РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Сливен, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230103213 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са претенции с правно основание чл.128,
вр.чл.242, вр.чл.269 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение и иск по
чл.215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка.
Ищецът твърди, че на 01.10.2022г. сключил трудов договор за
длъжността „Шофьор товарен автомобил” (международни превози) с
ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед от 05.05.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че
работодателят не му изплащал командировъчни, дължими съгласно Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина, въпреки че по
време на трудовото си правоотношение бил командирован в Испания и
извършвал единствено международни курсове и транспортирал стока извън
територията на страната ни. Твърди, че между страните било договорено, че
работодателят дължи на ищеца командировъчни в размер на 80 евро за всеки
ден, в който бил командирован. В периода 01.10.2022г. - 05.05.2023г. ищецът
сочи, че бил командирован за общо 217 дни. Счита, че работодателят му
дължи командировъчни (дневни пари и пари за престой) в размер на 17 360
евро, равностойни на 33 852 лева, които към момента не му били изплатени.
1
Твърди, че за периода 01.05.2023г. - 05.05.2023г. ответникът дължал на ищеца
трудово възнаграждение в общ размер на 175 лв. (по 35 лева средно дневно
трудово възнаграждение на ден).
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца по
БАНКОВА СМЕТКА: Уникредит Булбанк IBAN: : ***, сума в размер на
18 175 лв., от която 18 000 лв., командировъчни пари за периода
01.10.2022г.- 05.05.2023г. и 175 лв., трудово възнаграждение за периода
01.05.2023г.- 05.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда 08.08.2023г. до окончателното
изплащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът работодател депозирал отговор, с
който оспорва исковете, като неоснователни.
Не спори, че между страните имало сключен трудов договор №
3/01.10.2022г., прекратен със Заповед № 1/05.05.2023г. по взаимно съгласие.
Оспорва наличието на задължение по чл. 215 КТ. Твърди, че шофьорите в
автомобилния транспорт, заедно с всички останали наети лица, които
извършвали поС.ната си работа по време на пътуването не били
командировани работници и служители, а пътуващ персонал. Извършването
на международни превози с товарен автомобил налагало поС.на и
многократна промяна на държавите, в които шофьорът се намира и извършва
трудовата си функция. Това не означавало обаче, че мястото на поС.ната му
работа се променяло. Не било налице командироване по смисъла на чл.121,
ал.1 и 2 КТ, защото мястото на работа, което съответствала на длъжността
„шофьор, товарен автомобил (международни превози)", се определял в
трудовия договор според двете презумпции по чл.66, ал.3 от КТ - по
седалището на предприятието работодател или според характера на работата.
Основното място на работа било там, където се изпълнявали най-
времеемката част от трудовите задължения - в самото превозно средство
Всички други спомагателни трудови задължения, извън управлението на
превозното средство, се изпълнявали в предприятието на работодателя или
друго, естествено присъщо на конкретното действие място. Затова, фактът, че
в трудовия договор на ищеца било посочено място на работа в предприятието
на ответника, не било изрична уговорка, а препращане към прилагането на
чл.66, ал.3, пр. последно КТ в посочения по-горе общоприет в сектора на
2
транспорта смисъл. Товарните автомобили безспорно били част от
търговското предприятие на работодателя и бидейки в автомобила, шофьорът
си оставал в предприятието и в основното си място на работа, за разлика от
командирования работник или служител, който пътува, за да достигне до
друго населено място, където временно ще престира труда си. Шофьорът
престирал, чрез самото пътуване. По тази причина и Наредбата за
командировките в страната, чл.6, ал.1, т. 1 ясно посочвала, че не трябвало да
се смятат за командировани лицата, които извършвали поС.ната си работа
през време на пътуването - работници от локомотиви и други превозни
бригади, шофьори, летци и др. Правната доктрина изяснявала, че по
отношение на тези категории лица чл.6, ал.1 от НКС не установявал някаква
фикция, а потвърждавал действителното правно положение, че
командироване по смисъла на чл.121, ал, 1 и 2 КТ не било налице. Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина не променял извода
за липсата на същинска хипотеза на командироване по чл.121, ал.1 и ал.2 КТ
по отношение на пътуващия персонал, който изпълнявал международни
рейсове. Тези международни рейсове влизали в определението на
„командировка в чужбина" по смисъла на НСКСЧ, което било по-различно и
по-широко от това по чл.121, ал.1 и ал.2 КТ. Шофьорът, извършващ
международен превоз, действително се изпращал в чужбина от своя
работодател, за да изпълни конкретна служебна работа - превоз до
определена крайна точка, за което му се издавала заповед, наречена
„командировъчна", както и пътен лист, което от трудово правна гледна точка
не означавало, че имало изменение на мястото на работа. Освен това раздел
IV от НСКСЦ предвиждал за пътуващия персонал един вид компенсационно
плащане, което се наричало „командировъчни пари", но наименованието
законодателят само заимствал от същинските командировъчни плащания.
Наименованието, само по себе си не можело да доведе до извод, че ставало
въпрос за същинско командироване, като вид изменение на трудовото
правоотношение. Още повече самото това плащане, което било единно и се
предоставяло на ден, се определяло по различни правила, включително
според чл.31, ал.6 НСКСЧ работодателят можел да определи размера му, без
да се съобрази с индивидуалните ставки по приложенията на наредбата, а в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове. Командировъчните пари, които се
3
изплащали на шофьорите в международния транспорт, не се давали, защото
било променено мястото на работа, както било с пътните, дневните и
квартирните пари по раздел III от НСКЧ, а заради спецификата на работното
им място в автомобила, което бидейки мобилно и отдалечено за
продължителни периоди от дома на шофьора, му налагало допълнителни
разходи, които не следвало да остават за негова сметка. Посочва подробно
изплатените суми на ищеца за заплати и командировки, поради което иска
отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и писмени доказателствени средства прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.10.2022г. между ищецът и ответното дружество бил сключен
трудов договор № 3, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност
„шофьор товарен автомобил“ 8международни превози/ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и допълнително възнаграждение
по 0,6% за прослужено време. Трудовото правоотношение било прекратено
по взаимно съгласие на страните със Заповед № 1/05.05.2023г. на
работодателя, считано от 05.05.2023г. Работодателят издал Заповед от
01.07.2022г., като наредил за всеки ден в командировка в чужбина на
шофьорите да се изплаща за дневни и квартирни сумите, посочени като
минимални прагове в Наредба за служебните командировки и специализация
в чужбина, вр. с Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина.
Установява се от заповеди за командировка, издадени от ответния
работодател, че ищецът бил командирован в различни дни за периода
м.октомври 2022г. – м.април 2023г. в Италия, Франция и Испания.
Установява се от справка на ОД МВР Сливен /л.192-193 от делото/, че
ответното дружество притежава в собственост влекач Волво с рег. № СВ
7412 РН; влекач Рено с рег. № СН 9747 ВА и полуремарке Шмитц с рег. №
СН 1646 ЕК. В дневници на шофьора с името на ищеца П. Д., с посочен
работодател ответното дружество, подписани от управителя Спаска Колева
/л.153 и следващите от делото/ и обхващащи част от исковия период е
посочено и друго МПС, а именно с рег. № РВ 5843 ХС, поради което съдът
4
приема, че от 01.12.2022г.- до 01.05.2023г., ищецът шофирал и това МПС и то
за ответното дружество, като работодател.
От представеното извлечение за движение по сметката на ищеца се
установява, че ответното дружество за исковия период от време наредило
редица плащания. От представените платежни нареждания / л.57; 59; 65; 68;
73 и 77 от делото/ се установява, че за периода м.ноември 2022г.- м. април
2023г. вкл. са преведени от работодателя по банков път по сметка на ищеца
суми за работна заплата, въпреки, че в представените разчетно платежни
ведомости /л.164-171/ няма положен подпис от него за получаване на тези
суми. Така е видно, че за месеците януари, февруари, март и април 2023г.
била начислена за получаване работна заплата в размер на 605,27 лв. за всеки
един от тези месеци, а била преведена по-голяма сума в размер на 780 лв.
Документ за платена заплата на ищеца за м.май 2023г. не е представен по
делото.
Освен това се установи, че на ищеца са плащани и суми на ръка в брой,
чрез РКО, в един от които не е посочено основание за плащане. Установи се
посредством заключение на съдебно- почеркова експертиза, че подписите за
получил сумата по тези РКО са положени именно от ищеца.
В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно техническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от 25.09.2022г.
до 01.06.2023г. ищецът управлявал 5 броя различни МПС. В дигиталната
карта имало за част от исковия период информация за държавите, в които
шофьорът управлявал МПС, а за друга част липсвала такава информация. При
изслушване на вещото лице се установи, че дигиталната карта се издавала
персонално на самия шофьор и информацията, която съдържала посочвала
датите, съответно часовете, държавите, където е шофирано и съответните
МПС, които били управлявани. Картата не съдържала информация за
работодателя, тъй като с нея шофьорът можел да управлява МПС за различни
работодатели.
Съдът приема, че от 25.09.2022г. до 01.06.2023г. ищецът управлявал три
МПС, а именно СВ 7412 РН; СН 9747 ВА и РВ 5843 ХС, които са на
ответното дружество, съобразно описаните по-горе в изложението писмени
документи /справка на ОД МВР и дневници на шофьора, относно
собствеността, както и заповеди за командироване на ищеца, относно
5
периодите от време и държавите/.
По делото е прието заключение и на вещо лице, изготвило съдебно
икономическа експертиза. От него се установява, че ищецът ползвал платен
годишен отпуск 3 дни от 01.05.2023г. до 04.05.2023г. Дължимото му трудово
възнаграждение за м.май 2023г. било в размер на 117 лв. брутно и 90,80 лв.
нетно и ответното дружество не е представило документ, удостоверяващ това
плащане. Съобразно документите в счетоводството на ответното дружество,
ищецът бил в командировка за исковия период общо 147 дни, както следва:
м.10.2022г.- 4 дни, м.11.2022г. – 7 дни, м.12.2022г.- 31 дни, м.01.2023г.- 31
дни, м.02.2023г. – 28 дни, м.март 2023г.- 31 дни и м.април 2023г.- 15 дни.
Съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
следвало за 147 дни командировка при единична езда да са начислени
командировъчни пари, вкл. квартирни в размер до 7 350 евро и до 6 615 евро
при двойна езда. За исковия период от време 01.10.2022г. – 05.05.2023г.
ответното дружество изплатило на ищеца 9 074лв. командировъчни пари,
како следва: за м.10.2022г.- 686 лв.; за м.11.2022г.- 200 лв.; за м.12.2022г. –
1 910 лв.; за м.01.2023г. – 2 986 лв.; за м.02.2023г.- 2 481 лв. и за м.март
2023г.- 811 лв.
Ответното дружество изплатило на ищеца и суми за аванси без
посочено точно основание в размер на 870 лв. и 1 265 евро, както следва:
През.м.11.2022г.- 400 лв.; през м.12.2022г. – 1 265 евро и през
м.01.2023г. – 470 лв.
При изслушване на вещото лице се установи, че при изготвяне на
заключението са взети предвид единствено плащания, направени през
исковия процесен период. Имало документи по делото, касаещи плащания
предшестващи исковия период от време, които не били взети под внимание от
експерта, а така също не били съобразени всички плащания, направени към
ищеца по представеното от него извлечение от движението по банковата му
сметка. Ето защо по делото е изслушано и прието допълнително заключение
на вещо лице, изготвило допълнителна съдебно икономическа експертиза.
Съобразявайки преводите от ответното дружество към ищеца по банков
път и в брой, чрез РКО, вещото лице посочило, че за исковия период от време
01.10.2022г.-05.05.2023г. ответникът изплатил на ищеца суми в общ размер на
20 254,94 лв. Общият размер на дължимото нетно трудово възнаграждение на
6
ищеца за периода 01.10.2022г. – 05.05.2023г. бил в размер на 4 164,70 лв., а
изплатеното му за този период било в размер на 4 772,82 лв., т.е. със 608,12лв.
повече. Тази разлика идвала от това, че за месеците януари, февруари, март и
април 2023г. вместо да се изплати нетното трудово възнаграждение на ищеца
от 605,27 лв. на месец, ответното дружество му платило брутното трудово
възнаграждение в размер на 780 лв. месечно. Въпреки това нямало документ
за плащане с основание заплата за м.май 2023г. в размер на 90,80 лв.
Изплатените на ищеца суми за аванси без посочено точно основание в
размер на 870 лв. и 1265 евро / с левова равностойност 2474,12 лв./ били
отнесени в сметка № 609 „Други разходи“, където по принцип се отчитали
разходите за командировки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, в частност заключенията на съдебните
икономическа и допълнителна икономическа експертизи, съдебно техническа
и съдебно почеркова експертизи.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, изготвили
горепосочените експертизи, като пълни и ясни, изготвени от лица,
разполагащи със специални знания и опит в съответната област на
обществения живот. Съдът не споделя изводите на пълномощника на ищеца,
че съдебно икономическата експертиза по делото и допълнителната такава
били изготвени въз основа на преписи от документи. Всички оспорени от
ищцовата страна документи са представени в оригинал и се намират по
делото. Именно и въз основа на оригиналните РКО е извършена и съдебно
почерковата експертиза. Освен това по делото има представени заверени за
вярност от страната преписи от разчетно платежни ведомости.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ за
заплащане на трудово възнаграждение е допустим.
Разгледан по същество е основателен, но не в пълния предявен размер.
Установи се в процеса, че за исковия период 01.05.2023г. – 05.05.2023г.
ищецът е бил работник в ответното дружество, поради което за този период
му се дължи заплащане на труда. Установи се, че за този период му се дължи
7
нетно трудово възнаграждение в размер на 90,80 лв., до който размер искът се
явява основателен, като в останалата част до пълния предявен размер от 175
лв., бива отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въпреки, че по делото се установи надплащане на суми за работна
заплата от ответника към ищеца в размер на 608,12 лв., тези плащания касаят
предшестващ исковия период от време, а именно м.януари- м. април вкл.
2023г. Тази сума е дадена без основание и подлежи на връщане от ищеца към
ответника, но на друго правно основание. Ответното дружество не е
направило възражение за прихващане с отговора на исковата молба и съдът
не би могъл да се произнесе в тази насока.
В случая важното за казуса е, че липсва плащане към ищеца с
основание „работна заплата“ за месец май 2023г., поради което искът по
чл.128 КТ е основателен в размер на 90,80 лв. Към дължимата сума следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба 08.08.2023г. до окончателното изплащане.
Искът по чл.215 КТ е допустим, а разгледан по същество е
неоснователен.
Тази норма предвижда при командироване на работника/служителя,
последният да получи пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерски съвет. За уважаване на подобна
претенция следва да се установи наличие на трудово правни отношения
между страните, командироване на ищеца, съответно периода от време, както
и размера на дължимите суми за командировки.
Съдът не споделя изложените в отговора на исковата молба аргументи,
относно командироването на служители и дължимите им за това парични
средства по КТ. Общи критерии за определяне кога водачът е командирован
или не, се съдържат в Директива /ЕС/ 2020/1057, с която са определени
специфични правила във връзка с директиви 96/71/ЕО и 2014/67/ЕС, като и
двете директиви са законодателни актове, относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги. По–специално от
Директива /ЕС/ 2020/1057 следва, че водачите, извършващи превози в
държави членки, различни от държавата членка, в която е установен
работодателя на водача се командироват.
В процеса се установи валидно трудово правоотношение между
8
страните за исковия период 01.10.2022г.-05.05.2023г. Установи се също така,
че за този времеви период ищецът бил командирован със заповеди от
управителя на ответното дружество, да управлява МПС извън страната, както
и че с негова заповед е определено да се заплащат минималните размери на
командировки съобразно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Установи се по делото, че за исковия период от време ищецът бил в
командировка 147 дни, като му се дължат командировъчни пари /пътни,
дневни и квартирни/ в размер на 7 350 евро с левова равностойност 14 375,35
лв. Доказа се в процеса, чрез заключение и допълнително такова на съдебно
икономическа експертиза, че за исковия период 01.10.2022г.- 05.05.2023г.
ответното дружество платило на ищеца по банков път и в брой, чрез разходни
касови ордери сума в общ размер на 20 254,94 лв. От тази сума е платена сума
за заплати / без заплата за м.май 2023г./ в размер на 4772,82 лв. От останалата
сума 15 482,12 лв., 9 074 лв. са платени с основание командировъчни, а
останалите суми, платени като „аванс“ и без посочено основание. Установи
се, че тези суми са отнесени и осчетоводени от ответника в сметка № 609
„Други разходи“, в която се отчитат разходи за командировъчни.
Ето защо съдът приема, че на ищеца е заплатена сума в размер на
15 482,12 лв. командировъчни пари. Ищецът не твърди да има други
отношения с ответното дружество, освен единствено по повод заплащане на
трудово възнаграждение и командировъчни пари. Той сам представил по
делото извлечение от движението си по банковата сметка, от което се
установява заплащането на горепосочените суми и липсват твърдения за
други отношения между страните, освен трудово правни, т.е. заплатената
обща сума от 20 254,94 лв. касае заплати и командировъчни пари.
В обобщение ищецът не доказа твърдението си да е бил 217 дни в
командировка, както и наличие на договорка за заплащане на 80 евро на ден
за това. Напротив доказа се в процеса, че ищецът бил 147 дни в
командировка, като работник на ответното дружество и за тези дни му се
дължат командировъчни пари в размер на 7 350 евро или 14 375,35 лв., а са
му били изплатени 15 482,12 лв.
Ето защо тази претенция бива отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
9
Съобразно уважената част от претенциите ответното дружество бива
осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лв.
Също така, по съразмерност ответникът следва да заплати разноските за
вещи лица в размер на 5,42 лв., както и дължимата държавна такса по
уважената претенция в размер на 50 лв. или бива осъден за такси и разноски в
общ размер на 55,42 лв., които да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СлРС.
Ищецът дължи разноски на ответното дружество, съобразно
отхвърлената част от претенциите. Така ответникът сторил разноски в размер
на 2 300 лв., от които 2 000 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице по допълнителна СИЕ. Съобразно отхвърлената
част от претенциите ищецът дължи разноски на ответното дружество в
размер на 2 288,51 лв.
Ищецът не следва да бъде осъждан да заплати в полза на съда
разноските за вещи лица и държавна такса, съобразно отхвърлената част от
претенциите, доколкото е освободен по право от заплащане на такси и
разноски по трудови дела.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ „КОСТА
БРАВА ГРУП“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес н управление
гр.Сливен, ул.“Неофит“ Бозвели“ № 26, представлявано от управителя С.М.К.
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ** **-**-
**, сума в размер на 90,80 лв. / деветдесет лева и 0,80 ст./ , представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2023г. – 05.05.2023г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 08.08.2023г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.215 КТ искът, предявен от П. Д. Д., ЕГН:
10
********** от гр.***, ул.“***“ № *** против „КОСТА БРАВА ГРУП“ ЕООД
, ЕИК ********* със седалище и адрес н управление гр.Сливен, ул.“Неофит“
Бозвели“ № 26, представлявано от управителя С.М.К. за заплащане на сума в
размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, командировъчни пари за
217 дни в периода 01.10.2022г.- 05.05.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КОСТА БРАВА ГРУП“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес н управление гр.Сливен,
ул.“Неофит“ Бозвели“ № 26, представлявано от управителя С.М.К. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, сума в
размер на 10 лв. /десет лева/, деловодни разноски, съобразно уважената част
от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „КОСТА БРАВА ГРУП“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес н управление гр.Сливен,
ул.“Неофит“ Бозвели“ № 26, представлявано от управителя С.М.К. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в
размер на 55,42 лв. / петдесет и пет лева и 0,42 ст./, държавна такса и
разноски, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Д. Д., ЕГН: ********** от
гр.***, ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на „КОСТА БРАВА ГРУП“ ЕООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес н управление гр.Сливен, ул.“Неофит“
Бозвели“ № 26, представлявано от управителя С.М.К., сума в размер на
2 288,51 лв. /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и 051 ст./, деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11