№ 477
гр. Б., 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Красимир Аршинков
П. Пандев
като разгледа докладваното от П. Пандев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221200600690 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл.243, ал.8 от
НПК.
Постъпил е частен протест от Районна прокуратура - гр. Б.,
Териториално отделение – гр. Г.Д., срещу определение №88/
05.08.2022 г., постановено по ЧНД № 285 / 2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Г.Д..
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъобразен. Изводите на РС не кореспондирали с тези,
направени в самото постановление за прекратяване. В последното се
сочело, че в случая не е налице осъществен от обективна страна
състав на престъпление по чл.144, ал.З от НК. В описаната от съда
фактическа обстановка били цитирани разпитите на пострадалите,
според които свид. П.В. им се заканил, че щял да ги удари с чук по
главата. Това не могло да се приеме като закана за убийство по
смисъла на чл.144, ал.З от НК при все, че същите твърдения не се
подкрепяли и с никакви други доказателства по делото. Между двете
страни съществувал дългогодишен междусъседски конфликт, при
който често били отправяни обиди и закани от различен характер от
всяка една от страните.
В постановлението за прекратяване било посочено, че липсвали
доказателства, от които да се направи извод, че П.В. е целял промяна в
поведението на пострадалите. Това се потвърждавало и от изготвените
и цитирани от съда две съдебно-психологични експертизи. В тях е
1
посочено, че инцидентът не бил довел до изменение в обичайното
социално функциониране и начин на живот на Е. и Л.К.. Двете
продължавали да изпълняват обичайните си задължения и поддържат
обичайния си начин на живот.
Твърди се също така, че според РС в постановлението не било
посочено дали не са налице достатъчно доказателства за престъпление
по чл.144, ал.1 от НК. В тази насока е отбелязано, че съгласно чл.161
от НК, наказателното преследване за престъплението по чл.144, ал.1
от НК се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, т.е. същото
представлява престъпление от „частен характер“.
Предвид изложеното се моли съда да отмени съдебния акт като
незаконосъобразен.
Срещу частния протест е постъпило възражение от Л. АНГ. К., с
адрес: гр.Г.Д., ул.П.С. №6а и ЕЛ. Б. К., с адрес: гр.Г.Д., ул.П.С.
№18,вх.Б,ет.4.
В същото се сочи, че РС правилно е приел, че жалбоподателите,
като наследници на Б.Д.К., са собственици на идеални части от УПИ
XIV-968, от кв.ЗЗ по плана на гр.Г.Д.. Неправилно обаче било
отелязано, че свидетелите Е.К. и П.В. били братовчеди.
Наследодателят на Л. и Е. К. починал на 22.10.2012 година и след
смъртта му двете са собственици на част от неговия имот по
наследство. Гореописаният имот бил идентичен и представлявал
поземлен имот с идентификатор 17395.501.1762 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Г.Д., одобрени със Заповед РД-
18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, с адрес на имота: град Г.Д.,
пощенски код 2900, улица П.С. №6.
Съсобственици в имота са и К.А.Д. и П. и Ц.В. с дялове
съответно 1/8 ид.ч. и общо 2/8 ид.ч. от гореописания недвижим имот.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско
дело №666/2016 година на PC – гр.Г.Д. /обжалвано и изменено от
БОС/, било разпределено правото на ползване върху поземлен имот с
идентификатор 17395.501.1726, с площ от 435 квадратни метра по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г.Д., община
Г.Д., област Б., одобрени със Заповед № РД-18- 71/02.10.2009г, на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, с административен адрес на имота: град Г.Д., улица „П.С."
№6А, област Б., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
2
метра /при съседи: 17395.501.1725, 17395.501.1720, 17395.501.1719,
17395.501.1727, 17395.501.9050, който недвижим имот съгласно
документи за собственост представлява: урегулиран поземлен имот
парцел XI, имоти с планоснимачен № 1726 от квартал 33 по
действащия дворищно-регулационен план на град Г.Д., община Г.Д.,
област Б., утвърден със заповед № 32/1992 година на Кмета на
Общината.
След издаден изпълнителен лист по горепосоченото дело, било
образувано изп.д.№22/2021 г. по описа на ДСИ при PC – гр.Г.Д.. С
протокол за принудително отнемане и предаване на имот по изп.д.
№22/2021 г. по описа на ДСИ при PC – гр.Г.Д., с взискател по
изпълнителното дело П. Л.В. /също съсобственик на гореописания
недвижим имот/ се отнело от длъжниците по делото - Л. АНГ. К., ЕЛ.
Б. К. и Д.Б.К. част от владения от последните съсобствен имот, като се
приложил вариант втори от основното заключение на вещото лице и
приложената скица, която била неразделна част от решението,
постановено по гр.д.№666/16 год. на PC Г.Д.. Именно въз основа на
протокола от 13.07.2021 година по изп.д.№22/2021 г. по описа на ДСИ
при PC Г.Д., било изпълнено постановеното разпределение на
ползване на гр.д.№666/16 год. на PC Г.Д., по измененото от БОС
решение.
В атакувания съдебен акт съдът е посочил, че след извършения
въвод във владение и след като била поставена ограда, разделяща
частите на имота, на 07.10.2021 година, около 17,00 часа, П.В.
започнал да забива метални колове и да поставя друга мрежа в
съсобствения имот, но никъде до този момент не било разгледано
твърдението на пострадалите, че П.В. избутал съществуващата ограда
и по този начин си разширил местото и променил границите на имота,
които били поставени от Държавен съдебен изпълнител на 13.07.2021
година. Това било посечено и в първоначалната жалба на
пострадалите, както и още по време на обясненията, дадени от същите
пред районния инспектор.
Твърди се, че още при извършения въвод се констатирало, че
площта на сградите не отговаряла на действително отразените в плана
и в скицата на вещото лице. Това било заявено от пострадалите по
време на разпитите им, проведени в хода на ДП от 13.07.2021 година
до сега, но никой не предприел действия да провери тези техни
твърдения. Причина за различията в площта на сградата – на място и
по документи, се явявали допълнителните пристроявания и
надстроявания на същата, извършвани от В.
3
След реакции на несъгласие от страна на Л.К., изразена на
07.10.2021 година, а след като била извикана - и от Е.К., П.В. се
заканил, че с чука, с който забивал колове в имота, ще ги удря по
главите, като се твърди, че тези действия възбудили основателен страх
за осъществяването на заканата. В.избутал мрежата, поставена от Л. и
Е. К. в негово присъствие и забивал коловете по начин, по който се
стигнало до разширяване на неговата част, с цел намаляване на
частите на имота на последните. При това заявил на същите: „Аз ще
си взема колкото си искам, мен съда не ме интересува. Никой нищо не
може да ми направи“. Всичко това станало в присъствието и на
свид.С.Т., която е внучка, респ.дъщеря на пострадалите.
Пострадалите намират, че така описаната фактическа обстановка
била установена по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото преки доказателства, а именно показанията на свидетелите
Л.К., Е.К. и С.Т. /очевидци на казаните от П.В. думи и закани за
убийство/, които се подкрепяли и кореспондирали със заключението
на вещото лице, макар че последното било непълно и било изготвено в
отдалечен период от време от инкриминираната дата.
Правилни били изводите на първоинстанционния съд в насока,
че РП не взела предвид показанията на свидетелите - очевидци, които
показания били логични, последователни, непротиворечиви,
безпристрастни и кореспондиращи помежду си; не било посочено
защо се давал превес на една група от свидетелските показания пред
друга група, още повече, че свидетелите, Ц. и М. В. не били очевидци.
Като бил даден превес на показанията на свид.П.В., на съпругата му
Ц. В. и на сина им М. В. не били съобрази близките родствени
отношения между тези свидетелите. Прокуратурата не положила и
усилия да установи дали е имало и други лица-очевидци, както и
други свидетели, които косвено са възприели приетата за установена
фактическа обстановка. Такъв свидетел се явявал Д.Б.К., който
възприел непосредствено случилото се, а заедно с това пострадалите
споделяли с него месеци наред страховете си, като процесната закана
не била първата, отправена от В.към Л. и Е. К.. Твърди се, че преди
години П.В. напръскал земеделската им продукция с отрова, като по
този начин унищожил същата. След последния инцидент П.В.
отправил по телефона заплаха към пострадалите за убийство.
Неколкократно им заявявал, че ще ни счупи главите.
Посочено е , че в навечерието на Новата 2020/2021 г. година П.В.
хвърлил бомбичка в прозореца на стаята на Л.К., като с това я
изплашил до смърт. Наложило се същата да извика децата си, защото
4
много се страхувала.
Наред с всичко това пострадалите били посочили в
първоначалната си жалба и други нарушения, за които се твърди, че
не било взето никакво отношение. Считат, че с поведението си В. след
извършения въвод във владение, е завладял по - голяма част и изменил
границите, определени от ДСИ. Не бил разгледан и въпроса за
скицата, по която е извършено разпределението на правото на
ползване, тъй като намират, че размерите на сградите не отговаряли
на действителните. В разпита пред разследващия орган посочили, че
П.В. извършвал неприлични действия по отношение на С.Т. – при
срещите с нея се пипал по половите органи и това го правил
многократно, за да я унизи и обиди.
В обобщение се сочи, че по делото не били събрани
необходимите доказателства, подкрепящи обвинението. РП следвало
да даде по-подробни указания да бъдат разпитани като свидетели
лицата, придобили непосредствено впечатление за случилото се и
имащи отношение по казуса, да се изискат съответните документи,
както и да бъде разширен кръга от въпроси към вещото лице. Ето
защо пострадалите считат, че правилно РС отменил постановление на
Районна Прокуратура – Б., ТО – гр.Гoцe Делчев, от 23.06.2022 година
за прекратяване на ДП №577/2021 год. по описа на РУ на МВР -
гр.Г.Д., пр.пр.№8874/2021 г. по описа на РП - Б., №1378/2021 г. по
описа на ТО-Г.Д., и е дал указания относно прилагането на закона.
Моли се съда тези указания да бъдат разширени с допълнително
посочените във възражението факти и обстоятелства.
Страните не прилагат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното :
С определението, отмяна на което се иска, Районният съд е
отменил постановление на Районна прокуратура - Б., ТО - гр.Г.Д. от
23.06.2022 година, с което, на основание чл.199 от НПК и чл.243, ал.1,
т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №577/2021
год. по описа на РУ на МВР - гр.Г.Д., пр.пр.№8874/2021 г. по описа на
РП Б., №1378/2021 г. по описа на ТО-Г.Д., водено за престъпление по
чл.144, ал.3 от НК и е върнал делото на прокуратурата за
продължаване на производството.
За да постанови съдения си акт, първата инстанция е приела
следното във фактическо и правно отношение :
Наказателното производство е образувано за извършено
5
престъпление по чл.144, ал.З от НК за това, че на 07.10.2021 г. в гр.
Г.Д., обл. Б., е отправена закана за убийство против личността на ЕЛ.
Б. К. и Л. АНГ. К., двете от гр.Г.Д., която е могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. По делото били разпитани
всички лица, имащи отношение към случая, които са били известни на
разследващите органи.
Анализът на събрания доказателствен материал позволявал да се
изведе фактическа обстановка, според която свидетелите Е.К. и П.В.
са братовчеди. Двамата притежават идеални части от съсобствен
имот, намиращ се в гр. Г.Д., ул. „П.С.“ № 6. С решение №
2127/07.06.2017г., постановено по гр.д. № 666 /2016 г., Районен съд -
гр. Г.Д. било разпределено ползването на поземлен имот с
идентификатор 17395.501.1726, с площ от 435 кв.м. Същото било
обжалвано от свид. Е.К. и свид. Л.К. и с решение № 6153/05.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 537/2017г. Окръжен съд- Б., след като
отменил решение № 2127/2017г. на РС - Г.Д., извършил ново
разпределение на ползването на имота. Въззивното решение влязло в
сила на 05.12.2017г.и въз основа на същото е издаден изпълнителен
лист. На 13.07.2021г. бил извършен въвод във владение на
съсобствениците в имота от съдебен изпълнител към Районен съд - гр.
Г.Д..
На 07.10.2021 г., около 17,00 часа, свид. П.В. започнал да забива
метални колове по посочената от съдебния изпълнител граница на
своя дял и да поставя оградна мрежа на тях. Преди това колове и
мрежа били поставили и двете жалбоподателки. В.поставял коловете
за оградата в своето място непосредствено до оградата поставена от
последните. Свид. Л.К. и внучка й - С.Т. излезли на двора и казали на
В.да не слага оградна мрежа, тъй като те вече били поставили такава.
В.не им обърнал внимание и продължил работата си. Тогава Л.К. се
обадила на дъщеря си Е., която живее на същата улица и на тел.112.
Свид. Е.К. също отишла на място и направила забележка на П.В. да не
поставя колове и оградна мрежа. И двете жалбоподателки твърдят, че
в този момент В.им се заканил, че ще удари по главите с чука, с който
забивал металните колове. Двете се изплашили от това и се прибрали в
дома си. Веднага след обаждането на тел.112, на мястото бил изпратен
и полицейски патрул. Полицаите извършили проверка и като не
установили основания за намеса, си тръгнали.
В показанията си по досъдебното производство, свид. К. и свид.
С.Т. в общи линии потвърждават посочената фактическа обстановка.
Свидетелите В. сочат, че от години са във влошени семейни
6
отношения с К.. Твърдят, че Е.К. и Л.К. постоянно ги кълнели и
обиждали, като това се е случило и на 07.10.2021 г. Отричат при този
случай П.В. да е отправял закани по техен адрес.
Назначената по досъдебното производство „съдебно-
психологична“ експертиза на ЕЛ. Б. К. е дала заключение, че
разглежданите инциденти, описани в делото са възприети от Е.К. като
стресогенни събития за момента, когато са се случили. Отправените
към нея на 07.10.2021г. от страна на П.В. закани, са предизвикали
временно състояние на нервно и емоционално разстройство, налагащо
търсене на специализирана помощ. На фона на продължаващия с
години спор и отправени многократни закани за саморазправа от
страна на П.В. и семейството му, поредната заплаха е довела до
изводим от създалата се ситуация психологически страх от пореден
конфликт и спор, поради влошени интерперсонални отношения със
сем. В.. Е.К. работи, извършва обичайните си ежедневни задължения,
поддържа типичния си дневен ритъм и не се отчитат съществени
промени в начина й на живот, вследствие на заканата. Експертът
приел, че описаните инциденти не са довели до нарушаване на
обичайното социално функциониране и начина на живот на
освидетелстваната, както и на нейната социална адаптация и
пригодност.
Назначената по досъдебното производство „съдебно-
психологична“ експертиза на Л. АНГ. К. е дала заключение, че
разглежданите инциденти, описани в делото са възприети от Л.К. като
стресогенни събития за момента, когато са се случили. Отправените
към нея на 07.10.2021г. от страна на П.В. закани, са предизвикали
временно състояние на ситуативна тревожност, съчетана с нервно и
емоционално напрежение. Посочената заплаха е довела до изводима
от създалата се ситуация психологическа уплаха, поради
демонстрирано надмощие и продължаващия с години спор и
отправени нееднократно закани за саморазправа от страна на П.В..
Описаните инциденти не са довели до нарушаване на обичайното
социално функциониране и начина на живот на освидетелстваната,
както и на нейната социална адаптация и пригодност. Тя изпълнява
типичните си задължения, поддържа обичайния си ритъм като не се
отчитат съществени промени в начина й на живот вследствие на
заканата.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, РП направила извод, че по делото не било доказано П.В.
да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
7
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, като са изложени съображения
за това.
Районният съд споделя изцяло приетите за доказани факти, както
и част от направените въз основа на тях изводи. Същевременно е
приел, че в хода на проведените до този момент два разпита,
свидетелите К. твърдят различни неща относно казаното им от В.
Разликите били от такъв характер, че биха оказали влияние при
преценката относно това дали е налице отправена закана и какъв е
характера на тази закана. Тези разлики не били коментирани в
мотивите на обжалваното постановление. При оформилите се две
групи свидетелите, показанията им не били съпоставени, не било
посочено на която група се дава вяра и не са изложени мотиви в тази
насока. Освен това в постановлението за прекратяване на НП не било
посочено, след като се приема, че не са налице достатъчно
доказателства за престъпление по чл.144,ал.3 от НК, дали не са налице
достатъчно такива за престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Направените изводи относно липсата на промяна в поведението на
двете свидетелки след случая, основаващи се на съдебно-
психологичните експертизи съдът намерил за преждевременни, при
липсата на събрани доказателства и анализ на съществуващите такива
относно това дали казаното от В.в случая е могло да предизвика
основателен страх от осъществяването му.
По горните съображения съдът счел, че не са изложени мотиви
по всички въпроси, имащи отношение към постановеното
прекратяване и по този начин били нарушени принципите, установени
в чл.13 и чл.14 от НПК относно формирането на вътрешното
убеждение на РП, което от своя страна е довело до необоснован краен
извод за прекратяване на наказателното производство.
ОС намира протестът на РП за допустим като подаден в
предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, чрез издаващия орган. Разглеждайки същия по
същество го намира за неоснователен.
Фактическата обстановка по делото не е изяснена изцяло по
начин, че да се предприемат действия за прекратяване на НП.
Прокурорът, в разрез с императивните норми на чл. 13 и чл.14 от
НПК не е обсъдил всички доказателства по делото, в частност тези,
сочещи на действия, предприети от пострадалите веднага след
инцидента, възникнал на инкриминираната дата с П.В.. В
постановлението за прекратяване на НП не са намерили своята правна
8
оценка фактите, свързани с обаждане от страна на Л.К. на Национален
телефон 112, посещението на местопроизшествието от страна на
полицейски патрул и предприетите от същия действия, причините,
поради които веднага след предполагамото отправяне на заплахи Л. и
Е. К. се прибрали в дома си.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на РС в
насока, че заключенията на назначените СПЕ са непълни. Определено
в същите не е даден конкретен и изчерпателен отговор на поставени
въпроси и в частност на тези, свързани с това дали отправените закани
са възбудили у пострадалите основателен страх за осъществяването
им. Впрочем доколкото по делото следва да бъдат изяснени
обстоятелства, за което са необходими специални знания и тъй като
въпросите касаят такива в областта на психиатрията ( като напр. тези,
свързани с психичната годност за разбиране и противодействие при
упражняване на физическо или психическо насилие), както и с оглед
постоянната практика на съдилищата в тази насока, то разследващите
органи би следвало да преценят дали експертизите не би следвало да
бъдат изготвени от вещи лица лекар, специалист по психиатрия и
психолог.
Основателно се явява и становището на първата инстанция
досежно наличието на различаващи се твърдения от страната на
свидетелите К. в хода на проведените им разпити. В тази насока не са
били положени достатъчно усилия за изясняване на тези
противоречия, както и определено липсва отразено становище на
прокурора относно това кои твърдения приема за достоверни и защо.
Както бе посочено по-горе в хода на разследването не са събрани
и всички гласни доказателства.
Т.напр. не е извършена проверка и не са разпитани в качеството
на свидетели полицаите, които са посетили мястото на инцидента,
след като пострадалите са съобщили за него на Национален телефон
112. Липсва разпит и на Д.Б.К., за когото пострадалите твърдят, че е
възприел непосредствено случилото се в двора на къщата им на
07.10.2021 г.
По делото няма данни да е изискан и приобщен записът от
проведен разговор на свид.Л.К. с оператор от Национален телефон
112.
Предвид горното ОС намира, че като правилно и
законосъобразно, следва да потвърди изцяло определението на
първата инстанция. Единствено след пълното изясняване на
9
фактическата обстановка по делото, за което е необходимо събирането
на допълнителни доказателства, назначаването на съотв. експертизи и
изясняването на констатираните противоречия в част от
свидетелските показания, би могло да се преценява дали са нали
основания за прекратяване на НП или не.
Водим от горното и на основание чл.234, ал.8 от НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88/05.08.2022 г., постановено
по ЧНД № 285 / 2022 г. по описа на Районен съд - гр. Г.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10