Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Неждет Джевдет Ниази, срещу Решение № 5/19.02.2025 год., постановено по АНД № 307/ 2024 год. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-54#4/30.09.2024г., на Председателя на Сметната Палата на Република България, с което на касатора е наложено наказание глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 253, ал.1, във връзка с чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за извършено нарушение на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП.

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. По-конкретно е изтъкнато, че съдът е процедирал формалистично, не е споменал и обсъдил наведените в жалбата възражения и е изградил неправилни изводи относно естеството на административното нарушение, некоректната му квалификация, в резултат на което е приложил неправилно относимите законови разпоредби. Развити са подробни съображения, че нарушенията на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП са разгледани като съвкупност в наказателното постановление, без в достатъчна степен да е конкретизирано кои точно факти за кои отделните разпоредби на тази съвкупност са относими, а първата инстанция по недопустим начин е допълнила оспореното НП относно твърдяното нарушение и правната му квалификация, въз основа на което е извела заключенията си за неоснователност на жалбата. Оспореният съдебен акт страдал от липса на мотиви по част от въведения предмет в процеса, свързан с твърдение за необсъждане на възраженията, направени писмено, в досъдебната фаза на административнонаказателното производство. Главното възражение е свързано с приложението на материалния закон, като се поддържа, че методиката, приета от възложителя, е законосъобразна и не съдържа пороците, изведени от АНО и възприети от първата инстанция. Поддържа се и довода относно наличието на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно. Настоява се, че санкционния акт издаден срещу негоден субект – физическото лице Неждет Ниази, а не на лицето, в качеството му на кмет на Община Главиница и публичен възложител на обществена поръчка. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л. С., който поддържа всички релевирани основания. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - Председателят на Сметната палата на РБ, чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт Ю. Б. (л.19), поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени съображения в Писмен отговор и представено преди съдебното заседание Писмено становище по касационната жалба. Поддържа аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като допълнително твърди пълна несъстоятелност на доводите за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора.

Прокурорът от ОП-Силистра счита жалбата за основателна, предлагайки да бъде отменено оспореното съдебно решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

С обжалваното решение е е потвърдено Наказателно постановление №ЗОП-54#4/30.09.2024г., на Председателя на Сметната Палата на Република България, с което на касатора е наложена „Глоба“ в размер на 5000 лева на основание чл. 253, ал.1, във връзка с чл. 260, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за извършено нарушение на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП.

Установяването на правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните свидетели са ги потвърдили), свързани с обявена обществена поръчка от касатора, действащ като публичен възложител, като въз основа на приобщените към доказателствения материал документи съдът е потвърдил фактическите установявания на наказващия орган, както следва:

С Решение № F264856 от 23.08.2022 г. Неждет Ниази в качеството му на кмет на Община Главиница, съответно – публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, открил процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП (публично състезание) за възлагане на обществена поръчка с предмет „Внедряване на енергоспестяващи мерки на СУ „В. Левски“ гр. Главиница, общ. Главиница, обл. Силистра, УПИ I за училище и общежитие, кв. 47 по плана на гр. Главиница“. Обектът на обществената поръчка (ОП) по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП бил „строителство“, а прогнозната стойност била 2 345 531,74 лв. без ДДС.

В обявлението за провеждане на поръчката възложителят, в изпълнение на чл. 70, ал. 1 и чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, определил като критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“.

Едновременно с постановяване на решението за откриване на ОП и нейното оповестяване, на 23.08.2022 г. жалбоподателят утвърдил Указания за участие в процедурата, част от които била Методика за определяне на комплексната оценка на офертата. В последната било определено, че комплексната оценка на офертата (КО) се равнявала на сбора от предлаганата цена за СМР (К1) и организацията за изпълнение на поръчката (К2), като максималната възможна оценка била 100 точки. Относителната тежест на показателя К1 била 40 % (или 40 т.), а тази на показателя К2 – 60 % (60 т.).

За оценяването на показателя К2 възложителят посочил, че в техническото си предложение участникът следвало да посочи организацията на изпълнение на строителството съгласно Техническата спецификация, като на оценка подлежи посочената организация на работата.

Според утвърдената методика, за да получи 30 т. участникът следвало да осигури изпълнението на минималните изисквания на възложителя, а именно: 1) участникът да представи организация за изпълнение на строителството съгласно техническата спецификация и 2) участникът да предложи организация на работата на ключовия екип, да посочи как се разпределят отговорностите и дейностите между тях, начини на осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложената услуга.

С оглед получаване на допълнителни (бонифициращи) точки, възложителят утвърдил и други (допълнителни) условия, надграждащи основните такива, посочени по-горе. В зависимост от това дали участникът е изпълнил едно, две или три (всички) от допълнителните изисквания, той би получил съответно 40, 50 или 60 точки (т.е.10/20/30 допълнителни точки). Допълнителните условия били следните: 1) за всяка от дейностите да е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача; 2) за всяка дейност да са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация, работници и др.) и задълженията на отговорния/те за изпълнението експерт/и; 3) да са предложени мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката.

Нарушението, за което е санкциониран Неждет Джевдет Ниази, е открито при извършен одит за съответствие при управлението на публичните средства и общинските дейности на Община Главиница за периода от 01.01.2022 г до 30.06.2023 година, възложен със Заповед от 14.12.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата на Република България.

На 26.06.2024 г. главният одитор от назначения екип е съставил Акт за установяване на административно нарушение във връзка с коментираната по-горе обществена поръчка срещу Неждет Джевдет Ниази за това, че на 23.08.2022 г. в Община Главиница, в качеството му на кмет и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП е утвъдил методика за оценка на офертите, в която начинът за определяне на оценката по показател К2 „Организация за изпълнение на поръчката“ не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническата спецификация, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, като не посочва начина на оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Според мотивите на акта, базовото съдържание на техническото предложение на участника (което следва да включва организация на работата на ключовия екип, разпределение на отговорностите и дейностите между тях, начини за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение) се съдържа повторно в първото и второто надграждащи обстоятелства. Заключенията са базирани на това, че всяка отделна задача (първата бонификация – т. нар. „разпределение по експерти на ниво отделна задача“) и необходимите ресурси за изпълнението на всяка дейност и задълженията на отговорните експерти (втората бонификация) са съставни части от цялостната организация на строителството, съдържаща се в минималните изисквания. Оттук актосъставителят приел, че е нарушен чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП, тъй като не бил налице ясен разграничителен критерий между основните и надграждащите изисквания на възложителя, което не давало възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на ОП и техническите спецификации.

По отношение на третото надграждащо обстоятелство (предлагане на мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с което да се гарантира качествено изпълнение на поръчката) актосъставителят приел, че липсва обективен измерител, който да указва дали е изпълнено (или не) това условие. В акта е направено заключението, че методиката в тази си част въвежда (предпоставки за) субективизъм при оценката, което води до липса на гаранции за обективност при оценяване и сравняване на техническите предложения – в разрез с чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.

Актосъставителят заключил още и че трите допълнителни условия, като твърде общо и неясно дефинирани, не осигурявали на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП.

Срещу съставения АУАН Н. Ниази е подал писмено възражение.

На 30.09.2024 г. изпълняващият функциите председател на Сметната палата издал Наказателно постановление № ЗОП-54#4, в което е възприел всички констатации и изводи за извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, коментирайки, че подадените възражения са неоснователни, и на основание чл. 253, ал. 1 от ЗОП наложил на Неждет Ниази глоба в размер на 5 000 лв.

Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел, че административнонаказателното производство се е развило при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е, че АНО, макар и лаконично, се е произнесъл по възражението на санкционираното лице, депозирано в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и е коментирал, че дори това да не беше така, не би било налице съществено нпроцесуално нарушение, доколкото доводите във възражението могат да се използват в съдебната фаза. Коментирал е, че Н. Ниази е надлежен субект на нарушението, като в обстоятелствената част на НП е посочено изрично, че същият към момента на извършване на деянието е имал качеството кмет, съответно – публичен възложител. Съдът е обсъдил подробно възражението, че нарушенията на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП са разгледани като съвкупност в наказателното постановление, без в достатъчна степен да е конкретизирано кои точно факти за кои отделните разпоредби на тази съвкупност са относими, като е приел, че се касае за едно единствено нарушение с разновидни фактически състави по чл. 253, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 7 от ЗОП, изразяващо се в утвърждаване на методика, противоречаща на императивни разпоредби на закона, и е отбелязал, че в обстоятелствената част на НП АНО е описал детайлно кой елемент от методиката на коя разпоредба противоречи. Съдът е акцентирал, че дори да се приеме тезата за наличието на различни нарушения, то би бил нарушен чл. 18 от ЗАНН, доколкото би се оказало, че жалбоподателят е наказан за едно нарушение, а не за всички, включени в НП, което не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на собствено основание до отмяната на НП, тъй като по никакъв начин не засяга негативно правната сфера на нарушителя, а тъкмо обратното – на същия бива спестено налагането на повече от едно наказание. Що се касае до материалната законосъобразност на оспореното НП, съдът е приел, че първият и вторият надграждащи показатели преповтарят в голяма степен минималните изисквания на възложителя, което в противоречие на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП неминуемо води до липса на възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, като е коментирал, че и третият надграждащ показател в методиката също до голяма степен преповтаря второто от минималните изисквания, което по същата логика противоречи на цитираната законова разпоредба, въпреки че това противоречие не е посочено от актосъставителя и АНО. В тази връзка е приел също, че припокриването на основните и надграждащи условия сочи, че и трите бонифициращи показателя противоречат на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, тъй като не се дава възможност да се сравнят и оценят обективно техническите предложения в офертите. Възприел е изцяло извода на АНО по отношение противоречието на методиката с чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП, тъй като всички надграждащи условия са качествени, а не количествени, както изисква цитираният законов текст, налице е смесване между минимални и надграждащи изисквания и липсва каквото и да е описание в методиката по какъв начин ще се оценява наличието или липсата на бонифициращите елементи. Коментирал е, че на участниците не е осигурена никаква информация относно правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки от допълнителните показатели. Заключил е, че и трите допълнителни показателя, описани в методиката, противоречат на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, което контрастира отчасти с обстоятелствената част на НП, което обаче не води до съществено изменение на обстоятелствата по делото, нито пък до нужда от промяна на правната квалификация на деянието, поради което не са налице основания за изменение на НП. Коментирал е, че нарушението е формално и е без значение как е приключила обществената поръчка. Приел е, че е осъществено от обективна страна, а от субективна е извършено в условия на непредпазливост. Обсъдил е, че не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл. 218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Неоснователни са възраженията, въведени пред настоящата инстанция, че съдът е процедирал формалистично, не е споменал и обсъдил наведените в жалбата възражения и е изградил неправилни изводи относно естеството на административното нарушение и некоректната му квалификация, в резултат на което е приложил неправилно относимите законови разпоредби. От страна на съда са обсъдени подробно и изчерпателно направените пред него възражения в това число и относно разглеждането на нарушенията на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП като съвкупност, на което е даден отговор, че е налице едно изпълнително деяние, без значение с колко от изброените критерии в чл. 70, ал. 7 от ЗОП не се е съобразил възложителя. Обстоятелството, че този отговор не удовлетворява касатора, не означава, че е неправилен. Напротив, същият се възприема изцяло от настоящата инстанция и mutatis mutandis е в съответствие с разрешението, дадено Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 6/2016 г., ОСС, I и II колегия, което макар и във връзка с прилагането на друг нормативен акт, визира еднородна хипотеза. Досежно изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения в решението относно това, че и третият надграждащ елемент е в противоречие с чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП, а първият и вторият надграждащи елементи са в противоречие с чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, макар да разширяват и допълват недопустимо мотивите на санкционния акт спрямо посочените от АНО, на практика не рефлектират върху квалификацията на нарушението, доколкото се касае за извършване на едно нарушение, респ. в резултат на коментара не се утежнява по никакъв начин положението на санкционираното лице. Не се установяват допуснати нарушения и на съдопроизводствените правила в контекста на развитите оплаквания в жалбата за необсъждане от съда на липсата на мотиви на АНО относно възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН на касатора. Макар че ЗАНН не изисква като задължителен реквизит на наказателното постановление излагането на мотиви относно постъпилите възражения в производството (по аргумент от чл. 57 от ЗАНН), съдът правилно е констатирал, че подадените възражения са били обект на преценка от страна на АНО, който ги е приел за неоснователни. Правилно е и изложеното съображение в решението, че не съществува пречка възраженията да се изложат в съдебната фаза на производството, поради което дори да не бяха съобразени от АНО, това не би съставлявало съществено поцесуално нарушение.

Относно главното възражение в процеса – за неправилно приложение на материалния закон – централният спорен въпрос е сведен до следното - има ли изобщо нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП при утвърждаване на методиката или установените факти по делото сочат на липса на такова. Отговорът на поставения въпрос изисква детайлно разглеждане показателите, формиращи крайната оценка.

В случая възложителят е избрал оценката на офертите да се извърши на основата на критерия оптимално съотношение качество/цена при два показателя: К1 (Предлагана цена за СМР в лева без включен ДДС) с относителна тежест 40% и К2 (Организация за изпълнение на поръчката) с относителна тежест 60%.

Оценяването по показател К2 е определено да стане чрез четиристепенна скала, съответно 30, 40, 50 и 60 точки. Минималният брой точки – 30, ще получи оферта, в която "предложената от участника организация на изпълнението на поръчката осигурява изпълнението на минималните изисквания на възложителя, посочени в Техническата спецификация, а именно: участникът е представил организация за изпълнение на строителството съгласно Техническата спецификация; участникът е предложил организация на работата на ключовия екип за всички дейности, включени в поръчката, посочил е как се разпределят отговорностите и дейностите между тях; начини за осъществяване на комуникацията, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложената услуга". За получаване на по-голям брой точки, над минималните, възложителят е посочил, че офертите на кандидатите следва да отговарят на изискванията за получаване на 30 точки, като се изисква в техническото предложение на участника да е включено едно (за 40 точки), две (за 50 точки) и три (за 60 точки) от следните обстоятелства: "1. За всяка от дейностите е показано обособяването на задачи и разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под "задача" се разбира обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т. е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати); 2. За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация и работници и др.) и задълженията на отговорния/те за изпълнението ѝ експерт/и; 3. Предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които се гарантира качествено изпълнение на поръчката.

Видно е, че действително надграждащите обстоятелства са свързани с базовите критерии за оценка, но именно затова се наричат надграждащи обстоятелства – обвързани са с базовите изисквания и дават добавена стойност на предложението, като гарантират качествено изпълнение на предмета на поръчката. Разгледани съвместно базовите и надграждащите условия се допълват, като минималните гарантират съответствие на предложението с нормативните изисквания и изискванията на възложителя, а надграждащите представят вижданията на участниците по организация на строителния процес, които да гарантират качественото изпълнение на базовите изисквания.

Първото надграждащо условие, с което се цели отделните дейности по поръчката да се сведат до система от конкретни задачи и да се посочат експертите, отговорни за изпълнението им, дава допълнителна гаранция за възложителя, че участникът притежава експертен персонал с ясно дефинирани задължения и отговорности по отношение на всяка задача и е подготвен за ефективното ѝ изпълнение. Доколкото Техническата спецификация изисква посочване на разпределянето на основните отговорности и дейностите на ключовия екип, надграждащото условие предвижда по-голяма конкретика чрез посочване на отговорностите на ниво отделна задача. В тази насока е необходимо да се изтъкне, че за изпълнението на една дейност могат да са необходими различни специалисти, които взаимодействат помежду си в различно съотношение при изпълнението на конкретните задачи и подобен предварителен разчет би помогнал да се сведат до минимум затрудненията и грешките в хода на работата.

Същото се отнася и за дефинирането на необходимите ресурси за изпълнението (материали, механизация, работници) на отделните дейности – изисква се по-висока степен на конкретизация спрямо Техническата спецификация. Изпълнението на това надграждащо условие изисква повече внимание и задълбоченост на предварителната преценка при подготовка на предложението за изпълнение на поръчката, респ. намаляват потенциалната възможност за затруднения, предизвикано от недостатъчно добро планиране

По отношение на третото надграждащо обстоятелство, изискващо от участника да посочи мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които се гарантира качествено изпълнение на поръчката, не може да се приеме изложеното от АНО съображение, възприето и от първоинстанционния съд, че липсва обективен измерител, който да указва дали е изпълнено (или не) това условие. Това е така, защото изборът на конкретни мерки принадлежи на участника. В случая комисията не е натоварена да следи доколко и дали е ефективна предложената мярка, както и да сравнява ефективността на мерките, предложени от различни участници, в който случай действително би имало липса на обективен критерий, а само да прецени дали участникът е посочил подобно надграждащо обсоятелство, като показател за качество. Впрочем и трите надграждащи обстоятелства нямат свойството да бъдат сравнявани едно с друго, за да бъде определено кое от тях ще доведе до "по-качествено" изпълнение, тъй като същите са напълно различни по своето естество, начин на изпълнение и евентуално получени резултати. Присъждането на по-високия брой точки възложителят е поставил в единствено в зависимост от обективното наличие на определени елементи в предложението на участника, при отчитане на специфичния характер на поръчката.

В заключение настоящото инстанция счита, че възприетите в методиката надграждащи обстоятелства са ясни, точни и количествено измерими (с оглед на получаване на определен брой точки), поради което не съществува неяснота при изготвяне на предложението за изпълнение на поръчката, в това число и относно размера на получените от участниците точки. Възприетият начин на оценяване позволява обективно съпоставяне на офертите и на нивото на изпълнение по всяка от тях. Отделните стъпки съдържат описание на критериите за оценяване и ясно дефинират правилата, при които ще бъде определян съответният брой точки, като не са създадени предпоставки за различното им тълкуване от страна на участниците или на комисията, провеждаща обществената поръчка. Така посочените правила предоставят на участниците достатъчно информация за механизма, който ще се прилага при определяне на оценката по показател К2 и не са в противоречие с регламентацията в чл. 70, ал. 7 ЗОП, тъй като включените в методиката показатели и предвидените стъпки за поставянето на точки дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно отделните предложения.

В този контекст основателно е възражението на касатора, че при липса на нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП липсват предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Предвид изложеното, Административният съд гр. Силистра намира за основателна жалбата на Неждет Джевдет Ниази, а оспореното съдебно решение – за постановено при наличие на касационно основание за неговата отмяна – неправилно приложение на материалния закон, съгласно регламентацията от чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Настоящият състав, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, дължи произнасяне по съществото на спора, поради което след отмяна на обжалваното въззивното решение, следва да отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Поисканите разноски от касатора, чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са атакувани с възражение за прекомерност (чл. 63д, ал. 2 ЗАНН), което е неоснователно. Видно от приложения на л. 34 от първоинстанционното производство Договор за правна защита и съдействие е, че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат от касатора в размер на 850 лева. Пред втората инстанция не е представен Договор за правна защита и съдействие, поради което настоящата инстанция приема, че платеното възнаграждение касае двете инстанции. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение на един адвокат, което за двете инстанции е значително под минималния праг от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Адвокат Л. С. е изготвил подробна касационна жалба (24 страници) и е участвал лично в съдебните заседания както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, което сочи на добросъвестно изпълнени задължения в пълен обем. За административнонаказателните производства в Раздел IV от Наредба № 1/04г. са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с чл. 18, ал. 2 е постановено, че когато административното наказание е под формата на глоба, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, върху стойността на наложената глоба, което в случая означава следното: наложената глоба на касатора е в размер на 5000 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от с. н., възнаграждението при интерес от 1 000 лева до 10 000 лева, е 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева, т. е. възлиза на 800. 00 лв. за всяка инстанция. Заплатеното възнаграждение за две инстанции в случая е чувствително под минимума, което прави несъстоятелно възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта – Сметната палата на РБ, по аргумент от §1, т. 6 ДР АПК и чл. 10 и чл.11 от ЗСмП.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК и във връзка с чл. 63в ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5/19.02.2025 год., постановено по АНД № 307 по описа за 2024г. на Тутраканския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗОП-54#4/30.09.2024 г., на Председателя на Сметната Палата на Република България, с което на Неждет Джевдет Ниази с [ЕГН] от [населено място], общ. Главиница, е наложено наказание глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 253, ал.1, във връзка с чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки за извършено нарушение на чл. 70, ал.7, т. 1, т. 2, т. 3, б. “б“ от ЗОП.

ОСЪЖДА Сметна палата на Република България, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: гр. София, [улица], да заплати на Неждет Джевдет Ниази с [ЕГН] от [населено място], общ. Главиница, разноски за производството в размер на 850. 00 (осемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.