Присъда по дело №363/2021 на Районен съд - Сливница
| Номер на акта: | 13 |
| Дата: | 26 октомври 2021 г. (в сила от 6 септември 2022 г.) |
| Съдия: | Николай Светлинов Василев |
| Дело: | 20211890200363 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд – Сливница, първи състав
Районна прокуратура - Сливница е внесла обвинителен акт по д.п. №
173/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел, пр. пр. № 1413/2020 г. по
описа на Районна прокуратура - Сливница срещу подсъдимия М. Д. М. за
престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за
това, че за времето от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. в гр. Д., в гора в района на
ж.п. спирка "Д.", като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление, с пет деяния, които осъществяват по отделно
един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, се съвкупил с лице, ненавършило 14-
годишна възраст - ИВ. Г. ИВ., ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г., както
следва:
- на 10.07.2020 г. се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст,
ИВ. Г. ИВ., ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г.;
- на неустановена дата в периода от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, ИВ. Г. ИВ.,
ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г.;
- на неустановена дата в периода от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, ИВ. Г. ИВ.,
ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г.;
- на неустановена дата в периода от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, ИВ. Г. ИВ.,
ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г.;
- на неустановена дата в периода от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, ИВ. Г. ИВ.,
ЕГН:**********, родена на 07.01.2008 г.;.
В съдебно заседание прокурорът от Районна прокуратура - Сливница
поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита,
че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по безспорен
и несъмнен начин и може да се направи сигурен извод, че именно
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Според
прокурора доказани по делото са времето, мястото и начина, по които
подсъдимият е извършил престъпното деяние при форма на вина пряк
умисъл. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1
година, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. – адв. А. моли
съдът да определи минимално наказание.
В съдебно заседание подсъдимият се присъединява към казаното от
1
защитника си. Признава се за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума моли за
по-леко наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Д. М., с ЕГН: ********** е роден на ** г. в гр. С.. Той
е българин, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик.
Към периода 10.07.2020 г. – 29.10.2020 г., пострадалата И.И., род. на
07.01.2008 г., е била ученичка в СУ Христо Ботев – гр. Д..
На 28.12.2019 г. пострадалата И.И. се запознала с подсъдимия М.М.
чрез социалната мрежа “Фейсбук” и първоначално двамата общували само
онлайн. Впоследствие двамата започнали да се срещат по инициатива на
подсъдимия. Първата среща на двамата се състояла на 04.03.2020 г. в гр. Д..
При срещите си подсъдимият склонявал пострадалата да правят секс и
обещавал да се оженят.
На 10.07.2020 г. подсъдимият М. отново отишъл в гр. Д. с влак и се
срещнал с пострадалата И.. След това двамата отишли в гората в близост до
жп. спирката на гр. Д.. Подсъдимият предложил на пострадалата да се
оженят, като обяснил, че това означава да правят секс. Тя първоначално
отказала, но след като подсъдимият обещал, че ще се ожени за нея и ще имат
деца, то тя се съгласила. Подсъдимият пристъпил към полово сношение с
пострадалата, която прокървила, тъй като до този момент не била имала полов
контакт с никого.
След 10.07.2020 г. подсъдимият и пострадалата продължили
периодично да се срещат в гората до жп. гарата на гр. Д. като в периода от
10.07.2020 г. до 29.10.2020 г. на неустановени дати и на същото място двамата
се съвкупили още четири пъти и така двамата имали общо пет полови акта
един с друг.
В средата на м. август пострадалата споделила с майка си –
свидетелката Л.А. – Й.а, че е имала сексуален контакт с подсъдимия М..
Пострадалата споделила, че той носил в себе си бяла тениска за да докаже на
семейството си, че пострадалата е била девствена.
На 29.10.2020 г. бащата на пострадалата – свидетелят Г.Й. решил да
депозира желба срещу подсъдимия в ПУ-Д. и заедно с пострадалата следвало
да отидат да дадат обяснения в полицейския участък. Междувременно
пострадалата и подсъдимият се били разбрали да се срещнат на гарата в гр. Д.
за да избягат заедно в дома на подсъдимия в гр. С.. След като установил, че
дъщеря му е излязла от дома си свидетелят Г.Й. се притеснил и започнал да я
търси в града. Около 15:50 часа я намерил на жп гарата в гр. Д., заедно с
подсъдимия М. и завел двамата в полицейския участък на гр. Д..
В хода на досъдебното производство е изготвено заключение по
съдебно-медицинска експертиза на живо лице от вещото лице д-р Б.М..
Вещото лице е посочило, че при прегледа на пострадалата се установява
2
наличие на стари белези на лявата предмишница, с наслагващи се върху тях
множество охлузвания; изгаряне от втора степен в областта на четвърти пръст
на дясната ръка; стари дефлорационни щърбини на девствената ципа,
състояние позволяващо проникването на предмет с характеристиките на
възбуден мъжки полов орган, без непременно да се образуват нови
разкъсвания. Вещото лице е посочило, че установените дефлорационни
щърбини са получени преди повече от 8-10-12 дни, което дава основание да
се нарекат стари.
В хода на досъдебното производство е изготвено и заключение по
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза на пострадалата И.И. от
вещите лица Цв. Д. П. и Н.Г. И.. Вещите лица са дали заключение, че
пострадалата И.И. страда от разстройство на емоциите и поведението, което
не е същинско психично заболяване в тесния смисъл на думата, от умствено
недоразвитие или оглупяване. Според вещите лица няма пречки от страна на
психичното й състояние и интелектуално развитие, въпреки малолетната
възраст, правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за
делото, да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното
производство в качеството си на свидетел.
В хода на досъдебното производство е изготвено и заключение по
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза на подсъдимия М.М. от
вещите лица Цв. Д. П. и Н.Г. И.. Вещите лица са дали заключение, че
подсъдимият не страда от психично разстройство и той е психично здрав.
Подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са изключили
възможността подсъдимият да е действал при условията на лекомислие или
увлечение. Според вещите лица интелектуалното развитие и психичното
състояние на подсъдимия му позволяват правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства по случая и да участва пълноценно в
наказателното производство на всичките му етапи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съкратеното съдебно следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване и
експертизи: показанията на свидетелите ИВ. Г. ИВ. /л. 36-41 и л.44-50 от
досъд. производство/, Г. ИВ. Й. /л. 51-54 от досъд. производство/, Л.Б. А.-Й.а
/л. 55-58 от досъд. производство/, ЛЮБК. Т. К. /л. 69-71 от досъд.
производство; писмени доказателства: удостоверение за раждане въз основа
на акт за раждане № 0004 от 09.02.2004 г. /л. 26-27 от досъд. производство/,
справка-характеристика /л. 180 от досъд. производство/, справка за съдимост
/л. 181 от досъд. производство/ и заключение на съдебно-медицинска
експертиза /л. 72 от досъд. произв./, заключение по съдебнопсихологична и
психиатрична експертиза на пострадалата И.И. /л. 78-82 от досъд.
производство/, заключение по съдебнопсихологична и психиатрична
експертиза на подсъдимия М.М. /л. 88-92 от досъд. производство/.
Възприетата фактическа обстановка се установява в пълнота от
показанията на всички разпитани по делото свидетели – пострадалата И.И.,
нейните родители Г. ИВ. Й. и Л.Б. А., както и майката на подсъдимия М. -
3
ЛЮБК. Т. К.. Показанията им са логични, непротиворечиви, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани
от настоящият съдебен състав в цялост.
Съдът извърши внимателен и критичен анализ на показанията на свид.
И.И., която се явява и пострадала от престъплението. Въпреки това, съдът
дава вяра на показанията на тази свидетелка в пълнота, тъй като същите са
конкретни и последователни, а и свидетелката е била пряк очевидец на
деянието. При анализа на показанията съдът съобрази, че същите са дадени от
12-годишно дете и взе предвид психическото и психологично развитие на
детето, съответно за възрастта му. Свидетелката излага показания относно
обстоятелствата за приблизителното време на случилото се, мястото на
деянието, както и информация за самоличността на извършителя.
Свидетелката последователно дава сведения за начина по който се е запознала
с подсъдимия, кога са срещнали и осъществените между тях полови актове.
Съдът счита, че информацията, която дава свидетелката относно тези
обстоятелства е достоверна и от съществено значение за делото като се
подкрепя от останалите доказателства по делото, включително
съдебномедицинската експертиза.
Съставът на първата инстанция прецени за достоверни и показанията на
свидетелите Г. ИВ. Й. и Л.Б. А.-Й.а. Съдът отчете и съобрази
обстоятелството, че свидетелите са родители на пострадалата. Въпреки
родствената връзка с пострадалата и вероятната им заинтересованост от
изхода на делото, настоящият състав намери показанията на свидетелите за
истинни, последователни и логични, поради което не намира основание
техните показанията да останат извън фактическите констатации на съда.
Свидетелите не са били преки очевидци на деянията, но въпреки това
споделят информация, която им е станала известна от пострадалата.
Свидетелите дават сведения за отношенията между пострадалата и
подсъдимия, както и за нейното поведение във връзка с тези отношения.
Съдът кредитира показанията и на свидетелката ЛЮБК. Т. К. – майка на
подсъдимия. Съдът отчете роднинската връзка с подсъдимия и вероятната
заинтересованост от изграждането на защитна теза, но въпреки това не
намери основание да не даде вяра на показанията на тази свидетелка.
Свидетелката споделя информация, че подсъдимият е имал връзка с
пострадалата, както и че той е имал полови контакти с нея, която информация
свидетелката е възприела от подсъдимия.
Съдът изведе своите фактически изводи и въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от всички останали
доказателства по делото.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че
същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите
кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактическата констатация
за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените справки за
4
съдимост.
Съдът кредитира като компетентно обективно и професионално
изготвено и заключението на съдебната медицинска експертиза на
пострадалата. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси
компетентно и безпристрастно. Съдът кредитира и заключенията на вещите
лица по съдебнопсихологичните и психиатрични експертизи като вещите
лица са отговорили подробно на всички поставени въпроси. Заключението по
комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза спомага за
изясняване на психическото състояние на пострадалата към момента на
деянието, както и дали е могла да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея. От това заключение се изяснява и по какъв начин се
е отразило на нейната психика деянието на подсъдимия и дали тя може да
дава правдива информация за случилото се. От заключението по
комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия става ясно неговото психично състояние, както и, че е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Съдът напълно възприема изводите на вещите лица по трите
експертизи и ги отчете при постановяване на присъдата си.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Обвинителният акт срещу подсъдимия М.М. е внесен за престъпление
съставомерно по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Според възприетата от съда за установена фактическа обстановка
следва да се направи извод, че през инкриминирания период подсъдимият е
извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е обвинен-съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст.
Това престъпление засяга обществените отношения, които са свързани с
половата неприкосновеност и нормалното полово съзряване на малолетните
лица.
От обективна страна деянието, чрез което се осъществява
престъплението се изразява в съвкупление с пострадалото лице. Пострадал от
престъплението е лице, което следва да бъде на възраст по-ниска от 14
години. С оглед ниската възраст на лицето и незавършеното му
психофизическо развитие за съставомерността на деянието е ирелевантно
наличието на съгласие от страна на пострадалата. Престъплението е
довършено с осъществяването на съвкуплението.
В настоящия случай по делото несъмнено се установява от
доказателствената съвкупност, че подсъдимият е извършил съвкупление с
пострадалата. По делото се установи, че в периода от 10.07.2020 г до
29.10.2020 г. в гора до ж.п. гарата в гр. Д., подсъдимият се е съвкупил с
пострадалата пет пъти, като първият път е бил на 10.07.2020 г., а останалите
четири пъти са на неустановени дати в посочения период. От обективна
страна по делото се установи и обстоятелството, че към момента на
извършване на деянията пострадалата не е била навършила 14-годишна
възраст.
5
Напълно установена е по делото и самоличността на подсъдимия като
фактът, че именно той е извършител на престъплението се установява в
достатъчна степен от показанията на пострадалата и останалите свидетели по
делото. Престъплението е било довършено с осъществяването на самото
съвкупление.
Всички доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и
обстоятелствата, при които то е извършено, свидетелстват, че подсъдимият е
извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Външният вид на
пострадалата, който е характерен за възрастта , е достатъчен за подсъдимия,
за да бъде сигурен той, че пострадалата няма навършени четиринадесет
години. Отделно от това тя самата му е споделила, че е на 12-годишна възраст
и той е бил наясно с това обстоятелство. На следващо място, подсъдимият е
бил наясно и, че извършените от него действия представляват съвкупление с
пострадалата. Подсъдимият много добре е разбирал и общественоопасния
характер на извършеното от него, като този извод действително се извлича от
неговите предхождащи и последващи деянието действия. Той е предлагал на
пострадалата да се виждат и я е убеждавал да правят секс като е казвал, че ще
се ожени за нея и ще имат деца. Видно от заключението по комплексната
съдебно - психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия става ясно
неговото психично състояние, както и, че е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
въпреки непълнолетието си. Той не е действал при при условията на
лекомислие или увлечение.
По същество престъплението е реализирано при условията на
продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК - подсъдимият е извършил
пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, като същите са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Поради изложените аргументи настоящият състав прие, че
наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана за това
престъпление.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до шест години. Доколкото подсъдимият е
непълнолетен, то предвиденото в закона наказание на основание чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК следва да бъде заменено с лишаване от свобода до три години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която при издаване
на осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК наказанието на
подсъдимото лице следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.
Ето защо след определяне на наказанието на подсъдимия по правилата на
6
Общата част на НК (в диапазона от три месеца до три години – по аргумент
от чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 от
НК), на основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание
"лишаване от свобода" следва да се намали с една трета. В този смисъл е и т. 2
от Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът изходи от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е чистото му съдебно минало /подсъдимият е
освобождаван от наказателна отговорност с административно наказание
обществено порицание/. Отегчаващо отговорността обстоятелство е начинът,
по който подсъдимият е убеждавал пострадалата да извършват съвкупление –
манипулирал я е с обещания и се е възползвал от по-ниската възраст. Съдът
взе предвид и обществената опасност на този вид деяния, както и
обществените отношения, които засягат.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото направените от
подсъдимия признания на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт вече един път са взети от съда предвид при определяне на
процесуалния ред, по който делото да се разгледа, е недопустимо повторното
им анализиране и като смекчаващо обстоятелство. В този смисъл е и т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС.
Воден от изложеното по-горе и с оглед съотношението на смекчаващите
към отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счита, че на
подсъдимия /според правилата на Общата част на НК/ следва да бъде
определено наказание "лишаване от свобода" между минималния и средния
размер, предвиден в закона, т. е. една година "лишаване от свобода". Това
означава, че след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието от една
година "лишаване от свобода" следва да се намали с една трета (т. е. с четири
месеца), което означава, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
"лишаване от свобода" в размер на осем месеца.
С оглед постигане целите на наказанието и доколкото подсъдимият е
неосъждан настоящият съдебен състав счита, че за да се поправи
подсъдимият не е наложително да търпи така определеното му наказание от
осем месеца "лишаване от свобода" ефективно. Поради това и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът реши да отложи изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 3 години, като по този начин се съобрази и с
ограничението по чл. 66, ал. 2 от НК.
С оглед изхода на дело и доколкото подсъдимият е признат за виновен,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да му се възложат направените по
делото разноски в размер на 951,60 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
7