Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....“ ЕООД с ЕИК ...., представлявано от Н.С.Т., против
Наказателно постановление №4/02.04.2019 год., издадено от Директора на ОПУ - Смолян, с
което на основание чл.56, ал.3, т.1 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1,
б. „в“ от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за пътищата. Претендира се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено с аргументи за неговата
незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство. Твърди се също, че към датата на проверката на
рекламното съоръжение нямало поставено рекламно изображение и фактически то не се
експлоатирало, поради което не е налице осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила писмена молба от упълномощената от него адв.Г.Ф. –
САК, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Директора на ОПУ – Смолян,
оспорва жалбата като недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По същество счита същата за неоснователна и моли атакуваното наказателно постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите
по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
През 2007 год. на дружеството жалбоподател били издадени разрешение за изграждане на
рекламно съоръжение №58/10.12.2007 год. и разрешение №29/28.12.2007 год. за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение на път II – 86 Чепеларе –
Соколовци при км. 83+335 с неограничен срок на действие. Предвид изменение в
нормативната уредба с ДВ бр.47/22.06.2012 год., с което на основание §5 от ПЗР на ЗИД на
Закона за пътищата всички издадени до влизането в сила на този закон безсрочни
разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения оставали валидни за срок от пет
години от датата на влизане в сила на този закон, считано от 26.06.2012 год., срокът на
издадено разрешение на дружеството жалбоподател изтекъл на 27.06.2017 год. По този
повод до „....“ ЕООД било изпратено уведомително писмо на ОПУ – Смолян /изх.№53-00-
375/05.07.2017 год./ и е даден срок за отстраняване на съоръжението. Писмото било
изпратено на адрес в гр.София, на който преди това е осъществявана и друга
кореспонденция с дружеството.
От страна на „....“ ЕООД не били предприети действия за премахване на рекламното
съоръжение, както и не бил подновен срока на разрешителното за експлоатация. С покана
изх.№53-00-359/21.08.2018 год. дружеството било поканено да изпрати представител на
05.09.2018 год. в сградата на ОПУ – Смолян за съставяне на акт за административно
нарушение. Поканата била изпратена по пощата единствено на адреса по седалище на
юридическото лице в гр.С., която се върнала с отбелязване, че не е потърсена, и съответно
на въпросната дата представител на дружеството не се явил.
На 26.09.2018 г. служителите на Областно пътно управление – гр.Смолян Г. С. и Х. Д.,
свидетели по делото, извършвали рутинни проверки на територията на Община Чепеларе по
републикански път II - 86 Чепеларе - Соколовци. На км 83+355 – дясно установили, че има
поставено рекламно съоръжение /билборд/, което било на 11 метра от края на асфалтовата
настилка на пътя и затова приели, че се намира в ограничителната строителна линия на пътя.
1
Направили справка в регистъра на ОПУ - Смолян, при което констатирали, че за рекламното
съоръжение има издадено разрешение №29/28.12.2007 год. за специално ползване на пътя
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, на дружеството жалбоподател, но срокът на
същото бил изтекъл на 27.06.2017 год.
На 27.11.2018 год. св.Г. С. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение № РС - 9/27.11.2018 г., за това, че на 26.09.2018 г. на
републикански път II - 86 при км 83+355 - дясно, експлоатира рекламно съоръжение без
изискуемото разрешение за специално ползване на пътя – нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"в" от Закон за пътищата. В акта не било посочено на какво отстояние от пътя се намира
рекламното съоръжение, а само, че попада в строителната линия на пътя, в която се въвежда
разрешителен режим, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за пътища; за републикански път II-86,
ограничителната строителна линия се разполага на 25 м, измерена хоризонтално и
перпендикулярно на оста на пътя от ръба на платното за движение или лентата за аварийно
спиране. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството и в присъствието
на двама свидетели – Х. Д. и Д.С., след което бил изпратен за връчване по пощата на адреса
в гр.С., където е седалището и адреса на управление на дружеството. На 20.12.2018 год. е
върнато известие от пощенския оператор, че пратката не е потърсена.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление №4/02.04.2019 год. на Директора на Областно пътно управление – Смолян, с
което за нарушение на чл.26, ал.2 , т.1 б. „в“ от Закона за пътищата, на основание чл.56, ал.3,
т.1 във вр. с чл.54, ал.1 предл. 2 и чл.53, ал.1, предл.5 от Закона за пътищата, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Издаденото НП било изпратено за
връчване по пощата на адреса в гр.С. /седалището и управлението на дружеството/. Тъй като
пратката не била потърсена от получателя, на 25.04.2019 год. същата е върната със
съответното отбелязване на обратната разписка. АНО отбелязал в наказателното
постановление, че нарушителят не е открит на посочения от него адрес и същото е в сила от
26.04.2019 год.
Съдът възприема тази фактическа обстановка въз основа на приобщените писмени
доказателства по делото и от показанията на разпитаните свидетели – Г. С., Х. Д. и Д.С..
Съдът дава вяра на показанията на св.Г. С. и Х. Д.. От тях се установяват две групи
обстоятелства – по констатираните факти при извършената проверка и по съставянето на
АУАН. На първо място изяснява се, че повода за извършената проверка на датата, посочена
в наказателното постановление бил изтеклите срокове на разрешителните за експлоатация
на рекламните съоръжения на републикански път II – 86. И двамата свидетели сочат датата
и мястото на които е установено наличието на рекламно съоръжение, както и че в ОПУ –
Смолян се поддържа регистър на всички рекламни съоръжения по местонахождението им и
от който установили, че дружеството жалбоподател е собственик на процесното
съоръжение, за което било издадено разрешение за експлоатация от 2007 год., като срокът
му изтекъл през 2017 год.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, в която твърди, че след проверката е
изпратена покана до дружеството да се яви негов представител в ОПУ – Смолян за съставяне
на АУАН, тъй като тези твърдения са в противоречие с приобщените доказателства от
административнонаказателната преписка. Видно от приобщената по делото покана с изх.
№53-00-359/21.08.2018 год., „....“ ЕООД е поканено да се яви в ОПУ – Смолян на 05.09.2018
год. във връзка с извършено административно нарушение. Очевидно обаче тази покана касае
нарушение преди датата на извършената проверка по настоящия случай – 26.09.2018 год.,
като по делото липсват доказателства за изпратена покана до дружеството за съставяне на
АУАН за настоящото нарушение.
От показанията на св.С., Д. и С. се установява още, че АУАН е съставен в отсъствието на
дружеството жалбоподател. В показанията си св. С. възпроизвежда обстоятелства свързани
със съставянето на АУАН, като твърди, че не е присъствал при извършване на самата
2
проверка и възпроизведените от него обстоятелства в тази връзка възприел от колегите му
С. и Д., които съдът кредитира като добросъвестно дадени.
Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства: представените към жалбата писмо с изх.№53-00-218/10.05.2017 год., писмо с
изх.№53-00-375/05.07.2017 год., писмо с изх.№53-00-298/15.06.2017 год., от които е видно,
че през 2017 год. между дружеството жалбоподател и директора на ОПУ – Смолян е водена
кореспонденция във връзка направени искания за подновяване на сроковете на издадените
на агенцията разрешителни за рекламни съоръжения, като видно всички писма са изпращани
на адрес в гр.София, а не на адреса по седалище на дружеството; както и представените към
административно наказателната преписка: покана с изх.№53-00-359/21.08.2018 год.,
известие за доставяне (л.19-20), АУАН №РС-9/27.11.2018 год., ведно с известие за доставяне
(л.23-24), НП №4/02.04.2019 год. на Директора на ОПУ – Смолян, известие за доставяне
(л.27), писмо с изх.№24-00-135/31.05.2019 год., писмо с изх.№53-00-197/13.06.2019 год.,
известие за доставяне (л.30-31), пълномощно изх.№П-244/02.08.2012 год., заповед №РД-02-
47/14.05.2013 год. на Директора на ОПУ – Смолян, пълномощно №П-157/09.07.2018 год.
От приобщените пълномощно изх.№П-244/02.08.2012 год., заповед №РД-02-47/14.05.2013
год. на Директора на ОПУ – Смолян, пълномощно №П-157/09.07.2018 год. се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките
на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
В издаденото наказателно постановление АНО е отразил, че същото е влязло в законна сила
на 26.04.2019 год., както и обстоятелството, че нарушителя не е открит на посочения от него
адрес. В административно наказателната преписка е приложено известие за доставяне от
Български пощи, на което не е отразена дата на получаване/търсене на лицето. Установения
от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените
наказателни постановления – чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в
сила – чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на
НПК доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на
наказателните постановления, а именно – срещу подпис, което в случая не е изпълнено.
Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае в какво е обвинен и да
му бъде осигурена възможност да обжалва издадения административен акт. Освен срещу
подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност,
приравнена на редовно връчване на издаденото наказателно постановление – ако
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на
правната норма предпоставки, поради което за да се прояви фактическия състав по чл.58,
ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е редовно връчването, е необходимо не просто нарушителят
да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е
неизвестен. В процесния случай издаденото наказателно постановление е изпратено на
адреса по седалището на фирмата, от където преди това се върщали непотърсени пратките.
По делото са налице доказателства, че за АНО е бил известен адрес на дружеството в
гр.София, където преди това са изпращани и други писма и е водена кореспонденция с
дружеството. Затова и АНО е бил задължен да положи усилия и да връчи надлежно
наказателното постановление на представител на дружеството като го изпрати на
известният му адрес в гр.София. Ето защо съдът намира, че не са били налице
предпоставките за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, съответно извършеното по този
ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред съда жалба – подадена в срок и
процесуално допустима. Независимо от това, доколкото наказателното постановление
3
изобщо не е било връчено на санкционираното лице, то моментът на подаване на жалбата е
без правно значение, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването
на наказателното постановление. По тези съображения съдът счита, че следва да разгледа
жалбата и намира същата за процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища имат от двете си страни
ограничителна строителна линия, която се разполага на 25 м. при републиканските пътища с
изключение на автомагистралите, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на
пътя от края на платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Физически и
юридически лица могат да изграждат и експлоатират рекламни съоръжения в обхвата на
ограничителната строителна линия само след снабдяване с разрешение съгласно чл.26, ал.2,
т.1 б. „б“ и „в“ ЗП.
От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че дружеството
жалбоподател е извършило нарушението, за което е санкциониран, тъй като на 26.09.2018
год. е експлоатирал рекламно съоръжение на републикански път II – 86 /Чепеларе –
Соколовци/, км. 83+355 – дясно, в участъка между гр.Чепеларе и с. Проглед без валидно
разрешение за специално ползване на пътя чрез експлатация на рекламно съоръжение.
Липсата на валидно разрешение не се оспорва и от самия жалбоподател. Единствено
оспорва, че към момента на проверката на съоръжението не е имало рекламно изображение,
поради което счита, че не е налице експлоатиране по смисъла на закона. Съдът не възприема
тази теза на жалбоподателя, като следва да отбележи, че деянието е формално и за
осъществяване състав на нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ ЗП е достатъчно констатиране
наличието на такова съоръжение без необходимото разрешение, като е без значение дали на
него има рекламно изображение, или не. В случая рекламното съоръжение е експлоатирано
повече от една година без разрешение за специално ползване на пътя и не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и съставляващи
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съществено процесуално нарушение е допуснато чрез съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, но без да са налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съставянето на
акта в отсъствието на дееца е допустима от процесуалния закон хипотеза за поставяне на
началото на административнонаказателното производство, но при спазване на ясна и
стриктно регламентирана процедура, която е установена с оглед обезпечаване правото на
защита на лицето, срещу което се образува производството. Съгласно чл, 40 ал.2 от ЗАНН,
за да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може
да се намери или след покана да не се явява за съставянето на акта. Адресирането на покана
до нарушителя не е самоцелно и изолирано действие, а част от процедурата. Целта на
изпращането на покана е да бъде уведомено лицето за предстоящото съставяне на акта и
съответно ако то избере да не се яви, да не може да черпи права от това си поведение.
Следователно, преди да се пристъпи към съставяне на АУАН, актосъставителят следва да се
увери, че поканата е получена, тъй като предпоставка за съставянето на АУАН в отсъствие
на нарушителя е не просто да е била изпратена покана, а нарушителят да бъде поканен, т.е.
да е доведена до знанието му. Такъв факт обаче не се доказа по делото. Установява се, че до
дружеството е изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, за която няма как да се приеме, че
касае процесния случай, доколкото в АУАН и НП е изложено, че
административнонаказателната отговорност на въззивника се ангажира за нарушение,
извършено на 26.09.2018 год., а поканата е от 21.08.2018 год. за явяване на последния на
05.09.2018 год., т.е. вероятно за нарушение, извършено в по-ранен момент. При
доказателствена тежест за административнонаказващия орган по делото по никакъв начин
4
не се доказа да е била изпратена покана, която да е надлежно връчена на дружеството преди
актосъставителят да е пристъпил към съставяне на акта.
По тези съображения се прави извод, че от правна страна АУАН е съставен в нарушение на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съдебната практика на административените съдилища в страната е
изобилна, трайна и непротиворечива по приложението на института на поканата за
съставяне на АУАН, като съставянето на акта, без да са налице предпоставките по чл.40,
ал.2 от ЗАНН, е съществено и неотстранимо процесулано нарушение, което опорочава
цялото развило се административнонаказателно производство до степен на
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което предпоставя неговата
отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса.
Присъждането на такива са поискали и двете страни, но с оглед изхода на делото разноски
се дължат единствено на жалбоподателя. Последния е направил искане за овъзмездяване на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждние е платено в брой. Същото е уговорено в размер по-висок от минималния,
съгласно чл.18, ал.2 вр. с чл.7 ал.2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските в възнаграждения, но доколкото от въззиваемата страна не е
направено възражение по реда на чл.63 д, ал.2 от ЗАНН, то липсва основание за редуциране
на неговия размер. Следователно искането на жалбоподателя за присъждането на разноски е
основателно и следва да бъде уважено в пълния си заявен размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4/02.04.2019 год., издадено от Директора на ОПУ -
Смолян, с което на „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „....“
№...., представлявано от Н.С.Т., на основание чл.56, ал.3, т.1 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.53,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за
пътищата, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областно пътно управление – гр.Смолян да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „....“ №..., представлявано от Н.С.Т., сумата 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
5