.01.2017 г., който е относително недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *******.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Р.Ж.“ ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *******, възражение за прихващане с вземане в размер на 26 500 лв. –
по договор за встъпване в дълг от 31.01.2017 г., с който „Р.Ж.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е
встъпил в дълга на „П.К.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ към „Капитал СГ“ ООД
/сега „А.“ ЕООД/ по договор за паричен заем от 29.01.2016 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ***, и „П.К.“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *******, гр.София, ж.к.“Т.“, Хали Т. срещу бл.**, да
заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на общо 432 лв., а „А.“ ЕООД
в размер на 432 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: