РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Благоевград, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201556 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “E.Ф Т “ЕООД, със седалище и адрес на
управление: Б , ул.“Г “№ , представлявано от управителя Е Ф , против НП
№42-0002675/01.09.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно
нарушение по чл.7а, ал.2, предл.последно от Закона за автомобилните
превози, вр. с чл.8, ал.1 от Наредба№36/15.05.2006г. на МТ.
С жалбата се оспорва законосъобразността на НП. Поддържа се, че
постановлението е издадено в нарушение на императивно установената за
това процедура. Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя, а ако се
приеме за извършено, не е преценено от санкционният орган дали не е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН . Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
1
становище по жалбата. В придружително писмо на санкционният орган до
съда при изпращане на процесната преписка, се прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 26.09.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана в съда разглежданата жалба-на
04.10.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 01.07.2022г. длъжностно лице при
санкционният орган-св.Г. /инспектор при санкционният орган/, в
присъствието на колегата си св.Я., е съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №325618 за това, че на
01.07.2020г., в Б , в офиса на санкционният орган на ОО“АА“-Б , находящ се
на ул.“Св.Д.С “, при извършена тематична проверка за превозваческата
дейност на жалбоподателя, е констатирано, че при извършване на
международен превоз на товари от процесното дружество, съгласно издаден
му Лиценз на ЕИО №11204/15.11.2018г., в периода 01.02.2022г.-01.05.2022г.,
жалбоподателят е допуснал да се осъществява такъв превоз, включително на
дата 08.04.2022г. по маршрут РГ –В съгласно ЧМР, с водач К Б М и МПС с
рег.№ , който водач не отговарял на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвтП и чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП, тъй като не притежавал валидно Удостоверение за
психологическа годност за превоз на товари за визираният период. В акта е
посочено, че местоизвършване на това деяние е и гр.Б , ул.“Г “№ , а
проверката е предшествана от изпращането до жалбоподателя на Известие с
2
№12-00-00405/57/09.06.2022г. Описаното в акта деяние е квалифицирано като
нарушение по чл.7а, ал.2, предл. последно от Закона за автомобилните
превози, вр. с чл.8 , ал.1 от Наредба №36/15.05.2022г. на МТ.АУАН е връчен
на упълномощено лице- В. Т. на датата на съставянето му. /За това лице по
делото е представено пълномощно, издадено от жалбоподателя на
13.07.2021г., като с последното на Т. се делегират права по представителство
за процесното дружество пред всички държани органи на РБ , в това число и
за подписване на всякакви видове документи, във връзка с дейността на
дружеството пред ИА“АА“./
Въз основа на АУАН, на 01.09.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0002675, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил за описаното нарушение, да се наложи на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 3000.00лв. НП е връчено лично на
законният представител на жалбоподателя на 26.09.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Г. и Я., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на извършена тематична
проверка на процесното дружество, в качеството му на превозвач и лице,
извършващо международен превоз на товари в Общността, въз основа на
издаден му за това Лиценз. Свидетелите установяват също, че констатирали
извършеното нарушението въз основа на представено им ЧМР и справка в
системата на ИА“АА“ с данните за издадени удостоверения за
психологическа годност на водачите. След изготвянето му, АУАН бил
връчен на жалбоподателя чрез упълномощено лице.
Извършването на процесната проверка е било предшествано от
изпращането на известие за това до жалбоподателя с Изх.№12-00-00-
405/57/09.06.2022г. С него са изискани редица документи, без такива за
психологическата годност на водачите на МПС, с които е осъществяван
международен превоз на товари в проверяваният период /01.02.2022г.-
01.05.2022г./ В известието е посочено, че тази проверка ще се извърши на
01.07.2022г., като същото е връчено на 20.06.2022г., без да е посочено на
кого и в какво качество.
Разпитана като свидетел е и пълномощника Т.. Същата сочи, че лично е
3
занесла на проверяващите лица преди започване на проверката СУМПС на
водача К М . Твърди, че няма спомен, проверяващите да са поискали от нея
документ за психологическа годност на този водач, като тя приела и
разписала АУАН за жалбоподателя , в качеството си на упълномощено за
това лице.
От представеното извлечение от дигитална карта на водача К М по делото,
се установява, че същият е управлявал поверено МПС с рег.№ в периода
09.04.2022г.-14.05.2022г.
Видно от Справка за актуалното състояние на трудовите договори на
НАП, К М е назначен в процесното дружество на длъжността “шофьор
товарен автомобил-международни превози“ на 02.09.2020г.
След легализиран превод на български език на приложените ЧМР
/товарителници/ към преписката по делото, се констатира, че те касаят
извършван международен превоз на товари от процесното дружество, на дата
08.04.2022г. Превоза е направен по маршрут РГ – О К В и е реализиран с
МПС с рег.№ и рег.№ , без посочен водач на същите.
Видно от извлечението то Регистъра на психологическите изследвания на
водачите към 01.07.2022г., в него е посочено, че водача К Б М се е явил за
психологическо изследване на 15.05.2018г. в нарочна Лаборатория, във
връзка с което му е издадено удостоверение за психологическа годност
№488447 със срок на валидност до 16.05.2021г.
Като доказателство по делото е прието и Свидетелство за управление на
МПС на К Б М , издадено му от властите в РБ на 13.03.2019г. със срок на
валидност до 13.03.2024г., като същото е валидно за категориите А, В, В1, С,
С1,D, D1,ВЕ и СЕ,CE1,DE,DE1.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии, Заповед №110/01.04.2022г. на Изпълнителния директор на ведно
с длъжностна характеристика към последната за длъжността“директор на РД
„АА“, с които документи се доказва делегирането на правомощия на
процесният издател на НП, за съставяне на такива актове при констатирани
нарушения по ЗАвтП и издадените за прилагането му подзаконови актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по
4
чл.7а, ал.2, предл.последно от Закона за автомобилните превози, вр. с чл.
8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН/ в тази
насока се представиха заповед на министъра на транспорта и на Директора на
ИА“АА“-гр.София/. НП е връчено лично на законният представител на
процесното дружество, а АУАН е връчен надлежно чрез упълномощено лице
. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН. В тези
документи обаче е налице съществена неяснота относно основни и
задължителни реквизити за тях по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 /за
АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно място на извършване на
твърдяното нарушение. В тази връзка съдът констатира, че в НП е
посочено, че жалбоподателят е допуснал извършването на международен
превоз на товари с водача К М , който не притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност и за това не отговарял на изискванията за
психологическа годност на водачите на МПС, като едновременно е отразено ,
че мястото на това деяние е в РБ / в Б , на ул.“Г “№ и по маршрут РГ –В
/. Тази неяснота до степен на липса на основен и задължителен реквизит на
НП и рамката на вменяваното административно нарушение е съществено
процесуално нарушение, което винаги препятства в значима степен
правото на защита, а това обосновава процесуалната
незаконосъобразност на обжалваният акт и мотивира отмяната му, без
разглеждане на спора по същество./ В тази насока е и съдебната практика–
Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от
обективна страна извършване на твърдяното нарушение по чл. 7а, ал.2,
предл.последно от Закона за автомобилните превози, вр. с чл. 8, ал.1 от
Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
Съгласно нормата на чл. 7а, ал.2, предл.последно на Закона за
автомобилните превози, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
5
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
В казуса не се доказа на първо място, че водач на твърденият
международен превоз в посоченият период и конкретно на фиксираната
дата 08.04.2022г. е именно лицето К Б М . В НП и АУАН е посочено, че
санкционният орган е възприел, че това е водача на вмененият на процесното
дружество международен превоз от ЧМР /без посочена дата/, но след
легализиран превод на 2бр. ЧМР от дата 08.04.2022г., се констатира, че в
тях въобще не фигурира и не е посочено името на водача на МПС, с
което се извършва превоза. Няма никакви представени доказателства, нито
пък са посочени такива в обжалваният акт по делото и за това, как е
установено, че този водач е бил такъв и за извършван за процесното
дружество международен превоз на товари в целият проверяван период :
01.02.2022г.-01.05.2022г., след като от извлечението от дигиталната карта на
водача Б е видно, че той е управлявал МПС с рег.№ , само в периода
02.04.2022г.-01.05.2022г.
Наред с това се установи по делото, че водача К М както към датата на
проверката /01.07.2022г./, така и в целият посочен като проверен период
01.02.2022г.-01.05.2022г., е имал валидно издадено му СУМПС от
компетентните за това власти в РБ /такова му е издадено от МВР на
13.03.2019г., като същото е било със срок на валидно до 13.03.2024г.
включително. /
В такава хипотеза, с пар.9 от Преамбюла към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на
МПС, изрично се предвижда, че притежателят на такова свидетелство се
счита за физически и психически годен да управлява МПС /в това число и
товарен автомобил за превози/ в срока на валидност на свидетелството му за
управление на МПС и за това, не се предвиждат други допълнителни
изисквания за водачите при извършване на ППС, включително и издаване на
отделно удостоверение за психологическа годност в срока на валидност на
СУМПС. Пар.9 от Преамбюла към цитираната Директива, сочи също, че
прегледите за психическа и физическа годност на водачите на МПС поради
6
причини свързани с прозрачността, следва да съвпадат с подновяването на
тези свидетелства и поради това да се определят от срока на валидност
на същите.
Все в тази насока и с нормата на чл.7, пар.2, б.“б“ от Директива
126/2006/ЕО, се предвижда, че считано от 19.01.2013г., свидетелствата
издадени от държавите-членки за категориите С, СЕ,С1,С1Е,D,DE и D1E,
имат срок на административна валидност 5 години , като държавите членки
могат да намалят този срок за валидност, във връзка с конкретни
обстоятелства -възраст, отнемане на свидетелство и др. Този 5-годишен срок
на валидност на издадено СУМПС е транспониран и в българското
законодателство чрез пар.2 от ПЗР на ЗБЛД и нормата на чл. 51, ал.4 от него.
Следователно, според Директивата, срокът на валидност и на документите,
удостоверяващи физическа психическа годност на даден водач на МПС с
издадено му и в срок на валидност СУМПС, имат и следва да имат същият
срок на валидност като въпросното свидетелство, хипотеза констатирана и в
настоящият казус, в която се установи, че СУМПС на водача М е издадено
близо 3 години преди провереният период в този случай . При това
положение и след като се констатира, че ако е бил водач на твърденият
международен превоз, К М и в периода на проверката, и към датата на
проверката, на практика е отговарял на минималните стандарти за
психическа годност /притежавал е валиден документ, удостоверяващ
това обстоятелство–СУМПС/, то процесното дружество като превозвач,
дори и да е било наело като водач това лице, макар че категорични
доказателства в тази насока не се представиха по делото, не е извършило
вмененото му нарушение защото въобще липсва съставомерно деяние,
което да обуславя такова негово нарушение от обективна страна.
Допълнителен аргумент и все в същата насока е и настъпилата промяна в
чл.8 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
която промяна е публикувана в ДВ бр. 84 от 2022г., в сила от 21.10.2022г.
/месец и половина след издаване на НП/. Преди въпросното изменение на
Наредбата / в сила към датата на проверката и издаване на НП/, с чл. 8 от нея
7
е било регламентирано, че при всяко постъпване на работа и при извършване
на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност, като това удостоверение е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по
чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година. С ал.4 на тази норма се е предвиждало също така, че лицата по ал. 1
подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на
издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. След
като е констатирано в практиката, че тази норма е в противоречие с
действащото европейско право и Директива, е променено правилото на чл.8
от Наредбата именно с ДВ бр. 84 от 2022г., като с това изменение отново е
предвидено, че при всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови
автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за
собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, но съгласно чл.8, ал.2 от
Наредбата, това удостоверение обаче вече е безсрочно и е отпаднало
задължението на водачите за неговото подновяване на всеки 3 години.
При тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да се
отмени и заради материална назаконосъобразност, тъй като не се доказа и
извършване от процесното дружество на нарушение с правна
квалификация по чл.7а, ал.2, предл.последно от Закона за
автомобилните превози, вр. с чл.8, ал.1 от Наредба№36/15.05.2006г. на
МТ.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и
съгласно нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на започване на
производството по делото/, съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
Благоевград, се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът съобрази следното:
8
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.П.
Смукова и жалбоподателя на 30.09.2022г., съгласно който, на този адвокат е
заплатено възнаграждение в размер на 590.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че
адв.С е участвала лично и упражнила процесуално представителство по
делото в полза на жалбоподателя в рамките на две съдебни заседания.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при започване на настоящото административно-наказателно производство, за
хипотеза като процесната и за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000 лв. /респ. при наложена
санкция глоба в такъв размер/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата
от 440.00 лв. Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното участие на адв. С
като процесуален представител по делото, както и неголямата фактическа и
правна сложност на делото, съдът приема, че заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно такова по смисъла на чл. 63д, ал.2 от
ЗАНН и следва да се редуцира до минимума, посочен в Наредбата за дело
като процесното, а именно до сумата от 440.00лв, което е в съответствие и с
чл.36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното възражение на
санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в
с придружително писмо по делото, се явява основателно и следва да се
уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №42-
0002675/01.09.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-София, с което на
“Е.Ф.Т “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Б , ул.“Г “№ ,
представлявано от Е Ф , е наложена имуществена санкция в размер на
3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.7а, ал.2,
предл.последно от Закона за автомобилните превози, вр. с чл.8, ал.1 от
9
Наредба№36/15.05.2006г. на МТ.
ОСЪЖДА РД“АА“-София, да заплати на Е.Ф.Т “ЕООД, с ЕИК , със
седалище и адрес на управление: Б , ул.“Г П “№ , представлявано от Е Ф ,
сумата от 440.00лв./четиристотин и четиридесет лева/, представляващи
направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по нахд
№1556/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от обявяването му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10