РЕШЕНИЕ
№ 2804
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110146940 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М.
Г. Г. против Д. С. Д. за заплащане на сумата от 1 000 лв., частично от сума в
размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 22.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че от март месец 2022 г. ищецът
е във връзка с Д. Г. Същата търпи психически тормоз от лицето Д. С. Д..
Последният, след като разбира за връзката между М. и Д., прехвърля натиска
и върху ищеца М. Г., като започва да го предизвиква чрез обиди, заплашвания
и закани със СМС съобщения, съобщения в социалните мрежи и телефонни
разговори. Именно в тях Д. Д. показва изключително арогантно и раздразнено
поведение спрямо ищеца. В писмена кореспонденция до Д. М. е наречен:
“селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл от 01.08.2023 г.;
“марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът започнал да се
притеснява от поведението на Д., тъй като той станал изключително агресивен
в имейлите си към Д., в които фигурира и неговото име, нападките се
прехвърлят и към него. Освен това, реалното следене - дори и извън
населеното място, където обичайно пребивават, допринася за емоционалното
натоварване, което Д. причинява на ищеца и неговата половинка. С оглед на
факта, че не могат да бъдат предположени действията, които е способен да
извърши ответникът, както и заплахите му, че ще бъде „будната й съвест“ - на
Д., ищецът заявява, че смята, че животът и здравето и на двамата са в
опасност. Писмата, които получават, са с различни и разнопосочни
съдържания, зависещи от емоционалните състояния на ответника. Всичко това
е повод за страх у ищеца. С цел лично успокоение, М. и Д. решили да се
обърнат към консултантската компания „А.“, където криминален лингвист Х.
Ш. изготвила лингвистичен анализ на база получените писма. На 02.07.2023 г.
е оформен профил на ответната страна - Д. Д., като изводът е, че лицето е
развило обсесия спрямо Д. Г. и се препоръчва да се избягва контакт с него. С
1
оглед гореизложеното и на факта, че писма и обиди продължават да бъдат
изпращани и до днес, ищецът изпитва силен емоционален стрес ежедневно.
Поведението на ответника е тенденциозно негативно към ищеца и неговата
съпруга. С различни обидни обръщения в писмата е накърнено достойнството
на ищеца. Вследствие от всичко извършено до момента, най-вече следенето,
ищецът започнал да изпитва силно притеснение относно живота и здравето
си. С оглед изложеното, желае да бъде обезщетен за причинените от ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болки и
страдания.
В срока за отговор ответникът Д. С. Д. намира иска за неоснователен,
като го оспорва по основание и размер. Счита, че използваните от него думи и
изрази не са обидни. Оспорва изготвения лингвистичен анализ, като
едностранчив, т.е. извършен единствено по данни на Д. Твърди, че не е
осъществявал никакъв тормоз или насилие спрямо Д. и близките й.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на
страните, с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на настъпило увреждане, причинено
виновно от ответника, противоправното деяние на ответника, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди. Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и
правоизключващи възражения.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че ищецът и
ответникът не се познават лично, но и двамата познават лицето Д. Г., съпруга
на ищеца към настоящия момент. Изяснява се също, че преди време
ответникът и съпругата на ищеца са поддържали контакт, като това
обстоятелство не се оспорва от страните, въпреки известните противоречия в
твърденията им досежно естеството на тези отношенията помежду им.
Представена е електронна кореспонденция, осъществена посредством
вайбър, месинджър и електронна поща - gmail, видно от която нейн инициатор
е ответникът Д. Д., а адресат – съпругата на ищеца Д. Г. Видно от изпратените
електронни съобщения, в същите фигурира името на ищеца М. Г., наречен
“селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл от 01.08.2023 г.;
“марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г.
По делото са налице данни за подадени от Д. Ч. /съпруга на ищеца/
срещу ответника жалби и тъжби до прокуратурата и съда с искане за защита
от конкретно посочени действия на ответника Д., окачествени като
противоправни.
Настоящият съдебен състав намира, че представеният лингвистичен
анализ, макар да се отнася за ответника Д. Д. и да съдържа изводи относно
личността му, не следва да бъде обсъждан, тъй като същият представлява
частна експертиза, която не може да бъде кредитирана от съда при
постановяване на крайния съдебен акт.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д. К. Г. /съпруга на ищеца/ и Й. В. Ч./тъща на ищеца/.
Свидетелката Д. Г., съпруга на ищеца, споделя, че ответникът изпращал
съобщения на ищеца, звънял му по телефона, следял го и дори влязъл в
2
квартирата му. Свидетелката посочва, че всички имейли, които получава от
ответника, съдържат обиди по адрес на съпруга й. Определя като все по-
налудничави писмата, които получава от ответника. Посочва, че всичко това
тревожи ищеца, като той се притеснява най-вече за безопасността на тяхното
дете, поради което и отказва да го пусне на ясла. Твърди, че поведението на
ответника стресира ищеца. Споделя, че със съпруга й се чувстват следени, не
знаят до кога ще продължава това. Заявява, че ищецът и ответникът не са
имали пряк контакт. Споделя за случай, при който ответникът влязъл в наетата
от свидетелката и съпруга й квартира в гр. Пловдив и оставил картичка с
любовно послание, като посочва, че след това хазяйката потвърдила, че
вратата е била отворена и е видяла картичката. Споделя също, че на сутринта,
след тази случка, с ищеца видели през прозореца ответника, който
демонстративно седял на пейка пред квартирата и гледал към прозореца на
апартамента, в който били отседнали със съпруга й. Посочва, че след
случилото се с ищеца решили да се преместят от Пловдив, като избягвали да
се задържат на едно място. Няколко месеца били на селото на ищеца, при
неговата майка, като твърди, че през този период ищецът се тревожел, че
ответникът може да започне да притеснява и майка му. Свидетелката Г.
споделя, че веднъж ответникът й помогнал за акаунта й в Амазон, като смята,
че оттогава той има достъп до профилите й. Счита, че по този начин
ответникът е успял да се сдобие и с кода за достъп до квартирата. Отрича с
ответника да са имали връзка, като твърди, че между тях не е имало любов,
както и че отношенията помежду им са били само приятелски. Споделя, че
ответникът се е обаждал на ищеца по месинджър. Посочва, че имейлите, които
получава от ответника, съдържат всякакви небивалици, вкл. в тях ищецът бил
наречен “селяндур”. Заявява, че съобщенията, изпращани от ответника, не са
съдържали заплахи нито за нея, нито за други лица.
Разпитана, свидетелката Й. Ч., тъща на ищеца, споделя, че е чувала за
ответника Д. от нейната дъщеря – свидетелката Д. Г. Знае, че преди време
дъщеря й взела решение да помогне на ответника, представен като момче с
проблеми, нуждаещо се от операция. Свидетелства за отправени от ответника
към ищеца обиди, като споделя, че ответникът обиждал всички, включително
и нея. Счита за заплаха постоянното следене и намесата в личния живот. От
дъщеря си знае, че ответникът се е появявал на странни места, като
свидетелката се сеща за случай, при който ответникът стоял пред квартирата
на ищеца и дъщеря й в гр. Пловдив. Споделя и за пратка, която е получила от
ответника. Свидетелства, че ищецът се чувствал странно и бил притеснен,
като в този период и дъщеря й била бременна.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител
на ответника относно показанията на свидетелката Г.а, съпруга на ищеца, а
именно, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като нещата не са така
чисти, както свидетелката ги представя, и при твърдения, че свидетелката
подвежда съда, като прикрива не само сексуална, но и романтична връзка с
ответника. Следва да се посочи, че с оглед твърдените близки отношения
между свидетелката Г. и ответника Д. в предходен момент, както и предвид
семейното положение на свидетелката към настоящия момент, съдът намира
за житейски логично и напълно разбираемо в показанията си същата да
изложи единствено факти, относими към настоящия правен спор, съответно
да не желае да изнася пред съда обстоятелства относно личния и семейния си
живот.
Съдът цени показанията на свидетелката Г., съпруга на ищеца, при
условията на чл. 172 ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост на
свидетелката от изхода на спора както поради близката връзка между нея и
ищеца, така и предвид отношенията й с ответника за период, предхождащ
настоящото производство, тяхното развитие във времето и етапа, на който се
намират същите към настоящия момент. Въпреки това съдът намира
показанията за обективни и достоверни, тъй като същите са последователни и
до голяма степен се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал, като в същото време свидетелката сочи непосредствени възприятия
от състоянието и емоциите, които действията на ответника са предизвикали у
3
съпруга й, съответно отношението на последния към тези действия. Нормално
и житейски логично е най-близките на едно лице да могат да дадат най-точни
данни на съда за непосредственото състояние в такъв момент, като в същото
време следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 172 ГПК не дискредитира
показания, дадени от лица с евентуална заинтересованост в полза или във
вреда на една от страните по делото, а единствено задължава съда да ги цени с
оглед на всички други обстоятелства по делото.
При тези данни, с оглед необходимостта от извършване на преценката
дали дадено деяние е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД, следва да се
обсъди дали същото нарушава установената в цитираната правна норма обща
забрана да не се вреди другиму. Противоправно поведение по смисъла на чл.
45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно
изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго
лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека
(отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму,
включително и неимуществени такива, представляващи търпени негативни
психични изживявания - чувство на безпокойство, напрежение, стрес,
безсилие, страх, притеснение или какъвто и да е друг психичен дискомфорт у
лицето, спрямо което е насочено съответното действие и/или бездействие.
Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от
пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва
да се окачествят действия, изразяващи се в намеса в личния живот на друго
лице, нежелано поддържане на контакт с такова лице, следенето му физически
и в интернет пространството и др. В този случай е налице нарушение на
установеното в чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено
от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната
разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка
негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно
емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена
вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Електронната кореспонденция, разпечатана на хартиен носител и
приобщена към доказателствената съвкупност по делото, не е оспорена по
своето съдържание от страните по него, поради което съдът приема, че същата
действително е реализирана чрез използване на изброените по-горе
електронни приложения и между потребителите с посочените електронни
адреси – ответникът и съпругата на ищеца, поради което съдът съобрази
същата при формиране на своите правни изводи. В тази връзка следва да се
посочи също, че ответната страна по спора изразява становище, че
използваните в електронните изявления думи и изрази не са обидни, което
също свидетелства, че ответникът не отрича да е техен автор.
По делото са налице данни за изпратен от ответника до свидетелката Ч.,
тъща на ищеца, колет. Следва да се посочи, че въпреки, че адресат на пратката
е трето лице – майката на съпругата на ищеца, то предвид емоционалната
връзка родител – дете и близостта, с която се характеризират отношенията
майка-дъщеря, следва да се приеме, че пратката неминуемо е оказала
неблагоприятно влияние не само върху психиката на свидетелката Г., съпруга
на ищеца, но и върху отношенията между двамата съпрузи, предизвиквайки
стрес, напрежение и негативни емоции, което вероятно е била и целта на
ответника Д.В допълнение, в подкрепа на ищцовите твърдения, че със
съпругата му са следени от ответника, се явяват показанията на свидетелката
Д. Г., която разказва за случай, при който с ищеца установили, че ответникът е
влизал в нает от тях апартамент в гр. Пловдив, а на сутринта го видели през
4
прозореца.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
посоченото поведение на ответника, причинило неимуществени вреди на
ищеца, е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Съдът намира, че
посочените по-горе действия на ответника по следене, изпращане на
електронни изявления с обидни изрази и опити за осъществяване на нежелана
комуникация, са нарушили неприкосновеността на личния живот на ищеца.
Причиняването на неимуществени вреди е установено от събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д. К. Г. и Й. В. Ч.
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема, че се доказва и наличието на
причинна връзка между деянието и вредите, доколкото негативните емоции -
психически и емоционален дискомфорт, са пряка и непосредствена последица
от описаното поведение на ответника.
Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД установените
действия се явяват и виновни.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на ответника категорично нарушава неприкосновеността на
личния живот на ищеца и представлява нежелано вмешателство в него. Съдът
намира, че действията на ответника са от естество да предизвикат твърдените
от ищеца основателен страх за живота и здравето на него и семейството му –
съпругата му и тяхното дете. Следва да се отбележи, че посочените действия
са в състояние не само да предизвикат, но и да поддържат за продължителен
период от време чувство на несигурност и застрашеност у лицето, към което
са насочени.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника за неговото виновно противоправно
поведение, обосноваващо задължението за обезвреда на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. Предявеният иск е установен по
своето основание.
Касателно размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка следва са бъдат
съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
“справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на това заместващо обезщетение. При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и
тежестта на увреждането, както и интензитета на претърпените болки и
страдания, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
5
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия, като при претенция за вреди над обичайните,
последният следва да ги докаже, за да се оправдае и присъждането на
обезщетение над обичайния размер. В конкретиката на случая, съобразявайки
посочените по-горе критерии при определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, както и установените по делото
конкретни обстоятелства, а именно: продължителността на периода, през
който са търпени неимуществени вреди от ищеца, интензитета на изживените
от същия емоционални страдания, възрастта му, предизвиканите негативни
емоции - психически и емоционален дискомфорт, силен стрес, душевен
дискомфорт, страх, притеснение, безпокойство, безпомощност и уязвимост,
които чувства са били засилени от факта, че ответникът е бил непредсказуем в
действията си, което е породило у ищеца чувство на несигурност и
притеснение, че не само той, но и семейството му – съпругата му и тяхното
дете, са обект на следене и са в опасност, както и икономическата обстановка в
страната към този период, съдът приема, че сумата 2 000 лв. би обезщетила
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният частичен иск
е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата 1 000 лв., частично от
сума в общ размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2023 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ищецът,
който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса и 650 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023 г.
при уговорено възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разписка от
27.07.2023 г., видно от която на посочената дата ищецът е заплатил сумата 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по посочения договор.
Представена е също ръкописно написана разписка от 28.01.2025 г., от която се
установява, че посоченото в нея адвокатското дружество е получило от ищеца
сумата 250 лв. за явяване в трето открито съдебно заседание.
Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния
представител на ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и по-
конкретно на сумата в размер на 250 лв. за явяване в трето открито съдебно
заседание, тъй като в случая е уговорено възнаграждение в общ размер на 650
лв., за което по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.,
има доказателства по делото, че е било платено. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът,
след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да
присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият
състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне
размера на адвокатското възнаграждение. Ето защо разноски следва да се
присъдят в доказано платения от ищеца размер, съгласно представените по
делото договор за правна защита и съдействие и 2 бр. разписки за получени
суми.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Д. С. Д., ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, ул. Л. № .., ет. 2, кантора 8, чрез адв. Н., да заплати
на М. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. К., със съдебен адрес: гр. София, ул.
“Три уши” № 2, ет. 3, сумата 1 000,00 лева, част от вземане в общ размер на 5
000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – стрес и душевен дискомфорт, страх, притеснение, безпокойство и
несигурност, вследствие на виновно противоправно поведение на ответника,
чрез обиди, заплашвания и закани със СМС съобщения, съобщения в
социалните мрежи и телефонни разговори, в писмена кореспонденция, в която
е наречен: “селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл от
01.08.2023 г.; “марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.08.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. С. Д., ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, ул. Л. № .., ет. 2, кантора 8, чрез адв. Н., да заплати
на М. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. К., със съдебен адрес: гр. София, ул.
“Три уши” № 2, ет. 3, сума в размер на 700,00 лева, представляваща разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7