Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ
НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като разгледа докладваното от председателя НАХД № 292 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Р.
С. А. ***-0305-000542/21.10.2018г. на
Началника на РПУ към ОДМВР Плевен, РУ Никопол, в ЧАСТТА в която на основание чл.179, ал.2, предл. първо от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява, и поддържа жалбата.Моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява и
не изразява становище по жалбата..
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
По делото е представен акт за
установяване на административно нарушение, серия Д, бланков № 0720961 съставен срещу
жалбоподателя , за това, че на
15.10.2018г., около 15.20 часа в
Община Никопол на път /Русе – Бяла/ - Мечка – Новачене –Свищов –Деков –Бяла
вода на път 11 52 на около 200метра преди кръстовище Любеново – Лозица/път 11
52 с км.87+416/ в посока с.Лозица, като водач на л.а. Тойта Корола с рег.№ 4183
ВМ/светло сив металик/ собственост на С.Б.А. ***, извършва следното/:1. При
движение със несъобразена със
състоянието на пътя, релефа на местността и конкретните условия и видимост,
губи контрол над управляваното от него МПС, напуска пътното платно, в ляво по
посока на движение, удря се в крайпътно съоражение, канавка с което
допуска ПТП с материални щети. 2. Водачът не
представя контролен талон към СУМПС.
Актосъставителят е приел, че с
действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и
подписан от него, като е отразил „имам
възражения“, без същите да са посочени.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било
подадени възражения пред АНО.
Съобразявайки констатираното в
АУАН, наказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателя следва
да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в нарушение
правилата за движение по ЗДвП и издал обжалваното НП № 18-0305-000542/21.10.2018г., предмет на настояща проверка, в обжалваната
ЧАСТ.
В обстоятелствената част описал фактическа обстановка, идентична с тази
в АУАН и преценил от правна страна, че жалбоподателя е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1
от ЗДвП.
При
определяне на наказанието приложил чл.179,ал.2, предл.1 от ЗДвП и наложил на
жалбоподателя за нарушението на чл.20,ал.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200 лв., а за нарушението на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183,ал.1,т.1, предл.2 от ЗДвП – административно наказание
„глоба „ в размер на 10лв..
Актосъставителят
Н.Е. разпитан в хода на съдебното заседание, поддържа констатираните в АУАН
обстоятелства. Твърди, че е бил наряд на процесната дата и с
колегата му св. З.А., са били уведомени от др. водач на преминаващо МПС, за
настъпилото ПТП и мястото му.
На място установили автомобила на жалбоподателя, след оглед на
щетите по него и след разговор с водача, установили механизма на произшествието
и съставил АУАН на жалбоподателя. Св.Е.
и А. установяват, също, че пътният участък в който се е движил, автомобила на
жалбоподателя, е осеян с множество неравности/дупки на пътното платно, но
същите не могат да установят, дали л.а. на жалбоподателя е преминал през такава
дупка, както и кой е управлявал същият.Свидетелите установяват безспорно само
факта, че жалбоподателя, тестван със
съответното техническо средство, не е бил употребил алкохол.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Е. и А., тъй като ги намери
за обективни, и безпристрастни.
Тази фактическа обстановка, съдът
прие за установена от гласните доказателствени средства – показанията на св.Е.
и св. А. и писмените доказателства приобщени по делото, прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК,които са взаимно допълващи
се и непротиворечиви относно релевантните за нарушението факти.
Въз основа на изложената
по-горе фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана. По същество е основателна, но не по изложените в нея
съображения.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен
орган, съгласно приложената
Заповед.
Съдът приема, обаче, че при
съставяне на акта за нарушение е допуснато процесуално нарушение на чл.40 ал.1
и ал.3 от ЗАНН.
В случай, че при извършването и
установяването на нарушението е
присъствал свидетел по чл.40 ал.1 от ЗАНН, а именно – др. лице което се е
возило в автомобила на жалбоподателя или др. очевидец, участник в пътното
движение, то при това положение
незаконосъобразно е съставянето на акта за нарушение при условията на чл.40
ал.3 от ЗАНН в присъствието на друг свидетел З.А. и то само един. Освен това следва да се
отбележи, че нито един от свидетелите-актосъставител и свидетел по акта не са
присъствали при извършване и
установяване на нарушението, както и че акта е съставен единствено по данни от жалбоподателя/дефакто свидетелите не
са установили, че жалбоподателя е управлявал, а са възприели изнесените от него
данни за това, както и за механизма на причиняване на ПТП/.
Съгласно т.10 от Постановление №
10 от 28.IX.1973 година на Пленум на ВС-при наличие на очевидци при извършване
на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта
като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Ето защо,
съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено на процесуално
основание във връзка с нарушение на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отделно от това нормата на чл.40
ал.3 от ЗАНН изисква в случай на съставяне на акт за нарушение при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той да се състави в
присъствието на двама други свидетели, което следва да е изрично отбелязано в
него, а в настоящия акт за нарушение е посочен само един свидетел.
Предвид изложеното, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от процесуална
страна, а това е абсолютно основание за отмяна на същото, поради което не се
налага изследване на спора по същество.
Съдът констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта не е направено
пълно и детайлно описание на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено, което се е пренесло и в НП – не е ясно какъв
е релефа на местността, условията на видимост /ясно, мрачно, мъгливо или
сумрачно време/, какво е състоянието на пътя/има ли неравности, дупки, сух ли е
бил пътя, валяло ли е или е била хлъзгава настилката, по др. причини/ и т.н.,
което да е довело до загуба на контрол върху автомобила, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, поради неясно описана фактическа обстановка. На практика са
приписани, дословно, всички хипотези
визирани в чл.20у ал.2 от ЗДвП.
По отношение на скоростта на
движение на автомобила, съдът намира, за нужно да отбележи следното:След като е
допуснал причиняване на самостоятелно ПТП, жалбоподателя
се е движил с несъобразена скорост. Той не е успял да спре, при
възникналата на пътя опасност / неравност – дупка на пътя/, решил е
да я заобиколи и от това е настъпил удара в
крайпътната отводнителна канавка.
Всяка скорост, която не позволява
на водача да намали и да спре МПС и по този начин е станал причина за
осъществяване на пътнотранспортно произшествие с несъобразена
скорост. ПТП по смисъла на §
6, т.30 от ДР на ЗДвП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Съдебната практика приема, че при
възникнала на пътя опасност за движението, водачът на МПС има единствено
задължение да избира правилно скоростта си, за да може при възникване на
опасността да намали скоростта или да спре.
Той няма задължение да завива
наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация.
Изменение посоката на движение в
определи случай е допустимо при т.нар. „спасителна маневра“. Тя не е правно
регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на
автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна
ситуация, застрашаваща останалите участници в движението.
Водачът на МПС може да извърши
спасителна маневра само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по
чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата опасност да не може да се предотврати по
начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт
или увреждане на хора /ТР № 106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче, не го
задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДвП
дължимото поведение при възникване на опасност - да намали скоростта или да
спре.
По делото обаче се установи, че
водача е действал в условията на крайна
необходимост по чл.13, ал.1 от НК, т.к.,
заобикаляйки множеството, намиращите се на пътя неравности/дупки/, при която маневра, му се е
спукала гума, като е причинил само материални щети
.
Предвид изложеното, НП следва да
бъде отменено в обжалваната част, а в частта в която е наложена глоба в размер
на 20лв. за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, същото е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0305-000542/21.10.2018г. на Началника
на РПУ към ОДМВР Плевен, РУ Никопол, в
ЧАСТТА в която на основание чл.179,
ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Р.С.А. *** с ЕГН
********** му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Плевен..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: