Решение по дело №52/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2019 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20193400600052
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                      13

 

гр.Силистра, 18.03.2019 г.

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Силистренският окръжен съд -  наказателен състав- в открито заседание на четиринадесети март през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                   2. АНА АВРАМОВА

 

при секретаря Д. Георгиева и с участието на прокурора Г. Вълчева, като изслуша докладваното от съдия Великова  ВЧНД № 52 по описа за  2019 г. на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

               С Решение  № 65/19.02.2019 г., постановено по ЧНД № 59/19 г. по описа на  СРС и по реда на чл. 154 и сл. от Закона за здравето Е.П.Т.  е била  настанен за принудително лечение в ДПБ гр. Бяла за срок от три месеца.

Въззивното производство е инициирано по жалба на Т., в която се прави искане решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Представят се заверения копия от различни по вид медицински документи – амбулаторен лист, мед направления за прегледи от специалисти, мед. направления за биологични изследвания и т.н.

                               Представителят на ОП Силистра счита жалбата за неоснователна. Излага съображения в тази насока

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид  изнесеното във въззивната жалба и становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт установи:

Първоинстанционното производство е било инициирано по искане на РП Силистра. След изслушване на предложеното лице и свидетелите, СРС е назначил  комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, като определението на съда не е било обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.

Видно от заключението на вещите лица предл. Т.  страда от биполярно разстройство с маниен синдром с психотични симптоми, което  води до нарушени психични годности да разбира и ръководи постъпките си и не е годна да изразява валидно информирано съгласие за необходимо лечение; не осъзнава своето заболяване и хипотетичният риск от болестно мотивирано поведение се оценява на умерено висок. Поведението ѝ в обществото е абсолютно неприемливо.

Вещите лица са установили, че  заболяването на Т. датира още от 2011 г. и  е лекувано епизодично, за кратки периоди.

Въз основа на горното СРС е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно:

1.       Предложеното лице да страда от психично разстройство и да попада в кръга лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.

В конкретния случай е доказано, че Т.  страда от биполярно разстройство , което  е била лекувана през дълги периоди от време, само епизодично и то тогава, когато е приемана в психиатрични заведения. Безспорно е от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ

и

 

 2. Предложеното лице да  представлява опасност за собственото си здраве и това на околните, или да извърши престъпление.

Съобразно доказателствения материал, агресия по отношение на околните, която да ескалира до извършване на престъпление,  не е налице. Налице са , обаче, множество доказателства за нарушаване на обществения ред и препятстване нормалната работа на лица от различни учреждения  и институции, с непрекъснато подаване на жалби срещу различни лица, вдигане на скандали в Спешен център и лекарски кабинети, с което е пречела за нормалното функциониране и изпълняване на служебните задължения на тия лица. Цялото това поведение е преценено като рисково за в бъдеще, с умерено висок риск от извършване на престъпление

Невъзможността на Предложената да оцени болестното си състояние и да изрази информирано съгласие за необходимото лечение, което би могло да бъде осъществено само в специализирано лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, води до извод, че кумулативните предпоставки за задължително настаняване и лечение са налични  към настоящия момент.

При постановяване на съдебното си решение, решаващият съд е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, които да водят до отмяна на проверявания акт.

Що се касае до определения срок на задължителното лечение, настоящата инстанция счита, че е определен в рамките на минимума, предложен от вещите лица – „…не по-малък от три месеца, а по-добре шест месеца.“

Първоинстанционният съд е приел, че установеното заболяване би могло да бъде овладяно с контролирано лечение именно в рамките на три месеца. В случай на нужда от удължаване на срока му, медицинското заведение разполага с законови инструменти за действие.

Предвид изложеното и на осн. чл. 163 от ЗЗ, Силистренски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  № 65/19.02.2019 г., постановено по ЧНД № 59/19 г. по описа на  СРС.

 

 Решението    не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                             1.

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                             2.