М О Т
И В И
към присъда №30
от 14.03.2018 год. по НОХД №
32/2018 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Г.Б.Д., със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова, през периода
от началото на месец април 2012 год. до 02.05.2012 год. в гр. Хасково, при
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у В.Т.Т. *** относно основанието за получаване на
парични суми, а именно да послужат за погасяване на данъчно - осигурителни
задължения от името на В.Т.Т. с цел последващо осигуряване на работа в Канада и
с това му причинил имотна вреда в размер на 2 200 лева-престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
Подсъдимият Г.Б.Д. признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изказва
съжаление за извършеното престъпно деяние и моли съда за снизхождение при
определяне на наказанието в минимален размер.
Назначения за служебен защитник на
подсъдимия адв.К.К. в хода на съдебните
прения счита,че при определяне на наказанието за подзащитния му следва да бъдат
отчетени направените самопризнания и
изминалия близо шестгодишен период от извършване на деянието .Пледира за
наказание от една година лишаване от свобода.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението против подсъдимия,което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин, с оглед и направените от подс. самопризнания на фактите от
обвинението . Представителят на обвинението пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен за извършено престъпление при условията на опасен рецидив и като се
отчетат всички релевантни за наказателната му отговорност обстоятелства му бъде
наложено наказание "лишаване от свобода " от две години , което да се
изтърпи при първоначален "строг" режим.Гражданският иск счита за
основателен и доказан.
Пострадалият В.Т.Т. е предявил
граждански иск против подсъдимия,
който е приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство
в размер на 2200 лева,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от престъплението,ведно със законната
лихва от датата на увреждането-26.04.2012 г. до окончателното и изплащане. На
основание чл.84 от НПК е конституиран като граждански ищец ,а на основание
чл.76 от НПК е конституиран като частен обвинител в процеса.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със самопризнанията
на подсъдимия,приема за установено следното:
Подсъдимият Г.Б.Д. *** и в началото на 2012 година започнал да изпитва
големи финансови затруднения. За да
разреши тези си проблеми публикувал обява за работа в интернет сайт
, в която посочил, че търси младо семейство за работа в Канада,като
посочил телефонен номер за връзка с
него **********. В началото на месец април 2012 год. св. В.Т.Т. видял обявата в
интернет и от телефонен номер ********** се свързал с подс. Г.Б.Д. на публикувания в обявата
телефонен номер за връзка **********. Д. обяснил на св. В.Т.Т., че имал
предложение за работа, тъй като имал чичо в Канада, който търсел семейство да
се грижи за него. Св. В.Т.Т. се
заинтересувал от тази възможност и предложил на
подсъдимия да се срещнат . В
началото на месец април 2012 год.
подсъдимият Д. и св. В.Т.Т. ***.
За да убеди св. Т.,че във възможностите му е да
намери работа в Канада казал
на пострадалия , че трябва да му
предостави ксерокопия на международните паспорти, лични карти, актове за
раждане, копия от дипломи, шофьорски книжки, свидетелство за сключен граждански
брак и свидетелства за съдимост. Подсъдимият поискал от св. Т. и удостоверение от НАП за
липса на данъчно - осигурителни задължения. Понеже св. Т.
имал непогасени задължения към НАП, което обстоятелство споделил с подсъдимия ,
последния му казал, че има "балдъза", която работела в НАП
- София и ако той изпрати веднага парите, които да послужат за
погасяване за данъчно - осигурителни задължения, щял да извади удостоверението за липса на задължения,необходимо за
осигуряване на работа в Канада . Подсъдимият настоял пред
пострадалия изпращането на
парите да стане възможно най- бързо, тъй като било
"насрочено" интервю за работна виза в посолството на Канада в Р
Румъния за 09.05.2012 год., което той бил организирал. За целта подсъдимия
съобщил на св. Т. имената и данните на майка
си – Н.Г.Д., ЕГН ********** и нейната банкова
сметка № BG83RZBB91551002090155 в "Райфайзенбанк България" ЕАД, по която
св.Т. следвало да преведе сумата от 2200 лв. ,понеже сметката се ползвала от подсъдимия. Последният обяснил на пострадалия , че тази сума ще послужи за
погасяване на данъчно - осигурителни задължения на името на В.Т.Т., тъй като
това било необходимо, за да може да му подготви документите и да му осигури
работа в Канада, така както се уговорили. Убеден във верността на изнесеното св. В.Т.Т. изпратил по факс с номер 02/8246196
исканите от подсъдимия документи. На
26.04.2012 год. в клон на Райфайзенбанк 514 в гр. Хасково св. Т. превел по
горепосочената банкова сметка *** "Райфайзенбанк
България" ЕАД сумата от 500 лева на Г.Б.Д.. На 27.04.2012 год. в клон на
Райфайзенбанк 514 в гр. Хасково Т. превел по същата банкова сметка ***,а на 02.05.2012
год. и остатъка от
700 лева на Г.Б.Д.. Така сумата, която св. В.Т.Т. превел
по банков път на подсъдимия била в общ размер на 2 200 лева, така както се били
разбрали . Св. В.Т.Т. бил
уведомен по телефона от подсъдимия , че той е получил парите и е заплатил дължимите суми за
погасяване на данъчно - осигурителни задължения към НАП от името на В.Т.Т..
Обв. Г.Б.Д. имал чисто користни намерения и въпреки
че нямал нито намерение, нито възможност да изпълни уговорката за намиране на
работа в Канада, в началото на месец април 2012 год. в гр. Хасково обешал и
поел ангажимент да осигури работа в Канада на св. В.Т.Т., като с парите дадени
му от св. В.Т. щял да погаси данъчно - осигурителните му задължения и така да
има възможност да му осигури работата в Канада, с което създал у св. Т.
невярната представа, че ще реализира поетия ангажимент. По този начин обв. Г.Б.Д.
щял да въведе в заблуждение св. В.Т.Т. относно изпълнение на уговорката за
намиране на работа в Канада, знаейки, че няма да може да погаси данъчно -
осигурителите задължения на името на В.Т.Т. с цел осигуряване на работа в
Канада и да върне парите.
Няколко дни по-късно св. Т. *** и установил, че
задължението не е погасено, като всички опити впоследствие да осъществи връзка
с подсъдимия се оказали неуспешни.
Оттогава до настоящия момент Д. нито
върнал парите на св. В.Т.Т., нито пък му погасил данъчно - осигурителните
задължения с цел последващо осигуряване на възможност за работа в Канада.
Фактическата обстановка
описана в обвинителния акт се доказва
от обясненията на подсъдимия , от свидетелските показания на В.Т. , от справката за съдимост, от
характеристиките и другите доказателства по делото,приобщени по реда на чл.283 от НПК.Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени
средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет на обвинението. Всъщност по
въпроса за авторството на подсъдимия и действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение
у пострадалия събраната доказателствена маса е еднопосочна и непротиворечива .
При така установената фактическа обстановка съдът прие,че от обективна страна
подсъдимият е извършил престъпление по чл. 211 във вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б „а" и б „б" от НК , като през периода от началото на месец април
2012 год. до 02.05.2012 год. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.Т.Т.
*** относно основанието за получаване на парични суми, а именно да послужат за
погасяване на данъчно - осигурителни задължения от името на В.Т.Т. с цел
последващо осигуряване на работа в Канада и с това му причинил имотна вреда в
размер на 2 200 лева. Престъплението, авторството и вината са доказани по
несъмнен начин. Налице са всички елементи от обективната страна на
престъплението "измама". От обективна страна подсъдимия е възбудил и поддържал заблуждение у
свидетеля В.Т. , че има възможност да му помогне да си намери работа в Канада ,
като отстрани пречките за това, а именно чрез набавяне на необходим документ/удостоверение
за липса на задължения/ след погасяване
на данъчно-осигурителните задължения , в която връзка е причинил имотна вреда
на Т. , изразяваща се в предоставените от него парични средства в общ размер на
2200 лв. за плащане на негови и на съпругата му осигуровки. Деянието е
осъществил в рамките на около месец-от началото на м.април 2012г. ,когото се е
състояла срещата му с пострадалия до
02.05.2012 г., като създаденото у Т. заблуждение се свежда до това, че
предоставените от него средства ще са необходими за посоченото плащане към НАП. Самото деяние е с усложнена
фактическа конструкция, т.нар. престъпление с продължително извършване /но
непокриващо признаците на усложнена престъпна дейност-правна конструкция/ и то
в случая включва три акта на едно деяние /взети въз основа на едно решение и
насочени към една цел - облага за
подсъдимия - първия от началото
на месец април 2012 год. до 26.04.2012 год. на възбуждане на заблуждението
у пострадалия и причиняване на вреда от 500 лева, втория на
27.04.2012 год. на поддържане на заблуждението и вреда в размер на 1 000 лева и
третия на 02.05.2012 год. на поддържане на заблуждението и вреда от 700 лева. След като е
получил първата сума ,подсъдимия е поддържал вече създаденото заблуждение,а
след получаване на последната сума ,че осигуровките на пострадалия са платени и
удостоверението за липса на задължения е
издадено . Събраните по делото доказателства установяват изначалната
невъзможност на подсъдимия да изпълни поетия ангажимент, тъй като той нито е
имал обективната възможност ,нито
реално е реализирал поетото км пострадалия задължение . Действията му по искане на паричната
сума и то за плащане на
осигуровки на пострадалия, за което обаче не е налице правно основание за
подобно плащане, сочат че в действителност той не е имал намерение да използва
предоставената му по банков път сума по
предназначение. В обясненията си подсъдимия не отрича този факт.В този смисъл подсъдимият
е нарушил съответната наказателно-правна норма и е причинил виновно и
противоправния резултат. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилия
вредоносен резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с имущество и
сформираните неправилни представи относно това разпореждане. Подсъдимият към
момента на извършване на деянието е осъждан
многократно , видно от приложената по делото справка за съдимост
.Настоящото деяние е извършено от подсъдимия
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б "а" и
б „б" от НК, като относими към тази квалификация са следните осъждания: с влязло в сила на 25.03.2008 год. определение на PC - Карлово по ЧНД № 503/2007 год. по описа на PC - Карлово на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1
от НК му
е определено по влезли в сила съдебни актове по НОХД № 3188/1999 г. по описа на PC - Варна, НОХД № 1284/2001 год. по описа на PC - Пловдив, НОХД № 120/2005 год. по описа на PC - Плевен, НОХД № 5120/2005 год. по описа на PC - София, НОХД № 3728/2004 год. по описа на PC - София, НОХД № 280/2005 год. по описа на PC - Ботевград, НОХД № 9235/2006 год. по описа на PC - София едно общо наказание, а именно „лишаване от
свобода" за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален
„общ" режим в затвор. Със същото определение е определено и общо наказание измежду наложените на подсъдимия такива по НОХД № 730/2006 год. по описа на PC - Асеновград, НОХД № 1011/2007 год. по описа на PC - Пловдив и НОХД № 125/2007 год. по описа на PC – Карлово ,а именно : „лишаване от свобода" в
размер на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца,
при първоначален „строг" режим.
С определение на PC - Бургас, влязло в сила на 09.10.2008 год. на
подсъдимия на основание чл. 25 ал. 1вр.
чл. 23 ал. 1от НК е определено едно общо
най - тежко наказание по НОХД № 3188/1999 год. по описа на PC - Варна, НОХД № 1284/2001 год. по описа на PC - Пловдив, НОХД № 120/2005 год. по описа на PC - Плевен, НОХД № 5120/2005 год. по описа на PC - София, НОХД № 3728/2004 год. по описа на PC - София, НОХД № 280/2005 год. по описа на PC - Ботевград, НОХД № 9235/2006 год. по описа на PC - София, НОХД № 125/2007 год. по описа на PC - Карлово, НОХД № 7030/2006 год. по описа на PC - София, НОХД № 3024/2007 год. по описа на PC - Бургас, а именно „лишаване от свобода" за
срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг" режим в
затвор, като на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединява наказание
„глоба" в размер на 1000 лв. по НОХД № 3024/2007 год. по описа на PC - Бургас.
С присъда № 92/15.03.2012 год. по НОХД № 1470/2011 год. по описа на PC - Пазарджик, влязла в сила на 31.03.2012 год. Г.Б.Д.
е осъден на 7 /седем/ години „лишаване от свобода", което да изтърпи при
първоначален „строг" режим.
От субективна страна, при извършване на
деянието подс. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Безспорна е и специалната цел - да набави
за себе си имотна облага , причинявайки на пострадалия имотна вреда в размер на
2200 лв. Умисълът му обхваща извършването на действията по въвеждане и
поддържане на заблужедние по описания по-горе механизъм с цел получаване на
имотна облага.
Причините за извършване на деянието са
стремежа за бързо и лесно облагодетелстване и изградените престъпни навици.
С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от
облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
подсъдимите лица, задължение на съда е да определя наказанието при условията на
чл. 58а от НК. Този
процесуален подход предполага индивидуализацията на наказанието да бъде
проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и
оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание.В
тежест на подсъдимия съдът отчете осъжданията му, извън тези обосноваващи
правната квалификация на настоящото деяние. Същевременно личната обществена
опасност на подсъдимия е висока . Той е
извършител на множество престъпления "измами", за които е осъждан,
при които очевидно не е постигнат поправителния и превъзпитателен ефект, макар
и след ефективно изтърпяване на "лишаване от свобода". Отегчаващите
вината обстоятелства са обремененото съдебно минало и негативните личностни
данни .Механизмът на престъпното посегателство обаче не следва да се цени като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство за
подс. ,защото деянието не разкрива
особена дързост ,макар да е
довело до сравнително сериозно накърняване на имуществената сфера на
пострадалия .На следващо място съдът взе предвид подбудите за извършване на
деянието,които несъмнено са користни. Смекчаващите вината обстоятелства са
лошото материално и здравословно състояние
на подсъдимия. Твърдението на подсъдимия, че съжалява за
стореното,настоящия състав възприема като опит за постигане на благоприятен
резултат, а не като израз на вътрешно осъзната необходимост от промяна на
начина им на живот.В конкретния случай като смекчаващо вината на подс.
обстоятелство следва да се цени и изминалия около петгодишен времеви период от извършване на
престъплението .Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на
деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимите )предходни
осъждания, характеристични данни), в конкретния случай самопризнанията на подс.
и коментираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, не могат да мотивират
определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Депозираното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
интерпретирано при преценка на индивидуализираната по размер наказателна
отговорност, не обуславя извода за наличие на многобройни или изключително
смекчаващо обстоятелства . Затова за извършеното от подсъдимия престъпление
следва да бъде определено наказание от 3 години
лишаване от свобода . Наличните отегчаващи такива определящи подсъдимия
като склонен към престъпни прояви, което очевидно с времето ескалира,
определят, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с
по-леко наказание от индивидуализираното в размер на 3 години
лишаване от свобода. Същото съобразно правилото на чл. 58а ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3, поради което подсъдимия ще следва да изтърпи наказание от 2/ две/
години "лишаване от свобода"/1/3 от
3 г. е 2 г. /, което според съда е съответно на извършеното престъпление
и на личността на подсъдимия. Подсъдимият следва да изтърпи определеното му
наказание "лишаване от свобода" ефективно, при първоначален
"строг" режим, на основание чл. 57 ал. 1, т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. Социалният отзвук на този вид
престъпления и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на
обществената превенция налагат заключение, че за постигане целите на
наказанието е наложително осъденото лице да бъде поставено в изолация за
определения от съда период от време.
По гражданския иск:
Съдът,след като призна
подсъдимия за виновен по горното
обвинение ,счете предявения от гражданския ищец
иск за имуществени вреди ,пречинени в резултат на престъплението за
доказан по своето основание.
Непозволеното увреждане, като резултат от престъплението обосновава
гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени и
неимуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и процесуалното право за
удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения ред и в
регламентираните срокове
. Налице са
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -противоправно поведение ,
вреда,пряка причинна връзка между тях и доказана вина на подсъдимиия . Както
безспорно се установи по делото гр.ищец
се е разпоредил имуществено със
сумата в размер на 2200 лева, превеждайки я по банков път по-описания по-горе начин на подсъдимия .От показанията на гр.ищец , дадени в хода на ДП се установи ,че тези парични средства не са
възстановени от подсъдимия и
представляват причинена щета на гражданския
ищец. Ето защо съдът осъди подсъдимия
да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 2200 лв.,като
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 02.05.2012
год. до окончателното и изплащане.В частта, касаеща
началния момент, от който гр.ищец търси
законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди , искът подлежи
на отхвърляне ,защото към претендирания
момент -26.04.2012г. подсъдимият все още не е бил изпаднал в забава за цялото
вземане на пострадалия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Г.Б.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Хасково сумата от 88 лв. -държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си .
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:
Ц.С.