РЕШЕНИЕ № 197

 

гр. Кнежа, 12.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 196 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 19-0285-000412 от 05.08.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Пл., РУ Кн., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лв. за извършено на 06.07.2019 год. в гр. Кн. административно нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал жалбоподателят П.К., който моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си излага доводи за това, че не е извършил описаното в постановлението нарушение.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. И.Л. от САК, с представено по делото пълномощно. Жалбоподателят дава обяснения по случая. Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на гласни и писмени доказателства. В хода по същество, моли за отмяна на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН при издаването му и необоснованост на същото.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в о.с.з.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез административно-наказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.07.2019 год. привечер в гр. Кн. по повод подаден сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП на кръстовище, образувано от улиците „М. Б.“ и „Оп.“, служители при РУ Кн. – свидетелите П.И.К. и Л.И.Ц., посетили мястото на произшествието, което било запазено от техни колеги. На място двамата установили участвалите в пътния инцидент МПС – л.а. Пежо и л.а. Мерцедес, и техните водачи, вкл. жалб. П.К.. Последният, като водач на л.а. Пежо дал сведения по случая. По месторазположението на двете превозни средства и обясненията на водачите св. П.К., в присъствието на св. Л.Ц., съставил на жалб. П.В.К. акт за установяване на административно нарушение (сер.АА № 255142), за това, че: на 06.07.2019 год. в 20:38 часа в гр. Кн., на кръстовището ул. Оп. и ул. М. Б., като водач на лек автомобил Пежо 307 с рег.№ ********, при движение по първата посока кръстовището не спазва разпоредбата на ПЗ Б2 (Стоп) и при навлизане в кръстовището става причина за ПТП с движещ се по път с предимство лек автомобил Мерцедес МЛ с рег.№ ********, който го удря в предната част на автомобила и впоследствие се удря в ляво от пътя в крайпътно дърво – нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя и той го подписал без възражения. Получил е екземпляр от него.

Жалбоподателят П.К. се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, но възражението му било прието за неоснователно и въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУ – Кн. било издадено атакуваното НП, с което на К. е наложена Глоба в размер на 200 лв. – по чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за това, че:

На 06.07.2019 год. в 18:20 часа в гр. Кнежа на кръстовището на ул. М. Б. и ул. Оп., като водач на лек автомобил Пежо 307 с рег. № ********, при движение по първата посока кръстовището, не спазва разпоредбата на ПЗ Б2 (Соп) и при навлизане в кръстовището става причина за ПТП с движещ се по път с предимство лек автомобил Мерцедес Мл с рег.№ ********, който го удря в предната част на автомобила и в последствие се удря в ляво от пътя в крайпътно дърво, с което виновно е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП – не пропуска ППС движещи се по път с предимство на кръстовище. ПТП.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.   

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и категоричен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка на настъпилото ПТП. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. Като причина е посочено, че жалбоподателят не е спазил разпоредбата на ПЗ Б2 (Стоп). Съгласно чл. 43, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), пътният знак Б2 има наименование: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Пътните знаци относно предимството, сред които е и знак Б2, определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовищата и стеснените участъци от пътя. В процесния случай описаният знак Б2 е въвеждал задължение за водачите, движещи се по ул. „О.“, да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по ул. „М. Б.“. Изясни се от разпита на свидетелите, че л.а. Мерцедес се е движил по ул. „М. Б.“ криволичейки и с висока скорост, когато управляваният от жалбоподателя л.а. Пежо е спрял на пешеходната пътека на ул. „Опълченска“, непосредствено преди кръстовището с ул. „М. Б.“, т.е. на границата между двете улици. В момента на потегляне, поради ограничената видимост на кръстовището, неправилното движение на автомобила Мерцедес по пътното платно и високата му скорост, л.а. Пежо е бил ударен в предната лява част. С това деянието било довършено от обективна страна. Следователно, решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи участието на жалбоподателя в пътнотранспортното произшествие, като точно в този аспект са констатираните от настоящата инстанция нарушения, допуснати от наказващия орган. Последният не е изпълнил задължението си по чл. 54 от ЗАНН и в противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.3 от НПК е извършил едностранчива и необективна преценка на доказателствата по преписката. Съответният на законовите изисквания анализ на събраните доказателства обосновава различни от приетите с НП правни изводи. При преценката на свидетелските показания, съдът намира, че не се доказва извършването на съставомерно деяние от жалбоподателя, осъществяващо състава на административно нарушение.

Видно от показанията на актосъставителя – св. П.К., същият не е бил очевидец на нарушението. Свидетелят е приел, че жалбоподателят е станал причина за настъпване на ПТП поради неспазване разпоредбата на пътен знак Б2 (Стоп) и навлизане в кръстовище, без да пропусне движещото се по пътя с предимство МПС, въз основа на проведени разговори с него и другия участник в транспортното произшествие, и извършен личен оглед на двата автомобила. Не е водил разговори с очевидци на деянието.

От показанията на свидетеля по акта Л.Ц. се установява, че при извръшените на двамата водачи проверки по ЗДвП било установено, че водачът на участвалия в ПТП автомобил Мерцедес е бил неправоспособен и под въздействие на алкохол.

От показанията на свидетелите Т. Б. и Н. К. се установява по несъмнен начин, че водачът на л.а. Мерцедес е управлявал превозното средство с висока скорост, криволичейки по пътното платно. Въпреки, че жалбоподателят спрял автомобила си преди да навлезе в кръстовището, в момента, в който предприел действия за потегляне, бил „връхлетян“ от другия автомобил и последвал удар между двете превозни средство, вследствие на което били причинени имуществени щети по тях.

Установява се по делото както от разпита на свид. Бочева, пряк очевидец, така и от обясненията на жалб. К., че същият е спазил разпоредбата на пътен знак Б2 (Стоп), като е спрял управлявания от него лек автомобил Пежо преди навлизане в зоната на кръстовището, изчакал е преминаващо по пътя с предимство превозно средство и след като се убедил, че пътят е свободен и може да потегли, за да се включи в движението, в същото време бил ударен от неправилно движещия се по пътното платно на пътя с предимство и с висока скорост л.а. Мерцедес. Ето защо не може да се приеме, че водачът на л.а. Мерцедес е спазил правилата за движение по ЗДвП, движейки се по пътя с предимство, и вина за настъпилото ПТП има единствено жалбоподателят, който не се е съобразил с предписанието на пътните знаци и не е спазил правилата за предимство.

Съдът установи описаната фактическа обстановка, след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите П.К., Л.Ц., Таня Бочева и Нина Кьосовска, и обясненията на жалб. П.К., като годно доказателствено средство и от приложените писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП.

Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на релевираното нарушение на ЗДвП. По делото не са представени доказателства, които да установят, че именно жалбоподателят на процесната дата и място, не спазвайки предписанието на пътен знак и правилата за предимство, не е пропуснал движещото се по пътя с предимство превозно средство и е причинил ПТП. В случая наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 103, ал.1 НПК да докаже предявеното обвинение и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Както се посочи по-горе, такива доказателства в настоящия казус не са представени от наказващия орган, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване на нарушението. От всички материали по административно-наказателната преписка и от показанията на свидетелите се установява, че механизма на настъпване на ПТП е установен само и единствено въз основа на сведенията от двамата водачи и причинените по автомобилите щети, констатирани впоследствие. АУАН е съставен въз основа на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност. От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне на акта са очевидци на настъпилото ПТП и не са имали преки и непосредствени впечатления за деянието. Достоверността на описаните в АУАН факти, както и причините за това, не са изследвани в рамките на проведеното производство, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства относими за отговорността на наказаното лице. При тези данни се налага извод, че НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

Относно искането за присъждане на разноски:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 год. на ВАС и ВКС по т.д. № 2/ 2014 год., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая жалбоподателят може да предяви иска си за разноски пред компетентния административен съд. 

 

Водим от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0285-000412 от 05.08.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Пл., РУ . с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. – за нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.  

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: