Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 013
гр. Русе, 08.I.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе
гражданска колегия в публичното заседание на 8 декември 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като
разгледа докладваното от съдия ГАВРАИЛОВА
в. гр. д. № 721 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Е.Й.А., от гр.Русе,
е обжалвал решение №2156 от 18.12.2019г., постановено по гр. д. № 1422/2019 г.
на Русенския районен съд, в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на трудови възнаграждения над сумата
2671,09лв до пълния размер от 2909,50лв; искът за заплащане на командировъчни
пари е отхвърлен в размера над 472,94евро до пълния размер от 1013евро и искът
за заплащане на извънреден труд е отхвърлен над сумата 854,63лв до пълния
размер от 1484,40лв, както и в частта за разноските.Твърди, че решението е неправилно, като постановено при
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано, за което излага подробни съображения. Иска отмяната
му и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат
уважени. Претендира разноски пред двете
инстанции.
Ответникът по
жалбата „Д. Ш.“-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
представлявано от управителя И. Колева, счита жалбата неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване
на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на Е.А. против „Д. Ш.“-ЕООД, с която е предявил
искове ответното дружество да му заплати
сумата от 2909,50 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждения за
периода от 13.03.2018 г. до 02.07.2018 г.; сумата от 1013,06 евро,
представляващи дължими командировъчни пари за периода от 28.04.2018 г. до
29.05.2018 г.; сумата от 1484,40 лв., представляващи дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 28.04.2018 г. до 29.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане. В срока за
отговор на исковата молба ответникът е заявил, че „искът е недопустим и частично
неоснователен“, както и че доказателства ще посочи до първо съдебно заседание и
иска да се назначи СТИ за „установяване на твърдените обстоятелства“. Не са
оспорени изложените в исковата молба факти.
В първото съдебно заседание представител
на ответното дружество не се е явил. В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената
тежест и изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже, че не
дължи претендираните от ищеца трудови възнаграждения;
в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е бил командирован
извън процесния период, както и че при установяване на това обстоятелство, в
тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираното
възнаграждение по чл.31,ал.5 от НСКСЧ. Съдът е задължил ответника да представи
корабния дневник на м/к „С.“ за периода 28.04.2018г.
– 28.05.2018г. и е указал на ответника последиците при непредставяне на
документа, а именно, че ще приеме за установено, че м/к „С.“ е осъществявал
курс по р.Д., от гр.Л., Р Б. до гр.Р.,Р Г. за периода от 28.04.2018г. до
28.05.2018г., който курс е бил с продължителност 31 дни, от които – 5 дни с
престой в Р., както и че ищецът е положил 90часа и 35мин извънреден труд през
официални празници по време на курса Л.-Р. за периода 28.04.2018г.-28.05.2018г.Назначена е и съдебно-икономическа експертиза за
установяване на дължимите и неизплатени
на ищеца възнаграждения – вж. протокол
с.з. от 8.10.2019г. В „писмено изявление“ депозирано по делото на 19.11.2019г. /
седем месеца след изтичане на срока за отговор на исковата молба/ответникът е
изразил становище по предявените претенции и е посочил доказателства. Следва да
се отбележи, че оплакването в това „писмено изявление“, че на 24.09.2019г. съдът тенденциозно е отложил делото за
08.10.2019г.-един ден след изтичане на болничния, представен от управителя на
ответника с молба за отлагане на съдебното заседание, което е било насрочено за
24.09.2019г., е несъстоятелно. В болничния лист не е удостоверено по реда на чл.18,ал.2 от Наредбата
за медицинската експертиза, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт и въпреки
това съдът е уважил молбата за отлагане на делото.
От представените писмени доказателства се установява,
че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор №
31/13.03.2018г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „капитан“ при
ответното дружество, при условията на осем часово работно време; основно месечно
трудово възнаграждение 759 лв. и 20 работни дни платен годишен отпуск.В раздел VII. е
уговорено, че за неуредените в трудовия договор условия се прилагат
разпоредбите на КТ и нормативните актове на българското законодателство.Не се
спори между страните, и от данните по съдебно-икономическата експертиза е
видно, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед №1 от 02.08.2018 г.Не е било
спорно и обстоятелството, че А. е бил капитан на м/к „С.“, който изпълнявал
курсове по р.Д. и през периода 28.04.2018г.-28.05.2018г. е изпълнил курс от
гр.Л., Б.-гр.Р., Г.. По време на този курс ищецът е бил в командировка 31дни,
от които 5 в престой /непроизводителни/.
Според
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
размерът на начисленото от
работодателя, но неизплатено на ищеца трудово брутно възнаграждение за периода
от 13.03.2018 г. до 02.08.2018 г. възлиза на 2 671.09 лева. В констативно-съобразителната
част на експертизата ,за м.април 2018г. е начислено възнаграждение за 8 работни
дни. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е съобразявало
представената от ответника ведомост. На експерта не са посочени данни, от които може да се направи
извод, че през м.април 2018г. ищецът е ползувал
отпуск/редовен, неплатен или отпуск поради
временна нетрудоспособност/ - вещото лице заявява, че не са били представени
заповеди за отпуск или болнични. Такива доказателства не са представени и в
производството по делото.Ответникът не е изпълнил задължението, вменено му от
съда, да представи трудовото досие на ищеца. Ето защо следва да се приеме, че
за м.април 2018г. се дължи възнаграждение в пълен размер – 827,31лв. и
дължимото брутно възнаграждение за
процесния период е 3150,06лв, от които се претендират 2909,50лв. и искът следва
да бъде уважен изцяло.От данните по извлечението от корабния дневник и от
експертизата е установено, че дължимите командировъчни пари са по 80евро /ден,
а за дните на престой – 50% от определената ставка или 40евро на ден. Ето защо
на ищеца се дължат за 25 фактически отработени дни общо 2000евро и за 6дни
престой – 240евро. В исковата молба се твърди, че ответникът е извършил
частично плащане на командировъчните пари, дължими за процесния курс, както
следва : 3 плащания по 500лв и едно плащане в размер на 500евро.В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че във
връзка с претенцията по чл.31,ал.5 НСКСЧ са му представени няколко разходни
касови ордера, цитирани в експертизата. В първия от тях-РКО от 17.04.2018г.,
издаден на основание „ командировка – аванс“ за сума в размер на 500лв., не е било
посочено за коя командировка е, а в останалите е записано Л.-Р.. Вещото лице уточнява
още, че по отношение на РКО от 28.09.2018г. е записала „аванс и частичен“, но
„зависи за кой курс става въпрос…..въпрос на
интерпретация“. При така изложените данни следва да се приеме за безспорно
установено, че на ищеца са изплатени 1296,74евро. От общо претендираните
2080евро остават дължими 783,26евро, присъдени от първоинстанционния съд са
командировъчни в размер на 472,94евро.
По отношение на извънредния труд – Неправилно
вещото лице е „разделило“ извънредния труд между капитана и помощник капитана,
предвид обстоятелството, че се касае за различни трудови функции.От данните по
експертизата е видно, че часовете извънреден труд са 73ч25мин през работни дни
и дължимото възнаграждение е 73ч25мин /8,16лв/час или 599,76лв. – без разделяне
на времето между пом.капитан и капитан. Съответно – 73ч30мин
извънреден труд в почивни дни и се дължат 73,3 Х 9,52лв/ч или 697,81лв, от
които се претендират 587,63лв. Извънредния труд по време на официални празници
е 31ч20мин и се дължат 31,20 Х 10,88лв/час или 339,45лв, от които се претендират
283,07лв. Поради
частичното несъвпадане на изводите на настоящия съд с първостепенния,
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на трудово възнаграждение в размера над 2671,09лв
за разликата до 2909,50лв., както и в частта, с която искът за командировъчни
пари е отхвърлен в размера над 472,94евро
за разликата до 783,26евро и претенциите за заплащане на извънреден труд са отхвърлени в размера над
854,63лв за разликата до 1470,46лв.
Относно разноските по делото: Предвид изхода на отмяна на първоинстанционното производство на ищеца се дължат
разноски в размер на 648,20лв. Присъдени са 488лв или ответникът следва да му
заплати още 160,20лв. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба,
ответникът дължи на ищеца 250лв разноски за тази инстанция, а по сметка на
Русенския окръжен съд – 150лв държавна такса.
Въззиваемият не е направил разноски по делото, поради което такива не му
се следват.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2156 от 18.12.2019г.
постановено по гр. д. № 1422/2019 г. на Русенския районен съд в частта, в която
е отхвърлен предявеният от Е.Й.А., ЕГН **********, от гр. Русе срещу „Д. Ш.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., за
заплащане на трудово възнаграждение за периода за периода от 13.03.2018 г. до 02.07.2018 г. в размера
над 2671,09лв. за разликата до 2909,50лв., както и в частта, с която искът за
командировъчни пари е отхвърлен в размера над 472,94евро за разликата до
783,26евро и искът за заплащане на извънреден труд е отхвърлен в размера над
854,63лв за разликата до 1470,46лв., и в частта, с която претенцията му за
заплащане на разноски по делото е отхвърлена в размера над 488лв за разликата
до 648,20лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д. Ш.“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе да заплати на Е.Й.А., ЕГН **********, от гр. Русе сумата 238,41лв. трудово възнаграждение за периода от
13.03.2018 г. до 02.07.2018 г., като общата сума е 2909,50лв., както и 310,32евро
командировъчни пари и 625,83лв.дължимо възнаграждение за извънреден труд и
160,20лв. разноски по делото за първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Ш.“ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе да заплати на Е.Й.А., ЕГН **********, от гр. Русе 250лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Д. Ш.“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе да заплати по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 150лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: