№ 10505
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110156749 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск
срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 411 КЗ
за сумата от 2731.83 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Ауди”, модел “А6”, с
рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 04.03.2022 г. в гр. София, бул.
„Климент Охридски“, на паркинг на фирма „Нелас авточасти“ ООД, с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2022 г. в гр. София, на
паркинга на фирма „Нелас авточасти“ ООД на бул. „Климент Охридски“, е
настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на автомобил “Дачия”, модел
„Докер“ с рег. № ***, който, при предприемане на маневра на заден ход, не
осъществява достатъчен контрол и не съобразява габаритите на водения от
него лек автомобил, като удря намиращия се зад него лек „Ауди”, модел “А6”,
с рег. № ***, нанасяйки му имуществени вреди върху преден капак, предна
решетка, лайсна предна решетка.
Сочи, че за увредения автомобил е била сключена имуществена
застраховка "Булстрад Каско Стандарт", обективирана в застрахователна
полица с № 4704210300004403/19.08.2021 г., при ищцовото застрахователно
дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 2706.83
1
лева, което превел по сметка на сервиза, извършил ремонта на автомобила, на
17.11.2023 г.
Поддържа, че за автомобил “Дачия”, модел „Докер“ с рег. № *** е
била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради
което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния
за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 25 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
получена на 15.02.2024 г., но дружеството не извършило плащане.
Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски по
делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД оспорва исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил “Дачия”, модел „Докер“ с
рег. № ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с
която е образувана щета. Не оспорва извършването на плащане от страна на
ищеца по сметка на сервиза, ремонтирал увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП не е възникнало изобщо,
евентуално, че същото е осъществено по изключителна вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, който е управлявал превозното
средство с несъобразена скорост /нарушение на чл. 20 ЗДвП/
В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил „Ауди“, който е разполагал с
възможност да предотврати сблъсъка.
Оспорва описаните в исковата молба щети да са произтекли от
твърдяното в исковата молба ПТП, евентуално възразява, че размерът им е
завишен и не отговаря на действителния такъв.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание 411 КЗ, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/
отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното
ПТП за вредите, в която връзка по делото следва да бъдат установени
наличието на: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между
2
деянието и вредите, а вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на
причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за съпричиняване дължи доказване на
твърденията си за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.
С обявявания за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен застрахователен
договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена
застраховка по отношение на л.а. „Ауди”, модел “А6”, с рег. № ***, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от
ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер
на 2706.83 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно
дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил “Дачия”, модел „Докер“ с рег. № ***, валиден към датата на ПТП;
4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника;
Спорен между страните, на първо място, е въпросът досежно
механизма на процесното ПТП, в частност – по чия вина е настъпило
същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна авто-
техническа експертиза.
От представения по делото /л. 9/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 04.03.2022 г., се установява, че на процесната дата, в гр. София, на
паркинг на фирма „Нелас авточасти“, около 11:40 часа е настъпило ПТП
между автомобил “Дачия”, модел „Докер“ с рег. № ***, управляван от М. Н., и
лек „Ауди”, модел “А6”, с рег. № ***, управляван от Н. Т..
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП и направените отбелязвания, ПТП е настъпило по време на извършване
на маневра за паркиране, изпълнявана от водача на автомобил “Дачия”, модел
„Докер“ с рег. № ***, който при движение назад удря находящия се зад него,
перпендикулярно на начертаните паркоместа, л.а. „Ауди”.
На нарисуваната скица е отразена посоката на движение на автомобил
„Дачия“, като са описаните видимите щети върху двата автомобила.
В хода на съдебното дирене и двамата водачи на процесните
автомобили, разпитани в качеството им на свидетели, потвърждават, че
3
положените подписи под изготвения протокол са техни.
В представеното по делото уведомление-декларация за щета л. 7/,
подадено от водача на лек автомобил „Ауди“ се посочва, че вредите по
автомобила му са нанесени в паркирано състояние на паркинга на фирма
„Нелас“ от друг автомобил, който се е движил на заден ход.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Н. Б. Т. – водач на л.а. „Ауди“, които съдът кредитира като добросъвестно
дадени, се установява, че ПТП е настъпило през месец март 2022 г. на паркинг
на „Нелас авточасти“. Свидетелят сочи, че понеже е имало много спрели
автомобили е бил паркирал своята кола пред други спрели автомобили. Сочи,
че е бил вътре в автомобила си, за да може да го премести при нужда, като
стоял на паркинга /със загасен двигател на автомобила/ поне половин час
преди настъпване на инцидента, тъй като чакал доставка на части от друг
офис. Сочи, че пред него бил автомобил с марка „Дачия“, на който пишело
„Нелас авточасти“. Шофьорът на автомобила се появил, влязъл вътре и
започнал да се движи назад. Свидетелят подал звуков сигнал с клаксона, но
шофьорът на другия автомобил не реагирал и го ударил. Сочи, че вредите
върху неговия автомобил били в предната част – в областта на фара, капака,
бронята. На място съставили констативен протокол, без да имат спор за вината
на другия водач.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М. Илиянов Н. – водач на “Дачия”, модел „Докер“ с рег. № ***,
които съдът кредитира като добросъвестно дадени и излагащи пълно и точно
възприетата от лицето пътна обстановка. От последните се установява, че
свидетелят пази спомен за процесния инцидент. Сочи, че бил на
паркинг,имало една или две коли от лявата му страна. Сочи, че бил на
паркинга, тъй като се връщал от задача и трябвало да разтовари части. Разбрал
от стоковеда, че няма да има нов курс, тръгнал да паркира назад, не видял
човека, който бил зад него, и станало ПТП. Сочи, че ударът настъпил между
предната част на другия автомобил – „Ауди“ и неговата задна част. Сочи, че
другият автомобил бил спрял, но не го е видял, навярно заради отразяващото
се слънце в стъклата на сградата. Споделя, че чул клаксон, но ударът вече
настъпил.
В изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвена, вещото лице
сочи, че при наличните данни по делото към момента на изготвяне на
заключението, приема за установено, че процесният пътен инцидент е
настъпил при следния механизъм:
Пътнотранспортното произшествие е настъпило на 04.03.2022г. в гр.
София, бул. „Климент Охридски", на паркинг на фирма Нелас Авточасти,
където водачът на л.а. „Дачия Докер" с рег. № *** при движение на заден ход,
реализира ПТП в предна дясна част на паркирания л.а. „Ауди А6" с per.№ ***.
Нанесените щети на л.а. „Ауди А6" с рег.№ ***, описани в ДКП се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 04.03.2022
г.
4
Причината за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия на водача на автомобил „Дачия“, доколкото другият автомобил е бил
в покой – в паркирано състояние.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма
на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на автомобил “Дачия”,
модел „Докер“ с рег. № ***
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действията на застрахования при ответника водач, който е предприел маневра
за паркиране назад, без да се увери, че пътят зад него е свободен /нарушение
на чл. 40 ЗДвП/ и без да съобрази габаритите на управляваното от него
превозно средство и разположението на другите паркирани автомобили
/нарушение на чл. 25 ЗДвП/, като по този начин е станал причина за
нанасянето на имуществени вреди върху застрахованото при ищеца МПС.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод за наличие на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
5
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
За определяне стойността на действителните вреди по делото са
приети и изслушани заключения по САТЕ и допълнителна САТЕ.
Съдът приема за релевантни посочените от вещото лице по
допълнителната САТЕ стойности на всички щети, изчислени на база средни
пазарни цени, т.е. при съобразяване и на цените на официалния сервиз на
марката, не само на алтернативните сервизи. С оглед на това, приема, че
действителната стойност на щетите възлиза на сумата от 1972.06 лева.
Няма основание за релевантна да се вземе стойността на щетите по
издадената на ищеца фактура за ремонт от официален сервиз, доколкото по
делото не се твърди, а не се установява /с оглед датата на първа регистрация
на автомобила/, същия да е в гаранционен срок, в който случай само, с оглед
интереса на собственика на новия автомобил да запази правата си по
гаранцията, се приема, че действителната възстановителна стойност на
щетите, съвпада с тази на ремонта, извършен с оторизиран, официален сервиз
на марката.
Предвид изложеното, искът на ищеца се явява основателен до размера
на средната пазарна стойност на щетите /1972.06/, както и за обичайните
разноски, направени за определяне на размера на застрахователното
обезщетение /25 лева/, т.е. общо за сумата от 1997.06 лева.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Трайна е практика на съдилищата, съгласно която ответникът следва
да мотивирана релевираното от него възражение за съпричиняване, тъй като
изложените конкретни твърдения определят и обхвата на доказване по делото.
В конкретния случай, направеното от ответника възражение за
съпричиняване се основава на твърдението, че водачът на л.а. „Ауди“ е
нарушил чл. 20 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост.
Така направеното възражение не кореспондира с установената по
делото фактическа обстановка, доколкото по делото се установява, че л.а.
„Ауди“ е бил в паркирано състояние, респективно – скоростта му е била 0
км/ч.
Независимо от горното, съдът намира, че по делото не се събраха
никакви доказателства, от които да се заключи, че със своите действия водачът
на л.а. „Ауди“ е станал причина или е улеснил настъпването на процесното
ПТП.
Напротив, от ангажираните по делото доказателства се установява, че
въпреки краткото време за реакция, водачът на л.а. „Ауди“, се е опитал да
6
предотврати сблъсъкът, като е подал предупредителен звуков сигнал, но ПТП
е настъпило въпреки това.
С оглед на това, направеното от ответника възражение за
съпричиняване се явява изцяло неоснователен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
доказан по основание и следва да бъде уважен до размер на сумата от 1997.06
лева, съобразно изложените по-горе мотиви.
За горницата над този размер до пълния размер на претенцията от
2731.83 лева, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /25.09.2024 г./ до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 109.28 лв. – държавна такса, депозити за САТЕ –
450 лева, депозит за призоваване на свидетел – 30 лева, както и 573 лева –
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно предоставения
договор /л. 61/, фактура /л.59/ и платежно нареждане /л.60/. Общо разноски –
1162.28 лева.
Направеното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът намира за неоснователно с оглед действителната правна и фактическа
сложност на спора, реално извършената от адвоката работа, броя на съдебните
заседание, ангажираните по делото доказателства и цената на предявения иск.
Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 849.67 лева.
Ответникът е претендирал присъждането на разноски за заплатен
депозит за САТЕ – 250 лева, за призоваване на свидетел – 30 лева, както и е
претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 200 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 129.60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 411 КЗ на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1997.06 лева, представляваща
7
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„Ауди”, модел “А6”, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на
04.03.2022 г. в гр. София, бул. „Климент Охридски“, на паркинг на фирма
„Нелас авточасти“ ООД, по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника водач на
автомобил “Дачия”, модел „Докер“ с рег. № ***, с включени ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЗЕАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, срещу "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за горницата над уважения размер от 1997.06 лева до пълния
размер на претенцията от 2249.95 лева - регресно вземане за възстановяване
на платено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил „Ауди”, модел “А6”, с рег. № ***,
причинени при ПТП, настъпило на 04.03.2022 г. в гр. София, бул. „Климент
Охридски“, на паркинг на фирма „Нелас авточасти“ ООД, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 849.67 лева – разноски в
производството пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
00069428, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, сумата от 129.60 лева – разноски в
производството пред първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8