МОТИВИ по НОХД №592/2018 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият З.Л.А., било
предявено обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 63
ал. 1, т. 3 НК, за това, че около 12.35 часа на 03.11.2017 г., в град Ловеч, в
изоставена дървена постройка, находяща се в двора на МБАЛ „Проф д-р П.
Стоянов" - град Ловеч, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с
лице от женски пол - М.С.М., ЕГН ********** ***, като я принудил към това със
сила - държал я с ръце за кръста, занесъл я на ръце до дървената постройка,
издърпал й клина и бикините, вдигнал й краката, държал я за ръцете и врата,
ударил й един шамар по дясната буза и запушил устата й с ръка /за да не вика/ и
заплашване - казал й, че ще я убие ако не го слуша.
В разпоредително с.з. подсъдимият
З.Л.А., редовно призован, е доведен от органите на ОЗ „Охрана” Ловеч. За него са
се явили и защитниците му адв. Илиев и адв. М..
Пострадалата М.С.М. ***, редовно
призована, се е явила лично. Направила е искане да бъде конституирана само като
граждански ищец в процеса, като е предявила срещу подсъдимия гр. иск за сумата
от 1000,00 лева, представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди.
Съдът е прием за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство
предявения граждански иск, като е конституирал като граждански ищец в процеса
пострадалата М.М.. Гр. ищец в хода по същество е изразила становище да се уважи
приетия за разглеждане граждански иск.
В разпоредително с.з. след
изслушване на прокурора, подсъдимия и неговия защитник по въпросите по чл.248
от НПК, и съобразявайки направено от подсъдимия и неговите защитници искане
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съдът съобразявайки
становището им е насрочил незабавно делото по реда на Глава 27 от НПК, като е
провел предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и
след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и евентуално направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят
на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна,
като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на подсъдимият,
на пострадалата, на свидетелите, и на
в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимият.
Излага, че обвинението се подкрепя от доказателствата по делото, които били
признати от подсъдимия. При определяне на наказанието, счита, че не са налице
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са на лице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Излага, че са на лице основанията
на чл.58а, ал.1 от НК, като моли на подсъдимия да бъде определено наказание 15
месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3, и се наложи на
подсъдимия наказание 10 месеца „лишаване от свобода”, което наказание да бъде
изтърпяно при общ режим. Относно гр. иск, моли да бъде уважен в пълния размер.
По отношение на веществените доказателства по делото, моли да бъдат върнати на
собствениците. Относно мярката за неотклонение предлага същата да остане
непроменена и съдът да я потвърди.
В с.з. подсъдимият З.Л.А. е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. Илиев
е изложил, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин е доказано, че подзащитният му е извършил престъплението за което е
предаден на съд. Сочи, че същия е признал
вината си, че в хода на ДП е имал добро процесуално поведение, съдействал е
максимално на органите за разкриване на обективната истина. Излага, че му е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” на 04.11.2017 год., като към настоящия
момент са изминали близо 8 месеца. Моли съда да съобрази обстоятелството, че
подзащитния му е извършил престъплението като непълнолетен и с оглед на това
обстоятелство законодателят е предвидил редуциране на наказанието с до 3 години
лишаване от свобода. Излага, че с оглед спецификата на производството по настоящето
дело моли съда да определи наказание при условията на чл. 58а от НК като
намалите с 1/3 така определеното наказание, като счита, че наказание в рамките
на 8 месеца лишаване от свобода би изиграло роля да превъзпита техния подзащитен
и че по този начин ще бъдат постигнати целите на НК. По отношение на предявения
граждански иск с посочения размер, предоставя на съда. Относно веществените
доказателствата моли същите да бъдат върнати на собствениците. Защитникът му
адв. М. поддържа казаното от адв. Илиев. Сочи, че са съдействали за разкриване
на обективната истини, и че не са търсили празноти в разследването. Излага, че наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 10
месеца, бил боли много в случая. Излага, че целите на закона биха се
осъществили и с присъда в размер на 8 месеца
лишаване от свободна. Относно гражданския иск, предоставя на съда.
Веществените доказателства моли да се върнат на собствениците. В този смисъл
моли съда да произнесе своята присъда.
От направеното самопризнание на
подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство пострадала, свидетели, от заключението на в.л. по назначените и
изготвени в хода на ДП експертизи, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият З.Л.А., ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Плевен, адрес - гр. Угърчин, обл. Ловеч, ул. „ Петко
Войвода" № 7, понастоящем в Затвора Ловеч, българин, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.
Св. М.С.М. ***. На 03.11.2017 г.
около 08,00 часа тръгнала с автобуса за гр. Ловеч, тъй като имала записан час
при лекар за преглед. Слязла на автогарата и понеже имало време седнала в
заведение и пила кафе сама. След това около 09,30 часа отишла при лекаря,
преминала медицинския преглед и около 10,00 часа се върнала в района на
автогарата. Там седнала на една пейка в парка и чакала да стане време за
автобуса й, който бил в 13,30 часа. Около обяд, докато се разхождала, в близост
до заведение „Балканска кухня", което се намирало в чакалнята на
автогарата, срещнала случайно подс. З.Л.А.. Свидетелката М. и подс. А. се
познавали от училището в с. Александрово, обл. Ловеч, където били ученици.
Двамата не се били виждали от дълго време и започнали да си разказват как
живеят. В хода на разговора подс. А. й казал, че сестра му била на лечение в
болницата и той й отивал на свиждане. Св. М. познавала й нея от училището в с.
Александрово, обл. Ловеч. Подс. А. й предложил да отидела с него на свиждане и
тя се съгласила. Двамата тръгнали към болницата, като минали покрай магазин
„Била" и оттам продължили покрай линията, тъй като подсъдимият й казал, че
имало пряк път. Разговаряли за различни неща, като подс. А. й споделил, че я
харесвал още от ученичка и започнал да й говори за секс. Попитал я колко било
часа и тя видяла на телефона си, че било 12,35 часа. Тогава той я притиснал към
едно дърво и се опитал да я целуне. Тя му казала, че имала приятел и се опитала
да избегне целувките, като си въртяла главата. Тя го молила да я пусне, но той
я бил хванал през кръста и не я пускал. Опитала се да избяга, но той я настигнал,
отново я хванал през кръста и я притиснал до друго дърво. Подсъдимият й казал
да не мърдала, понеже бил вече възбуден и ще прави секс с нея, като
същевременно я опипвал по тялото и гърдите. След това подсъдимият вдигнал св. М.
на ръце и я занесъл в намиращата се в близост изоставена дървена постройка,
находяща се в двора на МБАЛ „Проф д-р П. Стоянов" - град Ловеч. Там имало
един стар фотьойл, той я сложил на него и започнал да се съблича. Св. М. се
опитала да избяга, но подсъдимият я хванал и я поставил насила отново на
фотьойла. Тя се разплакала и започнала да му се моли да я пусне. Той не го
направил, а си разкопчал ципа и извадил половия си член, който бил във
възбудено състояние. Тя плачела и се отбранявала като ритала с крака, но той я
държал или за ръцете, или за краката. Подсъдимият я заплашил, че ще я убиел,
ако не му се подчинява. Накарал я да му направи фелацио и като държал с ръка
главата й откъм тила, поставил члена си в устата й. Това продължило около една
- две минути, като той през цялото време я държал здраво за тила, а след това й
казал, че така не можел да еякулира и искал да правят секс. Тя му отказала и
започнала по - силно да вика, плаче и да му се молила да престане. Тогава подсъдимият
й ударил един шамар по дясната буза и й казал да спре да крещи, защото ще я
убиел ако не го слуша, като в същевременно и запушил устата с ръка, за да спре
да вика. След това й хванал краката, вдигнал ги нагоре, издърпал й клина и
бикините и се съвкупил с нея, т.е. фалосът му проникнал във влагалището й.
Докато извършвал насилствения полов акт държал св. М. за врата и ръцете. След
известно време спрял и й казал да се облича. Св. М. не го видяла да еякулира,
както и не усетила това да се случило в нея. Подсъдимият започнал да й се извинява
и обяснил, че я бил изнасилил защото бил дрогиран. Св. М. се облякла и преди да
си тръгне видяла, че липсвал единият й телефон марка „Huawei", модел Y625,
черен на цвят. Започнала да го търси, но не го открила. Точно преди да излезе
от бараката, по другия й телефон марка „Samsung", й се обадил нейния
приятел - св. Десислав И.. Той я попитал защо не му била вдигала, тъй като
докато подс. А. я изнасилвал телефонът звънял няколко пъти. Подсъдимият бил до
нея и я заплашил, че ако му кажела за случилото се, ще я убиел, след което си
тръгнал. Тогава св. М. започнала да разказва на св. И. какво й се било случило
и след няколко минути видяла, че подсъдимият се бил върнал и й направил знак,
че ще й отрежел главата и тръгнал да влиза. Тя минала покрай него и избягала
оттам. Св. М. отишла на автогарата в гр. Ловеч и погледнала часовника си, който
показвал 13,28 часа. Тогава й се обадил баща й - св. Д.Н., който бил информиран
от приятеля й за изнасилването. Св. Николов й казал веднага да отидела в
полицията, което тя направила.
Видно от заключението на вещите
лица по назначената комплексна съдебно -психиатрична и съдебно - психологична
експертиза при подс. З.Л.А. към момента на реализиране на деликта не са били
налице белезите на психично разстройство представляващо или покриващо
критериите за „умствена изостаналост" и/ или продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието" по смисъла на чл. 33 НК, т.е подс.
А. бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си в съответствие на това разбиране. Физическото и
психическо развитие на подс. А. към момента на извършване на деянието
съответства на неговата паспортна възраст – при подс. не се установява забавяне
/дефицит/ в развитието на интелекта и общите способности и те съответстват на
ниските стойности на условната норма. Не се наблюдават съществени нарушения и в
основните когнитивни процеси - памет, внимание и мислене. Ниското ниво на
тяхното развитие е резултат от условията на средата, в която се е социализирал,
както и на нискокачествените поведенчески модели, с които е имал възможността
да се идентифицира в своето развитие. Психическото развитие на З.Л.А.
съответства на неговата възраст и отговаря напълно на получените учебни,
семейни и социални стимули, пречупени през условията на средата, в която се е
социализирал, както и на нискокачествените поведенчески модели, с които е имал
възможността да се идентифицира в своето развитие. Относно личностовото
развитие на А., посочват, че въпреки, че то съответства на неговата възраст,
при подекспертния са налице девиантни характерови черти - ценностна ориентация
с изразени меркантилни и хедонистични нагласи, при невъзможност за изпитване на
чувство за вина; неумение за извличане на поука от миналия опит, вкл. и от
наложени вече наказания; понижен самоконтрол или така наречения „нагонен
характер"; голяма емоционална експанзивност, изразена импулсивност и
повърхностност; перманентно незачитане на социални норми, невъзможност за
следване на общоприети правила и норми на поведение, неспазване на граници и
задължения; екстрапунитивен стил, чрез който отговорността за грешките,
проблемите и трудностите, които има се прехвърлят върху околните и др., които
са в основата на едно асоциално поведение, оформило при З.А. Дисоциално
личностово разстройство. Интелектуалното и личностово развитие на З.А.
съответства на неговата паспортна възраст, а именно началото на пълнолетието,
като дефицитите при него са по - скоро в емоционално - волевата сфера и
характеровите особености, което се обуславя от особеностите на средата, в която
се е социализирал, ниското ниво на контрол, взискателност и възпитание, което е
получил и нискокачествените поведенчески модели, с които се е идентифицирал.
Описаните фактори саопределящи при неговите потребности и влечения и са в
основата на поведенческите му изяви. След като подс. З.А. е с нормално развит
интелект, а диагностицираното Дисоциално личностово разстройство представлява
психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с
поведенчески отклонения, в чиято основа стои дисхармонично развитие на
характера, то към момента на деликта А. е бил със запазени психични годности да
разбира свойството и значението на извършеното от него общественоопасно и
противоправно деяние. Към момента на реализиране на инкриминираното деяние подс.
З.А. е бил със запазени възможности да ръководи постъпките си в конкретната
ситуация, както и да предвиди последиците от тях.
Видно от заключението на вещите
лица по назначената комплексна съдебно -психиатрична и съдебно - психологична
експертиза физическото развитие на М.М. към момента на извършване на деянието е
съответно на средното за възрастта, в която се намира. Психическото развитие на
М.М. в познавателната, афективната, мотивационната и социално - комуникативни
сфери е съответно на възрастта и на жизнения етап, в който се намира. Св. М.С.М.
се намира в периода на ранната зрялост, същата е с изградена идентичност и
съответно на възрастта интелектуални и личностово развитие. Налице е нормално
нервно психическо развитие през детството и юношеството, липсва интелектуален
дефицит, липсва и психическо заболяване в тесния или широкия смисъл на това
понятие. При св. М.М. липсва интелектуален дефицит, липсва и продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието по време на извършване на
инкриминираното деяние, поради което М.М. преди, по време и след извършване на
инкриминираното деяние е могла/ може и понастоящем да разбира свойството и
значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да предвиди последиците
от тях. Относно способността й да противодейства на упражненото физическо и
психическо насилие, същата се е опитала да се противопостави с всички възможни
средства на насилието, в това число: да преговаря с извършителя, да се опита да
го сплаши, да го моли да не извършва замисленото, в последствие се е борила
физически, според силите си, с него. Негативните емоционални преживявания по
време на преживяната психотравма са породили у св. М. силен страх и реално
чувство на заплаха.
Видно от заключението на вещите
лица по назначената съдебномедицинска експертиза М.М. е достигнала полова
зрялост. Касае се за стара дефлорация, която им дава възможност да преценят, че
същата била водила полов живот преди произшествието. При внимателен оглед на
половите органи не се установили каквито и да било следи от насилие. Също така
не се установили данни за насилие по тялото на същата. Намерил се малко изразен
оток в областта на дясната скула, най - вероятно от „шамара", както
съобщава М.. При прегледа не се установили медицински данни за извършен полов
акт - семенна течност или други. Няма данни за телесни увреждания произхождащи
от извършения полов акт. С оглед показанията на М. може да се приеме, че
извършеният полов акт с нея може да е насилствен.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза при прегледа на З.Л.А. не се
установили следи от насилие, както по тялото, така и по половия орган. А. е
достигнал полова зрялост, както се установило по време на прегледа и с оглед
възрастта на същия - 18 години, като се има в предвид, че мъже достигат полова
зрялост около 15 - 16 години.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. З.Л.А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 152 ал.1, т. 2
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като около 12.35 часа на 03.11.2017 г., в
град Ловеч, в изоставена дървена постройка, находяща се в двора на МБАЛ „Проф
д-р П. Стоянов" - град Ловеч, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се
съвкупил с лице от женски пол - М.С.М., ЕГН ********** ***, като я принудил към
това със сила- държал я с ръце за кръста, занесъл я на ръце до дървената
постройка, издърпал й клина и бикините, вдигнал й краката, държал я за ръцете и
врата, ударил й един шамар по дясната буза и запушил устата й с ръка /за да не
вика/ и заплашване - казал й, че ще я убие ако не го слуша.
Горната
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373,
ал.3 от НПК, от направените от подсъдимия самопризнания, тъй като прие, че
същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а
именно: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум; протокол за
доброволно предаване от 03.11.2017г., ведно с албум; протокол за личен обиск на
лице; протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на пострадалата и
свидетели; протокол за доброволно предаване от 04.11.2017г., съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни №207/2017г. на обв. З.А., съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни №210/2017г. на М.М., комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза на М.М., комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза на З.А.; характеристична
справка; справка за съдимост и други по описа на делото, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени по - горе доказателства
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и не се налага
същите да бъдат обсъждани поотделно.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие – чрез съвкупление, с което
престъплението е довършено. Подсъдимият е действал целенасочено и мотивирано,
контролирал е действията си и е планирал деянието и неговото осъществяване.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил полов акт с лице от женски пол - М.М., като я принудил към това
със сила - държал я с ръце за кръста, занесъл я на ръце до дървената постройка,
издърпал й клина и бикините, вдигнал й краката, държал я за ръцете и врата,
ударил й един шамар по дясната буза и запушил устата й с ръка /за да не вика/ и
заплашване - казал й, че ще я убие ако не го слуша.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че извършва съвкупление, желаел е неговото осъществяване, като принудил
пострадалата към това със сила - държал я с ръце за кръста, занесъл я на ръце
до дървената постройка, издърпал й клина и бикините, вдигнал й краката, държал
я за ръцете и врата, ударил й един шамар по дясната буза и запушил устата й с
ръка /за да не вика/ и заплашване - казал й, че ще я убие ако не го слуша. В
този смисъл подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.
Към инкриминираната дата подсъдимият
е бил непълнолетен, но с оглед заключението на комплексната съдебнопсихиатрична
и съдебно психологична експертиза подс. А.
е разбирал свойството и значението на извършването и е могъл да ръководи
постъпките си.
Предвид на така изложените съображения,
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от
писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на
досъдебното производство свидетели и изготвените в хода на ДП експертизи.
Причини и условия способствали за
извършване на престъплението: ниско правно съзнание.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. З.Л.А., настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК, намери, че наказанието следва да се определи, съгласно разпоредбите на
Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, като намали така
определеното наказание с една трета. Съдът при спазване изискванията на чл.54,
ал.1 НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия преди всичко съдействието, което е оказал при
разследването. Отегчаващи вината обстоятелство, освен съставомерните
вредни последици от престъплението върху физическото и психично развитие на
пострадалата съдът прецени предходното осъждане на подсъдимия. При така
изложеното съдът намери, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимия следва да се определи в границите,
предвидени от закона, като са налице предпоставки да бъде наложено наказание
към минималния предвиден размер. При така посоченото, съдът прие, че
за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК следва
да бъде наложено предвиденото наказание Лишаване от свобода, срока
на което следва да се съобрази с редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК - до три
години, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК да се
намали с 1/3. Съдът определи на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от една година и три дни, което намали с 1/3, и постанови подс.
А. да изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим
наказание в размер на 8 /осем/ месеца и 2 /два/ дни.
На основание чл.69, ал.2 във вр.
с чл.68, ал.1 от НК, съдът освободи изцяло З.Л.А., от изтърпяване на наложеното
му със Споразумение №339-3НС/27.07.2016г. по НОХД №1760/2016г. по описа на РС
Плевен, в сила от 27.07.2016 г. наказание в размер на 4 /четири/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 от НК е
било отложено за срок от две години.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК, съдът приспадна времето през
което подс. З.Л.А. е бил задържан в РУ на МВР - Ловеч за 24 часа със Заповед
№1762зз-253/03.11.2017 година на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, времето
през което е бил задържан до 72 часа с Постановление от 04.11.2017 г. на РП
Ловеч, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 07.11.2017 г. до влизане на присъдата в сила.
При така посоченото, съдът прие,
че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване
на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да
върши нови престъпления следва да му бъде наложено посоченото по - горе
наказание.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимият З.Л.А., да заплати по сметка на ОСлО в ОП Ловеч сумата от
1121.94 лева, представляваща разходи за изготвени в хода на ДП експертизи.
В съответствие с разпоредбите на
чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за
неимуществени вреди от М.С.М. против подс. А. за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща
причинени от престъплението неимуществени вреди, като основателен и доказан,
като прие, че подсъдимия с виновното си, противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно
поведение на подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка
причинна връзка. По отношение на предявения граждански иск за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид: характера и степента на
увреждането причинено на пострадалата, срока за възстановяване, и
обстоятелството, че увреждането не представлява опасност за живота на
пострадалата, както и обстоятелството, че деянието е извършено чрез използване
на сила и заплашване от страна на подсъдимия. С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като по справедливост и
съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, осъди подсъдимия А. да заплати на М. обезщетение в пълния
размер на 1000,00
лева.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимият З.Л.А., да заплати на ЛРС сумата от 50.00 лева,
представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
При този изход на процеса, съдът
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства: - Обект № 1 - Кафяв хартиен плик,
запечатан със силиконов печат с надпис "НТЛ-МВР" съдържащ: Един брой
бяла памучна тениска с къс ръкав с надпис "Parfum № 5" - размер
„L", със жълта апликация под формата на парфюм, един брой дамски
бледорозови бикини, с черни шарки и дамска превръзка, един брой сутиен, черен
на цвят със силиконови презрамки, с етикет "M.G.H.U.",един чифт
чорапи, бели на цвят с розови и сини цветя, един брой дамски клин, памучен,
черен на цвят с два метални ципа отпред, един брой дамско яке, черно на цвят,
размер "XL", с качулка и ластици на ръкавите; Обект № 2 - Кафяв хартиен плик, запечатан със
силиконов печат с надпис „НТЛ-МВР" съдържащ: един чифт камуфлажни обувки
от плат в зелени и тъмнозелени цветове с зелени връзки и надпис
"AMER"; Обект № 5 - прозрачен найлонов плик - тип „Канцеларски
Джоб" , запечатан със силиконов печат с надпис "ОСлО-Ловеч 7"
съдържащ: един брой мобилен телефон марка „Huawei - Y 625", черен на цвят
с IMEI 1 867959024145962, IMEI 2 86795902417387 с батерия, след влизане на
присъдата в сила, да се върнат на пострадалата М. ***.
При този изход на процеса, съдът
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства: Обект № 3 - Кафяв хартиен плик, запечатан
със силиконов печат с надпис "НТЛ-МВР" съдържащ: един брой мъжки
боксери с размер "L", тъмносини на цвят с червени и бели ленти, марка
"OMOU",един брой панталони /дънки/, тъмносини на цвят, размер 30,
марка "GALLOP", един брой мъжка риза, черна на цвят, размер
"М", с надпис "ature.BesT", един брой мъжки черен кожен
колан с метална тока, един брой мъжко яке, тип "палто", вълнена
материя, черно на цвят с качулка, един брой чорап, памучен, син на цвят, с бял
надпис "Sports"; Обект № 4 - Кафяв хартиен плик, запечатан със
силиконов печат с надпис "НТЛ-МВР" съдържащ: един брой раница от
черен плат с два пластмасови ципа в предната част, съдържаща дрехи, както
следва: Черна риза с бели линии на райе, размер "М";Сив панталон
/дънки/, размер 31, марка "GELSIUS SYSTEM", един брой пластмасово
сандъче, черно на цвят, със сива лента по краищата, с метална закопчалка
отпред, съдържащо: един брой газова запалка, пластмасова, бяла на цвят, с
надпис „SEES", един брой свидетелство за основно образование на името на З.Л.А.
с peг. № 1825-61/14.09.2017г., един брой зарядно за мобилен телефон, с черен
кабел и бял щепсъл, с надпис "STAR-ROHS", един брой СИМ карта за
мобилен телефон, "Мтел", червена на цвят и номер "89359019908 2
873454 2", пластмасова карта „Trcosim48k" с надпис „ти водиш",
един брой сива на цвят метална щипка, един брой мобилен телефон
"Z.doxio", модел "19500" с IMEI 358735582482393, черен на
цвят, без батерия, един брой батерия за мобилен телефон "Алкател" №
TLi020Fl, един брой мобилен телефон "Sony Xperia", бял на цвят с IMEI
352891054401043, един брой черно кожено портмоне с четири прегради и малко
джобче за монети с размери 22 на 9
см., постановление за принудително довеждане от
18.10.2017 г. с peг. № 3590/19216 на РУ на МВР - Троян по ДП № 244/2017 г. -
разкъсано - 1 бр., декларация за разрешение за излизане извън граница на Р
България от 10.10.2017 г. за З.Л.А. Заверена от нотариус Н. Тодорова - 1 бр.,
копие на докладна записка peг. № 4379р 19442/30.10.2017 г. от мл. инсп.
Радослав Тодоров ГКПП Калотина, декларация на З.Л.А. във връзка със задържане
от органите на РУ - МВР - Троян от 03.11.2017 г. - 1 бр. ксерокопие, протокол
за проверка на лични вещи на З.Л.А. от ГКПП - Калотина от 30.10.2017 г. - 1
бр., угарка от цигара /филтър/, без надпис, бял на цвят - 1 бр., черен платнян
ластик за коса - 1 бр., визитна картичка, бяла на цвят с надпис "Оркестър
АСО БЕНД ДЖАГО" - 1 брой, пластмасова карта, бяла на цвят с надпис
"Mania BONUS Card",визитна картичка на адвокат Павлин Петков АК Ловеч
-1 бр., визитна картичка с надпис „Евротурс" - 1 бр., след влизане на
присъдата в сила, да се върнат на подс. А..
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: