РЕШЕНИЕ
№ 10561
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110167687 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен от П. Т. С., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***,
конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна
на наложено със Заповед № *** дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
на ищеца.
Ищецът П. Т. С. твърди, че е в безсрочно трудово правоотношение с ответника на
длъжност „***“, като на ***. му е била връчена Заповед № ***., с която му е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Поддържа, че не е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, тъй като в заповедта било посочено,
че наказанието му е наложено по повод писмен Доклад № ***., но никой не му е искал
обяснения. Посочва, че преди съставянето на доклада от него били дадени обяснения на ***
по повод възникнал инцидент с агресивен пътник. Твърди, че е изтекъл преклузивният срок
по чл. 194, ал. 1 КТ. Относно инцидента сочи, че пътник е слязъл от *** и е чукал по
стъклото му, крещейки. Ищецът твърди, че е направил неуспешни опити да се свърже с ***,
подал е и звуков сигнал към дежурния служител на МВР, но междувременно, виждайки, че
гражданинът снима, е слязъл и отнел телефона му, като по-късно му го е върнал. Отрича да е
потеглил на червен светофар, като посочва, че автоматиката на *** не би му позволила да
потегли при червен сигнал на светофара и също така се е уверил, че няма човек в близост до
***. Предвид тези съображения, моли съда да отмени наложеното със Заповед № ***. на
Изпълнителния директор на *** наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира
разноски.
1
Ответникът *** в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва
подадената искова молба като неоснователна, при твърдение, че Заповед № ***. е
законосъобразна. Посочва, че от нарушителя са получени писмени обяснения и че
наказанието е наложено от лице с дисциплинарна власт. Твърди, че е спазен предвиденият
срок в чл. 194, ал. 1 КТ. Отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената в заверен препис Заповед № ***., издадена от *** на ***, се установява, че
на П. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Описва се
в заповедта, че пътник с мобилен телефон в ръка е излязъл от *** и е направил опит за
заснемане на ***, след което *** неправомерно е отнел мобилното устройство от ръцете на
пътника. Посочено е, че тези действия са довели до физическа саморазправа в кабината за
управление на ***, при отворени врати на ***, което е създало сериозна предпоставка за
безопасността на пътниците. На място е пристигнал дежурен полицай, който е върнал
неправомерно иззетия мобилен телефон. В заповедта се описва още, че пътникът е бил зад
*** на ***, а електронното информационно табло е било в забранително състояние. Посочва
се, че са прегледани данните от записващото устройство и видеозаписите, които
установяват, че *** неколкократно се е движил с максимално допустимата скорост, което е
нарушило комфорта на пътниците. Сочи се, че от П. С. са представени писмени обяснения
от 01.08.2024 г., които са взети предвид при определяне на дисциплинарната санкция.
Описаните нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в следното: виновно
неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл. 186 КТ и неизпълнение на
възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Отбелязано е, че заповедта е получена на ***.
Представени са дадени писмени обяснения от ищеца, като в тях се твърди, че мъж се е
доближил до кабината и е снимал през прозореца, при което П. С. е отнел телефона му, след
което е извикал дежурен полицай, на когото го е предал. Посочва се, че мъжът е изглеждал
пиян.
По делото са представени заверени копия от трудовото досие на ищеца и от преписката по
дисциплинарното производство. В Доклад от ***, с изх. № ***., от инж. Г. Д., ***, се
констатира идентична на описаната в Заповед № ***. фактическа обстановка. Приложено е и
Писмо с вх. № ПС-1169-15.08.2024г. от Омбудсмана на Република България относно
подадена жалба от Г. К. /лицето, чийто телефон е бил отнет в хода на инцидента/ във връзка
със случая.
Представен е Правилник за ***, който е задължителен за всички работници на *** съгласно
чл. 2, ал. 1 от същия. В чл. 6 и 9 се посочва, че превозът на пътниците следва да се
осъществява при безусловно осигуряване на безопасността на движението, в чл. 313 и чл.
314, че *** е задължен да осигурява безопасно движение и да проявява особено внимание и
2
бдителност при наличието на забраняващи сигнални показания на *** и на светофарите. В
чл. 17, ал. 1 се установява, че при нарушение на правилника се носи дисциплинарна
отговорност.
Приложена е длъжностна характеристика, като видно от Раздел II на същата лицето носи
отговорност за неосигуряване на безопасността на движение, за нарушаване изискванията
на Правилника за техническата експлоатация на ***, Инструкцията за движение на *** и
маневрената работа в ***, Инструкцията за сигнализация на *** и на длъжностната
характеристика, носи отговорност за спазването на трудовата дисциплина.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на П. Т. С. със Заповед № ***.
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради виновно неизпълнение на
трудовите задължения, неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и
технологичните правила.
Относно спазването на предвидената процедура съдът намира следното: заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице, разполагащо с работодателска и
дисциплинарна власт, а именно изпълнителният директор, в качеството му на управител и
законен представител на ***, т.е. процесната заповед е издадена от компетентен за това
субект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, вр. с чл. 192, ал. 1 КТ.
Спазен е законоустановеният срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ, доколкото заповедта е
издадена на 10.10.2024г., а същият срок следва да се приеме, че е започнал да тече от дата
15.08.2024г., когато е входирано в *** писмо от Омбудсмана на Република България,
адресирано до изпълнителния директор, в което се описва процесния случай. Не може да се
приеме, че срокът е започнал да тече от ***, когато са дадени писмени обяснения от ищеца,
макар и те да са насочени до изпълнителния директор, тъй като липсва индикация да са
достигнали до работодателя преди изпращането им с Доклада от *** на инж. Г. Д..
Процесната заповед отговаря и на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като е в достатъчна
степен мотивирана – нарушението е описано от обективна страна, като е индивидуализирано
по време, място и начин на извършване, като мотивирана по този начин, съдът намира, че
води до адекватна възможност за нарушителя да осъществи защитата си и да наведе свои
опровергаващи твърдения.
Не може да се приеме обаче, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Макар и
заповедта сама по себе си да е мотивирана и да предпоставя надлежно упражняване на
средствата за защита от страна на работника след получаването й, съдът намира, че в
конкретния случай в хода на дисциплинарното производство не е осигурена тази
възможност за достатъчна защита на работника, доколкото не са му били поискани надлежно
обяснения за настъпилия инцидент. Макар и да не е необходимо уведомление до работника,
че се открива дисциплинарно производство, същият трябва да е наясно във връзка с какво
3
нарушение следва да даде обяснения и да е уведомен, че ще бъде изслушан именно за
конкретното дисциплинарно нарушение. До работника следва да има надлежно отправена
покана за даване на обяснения, след като на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, която покана да е и достигнала до работника, за да
може да се съобрази позицията му и за да се ориентира лицето в обстоятелствата, поради
които му се искат обяснения. Обясненията трябва да са дадени с оглед дисциплинарното
наказание, а не поради друг повод – не следва да са обяснения въобще. В настоящия случай
обясненията не са поискани в рамките на дисциплинарното производство, нито точно са
посочени нарушенията, за които се иска обяснение. По този начин за работника не е била
налице възможността да покаже отношението си към нарушението, нито по надлежен начин
да упражни своята защита.
Неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно
основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и макар да не е
необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество, следва да се посочи
още, че дори и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание да не беше опорочена,
не може да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
*** *** е попаднал в ситуация, в която е бил предизвикан от пътник в ***, като не може да
се очаква в подобен случай да не вземе отношение, доколкото се навлиза в работното му
място и се нарушава спокойствието му при упражняване на професията. Не може никой да
бъде сниман без негово разрешени, каквото очевидно в случая няма. От друга страна не е
оправдано отнемането на телефона на пътник, но не би било оправдано и да се насърчава
подобно поведение от страна на пътуващите в ***, като крещенето и ангажирането на ***
на *** остава без никакви последици за тях, а напротив – санкционира се непропорционално
именно *** на *** за последиците от поведението на ползващите услугите на ***.
Поради гореизложеното, съдът намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца П. С. следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
По разноските:
При основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00 лева, за които е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че същите са заплатени в брой, поради което същият служи за разписка за
стореното плащане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът – работодател дължи държавна такса по сметка
на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед № ***. *** на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „*** I“ ***, с която на основание чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ на П. Т. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във „виновно
неизпълнение на трудовите задължения“ и „неизпълнение на възложената работа и
неспазване на техническите и технологичните правила“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С., ЕГН
**********, сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 80,00 /осемдесет/ лева дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5