МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 207/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, пети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд гр.Девня
обвинителен акт с който
повдигнал
обвинение
срещу:
О.А.С., ЕГН ********** за това, че:
На 17.10.2014г.в гр.Девня, обл. Варненска,с цел да набави за себе си имотна
облага,възбудил заблуждение у К.Г.А. и А.Р.Т. и с това причинил на А.Р.Т.
имотна вреда в размер на 348 лева - престъпление по чл.209 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на това,
че подс. С. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Твърди също така, че в подкрепа на обвинението са и събраните доказателства по
делото – свидетелските показания, разпечатките от мобилните оператори от които
стават ясни действията на подсъдимия, с които от обективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 209 ал.1 НК. Моли съда, да наложи на подсъдимия
О.А.С. предвиденото в специалната норма наказание в минималния размер, а именно
1 година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно. Моли съда да
съобрази налагането на наказанието с обстоятелството, че подс.С. е осъждан през
2004г. за извършено престъпление по чл.211 НК с наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор и към момента на извършване на деянието по настоящото НОХД и към
настоящият момент не е реабилитиран. Също така моли предявеният граждански иск от
страна на пострадалото лице да бъде уважен в размер на 348 лева.
Пострадалото лице - А.Р.Т. заявява, че
желае да се конституира като частен обвинител и гр.ищец, като предявява
граждански иск в размер на 460 лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Подсъдимият
О.А.С. се явява лично в с.з. и се представлява от адв. П.С. *** - служебно
определен. Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият С. дава обяснения и заявява, че не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че е взел пари от св.Т., но те са
били, за да го запише на шофьорски курс. Твърди също така, че е предал парите
на лицето К.К. ***, който по думите му бил автомобилен инструктор, но той
прекъснал връзка с него. Моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като
не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Възползва се от
правото си на последна дума и заявява, че лицето К.К. трябва да дойде в съда и
тогава съда да реши какво да прави.
Защитника на подсъдимия - адв.П.С. *** не
приема описаната в обвинителния акт по делото фактическа обстановка за
безспорно установена. Твърди, че по делото безспорно е установено, че
пострадалият и подсъдимият са се запознали в кв.”Реката” в гр.Девня и са се
черпили, но не се установява по категоричен начин за какво са си говорили.
Твърди, че е налице сериозно съмнение, че пострадалото лице говори истината,
тъй като той в действителност е имал лек автомобил по времето, когато се е
запознал с подс.С.. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин, поради което моли съда подс.С. да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.О.А.С.
бил с постоянен адрес ***, но през последните години често сменял своето
местоживеене. Подс.С. бил осъждан. На 17.10.2014г. подс.С. се намирал в гр.Девня,
където на автобусната спирка в кв.”Река Девня” се запознал със св.А.Р.Т.. Двамата
седнали в близко заведение и изпили по едно кафе. Докато разговаряли подс.С. се
представил пред св.Т. като собственик на фирма, която се занимавала с търговия
със слънчоглед. В хода на разговора подс.С. предложил работа на св.Т.. След
това подс.Т. поканил подс.С. в дома си и го запознал със сестра си – св.К.А.,
която също живеела там. В дома на Т. подсъдимия стоял около 15 минути и двамата
отново разговаряли за работа. В процеса на разговора подс.С. обещал работа и на
св.А.. След това подс.С. и св.Т. излезли от дома на Т., тъй като той трябвало
да пътува за гр.Варна. Преди да се разделят, на автобусната спирка двамата
разменили телефонните си номера. Подс.С. дал на св.Т. своя телефонен номер -**********,
а св.Т. предоставил на подсъдимия номера на телефона който ползвал заедно със
сестра си - **********. Към момента телефона се намирал в св.А.. След размяната
на телефонните номера св.Т. се качил в автобуса и се отправил към гр.Варна. Подс.С.
изчакал около 15 минути и се върнал в
дома на св.Т.. Там била св.А.. Подс.С. и казал, че го праща св.Т. и че тя
трябва да му даде личната му карта и парите, които има в къщи. Св.А. не се
усъмнила в намеренията на подс.С. и му дала личната карта на св.Т. и сумата,
която св.Т. държал в дома си – общо 330 лева. След това подс.С. си тръгнал. Около
половин час след това той звъннал по телефона на св.А. и й казал „Пийте едно
студено кафе заради мен”. В късния следобед св.Т. се прибрал в дома си и
разбрал от св.А. за случилото се. Т. се усъмнил да не би да са го измамили и
веднага позвънил на подс.С., който обещал, че ще му върне парите. През
следващите десет дни св.Т. постоянно звънял на подс.С. и го молил да му върне
парите. Първоначално С. обещавал да върне парите, но след това престанал да
вдига телефона си. На 27.10.2014г. св.А. депозирала жалба в РУ МВР – гр.Девня,
а известно време след това на св.Т. била издадена нова лична карта за което той
заплатил в РУ МВР гр.Девня такса в размер на 18 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на
престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания А.Р.Т. и К.Г.А.
които са ясни, непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си. От
показанията на тези свидетели се установява по безспорен и категоричен начин,
че наистина подс.С. е бил в дома на св.Т. по негова покана и провел разговор с
него и със св.А. в процеса на който им обещал работа. Безспорно се установява
от показанията на св.А., че след провеждането на този разговор подс.С. и св.Т.
излезли от дома на Т., като след около 15 минути подс.С. се върнал обратно и
поискал личната карта на св.Т. и всички налични пари на св.Т.. Свидетелските
показания на К.Г.А. /прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 г.1 НПК/ са и пряко
доказателство относно факта, че именно подс.С. е взел личната карта и паричната
сума на 17.10.2014г. Този факт всъщност не се отрича и от подсъдимия, но с тази
разлика, че той твърди, че е взел личната карта и парите, за да уреди св.Т. да
изкара шофьорски курс. Освен това безспорно е установено от свидетелските показания
по делото, че не е имало договорка между
Т. и С. за уреждане на участие в шофьорски курс. Не е имало и договорка между
двамата за предоставяне на пари и лична карта на подс.С.. Безспорно е
установено, че единствената договорка между подс.С. и свидетелите е била да им
намери работа в своята фирма. Начинът и последователността на извършените от
подсъдимия действия ясно сочат и мотива за извършване на деянието - да се
възползва от незнанието на св.А., че св.Т. не е обещавал на подсъдимия да му
даде личната си карта и пари в брой и след като я заблуди да придобие вещите за
себе си. С тази цел подсъдимият е казал на св.А., че св.Т. е разпоредил да му
даде инкриминираните вещи, без въобще да е воден такъв разговор, като преди
това е въвел в заблуждение и двамата свидетели, че е бизнесмен, който се
занимава с търговия със слънчоглед и че лесно ще им намери работа. Показателни
са и думите на подс.С. към св.А. отправени в телефонен разговор около половин
час след като е взел личната карта и парите - „Пийте едно студено кафе заради
мен”. Показанията на свидетелите напълно кореспондират помежду си, те са ясни
логични и взаимосвързани, поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Съдът приема като плод на защитната теза на
подсъдимия твърденията му, че е взел парите и личната карта на св. Т., за да го
запише на шофьорски курс, след което ги е дал на лицето К.К., който уж бил
инструктор в гр.София. Тези твърдения не кореспондират с останалите
доказателства по делото и са в пълно противоречие с показанията на свидетелите
които съдът кредитира, освен това са логически и житейски неиздържани. Никой не
записва човек живеещ в гр.Девня да кара шофьорски курс в гр.София, особено когато
става въпрос за човек като св.Т., който е слабо грамотен, безработен и няма
средства. В хода на съдебното следствие по искане на подс.С. съдът направи опит
на два пъти да призове в качеството на свидетел лицето К.К., като за целта бяха изпращани призовки на адреси посочени от
подс.С.. Всяка една от призовките се е връщала в цялост с отразяване, че или
такова лице не живее там или адреса е несъществуващ. В последното с.з. по
делото пък подс.С. твърди, че в момента лицето К. живее в гр.Плевен. Това
обстоятелство още веднъж затвърди становището на съда, че твърденията на подс.С.
са една негова защитна теза, а постоянното посочване на адреси за призоваване
на К.К. на различни места в страната цели да забави наказателния процес.
Налице е както фактическа, така и логическа
връзка между събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите, водеща недвусмислено до извода, че
деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по
делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, жалба, докладни записки, справки,
разпечатки от мобилните оператори, свидетелство за
съдимост, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 17.10.2014г. подсъдимият О.А.С. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъпление по
чл.209 ал.1 от НК като в гр.Девня, обл. Варненска, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.Г.А. и А.Р.Т. и с
това причинил на А.Р.Т. имотна вреда в размер на 348 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира формиране на неправилни представи у измаменото лице относно
определени факти от действителността. В случая подс.С. е заблудил А.Р.Т. и К.Г.А.,
че ще им намери работа в своята фирма.
Деянието е осъществено от подс.С. при форма на вината
пряк умисъл - той е съзнавал, че в следствие на неговото въздействие
върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни представи. Освен това
подсъдимият е предвиждал, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане и че в резултат на този акт чуждо имущество ще бъде увредено. Наред
с това подсъдимият е целил имотна облага за себе си – той е знаел, че след като
вземе парите на св.Т., няма да му намери работа и ще се облагодетелства от тях.
Причини за извършване на престъплението – стремеж към противоправно
облагодетелстване.
Отегчаващи вината обстоятелства - липсата на критично
отношение към извършеното, лоши характеристични данни обусловени от предходните
осъждания.
Смекчаващи вината обстоятелства - невисока стойност на нанесените
имуществени щети на св.Т..
При определяне размера на наказанието за подсъдимият О.С.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид факта, че деянието е извършено
след като подсъдимият е знаел, че няма как да намери работа на св.Т. и на св.А.,
но въпреки това е взел парите на св.Т. и личната му карта. Освен това имуществените
вреди причинени от деянието все още не са възстановени. Съдът прецени като висока
към момента на извършване на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият,
изхождайки от факта, че същият е осъждан общо четири пъти за извършени
престъпления срещу собствеността, като последното му осъждане е за извършено
престъпление по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 НК с наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор. Това дава основание на съда да счита, че подс. С. е
лице, което системно извършва измами. Към настоящия момент същият не е реабилитиран
предвид обстоятелството, че не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.88а
ал.2 НК срок. Въпреки изтърпяното наказание „лишаване от свобода” подс. С. не
се е поправил и превъзпитал и е продължил да върши престъпления. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени ниската стойност на нанесените от
деянието имуществени вреди както и дългия период от време изминал между последното
осъждане на подсъдимия и извършването на деянието по настоящото дело. Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на подсъдимият С. на наказание в минималния
предвиден в специалната разпоредба на НК при баланс на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една
година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
По отношение на предявения
от пострадалото лице граждански иск в размер от 460 лева за причинените му от
деянието имуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 348 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.10.2014г.
до окончателното и изплащане, като отхвърли предявеният иск за сумата от 348лв.
до 460 лв. като неоснователен. Съдът присъди и такса от 4% върху сумата на гр.иск
ведно със законната лихва върху главницата. При определянето на размера на
обезщетението съдът е приел, че пострадалото лице следва да бъде обезщетено за
действително причинените му имуществени вреди от извършеното престъпление. Според
събраните по делото доказателства имуществените вреди претърпени от св.Т. са
348 лв.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: