№ 78
гр. Пещера, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240101257 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Ч., чрез адв. М.
М., против „Микроадванс“ АД, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 129,45
лв. (след допуснато с Определение от 09.02.2023 г. изменение на иска, по реда
на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 100,00 лв. на
129,45 лв.), представляваща недължимо платена при начална липса на правно
основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за
потребителски кредит № 113410/13.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили
Договор за потребителски кредит № 113410/13.10.2020 г., по силата на който
ответникът „Микроадванс“ АД е предоставил на ищеца Д. Ч. сумата в размер
на 700 лв. Сочи се, че в договора е предвидено задължение за длъжника да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство на едно
физическо лице, в тридневен срок от сключването на договора, както и че при
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка. В тази връзка на ответника била начислена неустойка в размер на
300 лв. Твърди се, че на 15.01.2021 г. ищецът е погасил предсрочно
задълженията по процесния Договор за потребителски кредит №
113410/13.10.2020 г., в това число и сумата в размер на 100 лв. за неустойка.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка в процесния договор за
потребителски кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1,
1
т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока.
Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Изтъква,
че поради нищожността на неустоечната клауза, неустойката по посочения
договор за кредит е недължимо платена от ищеца.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения
осъдителен иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Микроадванс“ АД, в който излага съображения за
неоснователност на предявения иск. Възразява срещу твърденията на ищеца,
че процесната неустойка е недействителна на посочените основания. Развива
съображения за законосъобразност на процесната неустоечна клауза. Твърди,
че уговореният размер на неустойката е изцяло съобразен със законовите
изисквания и е изчислен съгласно условията на договора. Сочи, че
договорената неустойка не води до неравноправие между страните, защото
чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в
неравноправно положение кредитополучателя, който като страна по договора
е изразил своята воля за съгласие и се задължава да върне съответната сума.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения
осъдителен иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение
от насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищецът Д. Ч., чрез пълномощника си адв.
М. М., моли за уважаване на предявения иск. По делото е постъпило и
писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което
поддържа предявения иск, оспорва отговора на исковата молба и моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски. Инвокира
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
представител на ответника.
В открито съдебно заседание ответникът „Микроадванс“ АД, редовно
призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа отговора на исковата молба, излага съображения по съществото на
спора и моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.
2
1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума
в размер на 129,45 лв. като неустойка по сключения между страните Договор
за потребителски кредит № 113410/13.10.2020 г., както и всички онези
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно
основание - действителна клауза за неустойка по договор за потребителски
кредит.
Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца
Д. С. Ч. и ответника „Микроадванс“ АД е сключен Договор за потребителски
кредит № 113410/13.10.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца сумата от 700,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
113410/13.10.2020 г. (Договора) ответникът е предоставил на ищеца сумата от
700,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен
процент на разходите от 32,89 %, като погасяването на кредита се извършва
на 12 анюитетни месечни вноски, съгласно приложен към договора
погасителен план, с падежна дата за внасяне на месечната погасителна вноска
– 13-то число на месеца.
Съгласно чл. 10 от Договора кредитополучателят Д. С. Ч. дължи
неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 5,25 лв. плюс
0,250 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,250 % от
усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен.
В чл. 20 от Договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава с
поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателят с
задължава в срок от три работни дни от сключването на Договора, да
обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от
кредитора „Микроадванс“ АД. Физическото лице – поръчител трябва да бъде
дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит, при
условията на чл. 138 и следващите от ЗЗД и следва да отговаря кумулативно
на следните изисквания: 1) физическо лице с брутен осигурителен доход над
1400 лв.; 2) работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж
при последния работодател; 3) да няма активни експозиции в Централен
кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4) да не е страна по договор за
кредит, сключен с „Микроадванс“ АД.
Съгласно чл. 12 от Договора начислената неустойка се изплаща на
падежа на всяка следваща вноска, съгласно погасителен план към Договора.
По делото е приложен погасителен план, видно от който размерът на
всяка погасителна вноска е 69,24 лв., като с предвиденото оскъпяване от
42,21 лв. за неустойка общият размер на месечната погасителна вноска е
111,45 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 13.11.2020 г. и
3
на последната погасителна вноска на 13.10.2021 г.
От представената по делото от ответника справка за извършени
плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че
ищецът е заплатил по кредита сумата в общ размер на 884,00 лв., от които:
700,00лв. – главница; сумата от 54,40 лв. – договорна лихва; 129,45 лв. -
неустойка и 0,12 лв. – законна лихва.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите
от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна.
Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. Чрез
процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя
за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
4
същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като
условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие от което зависи
размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение.Уговаряне на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по-
висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора. Изводът на съда, че с клаузата за неустойка на
практика е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се
подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в
договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на
главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на
Договора. Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 10 от Договора за кредит,
установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение се
увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително
възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави. Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните,
поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищеца в изпълнение
на задълженията, предвидени в чл. 10 от Договора за кредит, са били
недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса
на основание.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
осъдителен иск с прано основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
5
сторените от него разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от АК – Пловдив,
видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.49). В полза
на упълномощения процесуален представител - адв. М. М. следва да бъде
присъдено възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от
400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Микроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, да заплати
на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***” № 47, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 129,45 лв. (сто двадесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща недължимо платена при
начална липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка,
уговорена в Договор за потребителски кредит № 113410/13.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Микроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, да заплати
на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***” № 47, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50,00 лв. – разноски за държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА „Микроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, да заплати
на адв. М. В. М. – АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе”
№ 81, ет. 3, ап. „Б“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени в
полза на ищеца Д. С. Ч., съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК (л. 47):
BG02RZBB915510094736.
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. М. В. М. – АК - Пловдив, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7
6
от ГПК (л. 47): BG86UNCR70001521514235.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7