Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………..
03.08.2020 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: Вергиния Петкова
Прокурор: АННА БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ванд № 496 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат Г.А. – защитник на обвиняемия Й.Ц.М. ***, подадена срещу решение № 314 от 30.06.2020 г., постановено по анд № 889/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното решение Плевенският районен съд е признал обвиняемия Й.Ц.М. за виновен в това, че на 28.03.2020 г. в гр. Плевен, управлявал МПС – лек автомобил „***“, с поставена табела с рег. № ***, която не е издадена от съответните органи – престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди се, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва умисъл за извършването му – обвиняемият не е знаел, че регистрационната табела не отговаря на БДС. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на административното наказание, тъй като Й.Ц.М. е пенсионер.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Й.Ц.М. – адвокат Г.А..
Прокурорът изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е отчасти основателна.
Плевенският районен съд е приел, че на 28.03.2020 г., около 17.30 часа обвиняемият Й.Ц.М. управлявал лек автомобил „***“ с поставени регистрационни табели ***. Бил спрян за проверка от полицейските служители В.К.Л. и С.Л.К.. По време на проверката било установено, че предната регистрационна табела на автомобила е пластмасова, а не метална, и не отговаря на изискванията за стандарт на табели с регистрационен номер, определен по БДС, посочени в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на МПС и на ремаркета, теглени от тях, тъй като била направена от пластмаса и не била издадена от съответния орган – сектор „Пътна полиция – КАТ“ при ОД на МВР-гр. Плевен. За констатираното нарушение на обвиняемия бил съставен АУАН № *** от 28.03.2020 г., а пластмасовата регистрационна табела била иззета.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели В.К.Л., М.Й.И. и С.Л.К., със събраните по делото писмени доказателства, както и с вещественото доказателство.
Фактическата обстановка е правилно установена, тъй като се подкрепя от събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото.
По време на разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник.
Въззивната жалба е неоснователна в частта й,
в която се твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва неговата
субективна страна.
По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че предната регистрационна табела на управлявания от Й.Ц.М. лек автомобил, не отговаря на изискванията на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от посочената наредба формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г.
Незнанието на закона не може да бъде извинителна причина за извършване на престъпление и поради това обвиняемият по принцип не може да черпи права от своето незнание. От друга страна по делото е установено, че Й.Ц.М. има средно образование, правоспособен водач на МПС е от 10.11.1978 г. /л. 12 от досъдебното производство/ и притежава значителен професионален и житейски опит. Поради това не може да се поддържа убедително тезата, защитавана от обвиняемия и неговия защитник, че М. не е съзнавал, че поставената върху лекия му автомобил предна регистрационна табела не е изработена от метал, а е пластмасова, и следователно не е издадена от съответните органи.
Въззивната жалба е основателна в частта й,
в която се твърди, че наложеното на обвиняемия административно наказание е
несъразмерно тежко.
Основният съд е наложил на въззивния жалбоподател административно наказание глоба в размер на 1500 лева, приемайки като отегчаващи обстоятелства липсата на критичност към извършеното деяние и обстоятелството, че той не е съдействал за разкриване на обективната истина. По този повод настоящият състав на въззивната инстанция намира за необходимо да изтъкне следното:
В наказателния процес подсъдимият /обвиняемият/ няма задължение да признава вината си и да демонстрира разкаяние или критичност. Конкретното му поведение в процеса е израз на правото на защита, гарантирано от Конституцията на Република България и НПК. Липсата на разкаяние, съжаление и критичност са факти, които не могат да отегчават наказателно-правното положение на обвиняемия. Обратното би могло само да облекчи положението му. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС на РБ, например решение № 232 от 14.02.2019 г., по н. д. № 725/2018 г., ІІ н. о.
Обвиняемият /подсъдимият/ няма и не може да има и задължение за разкриване на обективната истина, тъй като съгласно императивната разпоредба на член 13, ал. 1 НПК това е задължение единствено на съда, прокурора и разследващите органи.
Ето защо според въззивния съд по делото не съществуват отегчаващи вината на въззивния жалбоподател обстоятелства. Това, наред с факта, че Й.Ц.М. е пенсионер и получава месечна пенсия в размер на 597.23 лева /л. 17 от анд № 889/2020 г. по описа на Районен съд-град Плевен/ води до правен извод, че наложеното наказание е явно несправедливо – не отговаря на смекчаващите обстоятелства и на липсата на отегчаващи обстоятелства. Поради това наложеното наказание следва да бъде намалено на глоба в размер на 1000 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 314 от 30.06.2020 г.,
постановено по анд № 889/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на обвиняемия Й.Ц.М. административно наказание,
на ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.