РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На трети
септември Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2271 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.П.Д.“ ЕООД, против
НП № 03-011232/ 02.05.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на „А.П.Д.“ ЕООД е наложено административно
наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е
формулирано искане за отмяната му.
Алтернативно се иска намаляване на
размера на наложената санкция.
В съдебно
заседание жалбоподателя се явява и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на
извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
26.03.2019 г., служители на ДИТ –
Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект магазин находящ се в гр.Варна ТЦ Делта Планет,
стопанисван от „ А.П.Д.“ ЕООД. Било установено, че лицето Н. Николов престира
труд в полза на „ А.П.Д.“ ЕООД
изпълнявайки функциите на общ работник. Същият нямал сключен писмен трудов договор
с „ А.П.Д.“ ЕООД.
Съставен бил
констативен протокол, и декларация, в Николов декларирал, че работи за „ А.П.Д.“
ЕООД при определено работно време от 9 до 18 часа, с определено трудово
възнаграждание без да е сключен трудов договор между страните в писмена форма.
Впоследствие,
въз основа на проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че
със Николов не е сключен трудов договор към датата на проверката. При това
положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето Н.
Николов да престира труд в полза на „ А.П.Д.“ “ ЕООД без да е сключен трудов договор.
Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите
на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното
нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния
размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
такива-показанията на св.Драгнева. Последните съдът кредитира изцяло като
обективни и последователни.
Съдът
кредитира показанията на свид. М. М., като дадени обективно и безпристрастно.
Съдът не кредитира показанията на свид. Н. Николов. Същите се опровергават от
приложените писмени доказателства. Съдът намира, че същите са нелогични,
противоречащи на всички събрани писмени доказателства по преписката.
При така установената фактология
съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416
ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и
от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел,
че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези
възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не
представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода
на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на
чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор –
писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В
настоящия случай лицето Н. Николов е бил установен да работи в обект,
където жалбоподателят е извършвал дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на
характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от
събраните доказателства Николов е извършвал дейност, свързана с периодично
престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова
функция.
В конкретния случай при
изпълнението на работата - предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана
на място, в самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя
в процеса на работа, проведен му е и инструктаж по безопасност на труда, т. е.
упражнява труд и престира работната си сила при спазване на специфичните
изисквания за охрана и безопасност на труда. Изхождайки от клаузите на самия
договор, последният дава основание да се приеме, че действителната воля на
страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат.
За това
съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило императивната
разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е
налице основание за отмяна на НП, поради
материална незаконосъобразност.
В случая
административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на
чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния
размер се явява прекомерна. За това
съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния
размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а
именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е
посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като
се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите
правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може
да бъде квалифицирано като „маловажно“.
Произнасяйки
се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-011232/ 02.05.2019 год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на „А.П.Д.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414,
ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за административно
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“ от 3000
лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: