№ 70
гр. Велико Т, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500617 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. ЦВ. Г. с ЕГН:
********** от с. А, общ. В. Т, ул. „КПГ” № 22 срещу решение № 743 от
18.06.2021г., постановено по гр.д. № 1645 по описа за 2020г. на Районен съд
– В. Т, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. ЦВ. Г. с
ЕГН: ********** от с. А, общ. В. Т, ул. „КПГ” №22, срещу ЕС, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. В, иск по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 2 191,50 лв. /две хиляди сто деветдесет и един
лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение за
осигуряване на пренос на електрическа енергия в мястото на присъединяване
с показатели за качество, съответстващи на действащата нормативна
уредба по Договор за доставка на електрическа енергия по партида с
клиентски №********** за обект с №**********, намиращ се в с. А, общ. В.
1
Т, ул. „КПГ” №22, изразяващи се в извършени разходи за ремонт и подмяна
на повредени на 03.06.2020г. електроуреди и електрическа инсталация,
намиращи се в горепосочения обект, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и е осъден Н. ЦВ. Г. с ЕГН: ********** от с. А, общ. В. Т, ул.
„КПГ” №22, да заплати на ЕС, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. В, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи
направени по делото разноски. Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо предявеният
иск за присъждане на исковата сума бил основателен и следвало да се
уважи. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като
основателен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба срещу решението на Великотърновския районен съд
е допустима: подадена е от легитимирана страна в съответния срок по
ГПК и срещу решение на първоинстанционен съд по иск с цена под
25 000,00лв.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е свързан с процесния електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Налице е следната фактическа обстановка: на 06.08.2013г. имотът на
ищеца, намиращ се в с. А, общ. В. Т, ул. „КПГ”, № 22, е присъединен към
електропреносната мрежа на ответника във връзка с доставката на
2
електроенергия по партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********. На намиращия се в близост до имота стълб № 14 /А6/, явяващ
се последен за преминаващата по него въздушна електропроводна линия на
клон А от Трафопост ТП2 с. А, служители на ответника монтирали
елекромерно табло със средство за търговско измерване на потребеното от
ищеца количество електрическа енергия. На електрическия стълб е
монтиран и вертикален заземител, който е въведен в експлоатация след
проверка за съответствие с нормативните изисквания. Около 01:00 часа на
03.06.2020г. в района на с. А се разразила гръмотевична буря като
електрозахранването в процесния имот било преустановено, а по
електрическата инсталация в него се появили следи от изгаряне. Ищецът
незабавно уведомил ответника за това, като изпратените на място
служители констатирали, че електромерът отчитащ потреблението за
имота е поразен от мълния и е повреден, поради което го подменили с нов и
възстановили електрозахранването. Същите констатирали и повреди по
цялата електрическа инсталация и на намиращите се в имота телевизор,
климатик, кафемашина, фурна за вграждане, аспиратор, вентилатор,
видеозвънец с камера и принтер, за което съставили протокол от
03.06.2019г. Освен горепосочените повреди, при описа на щетите от
застрахователя по сключената от ищеца имуществена застраховка,
покриваща вреди от токов удар с лимит от 5 000,00лв., са установени и
повреди на водна помпа с пресостат, компютър, таймер и разклонител.
Последвал ремонт на повредената електрическа инсталация и на част от
електроуредите, за които ищецът заплатил 3 368,18лв., а поради
невъзможност за ремонтиране на водната помпа с пресостат, фурната за
вграждане, таймера, вентилатора и видеозвънеца с камера, той закупил
нови. От заключението на допуснатата съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че пазарната стойност към 03.06.2020г. на заменените
електроуреди е 2 528,34лв.
Претенцията на ищеца към ответника в възлиза на 2 191,50 лв. /две
хиляди сто деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на задължение за осигуряване на пренос на електрическа
енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество,
съответстващи на действащата нормативна уредба по Договор за
3
доставка на електрическа енергия по партида с клиентски № ********** за
обект с № **********, намиращ се в с. А, общ. В. Т, ул. „КПГ”, № 22,
изразяващи се в извършени разходи за ремонт и подмяна на повредени на
03.06.2020г. електроуреди и електрическа инсталация, намиращи се в
горепосочения обект, ведно със законната лихва.
Налице действително е възникнало облигационно отношение между
страните по делото свързано предоставяне на услуги относно
разпределение на електроенергия по разпределителната мрежа.
Отношенията подробно са регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ,
публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има
качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от
ДР на Закона за енергетиката, а ответникът – на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. Съгласно
чл. 89, т. 2 от ЗЕ и чл. 14, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия по електроразпределителните мрежи на
ответника, последният е задължен да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия
като при неизпълнение отговаря за причинените вреди, на основание чл. 47,
т. 4 от Общите условия. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до извода, че ответникът няма
вина за възникналото и разпространило се пренапрежение по
електроразпределителната му мрежа, захранваща с електрическа енергия
имота на ищеца, в резултат на което са причинени твърдените вреди.
Последното е резултат от предвидимо, но непредотвратимо събитие по
смисъла на чл. 306 от ТЗ, каквото представлява природното явление
„мълния”, проявяващо се обикновено по време на буря.
В правната литература и теория е прието, че
непредвидимостта и непредотвратимостта са характеристики на
случайното събитие /непреодолимата сила/ , които са относителни и
зависят от развитието на науката, техниката и обществените отношения.
С развитието на науката и усъвършенстването на техниката става
възможно и осъществяването на резултати, които преди това са били
смятани за непостижими. Непреодолимостта не е абсолютна и както
непреодолимостта, така и невъзможността имат относителен характер и
4
се изменят с развитието на науката, техниката и обществените
отношения. При преценката за наличието на непреодолимост на случайното
събитие и невъзможност да се предотвратят вредоносните последици
трябва да се изхожда обаче не от общи и абстрактни критерии и от най-
върховите постижения на науката, техниката и обществото, а само от
практикуваните средства и достъпните възможности. Онова, което не
може да се достави с такива средства и възможности, остава невъзможно
от практическо и от правно гледище и тогава, когато извършването му би
било възможно при прилагане на такива научни и технически методи,
невлезли още в практиката на обмена, които страните не са могли да имат
предвид.
В действащото право общата разпоредба, съдържаща дефиниция на
непреодолимата сила е чл.306, ал.2 от Търговския закон, който я определя
като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
В чл.79, т.1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки/ ратифицирана,
обнародвана в ДВ бр.23 от 1990 г./ също е дадено определение на
непреодолима сила, която води до освобождаване от отговорност. В
нормата е посочено, че страна не отговаря за неизпълнение на което и да е
от задълженията си, ако докаже, че неизпълнението се дължи на
препятствие извън нейния контрол и че не би могло разумно да се очаква от
нея да го вземе предвид при сключване на договора, както и да избегне или да
преодолее било него, било неговите последици. От тази нормативна уредба
следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо,
но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици,
тоест-самото увреждане. В този смисъл е и практиката на Върховния съд
и на Върховния касационен съд. Например решение 316-70 на І ГО на ВКС. В
решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. № 1716/1972 г. и № 1769 от 1979 г. на
І ГО на ВКС се сочи, че за освобождаване от отговорност трябва да има не
само непредвидимост и неизбежност както на увреждането, така и на
причинната връзка между него и увреждането. Следователно, макар
първоначалното събитие да е било непредвидимо и неотстранимо,
влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а последиците -
предвидени и избегнати. Същият извод за необходимостта да не могат да
бъдат предвидени последиците от събитието, се съдържа и в по-новата
5
практика/решение № 6 от 27.02.2013г. по търговско дело № 1028/2011г.
наВКС/.
В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като
обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД
собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и
непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или
последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством
общоприложимите към момента средства и възможности на науката и
техниката.
Следователно е правилен изводът, че ответникът е изпълнил
техническите изисквания за защита на електроразпределителната си
мрежи от възникване на пренапрежения като е положил дължимата грижа
чрез монтирането на вертикален заземител на последния стълб на клон А
от Трафопост ТП2 с. А, поради което на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 51, ал. 7 от Общите условия не следва да отговаря за причинените вреди
тъй като е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението
да осигури пренос на електрическа енергия с показатели за качество,
отговарящи на нормативните изисквания.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 въззивният съд препраща и към мотивите на
първата съдебна инстанция.
По разноските:
При този изход на спора, на ответник жалба следва да се присъдят
разноски, в размер на 150,00лв. за ЮК-възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 743 от 18.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 1645 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т .
ОСЪЖДА Н. ЦВ. Г. с ЕГН: **********, от с. А, общ. В. Т, ул. „КПГ”, №
6
22 да заплати на „ЕС, ЕИК: ***, гр. В сумата от 150,00лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за ЮК-
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7