Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11444 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Ищците В.Д.К.
и Ц.П.В. са подали искова молба, в която твърдят, че всеки от тях е собственик
на по ½ ид.ч. от имот с идентификатор
68134.703.26 с площ от 400 кв.м., на основание договор за съдебна делба,
сключен от наследодателите им през 1986 г. В.К., по силата на наследствено правоприемство от баща си Д.И., притежавала ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., първи жилищен
етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с площ от 33.75 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения
с площ от 38.11 кв.м.
По
договор за дарение от майка си Е.М.Ц.П.В. притежавал ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., втори жилищен
етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с площ от 31.92 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения
с площ от 38.11 кв.м.
М.И.Б.
и И.П. Б. като собственици на 1/3 ид.ч. от дворното
място получили на 17.12.1986 г. правото да надстроят трети етаж на
съществуващата жилищна сграда. С решение по гр.д. № 286/1990 г. на СРС
договорът, с който ответниците придобили право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота бил развален. По силата на съдебна спогодба от
02.12.1993 г. по гр.д. № 2726/1993 г. по описа на СРС, 40 състав ответниците предавали на Е.М.и Д.И. владението върху 1/3 ид.ч. от дворното място.
Към
1992 г.М.Б. и И.Б. били собственици единствено на правото на надстрояване от
17.12.1986 г.
През
1995 г. бракът междуМ.Б. и И.Б. бил прекратен.
По
силата на договор от 10.06.1987 г. между Е.М.и Д.И., от една страна, и М.Б. и И.Б.,
от друга, последните се задължили при изграждане на мансардния етаж да
възстановят таванските помещения на учредителите на правото на надстрояване
така, както са съществували.
М.Б. и И.Б.
изградили апартамент – мезонет на две нива с обща площ 158.43 кв.м., без да им
е учредено право на строеж за второто ниво на апартамента с площ от 49.33 кв.м.
Молят
съдът да признае за установено, че М.Б. не е собственик на апартамент – мезонет
с площ от 158.43 кв.м., че по силата на приращение
ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33
кв.м. и да осъди ответника да им предаде владението върху него и да признае за
установено, че ищците са собственици на по ½ ид.ч.
от таванско помещение с площ от 38.11 кв.м.
В срока
по чл. 131 от ГПК М.И.Б. е възразила срещу допустимостта на предявения от
ищците отрицателен установителен иск, че ответникът
не е собственик на целия мезонет. Излага подробни съображения за неоснователност
на исковете. Към 1993 г. мансардният етаж бил напълно изграден, а поето от М. и
И.Б.и задължение за възстановяване на таванските помещения липсвало.
Праводателите на ищците изрично дали съгласието си надстрояването на
жилищната сграда да се осъществи съгласно одобрен архитектурен проект,
включително в частта за таванския етаж, където са обособени помещения за ищците
и ответниците.
Евентуално
се позовава на придобивна давност с начало 1990 г.
Излага
и съображения, че посочените в исковата молба тавански помещения са преустроени
и не съществуват във вида, в който са описани в договор за доброволна делба от
30.04.1986 г. и нотариален акт от 14.11.1994 г. Според одобрения архитектурен
проект за надстрояване, покривът на сградата е повдигнат и светлата площ на
таванския етаж – увеличена, с което оставащата за ползване площ от този етаж от
ищците е по-голяма от 38.11 кв.м. Затова и те са собственици на площта извън
тази, която е приобщена от ответницата към второто ниво на мезонета.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са три обективно съединени иска: отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – чеМ.И.Б.
не е собственик на мезонет с площ от 158.43 кв.м., надстроен в сградата на ул.
„**********в гр. София; иск с правно основание чл. 108 от ЗС - че ищците В.Д.К.
и Ц.П.В. са станали собственици на обособеното второ ниво на мезонета от 49.33
кв.м. и осъждане на ответника да им предаде владението върху него; иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаването им за собственици на по
½ ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11
кв.м.
В хода на производството ищецът Ц.П.В. е починал и
с определение от 20.09.2022 г. на негово място е конституиран наследникът му Е.Ц.В..
Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по
т.д. № 8/2012 г. указания, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на
самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за ищците е налице и поради
обстоятелството, че заявяват самостоятелни права върху вещта, изключващи претендираните от ответника права върху същия имот.
В
производството по отрицателен установителен иск
ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес –
правото си, засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая е
налице интерес от предявения отрицателен установителен
иск, тъй като ищците се позовават на липса на учредено право на строеж от наследодателите
им в полза на ответникаМ.Б. за изграждане на мезонетен тип жилище. Като собственици на земята, ищците
ставали по приращение собственици на надстроеното в
повече, поради което претендират установяване на това свое вещно право и
осъждане на ответника да им предаде владението върху площта от 49.33 кв.м. Това
тяхно право е противопоставимо на Б., която е
установила собственически права върху същия обект, снабдявайки се с констативен
нотариален акт № 55, том I, рег. № 480, дело № 35 от 20.05.2014 г. на нотариус рег. № 052 на НК.
Установява се по безспорен начин от представените
документи за собственост на ищците, че въз основа на учредената им суперфиция от Й.И.И.и Е.И.И., за което е съставен нотариален акт № 18, том VII, дело № 1126/11.05.1959 г., позволителен билет № 140/12.06.1959
г. и одобрени строителни книжа, Д.Й.И.и Е.Й.В. са построили сграда в УПИ ХI от кв. 3 по плана на гр. София с площ по документ за
собственост от 400 кв.м., находяща се на адрес гр.
София, кв. „********“, ул. „********.
След смъртта на Й.И.И.през
1969 г. негови наследници по закон са съпругата му Ц.М.И. и децата му Е.Й.и Д.Й..
Видно от протокол от 30.04.1986 г. по гр.д. № 3287/1986
г. на СРС, 48 състав, Д.И.и Е.В. са сключили спогодба, според която Д.Й. И. е
получил в дял и изключителна собственост първи етаж от жилищната сграда, находяща се на ул. „********, застроен на 86.22 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, тераса и сервизни помещения, ведно с избени
помещения със светла площ от 33.75 кв.м. – източната част на избения етаж и
½ ид.ч. от таванското помещение – 38.11 кв.м.
и на ½ ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място – имот пл. № 26 от кв. 3, м. „********“
по плана на гр. София, цялото с площ от 400 кв.м., а Е.Й.В. е получила в дял и
изключителна собственост втория етаж от жилищната сграда с площ от 86.22 кв.м.,
състояща се от две стаи, хол, кухня, тераса и сервизни помещения, ведно с избени
помещения със светла площ от 31.92 кв.м. – западната част на избения етаж и
½ ид.ч. от таванското помещение – 38.11 кв.м.
и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху гореописаното дворно място.
С нотариален акт № 154, том ХХХIV, дело № 5719/08.12.1986 г. на нотариус при Ленински
районен съд, Ц.М.И. прехвърлила на М.И.Б. 1/3 ид.ч.
от дворното място от 400 кв.м. в гр. София, ул. „********.
На 17.12.1986 г. до началника на отдел „Архитектура и
благоустройство“ при Ленински РНС – София е подадено заявление по чл. 56, ал. 3
от ЗТСУ (отм.) с нотариална заверка на подписите на Е.Й.М., Д.Й. И., М.И.Б. и И.П.
Б., с което първите двама са изразили съгласие и са отстъпили на Б.и право на
строеж за надстрояване на трети етаж върху съществуващите два от собствената им
жилищна сграда срещу задължението им да заплатят неговата стойност. М.Б. и И.Б.
заявили, че имат жилищни нужди, съгласно картотекиране и жилищен влог от 1971
г. към окръжен клон на ДСК – София и съгласието си да заплатят правото на
строеж съгласно оценката на Ленински РНС.
С договор от 10.06.1987 г. между семейство Б.и, Е.М.и Д.И.
са уговорени правата и задълженията на страните по време на надстрояването на
жилищната сграда, възстановяване на дворното място и подобренията в сградата и
двора. Договорът е подписан от И.Б. и Д.И..
На 21.08.1987 г. е издадено разрешение за строеж № 282
за настрояване на един етаж на жилищна сграда на ул. „**********съобразно
одобрени проекти на 06.05.1987 г. от УАГ.
По делото е представено заверено копие на одобрения на
06.05.1987 г. архитектурен проект. Липсата на проекта в оригинал не препятства съобразяване
на неговата достоверност относно обема на разрешеното на Б.и надстрояване. Това
е така, защото датата на одобряването съвпада с посочената в разрешението за
строеж, а на копието са видни положените печати на СГНС и подписи на компетентните
да одобрят проекта длъжностни лица. По делото е представено и заверено копие на
същия архитектурния проект за надстрояване, представен по в.гр.д. № 6165/2020
г. по описа на СГС, IV-Г състав, с положени от Д.Й. И.
и Е.Й.М. под тяхно изявление подписи (неоспорени в настоящото производство), че
са съгласни с предложения проект за надстрояване на жилищната им сграда.
По делото са изслушани и приети две съдебно-технически
експертизи – основна и допълнителна. В констатациите на първоначалната
експертиза е отразено, че преди учредяване на правото на строеж, по проект съгласно
позволителен билет № 140/12.06.1959 г. и и одобрен архитектурен проект, сградата
се състои от сутерен с четири помещения, две от които са свързани помежду си,
два жилищни етажа с достъп до тях чрез вътрешно стълбище, като всеки от етажите
разполага с хол, две стаи, кухня и санитарен възел. Таванът в подпокривното пространство е с обособени три самостоятелни
помещения, без да е отбелязана точната му квадратура.
Според одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект, на надстрояване подлежи трети етаж с площ и
разпределение на помещенията, както следва: обширна дневна с трапезария и
кухненски бокс, спалня, санитарен възел (баня с тоалетна), два балкона и вита
стълба от дневна към второ ниво. По проекта на нивото на таванския етаж са
предвидени две тавански стаи, две спални и санитарен възел. Предвидена е
направа и на нов надзид от 85 см и повдигане на кота „било“ на сградата. Площта на третия етаж по проект е
92.66 кв.м. с включена площ на балконите от 6.44 кв.м., а реално застроената
площ е 110.85 кв.м.
Допълнителната експертиза, след направени допълнителен
оглед и замервания, е установила, че по графични данни, застроената площ на
апартамента е 103.60 кв.м., а връзката между апартамента на третия етаж и две
спални и санитарен възел на таванския етаж е предвидена посредством вътрешна
метална стълба с парапет. В плана за трети жилищен етаж са добавени и две
тераси – една към вътрешния двор с площ от 5.04 кв.м. и една към улицата с площ
от 2.80 кв.м. По този начин графично изчислената площ на третия етаж, по данни
от одобрения архитектурен проект, е 111.44 кв.м. (103.60 кв.м.+5.04 кв.м.+2.80
кв.м.). Графично изчислената площ на придаваемата към
апартамента на третия етаж таванска част е 41.85 кв.м. По този начин общата
графично изчислена площ на жилището е 153.29 кв.м.
Експертните заключения, след извършени от вещите
огледи и заснемания на място, са установили следните разлики в реализираното на
трети и тавански етажи строителство: на трети етаж е увеличена площта на
западната тераса, като фасадният зид е „изнесен“ с около 30 см върху допълнително
изпълнена укрепваща стоманобетонна конструкция на сградата и терасата е
преминала по целия фронт на западната част на сградата; увеличена е и площта на
източната и южна тераси; във вътрешната планировка е налице разместване на
вътрешните неносещи преградни зидове, като са направени прегради под 45 градуса
на съществуващите и одобрени по проект стени. Що се отнася до таванския етаж,
той е разделен на две части с достъп до всяка от тях от стълбищната
клетка. Вляво от стълбището са обособени две спални, санитарен възел и вътрешна
вита стълба от третия етаж, с което тази част е приобщена към апартамента на
третия етаж и по този начин е получен мезонетен тип
апартамент. Вдясно от стълбището, чрез друга входна врата се достъпват двете
тавански стаи и санитарен възел – баня с тоалетна, а в зоната на стълбищното рамо до калканната
стена е обособен самостоятелен санитарен възел.
При съобразяване на състоянието на сградата към 1986
г. – 1987 г. и изградените в нея самостоятелни и обслужващи помещения, от една
страна, и обема на учреденото право на надстрояване, от друга, се налага
изводът, че наследодателите на ищците са се съгласили с изграждане на мезонетен тип жилище, по смисъла на чл. 35 от Наредба № 5
за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). (Наредба № 5). Жилището,
за което е учредено право на настрояване, е устроено в два етажа, свързани с
вътрешна стълба по одобрен проект. Помещенията на трети жилищен и тавански
етаж в частта с предвидените две спални и санитарен възел са териториално и функционално
обединени в самостоятелен обект – мезонетен тип
жилище. По този начин, като едно жилище, изградено на две нива, мезонетът е заснет
и нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-138/24.07.20217 г. на изпълнителния директор на АГКК с идентификатор
68134.703.26.1.4, видно от схема № 15-1129394/03.12.2020 г. (л. 75 от делото). Действащите
правила и нормативи по време на учредяване на правото на надстрояване (по
аргумент от нормата на чл. 63, ал. 5 от Наредба № 5) допускат изграждане на тавански
стаи, предназначени за живеене, в малкоетажни сгради
(какъвто характер е имала сградата на ул. „**********към 1987 г., по смисъла на
чл. 106, ал. 1, т. 3 от ППЗТСУ (отм.), ред. ДВ, бр. 48/1985 г.).
Реално изграденото съответства приблизително по площ
на обекта на суперфицията. На първото ниво на
мезонета отклонението засяга вътрешната планировка, както и площта на терасите.
По одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект е предвидено изграждане на
две тераси – 5.04 кв.м. и 2.80 кв.м., и безспорно се установи увеличаване на
тяхната площ. Изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е
собственост или на собственика на земята, или на притежателя на правото на
строеж, с оглед на това дали то представлява самостоятелен обект на собственост
или не. Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост
на собственика на земята по приращение на основание
чл. 92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект, съдът следва да установи
неговият правен статут с оглед възможността да бъде придобит от притежателя на
правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС. В този смисъл е решение №
189/06.01.2015 г. по гр.д. № 2640/2014 г. на ВКС, I г.о. и цитираната в него съдебна практика. Балконите
и отворените лоджии се включват в полезната площ на
жилището (съгласно чл. 42 от Наредба № 5) и не представляват самостоятелен
обект. Като принадлежност към главната вещ – жилище, и застрояването на третия
етаж при ексцес на суперфицията, построеното в повече
е собственост на лицето, титуляр на валидно учреденото право на строеж.
В съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 6 от Наредба
№ 5, на 06.05.1987 г. е одобрен архитектурен проект, според който в обема на подпокривното пространство на сграда със скатен покрив е учредено право за построяване на две спални
и санитарен възел, като част от жилище от мезонетен тип в последния (трети) етаж
на сградата. По причина достигане на нужната светла височина на жилищните
помещения на второ ниво на апартамента, съгласно чл. 50 вр.
чл. 63 от Наредба № 5, е повдигната кота било на
сградата и надзид 85 см. По този начин е реализирано
строителството на мезонетен тип жилище. Отделно, суперфициарният собственик е възстановил в проекта две
тавански стаи, като допълнително е изграден и санитарен възел - баня с тоалетна,
а достъпът от тях е осигурен чрез входна врата от стълбищната
клетка. До подпокривното пространство на сградата се
достига чрез метална стълба.
На второ ниво на мезонета също е застроена площ,
по-голяма от тази, за която е учредено право на строеж. Същевременно, видът и
броят на помещенията по одобрен архитектурен проект съответства на реално
изграденото. Разликата в графичната и застроената квадратура, съпоставена с
броя и вида на помещенията на таванския етаж обосновава прилагане на института
на присъединяването по чл. 97 и чл. 98 от ЗС. Частта от таванския етаж, извън
този, който по проект е предвидено да се изгради като второ ниво на мезонетен тип апартамент, е обща част. „Завземането“ й
поражда права за етажните собственици, които се уреждат по претенции, различни
от предявените в настоящото производство.
Ответникът М.Б. е собственик на мезонета, за който се
е снабдила с нотариален акт. Частично незаконното преустройство (извършеното
при съществено отклонение от издаденото строително разрешение за изграждане на мезонетен тип апартамент с определена жилищна и полезна
площ) е без правно значение при преценка осъществен ли е придобивен
способ за фактически обособеното жилище. В този смисъл е решение № 50006/15.02.2023
г. по гр.д. № 788/2022 г. на ВКС, II г.о. и
решение № 60087/28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г. на ВКС, II г. о.
Незаконните строежи не са изключени от обектите, върху които могат да
съществуват вещни права и да бъдат годни обекти на такива права и да се придобиват
по всички уредени в закон придобивни способи. При спор
за собственост на незаконен строеж е относимо
единствено дали има влязла в сила заповед за премахване на строежа. Това се
отнася и за случаите, при които в южна посока е изнесено пространство с площ от
1.2-1.5 кв.м., в което е поместена тоалетна чиния, и е приобщено към останалата
площ на санитарния възел. Санкцията за това съществено отклонение е посочена и в
т. 6 на допълнителното експертно заключение.
По така изложените съображения неоснователен е
отрицателният установителен иск, че М.Б. не е
собственик на апартамент – мезонет с площ от 158.43 кв.м. (неправилно изчислени
като сбор на 92.50 кв.м., 15.60 кв.м. и 49.33 кв.м. – 157.43 кв.м.). Част от
този самостоятелен обект на собственост са и 49.33 кв.м., представляващи площта
на второ ниво на мезонета, от които 47 кв.м. жилищна площ и 2.33 кв.м. тераса.
По отношение на тази част не е приложима сочената от ищците норма на чл. 92 от
ЗС, тъй като за построяването му е учредено право на строеж, а построеното в
повече е собственост на суперфициара, на основание
чл. 97 и чл. 98 от ЗС. Това обосновава неоснователност и на предявения от
ищците ревандикационен иск.
По предявения от ищците иск за признаването им за
собственици на по ½ ид.ч. от таванските
помещения съдът намира следното:
В хода на производството се установи, че таванските
помещения така, както са посочени в протокола за съдебна спогодба от 30.04.1986
г. по гр.д. № 3287/1986 г. по описа на СРС, 48 състав, не съществуват. Те са се
намирали над втори етаж, в подпокривното пространство
на двуетажната жилищна сграда. С учредяване, и впоследствие реализиране
(най-късно през 1991 г., видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ на л. 151 от
делото) на правото на строеж, те са разрушени и на тяхно място са построени
други две тавански стаи, както и санитарен възел. Тези установителни
искове са недопустими. Искането на ищците за признаването им за собственици на
помещения, които не съществуват е съставлявало и нередовност на исковата молба,
предвид твърденията, че на мястото на таванските помещения над втори жилищен
етаж е изграден мезонетен тип жилище. Това предполага
тяхното разрушаване при реализирането на правото на надстрояване.
На първо място, съгласно практиката на ВКС (решение №
245/16.12.2015 г. по гр.д. № 3263/2015 г. на ВКС, I г.о. и решение № 36/22.03.2022 г. по гр.д. №
4313/2019 г. на ВКС, I г.о.), когато
вещта, по отношение на която се иска установяване на собственически права не
съществува, искът е недопустим. Към 2020 г., когато е предявен искът за
установяване на по ½ ид.ч. от правото на
собственост върху таванските помещения с площ от 38.11. кв.м., те не са
съществували като такива. Изградени са две тавански стаи, които се
установи, че са с по-голяма обща площ от сочената в исковата молба - 38.11.
кв.м.
На второ място, ответникът не възразява, че ищците са
собственици на тази площ (извън частта, представляваща второ ниво на мезонета).
Дори и да се приеме за допустим иск за установяване на правото на собственост
на ищците върху възстановените тавански стаи, правен интерес от такъв иск
липсва, тъй като ответната страна не оспорва това тяхно право. Таванските стаи
не фигурират и в констативен нотариален акт № 55, том I, рег. № 480, дело № 35/20.05.2014 г. на нотариус рег.
№ 052 на НК, с който М.Б. се е снабдила.
Дали обаче таванските стаи са обща част по
предназначение и съответно какъв е обемът от правото на собственост на всеки
етажен собственик, е въпрос, който е предмет на гр.д. № 56661/2018 г. по описа на
СРС, 74 състав. Доколкото се иска установяване, при това на идеални части, от правото
на собственост върху обект, който не съществува, трайна е практиката на ВКС, че
такъв иск е недопустим. Поради това в тази част производството по делото следва
да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът М.И.Б.. По представения списък по чл. 80 от ГПК, срещу който ищците
не са възразили, те възлизат на сумата от 1 200 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Същото е заплатено на адв.
В. К. на 24.11.2020 г., видно от договор за правна защита и съдействие,
приложено към молба вх. № 299471/07.12.2020 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля предявените от В.Д.К., ЕГН ********** и Ц.П.В.,
ЕГН ********** (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е.Ц.В.,
ЕГН **********) срещу М.И.Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент-мезонет, находящ
се в гр. София, район „Слатина“, ул. „********, ет. 4, ап. 4, с идентификатор
68134.703.26.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
157.43 кв.м., от които на първо ниво 92.50 кв.м. жилищна площ и 15.60 кв.м.
тераси, а на второ ниво 47 кв.м. жилищна площ и 2.33 кв.м. тераса и с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици
на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв.м. и за осъждане на
ответника да им предаде владението върху него.
Прекратява, на основание чл. 130 от ГПК, производството
по предявените от В.Д.К., ЕГН ********** и Ц.П.В., ЕГН ********** (починал в
хода на производството и заместен от наследника си Е.Ц.В., ЕГН **********) срещу
М.И.Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че са собственици на по ½ ид.ч.
от таванско помещение с площ от 38.11. кв.м.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** и Е.Ц.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на М.И.Б., ЕГН **********
сумите от по 600 лева, представляващи сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: