Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

                                        град София, 23.01.2020 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                           МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Алина Тодорова като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 1323 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 16227/2017 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено, по предявените от „С.Б.“- ООД ЕИК *******, адрес град Русе, бул. „*******против „М.Д.“ ЕООД ***, че „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******дължи на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* сумата от 2549.91 лв., остатък от неплатена главница по фактура № 1926/16.09.2016г., ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 67344/2016г. 125-ти състав. Осъдил е „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******да заплати на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* сторените в заповедното производство разноски от 456,50 лева, от които 51,50 лева държавна такса и 405 лева адвокатско възнаграждение и сторените в исковото производство разноски от 501 лв.

Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ответникът „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******, който в срок е подал въззивна жалба с доводи за неправилност на същото. Изложил е подробно становище в подкрепа на твърденията си.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна(ищец) - С.Б. ООД, с който се обоснова становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение, съответно за неоснователност на възраженията на въззивника.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по неговата правилност съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване, че ответникът „М.Д.“ ЕООД дължи на ищеца „С.Б.“ ООД сумата от 2 549,91 лв. по договор за изработка и издадена фактура № 1926/16.09.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Няма спор между страните, че те са се намирали в трайни търговски отношения, въз основа на които  „М.Д.“ ЕООД  е възлагал на „С.Б.“ ООД  шиене на дрехи на ишлеме.  Страните не спорят, че въз основа на възлагане  „С.Б.“ ООД  е следвало да изработи блузи и ПП пликове, като няма спор за изпълнението на тази поръчка, както и за това, че във връзка с нея „М.Д.“ ЕООД  е следвало да заплати сумата от 6599,94 л, за която е издадена  фактура № 1926/16.09.2016 г. Безспорно е също така, че част от тази сума е била заплатена от„М.Д.“ ЕООД  на 24.10.2016 г., но останалата част не е изплатена, предвид което за нея е било поискано и издаването на заповедта за изпълнение от страна на „С.Б.“ ООД.

Спорно между страните е дали в полза на „М.Д.“ ЕООД  е възникнало потестативното право да извърши прихващане на насрещни вземания с „С.Б.“ ООД и упражнено ли е това право надлежно, съответно дължи ли се или не остатъка от цената по посочената горе фактура № 1926/16.09.2016 г.

В практиката на Върховен касационен съд по приложението на  чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че: Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД; Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно; Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора; Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право; Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя; Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци; В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, или съответно намаляване на възнаграждението; По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД;  Тези си права обаче възложителят има само ако направи възраженията си при приемането на изработеното или ако се касае за скрит недостатък – веднага след откриването му.

С направеното възражение за извършено материалноправно прихващане следва да се приеме, че възложителят е упражнил правото си  по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД да иска заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците. Извънсъдебното прихващане поражда валидно правно действие, когато са налице следните предпоставки: да са налице две насрещни вземания, които могат да произтичат и от различни правоотношения,  задълженията да са еднородни, ликвидни и изискуеми т.е. да са установени по основание и размер.  За да породи своето действие, изявлението за прихващане следва да е достигнало до другата страна.

 Съгласно чл.  264 от ЗЗД е създадено законово право и задължение възложителят да приеме извършената съгласно договора работа, което обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му – ал. 2. Следователно релевантно за приемането по смисъла на  чл. 264 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, при приемането на работата поръчващият трябва да прегледа вещта и да направи всички възражения във връзка с качеството на изработката, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно (т.нар. скрити недостатъци), или ако изпълнителят е знаел за тях, като в противен случай губи правата си по чл. 265 от ЗЗД.

По делото няма спор, че освен процесния договор между страните са били налице и други поръчки за изработка за дрехи. За две от поръчките са издадени Фактура № 1926/16.09.2016 г. и фактура № 1889/29.07.2016 г. като и двете са  подписани от възложителя „М.Д.“ ЕООД и са осчетоводени редовно в счетоводството и на двете дружества, като за тях е ползван  данъчен кредит. Съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза между страните са налице издадени фактури за сумата от 168 564,02 лв.,  от които по фактура № 1926/16.09.2016 г. е фактурирана сума от 6599,94 лв., а по фактура № 1889/29.07.2016 г. – 14 372,98 лв., от които е изплатил сумата от 166014,24 лв.,  като вземанията по тях са изплатени с изключение на сумата от 2 549,78 лв., които са дължими по фактура № 1926/16.09.2016 г. „С.Б.“ ООД обаче не е издала кредитно известие за корекция на сумата по издадената фактура, но ако такова бе издадено или се издаде в бъдеще, то би покрило сумата от 2 549,78 лв.

„М.Д.“ ЕООД твърди, че не дължи незаплатената сума от 2 549,78 лв., тъй като е направил извънсъдебно прихващане за нея със сума, която му дължи „С.Б.“ ООД на основание чл. 265 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че въз основа на трайните им търговски отношения между страните е бил налице друг договор за изработка на друга партида от дрехи с № 70/10.05.2016 г., по силата на който „С.Б.“ ООД е следвало да изработи (ушие) в срок до 29.07.2016 г. дамски облекла(сака) модел CNV 20V, които „М.Д.“ ЕООД изнася в чужбина и следва да достави на „ЕВА КАЙАНТ“– Франция. Стойността на тази поръчка била 14 372,98 лв. и била платена изцяло. Този въпрос не е спорен между страните, включително и фактът на изплащане на задължението по посочения договор, за който е издадена фактура № 1889/29.07.2016 г.

Спорно е обаче дали изработените и доставени дрехи ( сака) по тази поръчка са били без недостатъци и съответно възникнало ли е в полза на „М.Д.“ ЕООД вземане за заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците за стоката, за която е издадена фактура № 1889/29.07.2016 г. на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съответно налице ли е или не ликвидно и  изискуемо взимане в полза на „М.Д.“ ЕООД във връзка с фактура № 1889/29.07.2016 г.( издадена във връзка с изработката на сака, за които се твърди да са дефектни и да се дължат разноски за поправянето им), с което той има право да прихване вземането, което има срещу него „С.Б.“ ООД по фактура № 1926/16.09.2016 г.(по която остава да се доплати сумата от 2 549,78 лв.).

В тази връзка по делото е представен констативен протокол от 29.08.2016 г., издаден от „STECA EVA KAYAN“ – Франция за „М.Д.“ ЕООД, в който се посочва, че след доставката на дрехи модел CNV 20, клиентите им установили, че има проблем с монтажа на хастара ръкав/тяло. Към този момент не бил известен броят на дефектните сака CNV 20, но ще уведомят дружеството за крайния брой на върнати от клиенти дрехи и разходите за поправката им. На същата дата М.Д.“ ЕООД   е издало констативен протокол за „С.Б.“ ООД, в който е пресъздадено съдържанието на предходния протокол. На 19.10.2016 г. е издаден „Анекс към констативен протокол от 29.08.2016 г.“ от страна на „STECA EVA KAYAN“ – Франция до „М.Д.“ ЕООД, с която уведомяват последното, че са установили 35 бр. дефектни сака CNV 20  и същите са събрани от клиентите им и следва да бъдат поправени за тяхна сметка, като стойността на услугата излиза 1303,75 евро. Уведомява го и че тази сума е за негова сметка, тъй като е доставил дефектна стока, поради което очакват издаването на кредитно известие за посочената сума. На същата дата фирма „М.Д.“ ЕООД издава анекс към  констативен протокол от 29.08.2016 г. до „С.Б.“ ООД, с който посочва, че е установена бройката на изработените дефектни сака, а именно 35 броя като е налице некоректен монтаж на хастара ръкав/тяло и саката не могат да бъдат облечени, ръкавите не са добре ушити и монтирани. Уведомява го и че „STECA EVA KAYAN“ – Франция е длъжна да поправи саката като разходите за поправката са в размер на 1303,75 евро или 2549,91 лв. Тези разходи следва да се поемат от „С.Б.“ ООД като се намали възнаграждението по фактура № 1889/29.07.2019 г.

С нотариална покана, връчена на „С.Б.“ ООД на 28.10.2016 г.  „М.Д.“ ЕООД е уведомило първото дружество, че му дължи сумата от 14372,98 лв. въз основа на договор № 70/10.05.2016 г.  и е изплатило същата. Освен това е посочило, че дължи на първото дружество сумата от 8 326,73 лв. за поръчки на „ШАКОК“ – Франция. Посочва, че доколкото е налице рекламация от клиент „ЕВА КАЙАНТ“ – Франция за произведени дефектни стоки, които следва да се поправят, за да могат да бъдат предоставени на клиенти на последното, и стойността на поправката е в размер на 2 549,91 лв., която „М.Д.“ ЕООД следва да заплати на „ЕВА КАЙАНТ“ – Франция, то прави прихващане с тази сума срещу задължението, което има по договор № 70, след което остава за плащане само сумата от 5 776,82 лв., която е заплатена на 25.10.2016 г.

Безспорно е между страните, че всъщност „М.Д.“ ЕООД е заплатил към „С.Б.“ ООД, като от счетоводната експертиза се установи, че така всички вземания между страните по издадени фактури са удовлетворени, с изключение на сумата по фактура 1926/16.09.2016 г., за която е налице остатък от сумата от 2 549,91 лв.

Видно от представените писмени договори, с които се възлагат поръчките от едното на другото дружество не е уредена процедура по приемане на стоката от възложителя – не се предвижда специален оглед на цялото количество, проби, издаването на протоколи и прочие. Предвид това установената трайна търговска практика следва да се установи чрез събраните по делото свидетелски показания.

В тази връзка от показанията на свидетелката К.се установява, че по принцип при издаване на стоката, идва С.Т.да провери стоката, питат я дали има проблем, тя казва, че няма и приключват. За конкретната поръчка не е разбрала да има проблем при изработката до момента, в който не я уведомили за пристигналия имейл, че са налице дефекти сака. Освен това като дългогодишен служител в шивашката сфера посочва, че ремонта на едно сако с такъв дефект е в размер на 1 лв., когато се извършва от тяхната фирма, но дефектните дрехи не им били върнати за поправка при тях. Тя е виждала само едно сако, което и е дадено от „офиса“. Сакото било с усукан хастар на ръкава.

От показанията на свидетелката Якимова се установи, че фирма „КАЯНТ“ Франция е върнала на „М.Д.“ ЕООД, едно от доставените им сака като хастарът на същото бил усукан при ръкава. Този свидетел обаче никога не е присъствал на приемането на стоката от „С.Б.“ ООД, предвид което от неговите показания не може да се извлече информация за стандартната практика, съществуваща между дружествата при приемането на стоката. Свидетелката все пак уточнява, че по правило стоката заминава направо по направлението си и не идва в София.

Свидетелката С.Т.свидетелства, че в деня на износа саката от поръчката все още не били готови, само 20-30 бр. от тях вече били изработени, поради което тя прегледала само тях. Готовата продукция се товари директно в камионите за експедиция като се придружава с ЧМР и опаковъчен лист. На ЧМР има подпис и печат на „М.Д.“ ЕООД, но те са попълват от изпълнителя т.е. в случай от  „С.Б.“ ООД .Понякога съставят протокол при приемането на стоката, а друг път не като основно протоколи се съставят, когато има забележки по стоката. Ако те не са съществени, тогава само устно се разбират. По правило свидетелката не прави оглед на цялата стока, а само на отделни дрехи от нея. Свидетелката твърди, че в деня на износа и на приемане на стоката, не е било готово цялото количество от сака, само 30-40 бр. били налице, а останалите още се шиели. Готови били само панталоните от поръчката. Тя и г-жа С.били на мястото до 18-19 часа и камионът чакал да бъде натоварен.

Освен това свидетелката посочва, че „М.Д.“ ЕООД е разбрало, че е налице дефект на част от стоката едва когато били уведомени за това с Констативен протокол от 29.08.2016 г. Още на същата дата присъствала на телефонен разговор между представляващите двете дружества, в който г-жа С.(„М.Д.“ ЕООД) уведомила изрично „С.Б.“ ООД , че има проблем с един брой сако, което е намерено от фирмата получател с обърнат хастар  и не може да бъде облечено. На 19-20.10.2016 г.  били уведомени от френската страна, че точният броя на дефектните сака е 35 и същите ще бъдат ремонтирани във Франция, но за тяхна сметка. Още на същия ден г-жа С.уведомила „С.Б.“ ООД за точната бройка на дефектните стоки. Свидетелката не е виждала реално саката и не знае със сигурност дали те са дефектни или не. Посочва, че стандартната практика е фирмата получател просто да уведомява за установен проблем и те не ходят на място да го проверяват, а просто заплащат „глобата“.

Свидетелката Д., установи с показанията си, че при предаването и приемането на процесната стока са присъствали двама представители на „М.Д.“ ЕООД- С.Т.и Г.. С.правила проверката, а тя етикирала и опаковала. Представителите на фирмата останали през цялото време, докато бъде издадена цялата поръчка и тя не е чула С.Т.да е имала забележки към стоката. За саката не е съставян протокол пред нея. Не знае каква точно е бройката на поръчаните сака, но цялата продукция била произведена, проверена, подготвена и натоварена на камиона за износ. Сигурна е в това, защото през нея минава всяка бройка от поръчката, тя засича всеки номер при етикирането и накрая общата бройка. Към момента на разпита на знае каква е била тя по процесната поръчка, но винаги има лист с броя и вида на стоката когато етикира. Излага и че не би могло да се изработят всички сака, които се твърди да не са били готови към 18 часа, само за един час.

Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед свидетелските показания и представените писмени доказателства, практиката на работа между двете дружества е била да се сключва писмен договор, с който се възлага изработка на определен брой и вид дрехи, като се посочва е датата, на която те следва да бъдат готови. След това на тази дата при „С.Б.“ ООД отива камион, който се товари с готовата продукция, като преди да се натовари се проверява част от нея на случаен принцип от представител на „М.Д.“ ЕООД( в случая свидетелката Тайнова), след което стоката се етикира от представител на изпълнителя - „С.Б.“ ООД и се товари от последното в камиона, придружено от опаковъчен лист и  ЧМР, на което е положен подпис и печат на „М.Д.“ ЕООД, но те се попълват от изпълнителя т.е. в случай от  „С.Б.“ ООД. 

По делото не са налице твърдения за забавено изпълнение, като от всички събрани по него доказателства е видно, че цялата поръчка, включително и саката са тръгнали и достигнали своевременно до френското дружество. Освен това е видно от свидетелските показания на свидетеля Тайнова, че при наличие на сериозни забележки, каквато би било неизработването на около 100 бр. от саката, се съставя протокол и в него се отбелязва каква част от стоката липсва и каква част и проверена, а в настоящият случай протокол не е бил съставен и подписан от страните. От посоченото следва изводът, че цялото заявено количество от сака е било изработено и е съществувала обективна възможност да бъде проверено и натоварено за износ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. 

Съобразно събраните доказателства се установи, че за изпълнението на поръчката за изработване на саката, изпълнителят е издал фактура, която е била подписана от възложителя и е била осчетоводена в неговото счетоводство. В този случай съобразно практиката на ВКС се приема, че ако възложителят или негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнена работа по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, се налага извод, че е налице приемане от възложителя на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол. При такова едно изрично приемане на изпълнението, доказателствената тежест да установи, че впоследствие са открити скрити недостатъци на стоката е на възложителя.( арг.от  Решение № 65 от 16.07.2012г. на ВКС по т.д. № 333/2011г. на II т.о., ТК,  Решение № 138 от 17.10.2011г. на ВКС по т.д. № 728/2010г. на II т.о., ТК, Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д. № 593/2009г., II т.о., ТК).

От представените писмени доказателства и събраните свидетелски показания се установи, че едно от саката, изработени от изпълнителя  „С.Б.“ ООД е било с дефект „обърнат хастар“, който пречи на използването му по предназначение, тъй като не може да бъде облечено. Никой от свидетелите и на двете страни обаче не е виждал и не може да удостовери, че и останалите 34 бр. сака имат такъв дефект. В тази връзка следва да се кредитират и показанията на свидетелката на самия възложител, която изрично посочи, че нямат практика да проверяват заявените рекламации и просто си плащат „глобата“. Предвид това следва да се приеме, че по делото е установено единствено наличието на едно произведено от изпълнителя сако с дефект, който пречи на използването му по предназначение и може да се поправи. Следва да се има предвид, че представения по делото констативен протокол от френското дружество и анекса към него са частни документи като удостовереното в тях обстоятелство, че са налице 35 броя дефектни сака е оспорено от изпълнителя  и не се подкрепя от събраните по делото доказателство, включително от свидетелите на самия възложител. Доказателствената тежест е  на възложителя, тъй като по делото е установено, че е налице подписана от него фактура, която освен това е и осчетоводена и е ползван данъчен кредит по същата.

 От горното следва изводът, че по делото е безспорно доказано единствено наличието на едно дефектно сако с усукан хастар, предвид което именно по отношение на него следва да се изследва въпросът дали недостатъкът е скрит или не. По отношение на това, че е налице скрит недостатък за възложителя „М.Д.“ ЕООД настоящият съд се солидаризира с приетото от първоинстанционният съд. С оглед количеството на поръчаните за изработване сака и целта на възложителя да ги изнесе директно за друго дружество в чужбина, не може да се очаква, че обикновения бърз оглед на стоката при нейното предаване от изпълнителя, би могъл да разкрие наличието на обърнат хастар на ръкава и съответно невъзможността сакото да бъде облечено.

 Възражението на възложителя, че е налице скрит недостатък следва да бъде направено веднага след узнаването за него. Видно е, че „М.Д.“ ЕООД е научила за скрития недостатък на 1 бр. сако на 29.08.2016 г., а на 09.10.2016 г. за това, че общия броя на дефектните сака всъщност е 35 бр., след извършена проверка от страна на френското дружество. Съобразно свиделските показания, които не са опровергани от останалите доказателства по делото, се установи, че на посочени две дати веднага се е състоял и телефонен разговор между представителите на двете дружества „М.Д.“ ЕООД и „С.Б.“ ООД, при който първото е уведомило второто за възникналия проблем. Същевременно френското дружество, което е получило стоката от „М.Д.“ ЕООД също няма как  да констатира при един обикновен преглед на изпратените над 100 бр. сака, че някои от тях са с обърнат хастар на ръкава и не могат да се облекат. За него също този дефект следва да се приеме като скрит недостатък, тъй като не може да се приеме, че при пристигането на стоката някой техен представител  облича всяко сако. Съответно правомерно този недостатък е установен на един по-късен етап, когато клиентите на френското дружество вече са пробвали процесните сака и се е установило, че не могат да ги облекат поради усукания хастар, въпреки че външно те са отговаряли да могат да се използват по предназначение. Веднага френското дружество е уведомило възложителя „М.Д.“ ЕООД, който също веднага е уведомил изпълнителя, поради което „М.Д.“ ЕООД е запазило правата си по чл. 265 от ЗЗД и има право да му бъдат възстановени разходите за поправка на дефектната стока.  Размерът на разходите за поправка на дефектните сака не е оспорен изрично от изпълнителя, предвид което следва да се приеме за доказан по делото.

Горното обаче следва да се приема единствено в светлината на заключението, че по делото е установено наличието само на едно дефектно сако.  За поправката на всички 35 бр. сака се приема, че е необходима сумата от 1303,75 евро или 2549,91 лв., което означава, че цената за един брой е 72,85 лв. Съответно само за тази сума е възникнало насрещно, ликвидно и изискуемо вземане в полза на „М.Д.“ ЕООД и само до тази сума същия е направил релевантно извънсъдебно прихващане. Въпросът дали е икономически целесъобразно да се извърши поправка на сакото с оглед цената, за която е закупено то, е въпрос който е относим към разпоредбата на чл. 265, ал.2 от ЗЗД и съответно е неотносим към спора.Освен това изпълнителят не е оспорил цената за поправката на сакото, така, че тя следва да се приеме за доказана.

С оглед изложеното предявеният пред първоинстанционният съд иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен до размера от 2477,06 лв.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.11.2016 г. до окончателното изплащане. За остатъка от сумата „М.Д.“ ЕООД е направил валидно извънсъдебно прихващане, упражнявайки законопризнатото му право по чл. 265, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предвид което претенцията на „С.Б.“ ООД се явява неоснователна в тази и част.

Досежно претенцията за присъждане на лихва върху главницата в размер на  24,84 лв. за периода от 17.09.2016 г. до 23.11.2016 г., която е направено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за която е издадена заповед за изпълнение и е сред претенциите, посочени с исковата молба следва да се посочи следното: В обжалваното съдебно решение липсва диспозитив по отношение на претенцията за лихва в размер на 24,84 лв., предвид което тя не е предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като не е поискано постановяването на допълнително съдебно решение от първоинстанционният съд.

По разноските:

В заповедното производство се дължат следните разноски: „М.Д.“ ЕООД следва да заплати на „С.Б.“ ООД сумата от 443,58 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В първоинстанционното производство разноските се разпределят по следния начин: Ответникът „М.Д.“ ЕООД следва да заплати на ищеца „С.Б.“ ООД сумата от 486,68 лв. деловодни разноски. Пътни разноски не се следват, тъй като в случаите, в които те се дължат са посочени в закона, а настоящият не е сред визираните хипотези. „С.Б.“ ООД следва да заплати на „М.Д.“ ЕООД сумата от 8,50 лв. деловодни разноски. Във връзка с претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лв. е направено възражение за по чл. 78, ал.5 от ГПК, което съдът следва да разгледа. Съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при интерес, в размер на процесния, дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 408,49 лв. Правната и фактическата сложност на делото не обуславя определянето на адвокатско възнаграждение в размер над 500 лв., предвид това съдът намира, че това е размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска ищецът следва да заплати на ответника сумата от 14,28 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

За въззивното производство разноските се разпределят по следния начин:  Въззиваемото дружество „С.Б.“ ООД следва да заплати на въззивника „М.Д.“ ЕООД сумата от 2,17 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.  Не са представени доказателства за реализиране разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Въззивникът „М.Д.“ ЕООД е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение. Съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК, представен от тази страна, се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне на въззивна жалба и 450 лв. за процесуално представителство или съответно в размер на 850 лв. С оглед материалния интерес по делото дължимото минимално възнаграждение за един адвокат следва да е в размер на 408,49 лв. Като съобрази фактическата и правната сложност на производството пред въззивната инстанция и процесуалната дейност на адвоката, следва да се приеме, че не са налице основания за присъждането на разноски в по-висока стойност от установената минимална такава в размер на 408,49 лв. Претенцията за присъждане в тежест на срещуположната страна и разноските за пътни разходи е неоснователна, поради същите съображения, посочени при разпределението на разноските за първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 16227/2017 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е признал за установено, по предявените от „С.Б.“- ООД ЕИК ******* е адрес град Русе, бул. „*******против „М.Д.“ ЕООД, ***,  искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* сумата над  2477,06 лв. до пълния предявен размер от 2549,91 лв., представляваща остатък от неплатена главница по фактура № 1926/16.09.2016г., ведно със законна лихва върху главницата над сумата от 2 477,06 лв.  за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 67344/2016г. 125-ти състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Б.“- ООД ЕИК ******* с адрес град Русе, бул. „*******против „М.Д.“ ЕООД, ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че „М.Д.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* сумата над  2477,06 лв. до пълния предявен размер от 2549,91 лв., представляваща остатък от неплатена главница по фактура № 1926/16.09.2016г., ведно със законна лихва върху главницата над сумата от 2 477,06 лв. до пълния предявен размер от  2549,91 лв. за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 67344/2016г. 125-ти състав  поради извършено прихващане със вземане в размер на 72,85 лв. на „М.Д.“ ЕООД срещу „С.Б.“- ООД  по фактура № 1889/29.07.2016 г. на основание чл. 265, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.д. № 16227/2017 г. по описа на СРС, в останалата част, с която съдът е признал за установено, по предявените от „С.Б.“- ООД ЕИК ******* е адрес град Русе, бул. „*******против „М.Д.“ ЕООД ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******дължи на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* сумата от 2 477,06 лв., остатък от неплатена главница по фактура № 1926/16.09.2016г., ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 67344/2016г. 125-ти състав.

ОСЪЖДА „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******да заплати на „С.Б.“- ООД ЕИК ******* следните суми: 443,58 лв. разноски за заповедното производство, 486,68 лв.  деловодни разноски за първоинстанционното производство и 408,49 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „С.Б.“- ООД ЕИК ******* да заплати на „М.Д.“ ЕООД ЕИК *******следните суми: 8,50 лв. деловодни разноски и 14,28 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 2,17 лв. деловодни разноски за въззивното производство.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                     2.