Решение по дело №62739/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110162739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14403
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110162739 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ИЩЕЦ“ ЕАД
срещу ЗАД „ДОТВЕТНИК“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 15000.00 лв. ,предявен като частичен от 17617.4 7 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски по застраховка „Индустриален пожар“ по щета №
11012132000105, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.02.2020 г. при извършване на
работа на обект тунел „Железница“ водачът на товарен автомобил (бетоновоз) марка „МАН“
с рег. № №, реализирал удар в намиращата се в близост машина /миксер/ за разбъркване и
инжектиране на циментова смес марка „Титан“, модел „ОМР 30“, сер. № 2019/386,
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, за която при ищеца е имало сключена
валидна застраховка „Индустриален пожар“, обективирана в полица № 110119213000847. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол на 07.02.2020 г., съгласно
който виновен за процесното произшествие бил водачът на МПС марка „МАН“ с рег. № №.
По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №11012132000105 е
изготвено опис-заключение и експертна оценка, въз основа на които е констатирано, че
възстановяването на увредената машина е икономически нецелесъобразно и е налице
„тотална щета“. В тази връзка ищецът е определил и изплатил на собственика на
застрахованата машина застрахователно обезщетение в размер на 17602,47 лв. с платежно
нареждане от 16.12.2020 г. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът
на товарен автомобил (бетоновоз) марка „МАН“ с рег. № № е имал сключена с ответника
ЗАД „ДОТВЕТНИК“ застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
към датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да
заплати сумата 17617,47 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски от 15 лв., но ответникът не е направил плащане.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“по
1
отношение на МПС марка „МАН“ с рег. № №. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Оспорва твърдението за наличието на вина на водача на МПС „МАН“ с
рег. № №. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, включително оспорва вида, характера и степента на претендираните
увреждания. Оспорва размера на претендираното обезщетение да съответства на твърдените
щети. Твърди, че лизингополучателят на машина „Титан“ със сер. № 2019/386 не е положил
грижата на добър стопанин към вещта. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга, както и наведените правопогасяващи възражения, както
и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и се установява от представената застрахователна полица
№110119213000847 от 25.10.2019 г. че към датата на произшествието – 07.02.2020 г. машина
за разбъркване и инжектиране на циментова смес „Титан ОМР 30“, серия №2019/386 (нова)
е била обект на имуществено застраховане за периода 26.10.2019 г. до 25.10.2020 г. при
договорена застрахователна стойност 9000 евро при клауза „Д7 – удар от превозно средство
и/или животно“. С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че по
отношение на бетоновоз марка „МАН“ с рег. № № към датата на ПТП е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” , сключена при ответното
дружество и обективирана в застрахователна полица №BG/30/120000192710 със срок на
валидност 24.01.2020 г. до 23.01.2021 г. Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.02.2020 г.,
ведно със скица към него, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.
Н. (водач на бетоновоза) и С. С. (служител на строителя), както и от заключението на
съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 07.02.2020 г. на автомагистрала
Струма в дясна тръба на тунел Железница на северния портал при движение на заден ход
бетовоноз марка „МАН“ с рег. № № се накланя на ляво, вследствие на което пада на ляво
върху машина за разбъркване и инжектиране на циментова смес „Титан ОМР 30“, серия
№2019/386. Според заключението на САТЕ щетите по машината за разбъркване на бетон се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие. Според
показанията на свидетеля С. на място е била разположена рампа, по която бетоновозът е
следвало да се качи за горното ниво на работната площадка, но не е успял и се е обърнал.
Рампата е била разположена частично в сечението на тунела, в който е имало изкуствено
осветление. Не се установиха твърденията на водача на бетоновоза, че на мястото е имало
изкоп. Същият свидетелства, че е влизал в тунела „100 пъти“, но мястото било кално, мокро
и заледено. При тези данни и съобразявайки дадените пред съда разяснения от вещото лице
2
по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК съдът намира, че виновен за инцидента е именно водачът на
бетоновоз „МАН“ с рег. № № – К. Н., който познавайки терена не е съобразил поведеното
си с пътната настилка и заобикалящата го среда, което освен противоправно, е в колизия с
общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и
виновно, като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество
възражения в този смисъл са неоснователни.
За нанесените по машина за разбъркване и инжектиране на циментова смес „Титан
ОМР 30“, серия №2019/386 увреждания при ищеца е образувана преписка по щета
№11012132000105, по която след извършен опис и доклад ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Видно от приобщените общо условия
за застраховане на имущества настъпилото произшествие представлява покрит риск по
клауза „Д7 – удар от превозно средство и/или животно“. Извършеното от ищеца плащане на
застрахователното обезщетение в размер на 17602,47 лева е отделено за безспорно между
страните с доклада по делото, а и се установява от представеното по делото платежно
нареждане за извършен превод на 16.12.2020 г. в полза на лизингодателя на вещта. Със
заплащането на посоченото обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по
договора за имуществена застраховка „Идустриален пожар“ за изплащане на обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
При определянето на дължимото обезщетение следва да бъдат съобразени
представените по делото доказателства и приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, както и допълнителното такова, които съдът намира за обективни и компетентно
изготвени. Вещото лице при съобразяване на експертно становище от „П.“ ООД – гр.
Бургас, според което машината не подлежи на ремонт, е посочило, че е вследствие
уврежданията по машината е налице тотална щета, тъй като разходите за възстановяване ще
надхвърлят стойността за придобиване. Според експерта действителната стойност на
процесната машина към датата на настъпване на произшествието е 15328,00 лева. Според
допълнителното заключение на САТЕ стойността, която може да бъде получена при
предаване на машината за скрап е 148,00 лева. Предвид изложеното при хипотеза на тотална
щета съдът намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се
определи в размер равен на действителната стойност на машината към датата на настъпване
на застрахователното събитие без да превишава договорената застрахователна сума или
15328,00 лева, намалена със стойността на запазените части – 148,00 лева или сумата
15180,00 лева, от която сума ищецът претендира 15000,00 лева, поради което възраженията
на ответника за завишеност на претенцията са неоснователни, а искът следва да се уважи в
3
цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който претендира такива
за държавна такса – 600,00 лева, депозит за вещо лице 370,00 лева, депозит за свидетел –
50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1176,00 лева с ДДС. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.), възлизащо на 980,00 лева без
ДДС, а при присъждане на възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС,
възнаграждението следва да включва и ДДС. При това положение на ищеца следва да се
присъдят всички сторени и претендирани разноски, чиито общ размер възлиза на 2196,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТВЕТНИК“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на „ИЩЕЦе“ ЕАД, ЕИК 12ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411 КЗ сумата 15000.00 лева, предявен като частичен от 17617.47 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски по застраховка „Индустриален пожар“ по щета №
11012132000105, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2196,00 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4