Решение по дело №114/2022 на Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Решение № 72 от 18.04.2022 г. по а. н. дело № 114/2022
г. по описа на Районен съд Велинград
Производството е по реда на глава 28 НПК.
Образувано е по Постановление на Районна прокуратура Пазарджик ТО
Велинград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК на
Д.И.И., ЕГН: ********** от гр. Велинград, за извършено престъпление по
чл.191, ал.2 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа внесеното предложение.
Счита, че са налице всички обективни и субективни признаци на
престъплението и доказателства за участието на обвиняемия в неговото
осъществяване. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и
пледира обвиняемия да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в
минимален размер.
Обвиняемият Д.И.И. не отрича, че е извършил инкриминираното
деяние, а именно, че е предоставил стая от къщата си, в която са заживели на
съпружески начала непълнолетния му син и неговата приятелка,
ненавършилата 16-годишна възраст Б.К.. Моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено следното:
Обвиняемият Д.И.И. е роден на 07.01.1983 г., в гр. Велинград, живее в
гр. Велинград, ул. *** № 7, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи като сметосъбирач в КМД Велинград, неосъждан.
Спрямо него не е прилаган чл. 78А НК.
Обвиняемият е баща на А. Д. И..
Синът на обвиняемия- А.И. и пострадалата Б. Д.К. и двамата
непълнолетни, започнали любовна връзка. Понеже се обичали, в началото на
2020 г. решили да заживеят заедно на съпружески начала. Съобщили
намерението на родителите си. Тогава Б. била на 15 години, а А. на 16 години.
Първоначално обвиняемият И. се възпротивил на това решение, но синът му
бил категоричен, че намеренията му са сериозни и иска да „вземе за жена“, Б.,
за да не я открадне някой друг. Заявил, че ако не го подкрепи, ще се
самоубие.
Обвиняемият се съгласил с решението на младите. Предоставил им
самостоятелна стая от жилището си в гр. Велинград, ул. *** № 7, където от
януари месец 2020 г. А. Д. И. и Б. Д.К. установили съжителство на
съпружески начала, което продължава и понастоящем.
Майката на момичето Д.И.К. се съгласила с решението на дъщеря си и
нейния приятел, защото момчето било от добро семейство.
На 11.10.2021 г. в отдел „Закрила на детето“ в ДСП Велинград постъпил
сигнал от Медицински център „Асклепий“ ООД гр. Велинград във връзка с
1

констатирана бременност на Б.К.. Започнало социално проучване, което
установило съжителството между двамата непълнолетни.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства: обясненията на обвиняемия, показанията на
свидетелката Десислава Атипова, докладна записка с рег. № 367р-
624/12.01.2022 г.; сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция
„Социално подпомагане“ град Велинград изх.№ СЛ/Д-РА –ВГ/809-
004/05.11.2021 година; характеристична справка за лицето А. Д. И.; справка за
съдимост рег. № 886/23.12.2021 година; Справка за съдимост рег. №
121/07.02.2022 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подписана от Д.И.И.;
От обясненията на обвиняемия на съдебното следствие, от
свидетелските показания на досъдебното производство и от приложения по
делото Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално
подпомагане“, до Районно прокуратура Пазарджик ТО Велинград, от дата
05.11.2021 г., се установи, че по повод подаден сигнал от Медицински център
„Акслепий“ за констатирана ранна бременност на непълнолетната, е
извършена проверка, при която е установено че Б.К. съжителства на
съпружески начала с А.И., в дома на неговия баща, обвиняемия Д. И., който
ги е настанил в самостоятелна стая. Съжителството е допуснато със знанието,
съгласието и без противопоставянето на техните родители. Съжителството е
започнало от месец януари 2020 г., когато Б. е била на 15 години а А. на 16
години. Обвиняемият е имал ясна представа за възрастта на младежите.
От показанията на пострадалите, дадени на досъдебното производство
се установи, че са се събрали да живеят като семейство през януари 2020 г.,
когато и двамата са били непълнолетни, а Б.К. не е имала шестнадесет
години. Бащата на А.И. е дал съгласието си за това и ги е подкрепил във
взетото решение, като им е предоставил стая в жилището си, където се
установили да живеят.
В тази насока са и показанията на майката на Б.К.-Д.И.К. от
досъдебното производство и на социалния работник в ДСП Велинград-
свидетелката Десислава Атипова.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се.
В същата насока са и обяснения на обвиняемия.
В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени
такива.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от показанията на
разпитаните свидетели и от обясненията на обвиняемия, се установи по
несъмнен начин участието на обвиняемия И. в изпълнителната деятелност от
обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното
2

поведение, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът
кредитира показанията на разпитаните на досъдебното производство и пред
съда свидетели, досежно главния факт от предмета на доказването за
съставомерността на деянието-че обвиняемият е улеснил съпружеското
съжителство без сключване на брак на непълнолетния А. Д. И. и
ненавършилата 16-годишна възраст Б. Д.К..
За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с
тяхната убедителност, която е последица от последователността и
обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се
опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото
досежно обстоятелството, че обвиняемият Д. И. е дал съгласието си за това
съжителство и е предоставил стая в жилището си. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви, в частта относно обективната страна на
престъплението. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от
обективна страна и доказателствата в тази насока са категорични и
последователни.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят
към единственият възможен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за
което е предадени на съд.
По така описания начин с деянието си обвиняемият Д.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като от месец януари 2020 до
11.09.2021 година, когато А. Д. И. е навършил пълнолетие, в гр. Велинград, е
улеснил непълнолетно лице от мъжки пол -А. Д. И., ЕГН: ********** и лице
от женски пол, което не е навършило 16 години – Б. Д.К., ЕГН: ************
да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си
подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, а
именно улесняване, като им е предоставил самостоятелно стая в жилището
си, където да създадат домакинство и да заживеят след това. Фактическите
взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи
мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения –
съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите
обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при п р я к умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
3

последици и е искал да настъпят. Д. И. е бил наясно с възрастта на Б.К. и А.И.,
разбирал е, че с даването на съгласие и осигуряването на условия за живот,
улеснява сина и приятелката му да заживеят на съпружески начала, като
установят фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които
възникват при сключването на граждански брак, включващи и полово
общуване и макар да е бил наясно с произтичащите от това
общественоопасни последици и рискове за физическото и психическото
развитие на непълнолетните, е извършил инкриминираните действия.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като И. е съзнавал всичките признаци на
осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е
стремял към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая
се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Съдът счете, че в случая обвиняемият Д.И.И. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК и да му се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК.
Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е
длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация.
Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Спрямо него не е прилаган институтът на чл.78А от НК. От престъплението
не са причинени имуществени вреди.
Наказанието, с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва
да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на
досъдебното производство и пред съда.
Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на
законовия минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на обвиняемия и на останалите
членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
Да се изпрати препис от мотивите на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева

4

Номер на акта:	72
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20225210200114
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 март 2022 г.

Решение по дело №114/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите