№ 30
гр. Монтана, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200121 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2300193/01.12.2023г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх,
гр.Монтана, с управител И. Н. И., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез
адв.И. В. Е. от МАК, в качеството на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за административно нарушение по
чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекс на труда КТ), на основание чл.416, ал.5
вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК
ххх, гр.Монтана, И. Н. И., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.И. В.
Е. от МАК, моли да бъде отменено, или алтернативно, да бъде изменено. Чрез
адв.И. Е. от МАК се излагат доводи в молба, подписана с КЕП, в подкрепа на
искането за отмяна, алтернативно за изменение на НП, като се претендират и
разноски съгласно представен списък - разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган, Директор
Дирекция „ИТ” - Монтана чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.
К., моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, с молба да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 19.10.2023г. в 11:20 часа на място св.С. О. Ш. – гл. инспектор в
Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно с колегата си св.Л. К. Р. – гл. инспектор,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –
топла кухня – кухня майка, находящ се в гр.Монтана, ул.Г.С. № 1, обект на
„И.ЕС - Н” ЕООД гр.Монтана.
В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си
на работодател, представлявано от И. Н. И., е допуснало в кухнята да работи
лицето М.Е.Б., ЕГН **********, като помощник-кухня престирайки работна
сила с фиксирано работно време от 05:30 часа до 15:00 часа, с работно място
и уговорена периодичност на изплащане на трудово възнаграждение – 780
лева месечно, без отношенията при предоставяне на работната сила да са
уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов
договор в писмена форма.
В хода на извършената проверка лицето М.Е.Б., ЕГН **********,
собственоръчно попълнила и подписала декларация, с която декларирала, че
работи по график в обект кухня - патронаж, работното й време е от 05:30 часа
до 15:00 часа, за което получава месечно трудово възнаграждение в размер на
780 лева.
За извършената проверка св.Ш. съставила и подписала протокол № ПР
2340464/03.11.2023г., връчен на управителя И. Н. И. на 03.11.2023г.
След приключване проверката по работни места дружеството е
призовано по реда на чл.45, ал.1 от АПК за извършване на проверка по
документи в Дирекция "ИТ" със седалище Монтана. При проверката по
документи относно правоотношението с М.Е.Б. не е представен писмен
трудов договор за извършваната от нея работа, нито са направени възражения
в смисъл, че такъв съществува, считано от 19.10.2023г. Към момента на
проверката по документи пред контролния орган се представил договор за
услуга с лицето от 18.10.2023г, от който договор е видно, че лицето е в
йерархическа подчиненост от ,,И.ЕС - Н“ ЕООД. При проверка в
информационната система на ИА ГИТ се установило, че работодателят е
сключил трудов договор с лицето от дата 27.10.2023г.
За установеното административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. с чл.1,
ал.2 от КТ св.С. О. Ш. в присъствието на св.Л. К. Р. и колежката им – св.М. К.
Т., съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
12-2300193/03.11.2023г. спрямо работодателя „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх,
гр.Монтана, с управител И. Н. И.. Управителят И. Н. И. получил препис от
процесния АУАН на 03.11.2023г., като в указания 7 – дневен срок НЕ подал
писмени възражения против съставения АУАН.
На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка № ПР
2340464/03.11.2023г., декларация от М.Е.Б., с дата 19.10.2023г., справка от
2
ИС на ИА ГИ – регистър уведомления за трудови договори, Директор
Дирекция ”ИТ” - Монтана намерил, че „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх,
гр.Монтана, с управител И. Н. И. в качеството си на работодател е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ,
поради което било санкционирано на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В рамките на съдебното следствие св.С. О. Ш., св.Л. К. Р. и св.М. К. Т.,
поддържат посочените обстоятелства в АУАН, като св.Ш. посочва точно
описание на действията на лицето М.Е.Б., установени при проверката на
19.10.2023г.
По повод на представения договор за извършване на услуга и РКО,
чрез който да се декларира, че съответната сума, определена по този договор
е изплатена, св.Ш. изискала от ТД НАП В. Търново, офис Монтана да й се
предостави справка – декларация, дали е деклариран договора и съответно
осигуровките изплатени ли са по този договор за услуга, тъй като в
декларация, която лицето е попълнило, декларира, че няма нито сключен
трудов договор, нито граждански такъв. От ТД на НАП, офис Монтана
отговорили, че има такъв деклариран договор за услуга, който е деклариран
едва след като дружеството е получило НП, на 04.12.2023г. (Писмо изх. № 32-
01-46#1/05.12.2023г. на ТД НАП В. Търново, офис Монтана), което е три
месеца след извършване на проверката, т.е., договорът за услуга датиран с
дата 18.10.2023г. е сключен единствено заради извършване на проверката.
При наличие на такъв договор за услуга и съответно изплатена сума,
работодателят е бил длъжен да го декларира до 25-то число на
следващия месец, през който е положен труда, а именно до 25.11.2023г., а
декларацията обр.1 е подадена за м.10.2023г. на 04.12.2023г., с отработени
три дни. След това при проверка в информационната система на НАП е
установено, че дружеството „И.ЕС – Н“ ЕООД е сключило трудов
договор с лицето МИЛЕНА Б. на 27.10.2023г., което е 8 дни след
проверката.
Видно от доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено събраните в
хода на съдебното следствие, съдът намира, че административно-наказващия
орган (АНО) е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства доказват извършено административно нарушение от
„И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител И. Н. И., по чл.61, ал.1
вр. с чл.1, ал.2 от КТ – „Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа; Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения“.
Нарушението по чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ е доказано,
показанията на св.Ш. (свидетел на установяване на нарушението), св.Р.
(свидетел на установяване на нарушението) и св.Т. (свидетел при съставяне на
АУАН), са в подкрепа на изложеното в АУАН и НП. Настоящият съд
кредитира показанията на посочените свидетели, от които св.Ш. и св.Р.
3
подробно посочват как е извършена проверката и как са установили
нарушението, и намира, че правилно е приложен закона. Не се споделят
доводите на жалбоподателя работодател, изложени чрез адв.И. Е. от МАК,
тъй като видно от показанията на посочените по–горе свидетели, от
декларацията на л.16 от делото, и косвено чрез посоченото в писмо изх. № 32-
01-46#1/05.12.2023г. на ТД НАП В. Търново, офис Монтана, лицето М.Е.Б.,
ЕГН **********, е престирало работна сила в обекта топла кухня – кухня –
майка, гр.Монтана, ул.Г.С. № 1 срещу месечно заплащане и с работно време
от 05:30 часа до 15:00 часа, като на 27.10.2023г. с лицето Б. е бил сключен
трудов договор. Настоящият съд приема, че правилно АНО е приел, че са
били налице трудови правоотношения, не уредени като такива към
19.10.2023г., и че не са налице гражданскоправни отношения по силата на
представените договор за услуга от 18.10.2023г., приемо – предавателен
протокол и РКО.
Изцяло недоказани са възраженията на управителя И., наведените чрез
адв.Е., защото доказателствата по делото са в подкрепа на извода, че към
19.10.2023г. лицето М.Е.Б. е престирало работна сила в обект топла кухня –
кухня - майка като помощник - кухня (а не въз основа на фиктивно
съставения договор за услуга от 18.10.2023г.), без да има сключен трудов
договор в писмена форма. (В подобен смисъл са Решение № 183/16.05.2017г.
по КАНД № 156/2017г. на Адм. съд – Монтана, Решение № 194/02.04.2018г.
по КАНД № 144/2018г. на Адм. съд – Монтана и др.). Цитираната съдебна
практика от адв.Е. не съответства на контретните доказателства по делото,
затова не се споделя от настоящия съд.
Всички събрани доказателства от АНО са правилно анализирани и тъй
като са в подкрепа на извършеното нарушение, правилно е съставен АУАН и
издадено НП. Настоящият съд изцяло споделя изложените доводи по
приложението на закона в писмената защита на процесуалния представител
на въззиваемата страна, като административно-наказващ орган, с изключение
на доводите за определения размер на имуществената санкция.
Настоящият съд намира, че при установяване на административното
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на санкционирания работодател, спазени са
изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН и
впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. Достатъчно ясно и
недвусмислено е определен и посочен субекта на административно-
наказателната отговорност, както в АУАН, така и в НП № 12 –
2300193/01.12.2023г. Отразените подробно обстоятелства в АУАН и НП
съответстват на посоченото за извършено административно нарушение по
чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, в подкрепа на което е и справката от ИС на
ИА „ГИ“, регистър на уведомления на трудови договори, от която е видно че
спрямо лицето М.Е.Б., ЕГН **********, е налице сключен на 27.10.2023г.
бесрочен трудов договор, с работодотел – жалбоподателя „И.ЕС – Н“ ЕООД
гр.Монтана, ЕИК ххх.
4
Като се има предвид чл.415в, ал.2 от КТ, приложението на чл.415в, ал.1
от КТ е недопустимо спрямо процесното нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2
от КТ не са маловажни нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1
и 2 от КТ.
Настоящият съд не споделя изложеното в жалбата, чрез адв.Е. от МАК,
и споделя наведените доводи в писмената защита на процесуалния
представител на въззиваемата страна ст. юрисконсулт К. по приложението на
закона, като намира, че на 19.10.2023г. е било налице трудово
правоотношение по смисъла на чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ между М.Е.Б.,
ЕГН ********** и „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител И.
Н. И., при неспазване на изискванията на цитираните разпоредби.
Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция,
административно-наказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 ЗАНН и в тази насока искането за изменение на НП е
основателно. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното
нарушение, наложената имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева е завишена по размер. Съдът приема, че тежестта на нарушението е
висока, но изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира,
че имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева е
съответна на тежестта на процесното нарушение – макар и служебно да е
известно на съда, за други издадени НП-я спрямо жалбоподателя работодател
по повод на други установени административни нарушения в хода на
проверката по спазване на трудовото законодателство на 19.10.2023г., същите
няма данни да са влезли в сила. Не на последно място с лицето Б. на
27.10.2023г. е бил сключен бесрочен трудов договор.
Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева следва да се намали при
минимума на 1500 (хиляда, петстотин) лева. Съдът намира, че така
определена като размер имуществената санкция съответства на тежестта на
извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27 и чл.83 от
ЗАНН.
С оглед резултата по делото, и съобразявайки практиката на
касанционна инстанция АС – Монтана, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021 г.) само на въззиваемата страна, като АНО, а
искането за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя, чрез
адв.Е., да бъде оставено без уважение.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на
чл.143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл.143, ал.1 от АПК,
разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая
издаденото Наказателно постановление № 12-2300193/01.12.2023г. на
Директор Дирекция „ИТ“ - Монтана, обаче е изменено, а не е отменено,
поради което и не се дължи адвокатско възнаграждение на
5
административнонаказаното лице.
Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е
категорично, че когато Наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно
решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на
действащата по време на неговото приемане правна уредба.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя „И.ЕС - Н“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, представлявано от
И. Н. И., следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна, АНО,
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д
(Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с
чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на ИА „ГИТ“ към което ЮЛ се
числи Дирекция „ИТ“ – Монтана, следва да се присъдят 80 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7, т.4 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2300193/01.12.2023г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „И.ЕС - Н”
ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител И. Н. И., в качеството на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера й от 2000 (две хиляди) лева, на 1500 (хиляда, петстотин) лева.
ОСЪЖДА „И.ЕС - Н” ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител И. Н.
И., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по
съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „И.ЕС - Н”
ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител И. Н. И., чрез адв.И. В. Е. от АК –
Монтана, за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6