РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Варна, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500118 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна,
подадена чрез надлежен процесуален представител, насочена против решение
№ 1464/11.12.23г., по гр.д. № 2494/22г. на ОС-Варна, с което същата е
осъдена да заплати на Ж. Т. Ж. от гр. София и на Ц. Т. Ж. от гр. Варна,
правоприемници на П.Н.Ж., б. ж. на гр. Варна, починала в хода на процеса на
01.06.2023г., сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди: болки и страдания от фрактура на
шийката на дясната бедрена става, причинени от пропадане в дупка на
тротоара, на 04.08.2021г., около 10:00 ч. в гр. Варна, на ул. „Радецки“, срещу
№ 39А, вследствие бездействието на служители на ответника по ремонта и
поддържането на тротоара, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната
лихва от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; както и
да заплати на адвокат Т. Х. Х. - член на САК сумата 3 450 лева,
възнаграждение за оказана на ищците безплатно адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Счита се, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени
правила, както и е необосновано. Поддържа се, че съдът не е направил анализ
на установените по делото факти и поради това изводът му относно
определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
необоснован. Освен това са били кредитирани показанията на заинтересовани
1
в полза на ищците свидетели, чиято пристрастност не е била отчетена.
Присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост,
съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и с конкретната икономическа
обстановка в страната (размерът на минималната работна заплата към 2021г. е
бил 650 лв. и с решението са присъдени 54 минимални работни заплати).
Счита се, че незаконосъобразно съдът е присъдил законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на деликта. Поддържа се, че такава се
дължи от момента на установяване на незаконността на
действията/бездействията на администрацията, а в случая – от датата на
подаване на исковата молба в съда (по арг. от ТР № 3/22.04.05г. по т.д. №
3/04г. на ОСГК на ВКС). Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на
иска, а в условие на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде
намалено с присъждане на законна лихва от подаването на исковата молба.
Иска се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Ж. Т. Ж. и Ц. Т. Ж., представлявани
от адв. Т. Х. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна.
След анализ на доказателствения материал, събран от първоинстанционния
съд, се поддържа становището, че присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е изцяло адекватен за репариране на претърпените от
майката на ищците неимуществени вреди – съобразени са били вида и
тежестта на полученото травматично увреждане, предприетите медицински
действия по лечение и тяхната продължителност, възрастта на пострадалата,
претърпените страдания и неудобства и тяхната интензивност. Отделно от
това се поддържа, че на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва се дължи от
момента на деликта, а цитираното във въззивната жалба ТР на ВКС се отнася
до отговорността на държавата и общините, ангажирана по чл. 1 от ЗОДОВ.
Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
В с.з. представител на въззивника не се явява. С писмена молба от
03.04.24г. се поддържат релевираните с въззивната жалба оплаквания.
Представителят на въззиваемите страни претендира потвърждаване на
обжалваното решение, препращайки към изложените в отговора на
въззивната жалба съображения.
Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното:
С регистрираната в съда на 28.11.22г. искова молба, П.Н.Ж. е предявила
против Община Варна осъдителен иск за присъждане на сумата от 35 000 лв.
като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили
вследствие на претърпяно травматично увреждане на 04.08.21г. при падане
2
поради неравностите на тротоара на ул. „Радецки“ срещу № 39А в гр. Варна,
ведно със законната лихва от момента на увреждането – 04.08.21г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Наведени са били твърдения, че
на посочената дата и място ищцата е попаднала в изкуствена неравност
(дупка) и е паднала на земята. Синът й я транспортирал в дома й, но тъй като
не могла да се изправи на крака в продължение на два дни, постъпила в
болнично заведение. Била установена фрактура на дясна бедрена шийка. Била
проведена медицинска интервенция и извършени различни манипулации при
предприетото лечение на 82-годишната тогава жена. Посочено е било, че
всички тези травми и преживени болки по време на падането и проведеното
лечение, са предизвикали в ищцата емоционален дискомфорт, безпокойство и
непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини. До момента
на падането си ищцата е била активна, изпълнявайки задълженията си в
домакинството, общувала с познати и роднини. Това коренно се променило
след инцидента. И тъй като на осн. чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на
пътищата следва да се осъществява от общините, а според чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, което в случая не е било
осъществено, отправеното искане е било за осъждането на община Варна да
заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба общината е оспорила твърденията
относно мястото и причината за настъпването на инцидента – неравност на
тротоарната настилка. Ответникът е поддържал, че към 04.08.21г. не е
съществувала неравност на процесното място. Поради това е било посочено,
че не са налице елементите от фактическия състав на деликта и искът е
неоснователен. Евентуално е бил оспорен претендирания размер на
обезщетението като прекомерен съобразно характера на увреждането,
последиците от него, възрастта на увредената, социално-икономическите
условия.
Имайки предвид релевираните с въззивната жалба оплаквания,
очертаващи предмета на въззивното производство, следва да се приеме, че
предмет на пренесения пред въззивната инстанция спор е само относно
дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на
ищцата, която е починала в хода на първоинстанционното производство и на
осн. чл. 227 от ГПК са конституирани нейните наследници – синовете й Ж. Т.
Ж. и Ц. Т. Ж. (така от удостоверение за наследници на л. 71 и определение от
15.09.23г., инкорпорирано в протокол от 20.09.23г.).
Поради това следва да се приеме и установеното от
първоинстанционния съд, че на 04.08.21г., поради неравностите на тротоара
на ул. „Радецки“, срещу № 39А, находяща се в гр. Варна, ищцата е паднала
(така и от показанията на св. В.М., който е бил очевидец на падането),
причинено от изровени плочки, на които ищцата се спънала; че тротоарът е
част от пътя (по арг. от § 1, т. 2 от ДР на Закона за пътищата) и общината като
3
собственик на този път е задължена да осъществява неговия ремонт и
поддържане (чл. 3, ал. 3 и чл. 31 от ЗП). Съобразно нормата на чл. 167, ал. 1
от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Именно поради неподдържането
от служители на ответната Община (според чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП
общинските пътища се управляват от кмета на общината, а последният – чрез
създадената общинска администрация и служби за контрол и поддръжка) на
тротоара на общинския път, представляващ ул. „Радецки“, срещу № 39А, в
изправен вид, така че да няма дупки и неравности, се е стигнало до падането
на ищцата П.Н.Ж.. Налице е виновно противоправно бездействие на
служителите на ответната община.
От показанията на св. М. се установява, че е видял ищцата как се е
спънала в разкривените плочки и е паднала на дясната си страна. Тя силно е
изохкала и е била почти в несвяст, защото на зададените й въпроси не е
отговаряла. Свидетелят взел телефона на ищцата и се обадил на последния
номер, на който тя е звъняла. Отговорил синът на ищцата, който е отишъл на
мястото на инцидента.
Видно от епикриза, издадена от ВМА, МБАЛ-Варна, че П.Ж. е била
приета в болничното заведение на 07.08.21г. и изписана на 14.08.21г. с
окончателна диагноза: Счупване на бедрената шийка, дясна. От снетата
анамнеза се установило, че преди 3 дни при битова злополука е получила
травма в областта на таза. Оплаквала се от болки и ограничени движения на
десния крак. Обективно е намерено, че пациентката не е могла да се
придвижва самостоятелно. Налице е била палпаторна болезненост в областта
на дясна тазова половина. Общото състояние е било запазено, а пациентката е
била контактна, адекватна, афебрилна. Чрез образно изследване е била
установена остеопороза на двете ТБС. На 09.08.21г. е била извършена
операция за частична смяна на ТБС – отстранена била бедрената глава,
извършено било еднополюсно ендопротезиране на дясната ТБС с глава,
бедрено стебло и костен цимент. Следоперативния период е бил гладък и
ходът на заболяването е бил без усложнения.
От заключението на СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд,
което настоящият състав на съда кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че счупването на дясната бедрена кост в
областта на шийката е резултат на директен удар, реализиран в областта на
дясната ТБС и отговаря добре да бъде получен при падане и удар в
подлежащата настилка. Травматичното увреждане от този вид обуславя
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-
малък от 4-5 месеца. Първоначално, при получаване на травматичното
увреждане, е налице болка, ограничено движение на десния долен крайник за
период не по-малък от 1 месец. Описаните в епикризата съпътстващи
заболявания, от които е страдала ищцата към посочения момент
(хипертонична болест, неинсулинозависим захарен диабет, калциноза на
4
съдове, калциран миомен възел) не са имали отношение към полученото
травматично увреждане. Освен това забавянето на началото на лечението и
провеждането на самото лечение по никакъв начин не са се отразили на
негативно на полученото преди това травматично увреждане.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд като
свидетел Ж. Д. П. (племенник на починалата ищца и първи братовчед на
новоконституираните ищци, които настоящият съд преценява с оглед
неговата заинтересованост в полза на ищците), се установява, че той често е
навестявал своята вуйна и двамата ходели да си пазаруват на близкия пазар.
От своя братовчед е научил за нещастието, сполетяло майка му. П. излага, че
преди инцидента П.Ж. е била много жизнена, едра и здрава жена, много
работна - често е ходела на лозето си, намиращо се в съседство с това на
свидетеля. При посещенията си след инцидента в дома на Ж.а, той е заварвал
братовчед си и неговата съпруга да се грижат за нея, да я хранят, вкл. и
слагали подлога, тъй като болната не е могла да става. Основно Ж. се е
грижил за майка си – да я обърнат, да я измият. П. изпитвала големи болки.
Свидетелят не можел да приеме, че вуйна му е в такова състояние. Докато П.
е правил своите посещения, П. е била на легло и не е могла да става. От
братовчед си свидетелят е научил, че от залежаването са станали рани по
гърба на майка му. С времето не е имало подобрение на нейното състояние, а
същото е ставало по-зле.
Показанията на този свидетел не са разколебани от проведено насрещно
доказване от ответника. Същите не противоречат и на събрания по делото
доказателствен материал.
От цитираното по-горе удостоверение за наследници е видно, че П.Н.Ж.
е починала на 01.06.23г.
От така установените по делото факти, относими към спорния предмет,
настоящият състав на съда намира, че П.Н.Ж., която към 04.08.21г. е била на
82 години, е претърпяла значителни болки и страдания, вследствие на
полученото травматично увреждане. Както сочи и вещото лице, счупването
на дясната бедрена кост в областта на шийката е предизвикало първоначално
силна болка, продължила за период не по-малък от 1 месец. Освен това
травматичното увреждане от този вид по правило обуславя трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от
4-5 месеца. В случая чрез свидетелските показания на св. П. се установи, че
неговата вуйна не е могла да става и да се обслужва сама, което налагало
предоставянето на непрестанни грижи от нейния син и снаха – да я хранят и
да поддържат личната й хигиена. Освен това от залежаването по гърба на
пострадалата са станали рани. Подобрение в нейното състояние не е
последвало, а напротив – влошавало се. Преди инцидента П.Ж. е била
жизнена и самостоятелна в обслужването си жена, която се грижела не само
за себе си, но и за притежаваното лозе. След инцидента нейният живот
коренно се променил – същата е станала непълноценна за самостоятелен
5
живот и за пълноценно социално общуване. Пострадалата е починала след
по-малко от 2 години от датата на инцидента.
Преценени в съвкупност горните обстоятелства, заедно с данните за
социално-икономическата конюнктура към момента на деликта (2021г.),
съизмерявана със средния паричен доход на едно лице, който по данни на
НСИ е бил в размер на 7 657 лв., както и със съдебната практика по сходни
казуси (цитирани и в решението на първоинстанционния съд), налагат извода,
че дължимото обезщетение за претърпените от първоначалната ищца
неимуществени вреди, следва да е в размер на 35 000 лв. (това са 4.6 средни
парични дохода на едно лице за 2021г.).
Обезщетението се дължи от момента на настъпването на непозволеното
увреждане на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – в случая от 04.08.21г. Посоченото от
въззивника ТР № 3/22.04.05г. по т.д. № 3/04г. на ОСГК на ВКС касае момента
на забавата за обезщетенията за вреди, когато отговорността се реализира по
реда на специалния ЗОДОВ.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Процесуалният представител на двамата въззивници е отправил искане
за присъждането на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
за осъществената пред въззивната инстанция безплатна адвокатска защита.
Този начин на процесуалната адвокатска защита е уговорен в представения
договор, сключен между страните на 03.01.24г. поради липсата на средства у
възложителите (л. 37 от настоящото дело). В представената справка от адв. Т.
Х. се претендира съдът да му определи адвокатско възнаграждение за
осъществената пред настоящата инстанция безплатна адвокатска защита в
размер на 4 650 лв., която е посочил, че се съизмерява с посоченото в Наредба
№ 1 на ВАдв.С минимално адвокатско възнаграждение.
При определяне на дължимото в полза на адв. Т. Х. адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, съдът съобразява, че правилото на
чл. 38, ал. 2 ЗА (съгласно което съдът присъжда възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата № 1/09.01.04г. на ВАдвС) не може да
бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22г. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна
сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане
на горните критерии и релевантните обстоятелства (защитаваният от всеки от
въззиваемите материален интерес е от по 17 500 лв., но при пълна
идентичност на правнорелевантните факти за двамата, предвид
процесуалното им положение на правоприемници на ищеца при настъпило
процесуално правоприемство в хода на делото; подаден подробен отговор на
въззивната жалба, към който изцяло се препраща в проведеното единствено
6
открито с.з. пред въззивната инстанция; невисоката правна и фактическа
сложност на делото), дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за адв. Т. Х. за настоящата инстанция следва да е в общ
размер на 2 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1464/11.12.23г., постановено по гр. д. №
2494/22г. на ОС-Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Т. Х. Х. от АК-София,
БУЛСТАТ **********, с адрес: гp. София, ул. „Лакатица“ № 1, етаж 2, офис
7, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, възнаграждение за оказана на
въззиваемите безплатно адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7