РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 285 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 326 от 30.10.2019 г., постановено по НАХД № 834
/
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, представлявана от Директора на ДИТ, чрез юрк. А.Д., в законния срок е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че незаконосъобразно РС е приел, че правната квалификация на административното нарушение в АУАН и НП е неправилна и само на това основание е отменил наказателното постановление, като се сочи, че посоченото в АУАН и НП административно нарушение може да съществува кумулативно с това, прието от районния съд. Сочи се, че предвид това, че дружеството е санкционирано само за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, посочената в НП административнонаказателна разпоредба е точно формулирана - чл. 414, ал. 1 от КТ. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постоновление. В съдебно заседание касаторът се представлява от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, който поддържа касационната жалба, като излага аргументи и в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба – „Силва Маш“ ООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001128/12.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Силва Маш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Област Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, представлявано от управители В.Т.Т. и И.Т.Т., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано, като е отменил наказателното постановление поради неправилна правна квалификация както на административното нарушение, така и на санкционната разпоредба.
Районният съд е приел, че: в хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател съгласно §1, т. 1 от ДР към КТ, след сключването на трудов договор от 17.12.2018 г. с лицето А.Р.А., не е изпратил до края на 21.12.2018 г. уведомление за това до съответната териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), съгласно императивното изискване на чл. 62, ал. 3 от КТ. За това поведение на работодателя е предвидена санкция в чл. 414, ал. 3 от КТ. Районният съд е приел, че вместо това обаче актосъставителят е съставил АУАН за нарушение на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ /Наредбата/, като за същото административно нарушение, със същата квалификация е и издаденото наказателно постановление - НП №11-0001128/12.08.2019 г.
Районният съд е приел, че посочената разпоредба на Наредбата е относима за данните, които следва да се съдържат в уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, и редът за неговото изпращане до съответната ТД на НАП, съгласно законовата делегация с чл. 62, ал. 5 от КТ, но не създава задължение за неговото изпращане, нито урежда сроковете за това, което е сторено в чл. 62, ал. 3 от КТ. Следователно, макар фактите да са били установени правилно в предсъдебната фаза на административно - наказателното производство, същите са квалифицирани неправилно, в резултат на което материалният закон е бил приложен неправилно и административно - наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вместо по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 62, ал.3 от КТ.
Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение могло е неточната /непълна/ правна квалификация на административното нарушение - по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ - да бъде поправена при издаването на наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което в случая не е сторено, като наказателното постановление е издадено със същата непълна правна квалификация - посочена е за нарушена единствено разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вместо относимата разпоредба на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Според касационната инстанция неправилното/непълно посочване на нарушена разпоредба от материалния закон, особено като се има предвид, че нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ, вместо което е квалифицирано по разпоредба на Наредба /подзаконов нормативен акт/, е довело и до неправилно посочване на санкционна разпоредба в наказателното постановление, предвид това, че за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ е предвидена изрична специална санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо неправилното/непълно квалифициране на нарушената материална разпоредба в АУАН и НП е довело и до неправилно санкциониране по административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ /която е обща такава/, вместо по относимата разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ /която е специална норма за конкретното административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ/ и именно специалната санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ е следвало да бъде посочена в наказателното постановление.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 30.10.2019 г., постановено по
НАХД № 834 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: