РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260128 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
1477/2018 г. по описа на РС-Ихтиман е отхвърлена молбата по чл. 250
ГПК на А. Т. С. от гр. М. п. за допълване на решение №
260111/21.10.2021 г. по гр.д. № 1477/2018 г. на Ихтиманския районен
съд като бъде прогласена нищожността на договор за доброволна
делба от 24.08.1999 г. Отхвърлена е молбата по чл. 248 ГПК на А. Т.
С. за изменение на решението в частта за разноските, както и молбата
й по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка по
отношение на застроената площ на допуснатата до делба жилищна
сграда.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
А. Т. С., чрез пълномощника й адв. И.О. от САК с доводи с
неправилност и незаконосъобразност. Излага, че с определение от
02.05.2019 г. съдът е докладвал както искът за делба, така и иск за
обявяване за нищожен на договор за доброволна делба, сключен на
24.08.1999 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус С. Е., с
район на действие РС-Ихтиман. В проекто-доклада, съдът
1
разпределил доказателствената тежест между страните, като указал на
ищцата, че следва да установи нищожността на договора за
доброволна делба. Искането за изслушване на вещи лица имало за цел
да установи нищожността на сключения договор за доброволна делба,
поради противоречие със законовите правила и норми и поради
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Излага, че в
мотивите на съдебното решение, първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че следва да прогласи нищожността на договора
за доброволна делба по отношение на жилищната сграда /западен
близнак/, построена в УПИ ...-..., кв. ... по плана на гр. М. п., но в
диспозитива на решението липсвало изрично произнасяне в тази
посока. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено в тази му част, като бъде допълнено съдебно решение №
260111/21.10.2021 г. с изричен диспозитив и да бъде обявен за
нищожен договора за доброволна делба.
На второ място излага, че е неправилно е отхвърлено искането за
присъждане на съдебни разноски. Посочва, че производството за
делба е съединено и с предявен иск за обявяване на нищожност на
договора за доброволна делба, сключен между същите страни и за
същия имот. По този иск съдът е допуснал събиране на доказателства,
като за направените разходи е представен списък на разноските. Моли
да бъде отменено обжалваното решение в тази част и на ищцата А. Т.
С. бъдат присъдени разноски, по иска с правно основание чл. 26 от
ЗЗД, съгласно приложения по делото списък.
На следващо място излага, че изводите на съда относно
квадратурата на имота били погрешни. От всички приложени към
делото писмени доказателства, както и от изготвените две съдебно-
технически експертизи ставало ясно, че процесният имот представлява
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 132 кв.м.
Съдът изобщо не отчел факта, че застроената площ от 63 кв.м.,
посочена в нотариалния акт за собственост е квадратурата само на
един етаж от процесния имот. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и в тази част и да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в съдебното решение, като вместо двуетажна
масивна жилищна сграда „със застроена площ от 63 кв.м.“ се чете „със
застроена площ от 132 кв.м.“ Претендира разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника
по въззивна жалба – Д. Т. Ш..
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Ч.-Н. поддържа
2
жалбата, а ответникът по жалба Д. Т. Ш., чрез адв. А. я оспорва.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата А. Т. С. е предявила срещу ответника Д. Т. Ш. иск за
делба на наследствен недвижим имот, представляващ УПИ ...-..., с
площ от 826 кв.м., кв. .. по плана на гр. М. п., при съседи по скица:
улица, УПИ ...-..., .. ...., .. ...., заедно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 132 кв.м. Твърди се,
че страните са сключили договор за доброволна делба на 24.08.1999 г.,
който е нищожен поради противоречие със закона и поради
невъзможен предмет. При сключване на договора както първият, така
и вторият етаж от масивната двуетажна жилищна сграда не са
отговаряли на действащите към този момент строителни правила и
норми – в сградата имало една обща баня и тоалетна за двата етажа, а
достъпът до втория етаж се осъществявал през общо помещение.
В постъпилият отговор от ответника, изразява становище за
недопустимост, тъй като договорът за доброволна делба е породил
правно действие и всеки от съделителите е получил в собственост
реално обособен обект.
С решение № 2600111/21.10.2021 г. по гр.д. № 1477/2018 г. по
описа на РС-Ихтиман е допусната да се извърши съдебна делба между
А. Т. С. и Д. Т. Ш. на следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /западен близнак/ със застроена
площ от 63 кв.м. и МАСИВЕН НАВЕС, построени в УПИ ...-..., с площ
от 826 кв.м., кв. .. по плана на гр. М. п., при съседи на УПИ по скица:
улица, УПИ ....-..., .. ...., .. .... при следните квоти: за А. Т. С. – ½
идеална част и за Д. Т. Ш. – ½ идеална част. Отхвърлен е иска за
делба по отношение на ½ идеална част от УПИ ...-..., с площ от 826
кв.м., кв. .. по плана на гр. М. п., при съседи по скица: улица, УПИ ....-
..., .. ...., .. .....
В мотивите на постановеното решение съдът е достигнал до
извод, че сключеният между страните на 24.08.1999 г. договор за
доброволна делба е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
поради противоречие със закона. Прието е, че е налице противоречие
3
с нормата на чл. 62 ЗТСУ /отм./, според която правни сделки за
прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат
да се сключат само ако обособените дялове или части отговарят на
одобрен за това архитектурен проект. Такъв проект на бил представен
от страните, нито съществувал в съответните служби на общината,
което било установено и от приетата по делото тройна съдебно
техническа експертиза.
След постановяване на решението е депозирана молба от ищцата
за допълване на решението, с правно основание чл. 250 от ГПК, за
изменение на решението в частта за разноските, с правно основание
чл. 248 ГПК и за поправка на очевидна фактическа грешка, с правно
основание чл. 247 ГПК. Ищцата моли съдът да постанови изричен
диспозитив относно обявяването за нищожен на договора за
доброволна делба, да й присъди разноски за този иск и да поправи
изписаната квадратура на сградата „вместо 63 кв.м.“ да се чете „132
кв.м.“
От така установените по делото факти, правните изводи на съда
са следните:
По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съделител.
Съгласно чл. 342 ГПК в срок до първото заседание всеки
съделител може да направи възражение срещу участието на някой в
делбата, срещу дяловете на страните, както и срещу включването на
имоти в делбата. В рамките на това производство могат да бъдат
разглеждани преюдициални спорове, свързани с правото на участие в
делбата и дяловете, посочени в чл. 343 ГПК.
По общо правило всички спорове, в първата фаза на делбата,
могат да се предявят, както чрез иск така и чрез възражение, като само
чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск, могат да бъдат
предявени оспорванията на произход и оспорванията на осиновяване.
Също по общо правило по споровете в първа фаза на делбата по
съединените искове съдът постановява отделен диспозитив, а по
възраженията се произнася само в мотивите - единственото
изключение, когато се постановява изричен диспозитив, е по
конститутивните възражения за възстановяване на запазена част по
чл. 30 ЗН и право по чл. 12, ал. 1 ЗН.
В процесният случай в мотивите на решение №
4
2600111/21.10.2021 г. по гр.д. № 1477/2018 г. по описа на РС-Ихтиман,
съдът е достигнал до извод, че сключеният между страните на
24.08.1999 г. договор за доброволна делба е нищожен, на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона.
Видно от изготвения проекто-доклад с определение от 02.05.2019
г., РС-Ихтиман не е приел за разглеждане отделен иск за обявяване за
нищожен на договор за доброволна делба, сключен на 24.08.1999 г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус С. Е., с район на
действие РС-Ихтиман, а само иск за делба и възражение за
нищожност на договора. Възражения от страните по проекто доклада
не са правени.
Следователно искането за допълване на решение №
2600111/21.10.2021 г. по гр.д. № 1477/2018 г. по описа на РС-Ихтиман,
се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение. В този смисъл обжалваното решение в тази част, следва да
се потвърди.
Неоснователни са и възраженията, че е неправилно е отхвърлено
искането за присъждане на съдебни разноски. Когато в делбеното
производство са предявени други искове, тъй като те зависят от
поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда
присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК /в този
смисъл определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6919/2014 г., I г. о., ГК, определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, определение № 252 от 11.07.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК и др./. С оглед
констатираното, че друг иск не е предявен, а само възражение, на
ищцата не се следват разноски за него.
Неоснователно е и възражението, че изводите на съда относно
квадратурата на имота били погрешни, тъй като от всички приложени
към делото писмени доказателства, както и от изготвените две
съдебно-технически експертизи ставало ясно, че процесният имот
представлява двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 132 кв.м.
Хипотезата на чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа
грешка в акт на съда е налице, когато има несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на
диспозитива. В случая такова несъответствие не е налице. Видно от
мотивите, съдът е достигнал до извод, че следва да допусне делба на
притежаваната от страните двуетажна масивна жилищна сграда
/западен близнак/ със застроена площ от 63 кв.м., построена в УПИ ...-
5
..., с площ от 826 кв.м., кв. ... по плана на гр. М. п., при съседи на
поземления имот по скица: улица, УПИ .....-..., .. ...., .. ..... Външното
изразяване на волята на съда в диспозитива е идентично с мотивите и
посочената площ на сградата е от 63 кв.м.
За пълнота следва да се посочи, че изложеното от жалбоподателя
искане за поправка на очевидна фактическа грешка относно
квадратурата на имота, по съществото си представлява наведено
оплакване във връзка с крайния резултат от спора, което не може да
бъде отстранявано по този начин.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128 от 06.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1477/2018 г. по описа на РС-Ихтиман.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6