Разпореждане по дело №508/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския oкръжен съд е въззивно и е образувано по жалба на А. А. Т. Р.- повереник на частния тъжител и граждански ищец М. А. П. срещу ПРИСЪДА №9080 от 07.12.2010г., постановена по НОХД №1713/2009г. по описа на Районен съд –Б..

С атакуваната присъда първостепенният съд е признал подсъдимия Н. В. Т. за ВИНОВЕН в това, че: - за времето от 24.00 часа на 06.09.2009г. до 01.30 часа на 07.09.2009г. в Г. Б. от лек автомобил м. „О.” с ДК №..., собственост на М. А. П., с ЕГН *, паркиран на тротоара до Б. №23 в Ж. „С.-Ц.” чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на задно панорамно стъкло на автомобила/ отнел чужди движими вещи – CD авторадио м. „LG” на стойност 108 /сто и осем/ лева и 2 бр. тонколони м. „Блаупункт”, на обща стойност 72 /седемдесет и два/ лева, всичко на обща стойност 180 /сто и осемдесет/ лева от владението на М. А. П., ЕГН: * от Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 НК е отложено за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила.

- за времето от 24.00 часа на 06.09.2009г. до 01.30 часа на 07.09.2009г. в Г. Б. е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил м. „О.” с ДК №..., собственост на М. А. П., с ЕГН *, паркиран на тротоара до Б. №23 в Ж.„С.-Ц.” като счупил кората на багажника на автомобила и причинил на М. А. П., ЕГН * от Б. имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК му е наложил наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност – два пъти седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, по график, определен от пробационния служител;

- Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно, за две поредни години.

На основание чл. 23 от НК на подсъдимия Н. В. Т., с ЕГН * е определено едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 НК е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда Районнен съд – Б. е осъдил подсъдимия Н. В. Т. да заплати на М. А. П. сумата в размер на 36 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, квалифицирано по чл.195, ал.1, т. 3, пр. 2 вр. чл.194, ал. 1 от НК, а именно стойността на 1 /брой/ тонколона м.“Блаупункт”, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Без уважение е оставен гражданския иск предявен от М. А. П. за присъждане на имуществени вреди в размер на 36 лв., причинени в резултат на деянието, квалифицирано по чл.195, ал.1, т. 3, пр. 2 вр. чл.194, ал. 1 от НК, а именно стойността на 1 /брой/ тон колона м.“Блаупункт”.

Подсъдимият Т. е осъден да заплати на М. А. П. и сума в размер на 50лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, в резултат на деянието, квалифицирано по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а именно - кора на багажника на лек автомобил марка О., с ДКН ..., както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Без уважение е оставен предявения граждански иск от М. А. П. в размер на 108 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, квалифицирано по чл.195, ал.1, т. 3, пр. 2 вр. чл.194, ал. 1 от НК, а именно CD авторадио, марка LG.

Без разглеждане, като неоснователен е оставен предявения граждански иск от М. А. П. в размер на 190лв., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, а именно 1бр. задно панорамно стъкло на лек автомобил марка О., с ДК..., в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт.

Със същата присъда подсъдимият е осъден за заплати и съответните разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда, повереникът на М. А. П. е депозирал жалба, в която се сочи, че постановената от РС присъда е явно несправедлива. Иска се същата да бъде изменена, като бъдат увеличени наложените наказания, а така също и да бъде уважен в пълен размер предявения от М. А. П. граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, с изключение на претендираното CD авторадио, марка LG. В с.з. жалбата се поддържа.

Представителят на О. П.-Б. оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Иска се потвърждаването му.

Адвокат Д.М. – служебен З. на подсъдимия Н. В. Т. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и настоява за оставянето й в сила. Настоящият състав, след като се запозна с изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните доказателства по делото и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно процесуалните правила на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:

Пред РС е било проведено съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата отразени в обвинителния акт. С оглед разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, съдът намира за установени по делото обстоятелства на извършеното, посочени в обвинителния акт, описани и в мотивите на районния съд. С оглед направеното от подс.Т. признание и събраните на досъдебното производство доказателства, които подкрепят изложеното в обвинителния акт, следва да се приеме, че на 06.09.2009г., около 24.00часа С.М. П. паркирал лек автомобил м. „О.” с ДК №... на тротоара до Б.23, където живеел и се прибрал в къщи. За времето от 24.00часа на 06.09.2009г. до 01.30 часа на 07.09.2009г. покрай автомобила на С. П. минали подс. Н. Т. и приятеля му Ил. Ф.. В присъствието на С.Ф., Т. взел камък от земята и счупил с него задното стъкло на автомобила. След това Т. взел от автомобила CD марка „LG”, както и две тонколони марка „Блаупункт”, прикрепени към задната багажна кора на а-ла, при което той счупил същата. Виждайки тези действия, С.Ф. избягал уплашен в посока магазин „Ч.”. След малко Ф. се върнал при автомобила и помогнал на Т. в носенето на взетите вещи, изпращайки го до блока, където живее. Там двамата се разделили, като двете тонколони и CD - радиото останали в Т..

На 07.09.2009г. около 01.30 часа С.М. П. излязъл от дома си, за да отиде на работа. Той отключил вратата на автомобила и тогава установил липсата на CD - радио м. „LG”, както и, че задното панорамно стъкло на а-ла е счупено. П. установил, че липсват още и двете тонколони марка „Блаупункт”, които били поставени на задната кора на автомобила, която била счупена Тогава П. веднага се обадил на 02- РУ „Полиция” и сигнализирал за случая.

В хода на извършената проверка с протокол за доброволно предаване Т. предал отнетите вещи, които с разписка били върнати на П..

Приетата от първостепенния съд фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство - показанията на свидетелите М. П., Ив.З., Ил.Ф., Протокол за доброволно предаване от 07.09.2009г., Съдебно-оценителна експертиза.

С оглед на установеното във фактическо отношение, законосъобразен е извода на районния съд, че от обективна страна подс.Н. Т. е осъществил състава на престъплението по 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като е отнел чужди движими вещи - CD авторадио м. „LG” и 2 бр. тонколони м. „Блаупункт” от владението на М. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои., както и състава на престъплението по чл. чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК, като повредил чужда движима вещ - лек автомобил м. „О.” с ДК №..., собственост на М. А. П., счупвайки багажната кора на автомобила, който бил паркиран на тротоара до Б.№23 в Ж. „С.-Ц.” в Г.Б.. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението кражба -отнемане, като е прекъснал фактическата власт върху вещите на собственика – М. П. и установил своя, без съгласие на собственика на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият Т. е осъществил и състава на престъплението по чл.216,ал.4 вр. ал.1 от НК,тъй като счупвайки багажната кора на автомобила е повредил същия, привейждаки го в частично негодно за използване по предназначение състояние.

Безспорно от доказателствата по делото следва извод за наличие на квалифициращите обстоятелства - извършване на кражбата чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот/счупване на задно панорамно стъкло на автомобила/. Предвид невисоката стойност на щетата, настъпила в резултат на повреждането, деянието по чл.216 от НК несъмнено представлява и маловажен случай.

Правилни са изводите на първата инстанция и относно субективния елемент на извършените деяния, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искали настъпването им. Подсъдимият Т. е съзнавал, че отнема движими вещи, без съгласието на собственика им, както и, че вземайки тонколоните ще счупи багажната кора и ще повреди лекия автомобил.

При определяне вида и размера на наказанието – първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, като е наложил наказание съобразявайки чл.55 от НК. Неправилни са обаче направените от РС изводи, касаещи задължението на съда да приложи цитираната разпоредба, дори и да не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Редакцията на чл.373, ал.2 НПК, изм., обн. ДВ, бр.27 от 2009г. предвижда в случаите на чл.372,ал.4 НПК, при постановяване на осъдителна присъда, съдът да определи наказанието при условията на чл.58а НК, а когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55,ако е по-благоприятен за дееца. Въпреки това обаче, настоящият състав счита, че в конкретния казус е правилно приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК. За да стигне до този си извод съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – за деянието по чл.195 от НК: младата възраст на подсъдимия, недоброто му материално и имотно състояние, изказаното от Т. съжаление за извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства - предходното осъждане на подсъдимия. За деянието по чл.216 от НК, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отново отчете младата възраст на подсъдимия, недоброто му материално и имотно състояние, изказаното от Т. съжаление за извършеното, както и невисоката стойност на повредената вещ, а като отегчаващи вината обстоятелства - предходното осъждане на подсъдимия. И в двата случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Съобразявайки разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК РС за деянието по чл.195 НК е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, а именно “лишаване от свобода” за срок от 4месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложил за срок от 3 години.

За деянието по чл.216,ал.4 от НК, прилагайки разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,бук.”б” НК, РС е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация, включваща следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност – два пъти седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, по график, определен от пробационния служител;

- Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно, за две поредни години.

С оглед наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.23 от НК, тъй като подсъдимият е признат за виновен и осъден да изтърпи наказания за две отделни престъпления, извършени преди наличието на влязла в сила присъда, първата инстанция е определила Т. да изтърпи едно общо наказание измежду наложените по-горе, а именно по-тежкото такова - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено за 3/три/ години.

Така определените наказания съдът намира за адекватни на извършените от подсъдимия деяния и счита, че същите в максимална степен ще въздействат възпитателно и поправителното върху поведението му.

Относно гражданската част на присъдата настоящият състав намира следното:

Откраднатите вещи са СD авторадио м."LG" и 2бр. тонколони м."Блаупункт". Същите с протокол за доброволно предаване от 07.09.2009г. са били предадени от подс.Т. на разследващите органи, впоследствие с Разписка върнати на М.П.. Относно направеното от защитата възражение за неприсъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди по отношение на 1бр. тонколона м."Блаупункт", РС е изложил съображения, които се споделят и от въззивната инстанция. Заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза установява изправността на процесната тонколона и годността й за употреба.

Действията на подсъдимия обаче, изразяващи се в счупване на задно панорамно стъкло на процесния автомобил са действия, с които Т. е и ощетил пострадалия до размера на стойността на счупеното стъкло, било пречка за извършване на кражбата

След като е извършил непозволено увреждане подс.Т. следва да понесе отговорността за имуществените вреди, които е причинил на гражданския ищец с виновно извършеното от него деяние, осъществяващо състав на престъпление. Ето защо, предвид събраните доказателства и съобразявайки експертното заключение подсъдимият Н. Т. следва да бъде осъден да заплати на М. Ас. П. и сумата от 190лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди за 1бр. задно панорамно стъкло на лек а-л м.”О.В.”, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият следва да заплати и д.т. в размер на 4% върху уважения размер на предявения граждански иск, но не по-малко от 50лв.- както е в настоящия случай.

При служебната проверка на присъдата, настоящият състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за нейното отменяване. Атакуваната присъда следва да бъде изменена в гражданската й част и съответно потвърдена в останалата част.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т.6 във вр. чл. 337, ал. 3 и чл. 338 от НПК, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И :

Изменява присъда № 9080 от 07.12.2010год., постановена по нохд.№1713/2009год. по описа на Районен съд –Б. в гражданската й част, като отменява частта в която е оставен без разглеждане предявения граждански иск в размер на 190/сто и деветдесет/ лв. и вместо това п о с т а н о в я в а:

Осъжда подсъдимия Н. В. Т. да заплати на М. А. П. сумата от 190/сто и деветдесет/лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за 1бр. задно панорамно стъкло на лек автомобил м.”О.” Д..., в резултат на деянието по чл.195, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 50/петдесет/лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: