РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 294 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Т.С.К., срещу Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г. / края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община *****, област ***** и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на отчуждените части от посочени в жалбата конкретни ПИ в землището на три села. Жалбата е била подадена директно в съда, а не чрез ответния административен орган по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 38 от ЗДС.
С определение от з.с.з. на 20.08.2021 г. е
констатирано, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6,
чл. 151 , т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК, както и на чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК,
поради което със същото определение жалбата е оставена без движение с указание
до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира в какво
конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната част от решението;
2. да представи документ за платена д.т.
от 50 лв. за образуване на делото по сметка на Административен съд – Ловеч; 3.
да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията
– жалбоподател, като указано на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 151 , т.
1 от АПК е действаща разпоредба от кодекс, поради което е от по-висок ранг
спрямо разпоредби на други закони; 4. да представи 3 бр. преписи от жалбата и
уточняващата молба с приложенията за заинтересованите страни; 5. да представи
доказателства за активна процесуална легитимация по чл. 159, т. 4 от АПК
/документи за собственост и др. като съобрази обжалваната част от решението/;
6. да представи доказателства за спазването на 14-дневния преклузивен срок,
като е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата
ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С уточняваща молба вх. № 2757/02.09.2021 г. на
жалбоподателя са отстранени указаните нередовности на оспорването с определение
от з.с.з. на 20.08.2021 г.
С разпореждане от з.с.з. на 03.09.2021 г. съдът
е и изпратил препис от жалбата, от уточняващата молба вх. № 2757/02.09.2021 г.
на ответника Министерски съвет на Република България за изпращане на преписката
в цялост в 7-дн. срок от съобщението за настоящото, ведно с копие от
обжалваното решение, копие от съобщение по чл. 61 от АПК, както и списък на
страните и становище за допустимост и основателност на жалбата.
С определение от з.с.з. на 13.09.2021 г. съдът е разделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по настоящото дело, като производството по настоящото дело е останало с предмет: жалба на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Т.С.К., срещу Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г./ края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община *****, област ***** и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение на отчуждените части от посочени в жалбата 8 ПИ в землището на с. Чавдарци, а в останалата част относно останалите поземлени имота, разположени в две различни землища: землищата на с. Александрово и с. Владиня, производството по делото е разделено от настоящото и в останалата част следва да се образува друго дело.
Със същото определение от з.с.з.
на 13.09.2021 г. съдът е приел жалбата за допустима по отношение на размера на
обезщетението за сочените осем поземлени
имота в землището на с. Чавдарци.
Със същото определение съдът е насрочил делото, конституирал е страните и е допуснал на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ГПК извършването на съдебно-оценителна експертиза с вещо лице оценител.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Г. от ПАК, която поддържа жалбата и моли съда да измени решението на МС. По искане на жалбоподателя е допусната допълнителна задача на ВЛ инж. К. К., за което е внесен допълнителен депозит от жалбоподателя. В последното съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като е постъпила молба вх. № 3367/25.10.2021 г. на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г. Г. от ПАК, в която се сочи, че се поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски съгласно списък на разноските, съдържащ се в същата молба.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда вх. № 2888/14.09.2021 г., е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба чрез процесуален представител И.Г.. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е представено писмено становище, вх. № 3115/04.10.2021 г., писмено становище вх. № 3148/05.10.2021 г. чрез процесуален представител И.Г. и писмено становище вх. № 3371/25.10.2021 г. чрез процесуален представител Б.Д., в които се излагат аргументи за отхвърляне на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмени становища вх. № 2986/24.09.2021 г., вх. № 3131/04.10.2021 г., вх. № 3172/06.10.2021 г.
чрез юрк. Б.Б.. В същите становища заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се представлява.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява в съдебно заседание, като е представено писмено становище вх. № 3045/29.09.2021 г., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, не се представлява и не ангажира писмено становище по основателност на жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, което не се оспорва от ответника, а и е видно от представените с молба на жалбоподателя вх. № 2757/02.09.2021 г. писмени доказателства на л. 54 от делото, от надлежна страна, което се признава и от ответника в писмено становище, а и е видно от административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", за процесния участък. Няма спор по делото, че с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. и Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на заместник-министъра на РРБ е одобрен ПУП-ПП, като заповедите са влезли в сила.
Видно от приетите две заключения на ВЛ К.К., установява се, че 5 броя пазарни аналога отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗДС. При изготвянето на допълнителното заключение вх. № 3298/18.10.2021 г. инж. К. е извадил от пазарните аналози единствено сделка под № 3 на таблицата, предвид това, че в административната преписка, както и в първоначалното заключение на ВЛ инж. К. под № 3 на таблицата - пазарният аналог е нива от седма категория. При това положение, без да се използва този пазарен аналог, остават останалите четири пазарни аналога на стр. 2 от допълнителното заключение /на л. 976 от делото/, като оценката се изменя незначително – осреднена цена 843,03 лв./дка, вместо осреднена цена 749,40 лв./дка., колкото е оценката, направена от административния орган.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице К.К., а и от разпита на инж. К. в съдебно заседание на 26.10.2021 г., се установи, че разликата в обезщетението в оценителския доклад в административната преписка и обезщетението, което ВЛ К. изчислява в допълнителното заключение се дължи на премахването на пазарен аналог под № 3 в таблицата, който е нива от седма категория.
По изложените съображения съдът намира, че следва да измени обжалваното решение, в обжалваната част, като кредитира допълнителното заключение на вещото лице К.К. вх. № 3298/18.10.2021 г., като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
При това положение решението на МС, в обжалваната част, следва да бъде изменено, като се увеличи размера на определеното обезщетение за сочените 8 ПИ, предмет на делото, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор **** – 3354,00 лв., 2. за поземлен имот с идентификатор ****- 13370,00 лв., 3. за поземлен имот с идентификатор ****– 1062,00 лв., 4. за поземлен имот с идентификатор ****- 1004,00 лв., 5. за поземлен имот с идентификатор ****– 1227,00 лв., 6. за поземлен имот с идентификатор ****– 67,00 лв., 7. за поземлен имот с идентификатор ****– 3665,00 лв., 8. за поземлен имот с идентификатор ****– 3971,00 лв.
При този изход на делото жалбата е основателна и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК само жалбоподателят има право на претендираните разноски. Видно от списъка на разноските на жалбоподателя на л. 986 от делото, претендират се разноски в размер общо на 970 лв., от които: 50 лв. за държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 50 от делото, 420 лв. общо за депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 922 от делото /за сумата от 320 лв./ и платежно нареждане на л. 970 от делото /за сумата от 100 лв./, 500 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 964 от делото.
Поради това следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 970 лв. разноски за настоящото производство.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Т.С.К., Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община *****, област ***** и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение на отчуждените части от 8 ПИ в землището на с. Чавдарци, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор **** – 3354,00 лв., 2. за поземлен имот с идентификатор ****- 13370,00 лв., 3. за поземлен имот с идентификатор ****– 1062,00 лв., 4. за поземлен имот с идентификатор ****- 1004,00 лв., 5. за поземлен имот с идентификатор ****– 1227,00 лв., 6. за поземлен имот с идентификатор ****– 67,00 лв., 7. за поземлен имот с идентификатор ****– 3665,00 лв., 8. за поземлен имот с идентификатор ****– 3971,00 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Т.С.К., сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/ разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: