Р Е Ш Е Н И Е
№ 3707
гр.
Варна, 23.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти
състав, в публично заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 601 по описа за 2012г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба в настоящото производство е предявена
от А.П.П. и И.М.П. срещу наследниците на * – двама от ответниците в настоящото производство и срещу противната
страна по гр.дело№8252 от 2007г. на ВРС, ХІV състав. С предявения иск ищците претендират от съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че на 21.10.2008г. в
качеството си на свидетел по гражданско дело №8252 от 2007, на ВРС, ХІV състав * съзнателно е потвърдила неистина, с което е
осъществила престъпление по чл.290 от НК, като така предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.5 от ГПК. Ищците аргументират правен интерес от предявения
иск със следните фактически твърдения. В производството по гражданско дело
№8252 от 2007г. на ВРС, ХІV състав е постановено решение, с което разглеждания
в това производство иск заведен срещу тях е уважен. Решението по това дело е
влязло в законна сила. Така постановеното решение се основава на неистинските
показания на свидетелката *, която в
качеството си на свидетел по делото е потвърдила неистина, изразяваща се в
следното: „Въпросният господин” - свидетелката е посочила ответника - „наш
съсед никога не е гледал мястото и многократно той и семейството му са влизали
в мястото да крадат ябълки орехи и други плодове”. Тези твърдения на *, дадени в качеството й на свидетел по гражданско дело №8285 от 2007г., ищците
твърдят, че не отговарят на истината, тъй като двамата са упражнявали
непрекъснато фактическа власт върху имота в периода от месец юли 1977г. до
2008г. За ищците е налице интерес от установяване на твърдяното престъпление , като
извършено от *, с оглед възможността да искат
отмяна на влязло в сила решение по гражданско дело №8252 от 2007г., на ВРС, ХІV
състав по реда и на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК.
Ответниците по делото в законоустновения
срок по реда на чл.131 от ГПК депозират писмени отговори. Ответниците С.Х. * и Р.Л.Г. – Г.,
изразяват становище за недопустимост на производството, тъй като считат,
че не са представени доказателства, че по отношение на наследодателя им има
производство или влязла в сила присъда за престъпление по чл.290 от НК. Считат,
че липсва правен интерес за ищците от предявяване на настоящия иск и по
съображение, че предявеният иск би могъл да послужи като основание за отмяна на
влязло в сила решение в производството по гражданско дело на ХІV състав, при
ВРС. По допустимостта на иска също изразяват становището, че показанията на
свидетелите, разпитани пред двете инстанции не са обосновали извода на съда при
постановяване на решението по съображения, че същият е приел че същите са
противоречиви. В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на
исковата молба, излагат съображение за неоснователност на същата, тъй като
считат, че дадените показания пред съда от страна на свидетелката * се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства и от другия разпитан свидетел, както и защото съдът е обосновал
изводите си от събраните по делото писмени доказателства и по конкретни влезли
в сила решения, конкретно обсъдени и описани в мотивите, довели до
законосъобразния извод, че по отношение на ищците в настоящия процес няма
изтекъл десетгодишен давностен период за придобиване
на имота, поради което последните не са го придобили на твърдянато
от тях основание.
Ответниците Б.Г.Д. и Т.Г.Т. чрез пълномощника си адв.Д., също са депозирали писмен отговор в срок. С
писменият отговор, същите са изложили становище за недопустимост на исковата
молба, поради липса на определените в
чл.124, ал.5 от ГПК предпоставки, като съображенията по недопустимостта са
подробно изложени в писмения отговор.
По отношение на основателността на иска, оспорват
същият по основателност със следните съображения. Сочат, че с влязло в сила
решение по гражданско дело №8252 от 2007г. на ВРС, съдът е признал за
установено по отношение на И.М.П. и А.П., че двамата не са собственици на
недвижим имот находящ се в град *, с площ от
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът лично и чрез процесуален представител
адв. Д.П. , поддържа предявения иск и моли за
положително произнасяне по същия.Представя писмени бележки.
Ответниците чрез проц.
представителите – адв. В.Д. и адв.Л.,
молят за отхвърляне на иска .
По допустимостта
на отрицателния установителен иск:
Искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване наличието на престъпно обстоятелство е
допустим само когато кумулативно са налице посочените в съответния текст
предпоставки, а именно: престъпното обстоятелство, чието установяване се иска
да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в
сила решение и наказателно преследване, касаещо това обстоятелство, не може да
бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2
- 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК, и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
Така заявеният
иск съдът намира за допустим. С търсената в настоящото производството защита
ищецът аргументира интерес с възможността да иска отмяна на влязлото в сила
решение по гр.дело №8252/2007год. на ВРС, ХІV състав, защото при постановяване
на това решение * , съзнателно е потвърдила
неистина – престъпление по чл.290 от ГПК и
тъй като лицето * е починало не
може да бъде възбудено наказателно производство срещу нея.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приетото за нуждите на настоящото производство гр.дело
№8252/2007год. на ВРС, ХІV състав се установява , че с влязло в сила решение е
прието за установено по отношение на ответниците И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П.
с ЕГН **********,*** , че същите не са собственици на недвижим имот, находящ се
в * с площ от 1 300кв.м. , при граници: път, ПИ
№2907, ПИ 2905 и ПИ №2899 по предявения установителен
иск от Р.Л.Г.- Г. с ЕГН ********** и С.Х.Г. с ЕГН **********,***, на осн. чл.97 от ГПК/отм./.
От приетата по делото справка / л.86/ се установява,
че след извършена проверка в информационните масиви на МВР срещу лицата А.П.П.
, ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** за периода от 1977год. до настоящия
момент няма образувани преписки за престъпление „кражба”/ чл.194 и чл.195 от НК/.
Съгласно заверен препис от искова молба, приета на
л.87-88 от делото, на 05.09.1997год. е депозирана искова молба във ВРС от А.П.П.
и И.М.П. против * и И.Г. *, Т.Г.Т. и *, производството
по която е прекратено.
В хода на производството по настоящото дело в полза на
ищцовата стара са събрани гласни доказателства , чрез
разпит на свидетелите: *- без родство и
дела със страните и *-без родство и дела със страните.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, извежда извод за неоснователност на иска.
В хода на
производството по делото не се установи , че лицето * съзнателно е дала неверни показания пред съда ,
разглеждал гр.дело №8252/2007год. на ВРС. В хода на производството по делото не
се установиха елементите на фактическия състав , на твърдяното от ищците
престъпление – лъжесвидетелстване, осъществено от *. Справката по делото /л.86 / и исковата молба / л.87-88/ - производството по която е
прекратено , както и гласните
доказателства събрани в хода на производството по делото не установяват пряк
умисъл на лицето * за даване на неверни показания в
сочения от ищците аспект, съзнаване на общественоопасните
последици , на твърдяното от ищците престъпление и намерение за настъпване на
обществено опасните последици , на сочения престъпен фактически състав.
Показанията на * представляват непосредствени
впечатления от действията на ищците през годините , относно този имот.
Освен горното ,
видно от мотивите към решението по гр.дело №8252/2007год. на ВРС , негативният
за ответниците по това дело резултат не е следствие от показанията на св.*. Изводът, че правата на ответниците /ищци в
настоящото производство /за придобиване на процесния
имот по давност , не са установени е
формиран не от свидетелските показания
на *, а с оглед на
конкретно посочени правни норми , интерпретацията на фактите по делото,
съобразно вътрешното убеждение на съда , поради което и достоверността на
нейните показания с останалите доказателства по делото не обуславят извод, че
свидетелката съзнателно е подвела съда, казвайки неистина.
С оглед гореизложеното , съдът намира, че разглеждания по настоящото
дело иск, следва да се отхвърли, като неоснователен.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност
на искането на ответниците за присъждане на сторените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК. На ответниците Т. Г. Т. и Б. Д. Г. , следва да се
присъдят разноски в общ размер от 600лв. или по 300лв. за всеки един от тях за
платен адв.хонорар. На ответниците С.Х.Г. и Р.Л.Г.-Г.
следва да се присъдят разноски в общ размер от 200лв., изразяващи се в платен адв.хонора.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.П.П., ЕГН ********** и И.М.П., ЕГН ********** *** иск срещу Б.Д.Г., ЕГН**********
, Т.Г.Т., ЕГН ********** *** , * А и Р.Л.Г.-Г.,
ЕГН********** и С.Х.Г., ЕГН **********,*** за приемане на установено в
отношенията между страните, че на 21.10.2008г. в качеството си на свидетел по
гражданско дело №8252 от 2007, на ВРС, ХІV състав Румяна Николова Георгиева
съзнателно е потвърдила неистина, с което е осъществила престъпление по чл.290
от НК и на тези неистинските показания , дадени престъпно е основано решението
по гр.дело №8252/2007год. по описа на ВРС,
на основание чл.124, ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********
и И.М.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Д.Г., ЕГН********** , Т.Г.Т., ЕГН ********** ***
, * , сумата от 600лв./шестстотин лева/ или
по 300лв./триста лева/ за всеки един от тях, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски под формата на възнаграждение за защита и съдействие от
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********
и И.М.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Л.Г.-Г., ЕГН********** и С.Х.Г., ЕГН **********,***
, сумата от 200лв./двеста лева/, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски под формата на възнаграждение за защита и съдействие от
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/