РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100102029 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от К. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. Йордан Т. Кебеджиев
от АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 38 против Община Бургас, ЕИК *********, представлявана от кмета Димитър
Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 за осъждане на ответната община
да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, предявена като частичен иск от общо 100 000
лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на община
Бургас недвижим имот - парцел VIII - 79, кв.8, по плана на в.з. „Росенец“, гр.Бургас, с площ
от 980 кв.м., при граници: изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII - 78 и юг
- парцел IX - 85, представляващ поземлен имот с идентификатор № 07079.832.79 по КККР
на гр.Бургас, както и сумата от 4003,40 лева, представляващи местен данък, заплатен по
сметка на община Бургас при снабдяване с нотариален акт № 63, том I, рег.№ 2261, дело №
55 от 27.06.2019 година на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на действие
Районен съд - Бургас, ведно със закоН.та лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и искане на основание чл. 74 ал.2 във
вр. с чл.72 ЗС, на ищеца да бъде признато право на задържане до заплащане на
подобренията на масивната вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена площ
от 44 кв.м., с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр.Бургас, одобрени,
представляваща съгласно Нотариален акт № 63 от 27.06.2019 година двуетажна
еднофамилна вилна с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес на
сградата: гр. Бургас, парк „Росенец“, със застроена площ от 69 кв.м., брой надземни етажи 2,
брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
1
предназначение: вилна сграда еднофамилна, която е построена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.832.79 по КККР - общинска собственост, при граници на терена:
07079.832.78, 07079.832.85, 07079.832.264, 07079.832.175. Претендира се заплащане и на
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 374 от
23.11.2020 година, постановено по гр.д.№ 1033 по описа за 2020 година на Бургаския
окръжен съд е прието за установено по отношение на него, че ответникът е собственик на
процесните недвижими имоти – земя и сграда, като настоящият ищец е осъден да предаде на
община Бургас владението на описаните имоти и е отменил нотариален акт № 63, том I, per.
№ 2261, дело № 55 от 27.06.2019 година на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на
действие Районен съд – Бургас. С оглед на изложеното, ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящите искове.
Според изложеното в исковата молба, на 19.09.2000 година ищецът сключил
договор с Г. Н. и неговата съпруга, по силата на който придобил собствеността на изградена
сезонна постройка в имот по §.4 (вероятно ЗСПЗЗ), който бил предоставен за ползване на
продавача. Страните се договорили, след придобиване на поземления имот от ползвателя Н.,
за което била подадена в срок молба до община Бургас, последният да прехвърли и
собствеността върху земята. В качеството си на собственик на сградата в процесния имот,
през 2000 и 2001 година ищецът извършил хоризонтално и вертикално разширяване на
съществуващата сезонна постройка, в следствие на което е изградена двуетажна
еднофамилна вилна сграда. Подробно са описани параметрите на сградата и извършените
СМР дейности. Също така по инициатива на Д., през 2004 г. за сградата е проведена
процедура по реда на §.184 от ПР на ЗИД на ЗУТ и е издаден акт за узаконяване № 7 от
26.03.2007 година на Главния архитект на общината. Във връзка с издаването на акта за
узаконяване, ищецът съвместно със собственика на съседния парцел IX-85 в кв.8 - Е. Г.,
инициирал и финансирал изменение на плана за застрояване в двата имота, одобрен със
Заповед № 2142 от 01.11.2006 година на заместник кмета на община Бургас. В следствие на
това е одобрено изменение на плана за застрояване, състоящо се в промяна на застройката в
УПИ, като се предвиждат свързани по дворищно - регулационната граница между УПИ
вилни застройки в западната част на имотите и на нови свободностоящи вилни застройки в
източната част на имотите.
Ищецът твърди, че освен вилната сграда, е благоустроил и процесния имот,
като го терасирал и оградил, засадил в него асми и плодни дръвчета. Д. извършил
посочените подобрения в качеството на владелец, който макар недобросъвестен, има право
на претенция по реда на чл. 74 ЗС. Счита, че качеството му на владелец е установено както с
поставеното решение на ОС-Бургас, с което ответникът е признат за собственик на имота,
така и с факта на издаване на акт за узаконяване на процесната сграда от главния архитект
на общината. Счита, че доколкото владението и извършените в имота подобрения са
осъществени със знанието на община Бургас, действаща чрез своите служители, то на
основание чл.74 ал.2, във вр. с чл.72 от ЗС ищецът се приравнява на добросъвестен владелец
2
и има право да задържи вещта до заплащане на подобренията и на разноските.
От друга страна, именно със съзнанието на владелец се е снабдил по реда на
чл.587 ал.2 ГПК с нотариален акт по давност, който е отменен с постановеното решение №
374 от 23.11.2020 година, постановено по гр.д.№ 1033 по описа за 2020 година на Окръжен
съд - Бургас. Във връзка с издаването на нотариалния акт, ищецът заплатил местен данък по
сметка на община Бургас в размер на 4003,40, която сума е недължимо платена, поради
отмяната на акта и на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД следва да му бъдат върната.
В отговора на исковата молба от община Бургас по същество се твърди, че
исковете са неоснователни както по основание, така и по размер. Оспорва се представения
от ищеца договор от 19.09.2000г., доколкото той не е годно правно основание за
придобиване на правото на собственост на изградената в поземления имот сезонна
постройка, нито е основание за придобиване на право на строеж или друго вещно право,
което да се трансформира в право на собственост на Д. върху процесната сграда. Твърди се,
че посоченият договор не може да бъде определен като предварителен, тъй като
собственикът на поземления имот - община Бургас, не е страна по него. В тази връзка се
набляга на факта, че към момента на сключване на договора ищецът е знаел, че имотът е
собственост на ответника, включително и земята под сезонната постройка, тъй като е бил
наясно, че не е приключила процедурата по предоставяне на право на изкупуване по §.4
ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се твърдения, че на ползвателя на процесния имот - Г. Н., е
разрешено да построи сезонната постройка с площ от 20 кв. м., без употреба на
стоманобетон, а процесната сграда не отговаря на условието в разрешението за строеж и не
е построена от ползвателя, а от настоящия ищец. Излагат се твърдения, че нито ищецът,
нито ползвателят Н. са били собственици на поземления имот, нито им е учредявано право
на строеж за процесната сграда.
От подписания договор от 19.09.2000г. се установявало безспорно, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота със знанието, че не е негов. Посочва се
обстоятелството, че ищецът е поискал да закупи от общината процесното дворно място, за
което е подал заявление № 94-К-64/ 07.02.2008г. С предходно заявление вх. № 94-К-83/
26.01.2004г. до Главния архитект на община Бургас, ищецът заявил, че е извършил
незаконно строителство на масивна постройка в процесния имот. От изложеното се прави
извода, че Д. е упражнявал фактическа власт като държател на процесния имот, поради
което не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС и отношенията му с
ответника следва да бъдат уредени съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие.
Община Бургас изрично е направила възражение за погасяване по давност на
всички вземания на ищеца за извършени от него подобрения поради обстоятелството, че са
изтекли повече от 5 години преди предявяване на исковата молба. Началният момент при
вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения започва да тече от момента на
извършването им, поради което претенциите на ищеца са погасени по давност. Поради
изложеното се счита от ответната страна, че искането на ищеца да му бъде признато право
3
на задържане е неоснователно, тъй като само добросъвестният владелец има такова право.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е извършил сочените от него подобрения със знанието
на ответника, след като подобренията са извършени в периода 2000г. - 2001г., без знанието
и съгласието на Община Бургас, тъй като към този момент не е приключила
административната процедура по предоставено право на ползване на Г. Н., ползвател на
процесния и отношенията между ползвателя и настоящия ищец не са били известни на
Община Бургас.
На последно място, ответникът оспори наведените от ищеца твърдения, че при
съставянето на нотариален акт на основание чл. 587, ал.2 ГПК, същият е бил със съзнанието
на владелец на имота, след като в молбата - декларация до нотариуса изрично е било
отразено, че построената в имота без строителни книжа вилна сграда е собственост на
Община Бургас, поради което не е имало основания за съставянето на нотариалния акт. В
тази връзка се оспорва претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 4003,40 лева,
представляващи местен данък, заплатен по сметка на община Бургас при снабдяване с
нотариален акт № 63, том I, рег.№ 2261, дело № 55 от 27.06.2019 г. на нотариус Иван
Кожухаров с рег.№ 255, район на действие Районен съд – Бургас. Процесната сума е
заплатена като дължима при съставянето на нотариалния акт, поради което не е получена
без основание.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че
поддържа исковете, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. В подкрепа на
твърденията си ангажира съдебно-оценъчна експертиза. В писмена защита излага доводи за
основателност на претенциите.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира
съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Ангажира допълнителна
съдебно-оценъчна експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105
и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата държавна такса.
Видно от влязлото в сила решение № 374/ 23.11.2020г. по гр.д.№ 1033/2020г.
по описа на ОС-Бургас, било е прието за установено спрямо К.Д., че община Бургас е
собственик на процесните недвижими имоти – парцел VIII - 79, кв.8, по плана на в.з.
„Росенец“, гр.Бургас, с площ от 980 кв.м. и и изградената в същия масивна вилна сграда с
частичен сутерен, първи етаж с площ от 44 кв.м. (л.6-11 по делото), като е осъдил настоящия
ищец да предаде владението на имотите на община Бургас. Със същото решение е отменен и
издадения в полза на К.Д. констативен нотариален акт за собственост върху имотите.
Приложен е договор от 19.09.2000г., според който продавачът Г. Н. и З. Н. са прехвърлили в
полза на К. Д. сезонната постройка в м.“Отманлий“ с описани граници срещу сумата от 3300
4
щ.д., като продавачите са се задължили при обявяването на даденото им за ползване място
според удостоверение под № 21 от 03.12.1079г. (л.44) да извършат плащане в полза на
община Бургас и да прехвърлят имота на К.Д. за издаване на нотариален акт (л.14). Бил е
съставен акт за узаконяване № 7/ 26.03.2007г. на описана двуетажна вилна сграда като
частна общинска собственост (л.15), при съставена документация (л.16-23).
Самият ищец е депозирал заявление вх.№ …К-83/ 26.01.2004г. (л.43), в което е
посочил, че е извършил незаконно строителство в процесния имот. На 10.12.1979г. в полза
на Г. Н. е било издадено разрешение за строеж в процесния имот (л.45).
Според заключението на приетата съдебно - оценъчна експертиза (л.81-87),
стойността на извършените подобрения е общо 70 593 лв. без ДДС, включващи освен
постройката и облагородяването на имота с плочки, осветителни тела и засаждане на
плодни дръвчета. Вследствие на извършените подобрения, стойността на имота се е
увеличила с 103 200 лв.
В допълнителното си заключение (л.109-114), вещото лице е посочило като
стойност на подобренията сумата от 84 402 лв., с която сума и се е увеличила стойността на
имота.
Предявените искове са с правно основание чл.74 ал.2, вр.чл.72 от ЗС и чл. 55
ал.1 от ЗЗД. Искането да бъде допуснато право на задържане в полза на ищеца е с правно
основание чл.74 ал.3, вр.чл.72 от ЗС.
Основният въпрос по делото е, в какво качество К.Д. е стопанисвал имота.
Определението за владение и държане се съдържа в чл.68 ал.1 и 2 от ЗС, като държането не
е владение поради липсата на един от съществените елементи – намерение да се държи
вещта като своя. В ППВС № 6/74 г. се приема, че право на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Цит.
разпоредби регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на
собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица,
които не упражняват владение. Според ППВС № 1/79 г. когато държател подобри чужд
имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Съдът приема, че ищецът е
недобросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, доколкото не е владял имота на
основание, годно да го направи собственик – приложеният договор от 19.09.2000г. не е
такова. Впрочем това е било установено и от състава на съда по воденото между същите
страни гр.д.№ 1033/20г. по описа на ОС-Бургас, мотивите към което настоящият съдебен
състав споделя, доколкото и в настоящото производство не бяха представени доказателства,
които да водят до други изводи. „Праводателите“ на К.Д. – Г.Н. и З.Н., са започнали
административна процедура по §.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост
върху земята още през 1995г., като не е известно тя да е приключила с какъв да е резултат и
към настоящия момент. Това е добре известно и на ответната община, пред която
процедурата е „висяща“. С тези си действия и бездействия самата община косвено
5
препятства ответника да реализира каквито и да решения, свързани с имота. Поради това и
не би могло да се сподели възражението на ответната страна, че К.Д. е бил само държател на
имота. Това би могло да стане при вече приключила административна процедура и то само
по отношение на земята, но доколкото самата община се опитва да черпи права от
собственото си бездействие в разрез със закона, съдът приема, че ищецът по отношение на
изградената сграда е бил с убеждението, че ще стане неин собственик. Безспорно е също
така, че ответната община в нито един момент не се е противопоставила на извършваните от
К.Д. в имота подобрения, макар да е станала собственик на земята още с приемането на
ЗМСМА и ПЗР към него. Основание за този извод дават издадените от главния архитект на
община Бургас Акт за узаконяване на процесната вила № 7/2007г., заповед за промяна на
ПУП – ПРЗ от зам.кмета на общината отново по искане на К.Д.. Или налице е хипотезата на
чл.74 ал.2, вр.чл.72 ал.1 от ЗС и ищецът следва да се ползва от правата като на
добросъвестен владелец.
Като първо следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за
изтекла давност. По общото правило на чл.110 от ЗЗД, с изтичането на 5-годишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането за
подобрения става изискуемо от момента на прекъсване на владението чрез предявяване на
ревандикационен иск, а това е станало с предявяването на исковата молба от община Бургас,
по повод на която е било образувано гр.д.№ 1033/2020г. или до 19.11.2021г. (датата на
завеждане на настоящата искова молба) посочената давност не е изтекла, поради което
възражението е неоснователно.
Според чл. 72 ал.1 от ЗС, владелецът може да иска за подобренията, които е
направил, сумата с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения,
изчислена към деня на постановяване на съдебното решение. По отношение вида и размера
на извършените подобрения – изградената двуетажна масивна вилна сграда, броя и вида на
засадените плодни дръвчета, застилането с плочки на пътеката в имота, изграждането на
ограда и навес за дърва, водомерна шахта със захранване, между страните няма спор.
Предвид приетите по делото основно и допълнително заключения на вещото лице Ч., съдът
счита, че следва да се съобрази с първото. Вещото лице е взело предвид всички критерии,
като посочената цена на имота от общо 70 593 лв. включва: сграда – 67 095 лв., трайни
насаждения – 2104 лв. и вертикална планировка и ограда – 1394 лв. Единичната пазарна
цена на земята в района на м.“Отманлий“ е изчислена на 35 лв./ кв.м., при корекция за
местоположение и коефициент за пазарна реализация 0,80 или стойността на имота като
резултат от извършеното строителство и подобрения се е увеличила със 103 200 лв. Тази
оценка съдът счита за напълно справедлива, като увеличението цените на недвижимите
имоти в цялата страна е безспорен факт и е дори в пъти. По отношение на допълнителното
заключение следва да се отбележи, че използването като база на една единствена сделка, при
това на имот с несходни характеристики, е неоправдано и противоречи на описаните в
първоначалното заключение критерии на вещото лице.
Като краен извод съдът приема за справедлива сумата, с която стойността на
6
имота се е увеличила вследствие на извършените от ищеца подобрения, на 103 200 лв.
Доколкото се претендират 26 000 лв. от тях, то иска следва да бъде уважен за тази сума.
Съгласно чл. 55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Не се спори между страните за получената от ответника сума от 4003,40
лв. местен данък при съставянето на нот.акт № 63, н.д.№ 55/ 27.06.2019г. Същият е бил
отменен вследствие подадената искова молба и изричното искане на ответната община в
развилото се производство по гр.д.№ 1033/2020г. При това положение следва да се приеме,
че сумата е била дадена на основание, което е отпаднало и е приложима хипотезата на чл.55
ал.1, предл.трето от ЗЗД, като община Бургас дължи връщане на получената сума.
Уважаването на основните претенции, има за последица уважаването на иска
за признаване в полза на ищеца да упражни право на задържане върху процесния имот до
заплащане на дължимите суми от община Бургас, съобразно чл.72 ал.3 от ЗС.
Останалите твърдения на страните останаха недоказани, а някои са и без
значение за спора. Извършването на подобренията в периода 2000 – 2001г. може и да е било
без знанието и съгласието на общината, но през 2007г. е бил издадеН.кт за узаконяване на
същите, за което определено ответната страна е била надлежно осведомена. Претенциите си
за собственост върху имотите община Бургас е реализирала едва праз 2020г., без да е
приключила административната процедура по §.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Определено не може да
се направи извод за добросъвестност на община Бургас в отношенията с Н.и и след това с
К.Д..
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, община
Бургас дължи в полза на К. Д. направените по делото разноски, които съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 3050,14 лв., включващи 1200,14 лв.
внесена държавна такса, 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лв. депозит за
вещо лице. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, не следва да бъде уважавано. Уговарянето и получаването на определен
размер между адвокат и клиент е част от особеностите на адвокатската професия, а
залегналите в наредбата суми и методи за изчисляването им, имат за цел осигуряване на
минимални размери за положен квалифициран юридически труд. Самата норма на чл.78 ал.5
от ГПК е създадена да препятства случаи на злоупотреба с права. В настоящото
производство не са налице посочените в цит.норма основания за намаляване на заплатеното
възнаграждение. Изчислено съобразно чл.7 т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата би била 878 лв. Обаче по делото бяха
проведени 3 съдебни заседания, както и допуснатите 2 експертизи, едната изцяло по искане
на ответната страна. Или следва да се приеме, че по делото е налице фактическа и правна
сложност, която обосновава заплащането на по-високо адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, представлявана от кмета Димитър
Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 да заплати в полза на К. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. Йордан Т. Кебеджиев от
АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 38 сумата от 26 000 (двадесет и
шест хиляди) лв. предявена като частичен иск от общо 100 000 лева, представляваща сумата,
с която се е увеличила стойността на собствения на община Бургас недвижим имот - парцел
VIII - 79, кв.8, по плана на в.з. „Росенец“, гр.Бургас, с площ от 980 кв.м., при граници: изток
- улица, запад - край регулация, север - парцел VII - 78 и юг - парцел IX - 85, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 07079.832.79 по КККР на гр.Бургас, както и сумата от
4003,40 (четири хиляди и три лв. четиридесет ст.), представляващи местен данък, заплатен
по сметка на община Бургас при снабдяване с нотариален акт № 63, том I, рег.№ 2261, дело
№ 55 от 27.06.2019 година на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на действие
Районен съд - Бургас, ведно със закоН.та лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА в полза на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“
бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. Йордан Т. Кебеджиев от АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Иван Шишман“ № 38 право на задържане върху следния недвижим имот: масивна вилна
сграда, с частичен сутерен, първи етаж със застроена площ от 44 кв.м., с идентификатор
07079.832.79.1 по КККР на гр.Бургас, одобрени, представляваща съгласно Нотариален акт
№ 63 от 27.06.2019 година двуетажна еднофамилна вилна с идентификатор 07079.832.79.1
по КККР на гр.Бургас, с адрес на сградата: гр. Бургас, парк „Росенец“, със застроена площ
от 69 кв.м., брой надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда еднофамилна, която е
построена в поземлен имот с идентификатор № 07079.832.79 по КККР - общинска
собственост, при граници на терена: 07079.832.78, 07079.832.85, 07079.832.264,
07079.832.175, до заплащане от община Бургас на сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди)
лв. предявена като частичен иск от общо 100 000 лева, представляваща сумата, с която се е
увеличила стойността на собствения на община Бургас недвижим имот с идентификатор №
07079.832.79 по КККР на Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, представлявана от кмета Димитър
Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 да заплати в полза на К. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. Й. Т. К. от АК-Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 38 сумата от 3050,14 (три хиляди и петдесет
лв. четиринадесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8