РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Монтана, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №41 от 19.02.2024година постановено по гр.д.
№502/2023година по описа на районен съд Берковица са отхвърлени
предявените субективно съединените искове от С. С., ЕГН ********** от с. *,
общ. *, представляван от С. Т. - адвокат към АК- Монтана, срещу В.П., ЕГН
********** от гр. *, и Т. П., ЕГН ********** от гр. *с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността поради накърняване
на добрите нрави на сключения между ответниците договор за аренда с рег. №
*от 15.09.2015г. на нотариус Д.М. с рег.№ *на НК, вписан с акт № *, том *,
вх.рег.№ *от 16.09.2015г. по описа на СВ *- по отношение на 4/6 ид.ч. от
следните имоти, предмет на договора: поземлен имот с идентификатор № *по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1016/26.04.2018г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.02.2023г.,
находящ се в землището на с. *, общ. *, обл. *, с адрес на поземления имот: с.
*, местността „*“, с площ от 14002 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, НТП нива, трета категория, с номер по предходен план: *, при
граници и съседи: *, *, *, *, *, *, и поземлен имот с идентификатор № *по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1016/26.04.2018г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната
1
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.02.2023г.,
находящ се в землището на с. *, общ. *, обл. *, с адрес с. *, местност „*“, с
площ от 6000 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, НТП нива, трета
категория, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: *, *, *, *, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Със същото решение е оставено без разглеждане и е прекратено
производството по предявените С. С., от с.*, общ. *, представляван от С. Т. -
адвокат към АК- *, , срещу В. П. и Т. П. искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността, поради накърняване на
добрите нрави на сключения между ответниците договор за аренда с рег. №
*от 15.09.2015г. на нотариус Д.М.а с рег.№ *на НК, вписан с акт № *, том *,
вх.рег.№ *от 16.09.2015г. по описа на СВ *, по отношение на 2/6 ид.ч. от
горееописаните имоти като НЕДОПУСТИМО.
Това решение е обжалвано от С. С. от с.*, общ.*, ул.“*“ № *, ЕГН
**********, представляван от С. Т. - адвокат в АК- *с изложени доводи за
неправилност, като постановено при съществени процесуални нарушения на
материалния закон и при необоснованост.
Моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да бъде уважен
предявения иск като основателен и да се присъдят деловодните разноски за
двете съдебни инстанции.
В жалбата са изложени доводи, че съдът необосновано е приел, че
разликата между уговорената рента по договора за аренда и средното рентно
плащане е в размер на 12 лева.По делото са събрани категорични
доказателства за това, че средната рентна вноска е 45 лева.Разпитаните по
делото арендатори, които обработват земи под аренда или отдават такива в
същото землище или в съседни блокове или в непосредствена близост до
процесиите имоти също потвърждават горното.От показанията на
разпитаните свидетели е установено по категоричен начин, че средната рента,
която е изплащана за аналогични земеделски имоти в землището на с.*,
община *за 2015/2016 година е 40-45 лева/дка.Изложени са доводи ,че
трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която противоречието с добрите
нрави представлява нарушаване на морални, неписани норми на обществения
живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор
да породи съответните правни последици. Нееквивалентността на
престациите, когато има за резултат нарушаване на такива норми по
посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави.Имайки предвид, че страните по договора са брат и сестра,
може да се приеме по-скоро, че тази клауза е умишлено заложена, за да може
да се уговори нарочно по-ниска рента, която пък е в ущърб на всички останали
собственици, които притежават повече от 50 % от собствеността върху
имотите, но е в полза разбира се само на страните по договора, които са брат и
сестра, още повече, че, договорът е сключен и за прекалено дълъг период - 30
години.При това положение се налага изводът, че е морално недопустимо да
2
се сключи процесния договор при тези условия, а от тук - следва, че е налице
нарушаване на морални принципи и норми, водещи до противоречие с добри
нрави.При наличните доказателства районният съд е следвало да направи
извод че е налице нееквивалентностна престациите по процесния договор за
аренда и да уважи предявения иск.Като е сторил обратното е постановил едно
незаконосъобразно решение.Освен това РС *неправилно е оставил без
разглеждане и е прекратил производството по предявения иск по отношение
на 2/6 ид.части от недвижимите имоти, предмет на процесния договор за
аренда, като недопустимо. Това е така, защото тази част от договора не може
да се санира по смисъла на чл.26, ал.З от ЗЗД, тъй като от една страна не са
налице основания за заместването й от норми на специалния Закон за арендата
в земеделието, а от друга - самото договорно правоотношение не може да
обвързва страните без тази клауза. Поради тази причина ищецът има правен
интерес да предяви иск за целия договор, а не както приема съда - само за 2/6
ид.части от имотите по договора. В конкретния случай ищецът не упражнява
чужди права, както неправилно е посочил районния съд, а защитава собствен
интерес и собствени права - да установи, че не е обвързан от договора за
аренда поради неговата нищожност.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез
адв. Т. е представил сключен между страните Анекс, с който считано от
01.10.2024година прекратяват по взаимно съгласие сключения между тях
договор за аренда на земеделска земя, предмет на настоящето производство и
моли съда да прекрати производството по делото поради отпаднал правен
интерес за жалбоподателя ищец.Същия изрично заявява, че не претендира за
направените разноски в настоящето производство.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите
страни.Същите не се явяват и в съдебно заседание и не се представляват.Няма
данни за направени разноски и искане за присъждане на такива.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства и е
приложен Анекс към договор за аренда,рег.№*/15.09.2015година.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните и
новопредставените писмени доказателства, оплакванията в жалбите и въз
основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
Пред първоинстанционния съд са предявени и разгледани субективно
съединените искове от С.С. от с. *, общ. *, ул. „*“ № *, ЕГН **********,
представляван от С. Т. - адвокат към АК- *, служебен адрес: гр. *, ул. „*“ № *,
ет. *, срещу В.П. от гр. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** и Т. П. от гр. *, ул. „*“
№ *, ЕГН ********** за прогласяване нищожност на договор за аренда
поради накърняване на добрите нрави.
3
Пред настоящата инстанция е представен Анекс към Договор за
аренда,рег.№*/15.09.2015година предмет на спора, с нотариална заверка на
подписите, с който договора между страните се прекратява считано от
01.10.2024година.
Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
С оглед новопредставеното писмено доказателство, МОС намира, че за
жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство е отпаднал
правния интерес от водене на иска, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а настоящето
производство прекратено.
Тъй като пълномощникът на жалбоподателя изрично заявава в
съдебно заседание, че не претендира за разноски, а от въззиваемите страни
няма такова искане, МОС не присъжда разноски.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №41 от 19.02.2024година постановено по
гр.д.№502/2023година по описа на районен съд Берковица и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№502/2023година по описа на Районен съд
Берковица като недопустимо, поради отпаднал правен интерес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4