№ 59
гр. См., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20245400500034 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ от Сдружение Туристическо
дружество „КАРЛЪК” чрез адв.Д. К. против решение № 424 /30.11.2023 г.
по гр.д.№ 445/2023 г. по описа на районен съд –См., с което е осъдено да
заплати на „Гр. 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пл. представлявано от управителя Н. Ат. Д. сумата от
20 271, 26 лева , представляваща неустойка за забава в плащането на
цената по допълнително споразумение от 16.08.2018г. във връзка с т. 6 от
Договор за строителство от 31.07.2017 г., което вземане е придобито от
ищеца по Договор за цесия от 25.01.2021 г. както и е осъдено да заплати
разноски по водене на делото в полза на „Гр. 55“ ЕООД, в размер на 2 311,00
лева .Намира ,че решението е неправилно и необосновано, като
противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за
неправилен изводът на съда, че изпълнителя по договора е изпълнил
договорените с допълнителното споразумение СМР, за което му се дължи
възнаграждение. и че при приемането на работата ответникът не е подписал
акт образец 19 не порА. оспорване на извършените СМР в качествено
отношение т.е. не е възразил, че работата има недостатъци, а порА. това, че е
оспорил количеството и цените на актуваните строително-монтажни
работи.Счита ,че районния съд не е обсъдил подробно клаузите на
сключените между страните Договор за строителство от 31.07.2017 г. и
Допълнително споразумение от 16.08.2018 г„ както и намира ,че неправилно е
1
тълкувал постановените съдебни решения по т.д.№ 12/2021 г. по описа на
Окръжен съд -См. и по въззивно решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. №
703/2022 г. на Апелативен съд - Пл..
Твърди ,че съгласно подписаното допълнително споразумение от
16.08.2018г. към договора от 31.07.2017г, на цедента "А.-21" ЕООД са
възложени за изпълнение конкретни видове СМР“, включващи: изграждане
на комини, вентилационни отвори, направа топлоизолационна система по
фасА., допълнителна покривна конструкция по северна фасада, състояща се
от дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, топлоизолация,
пароизолация, покривно покритие - ламарина с улуци и снегозадържане,
заготовка и монтаж на PVC дограма, конкретизирани по видове СМР и
количества в оферти №13/13.06.2018 г. и №29/09.08.2018 г., приложени към
анекса. Счита ,че съгласно &.3(4) от споразумението дължимите суми се
изплащат от възложителя след приемане-предаване на възложените и
извършени СМР, въз основа на издадена от Главния изпълнител данъчна
фактура, както следва: - аванс в размер на 5 000лв., без ДДС, до 31.01.19г.;
аванс в размер на 40 000лв., без ДДС, до 10.05.19г.; окончателно плащане в
срок до 10.06.19г., след оформяне на акт-обр.19, за окончателните количества
и стойности на извършените СМР на строежа.
Твърди ,че по договорените СМР по споразумението от 16.08.2018г. са
съставени и подписани няколко броя акт обр.19, въз основа на които са
издадени фактури от изпълнителя „А. 21“. Твърди ,че в хода на
производството по търг.д. № 12/2021г. по описа на Окръжен съд гр.См. е
направено възражение, че ТД „Карлък“ не дължи плащане по представените с
исковата молба фактури, издадени от изпълнителя „А. 21“, тъй като
описаните видове работи не са приети и признати - по вид, обем и стойност.
Обратно на изводите на районен съд- См. в мотивите по т.д.№ 12/2021 г. на
Окръжен съд -См. е прието, че относно дължимия размер на
възнаграждението за извършените работи, не следва да се приемат
протоколите-образец -. 19 и издадените въз основа на тях фактури, издадени
от цедента „А. 21“ ЕООД., тъй като протоколи /от № 2 до № 5/ са били
основани на единични цени за извършените СМР, за които няма
доказателства да са били договаряни, т.е. били са определяни едностранно от
изпълнителя, а част от актуваните работи /каменна облицовка и др./ не са
били договорени за изпълнение, не са и били необходими за постигане на
степента на завършеност на обекта, по смисъла на договора - груб строеж с
акт-образец14, за приемане на конструкции. Твърди ,че е налице несъвпадане
на количествата на извършените работи по някои от протоколите и
измерените на място от вещото лице, в присъствие на технически
компетентни представители на страните.
Намира ,че районния съд правилно е констатирал, че „ изпълнителя по
договора е бил неизправна страна, за което и е ангажирана договорната му
отговорност за заплащане на неустойка за забава на изпълнението на
договорените СМР“, но счита ,че неправилно е приел,че „това не
освобождава ишеца-възложител от отговорност за неговата собствена забава
за плащането на цената на извършените и приети СМР по допълнителното
2
споразумение.Счита ,че районния съд необосновано приема ,че вземането на
ищеца „е станало изискуемо на 17.11.2020 г., когато договорените СМР са
окончателно предадени от изпълнителя на възложителя, както е прието в
мотивите на решението по т.д.№ 12/2021 г. на окръжен съд -См.. Твърди ,че
съгласно Допълнително споразумение от 16.08.2018 г. към Договор за
строителство от 31.07.2017г. срокът за изпълнение на възложените работи е
до 05.12.2018 г. (&2Твърди че на тази дата няма съставен и двустранно
подписан протокол за приемане - предаване на окончателните количества
СМР, извършени на обекта. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в
случая окръжен съд –См. като първа инстанция изрично е посочил, че между
страните не е съставен и липсва протокол за определяне на окончателната
стойност на извършените СМР, съгласно &.3, ал.1 и ал.4 от споразумението, с
който се свързва последното плащане на окончателните количества и
стойности на приетите СМР. В този смисъл счита ,че са и мотивите към
решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл.
Намира, че в разрез с условията на договора за строителство от 31.07.2017
г. и допълнително споразумение от 16.08.2018 г. и мотивите към решение №
18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл. решаващият
съд е приел, че ТД„Карлък“ е в забава за плащане на цената, и че в случая
забавата на ищеца не е причина за забавата на ответника за плащане на
цената. Съгласно чл.6 от Договора за строителство от 31.07.2017 г. при
неизпълнение на задълженията по договора, по реда и сроковете уговорени в
него неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 100
лева за всеки ден, но не повече от 20% от уговорената цена по този договор.
В конкретният случай намира,че ТД „Карлък“ не е неизправна страна по
договора и не дължи претендираната от ищеца неустойка в размер на 20
271,26 лева. Твърди ,че окончателен протокол за установяване на
окончателните количества и стойности на извършените СМР не е съставен,
порА. което и не тече срок за плащане, след който могат да се начисляват
неустойки. Твърди ,че в случая не са издавани и данъчни фактури за
авансовите плащания и също не тече срок за плащане, след който могат да се
начисляват неустойки. Издаваните от „А. 21“ ЕООД фактури твърди ,че са
въз основа на междинни актове за извършени СМР, което не кореспондира с
&.3(4) от допълнителното споразумение. Счита за неправилни и в нарушение
на чл. 92 ЗЗД изводите на съда относно уваженият размер на исковата
претенция. Видно от представеното с исковата молба първоинстанционно
решение ТД „Карлък" е осъдено да заплати на Гр. 55 ЕООД - Пл. сумата от
64 270,09 лв., а по въззивно решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022
г. на Апелативен съд - Пл. допълнително сумата от 7 363,78 лева или общо
71 633.87 лева, а не посочената от ищеца и приета от съда сума от 101 356. 29
лева. Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Тя е акцесорно задължение и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. В случая съдебно установеното
вземане по воденото между страните т.д.№ 12/2021 г. на ОС-См. е в размер на
64 270,09 лв., а не претендираната от ищеца по това дело сума в размер на 146
3
046,92 лв. Счита ,че дори и да се приеме за правилна тезата на районен съд-
См., че присъдената по първоинстанционното решение сума е в размер
на 93 992,51 лв., то видно от съдебния акт тази сума представлява
сбор от уважения размер на присъдени суми по издадените данъчни фактури,
а не размера на прехвърленото с Договора за цесия вземане по тези
фактури.Намира,че необосновано първоинстанционният съд приема, че
неустойката следва да се начисли върху общия сбор на присъдените по
отделните фактури суми, и то от дата 17.11.2020 г., а не от датата на падежа
на задължението по всяка една отделна фактура.
Намира ,че районния съд неправилно е приел, че предявения иск не е
погасен по давност.Съгласно чл.6 от Договора за строителство от 31.07.2017
г. при неизпълнение на задълженията по договора, по реда и сроковете
уговорени в него неизправната страна дължи на изправната неустойка в
размер на 100.00 лева (сто) за всеки ден, но не повече от 20% от уговорената
цена по този договор. А според &3(1) от споразумението от 16.08.2018г.
възложителят изплаща извършените СМР въз основа на издадена от
изпълнителя данъчна фактура. Твърди ,че издадените фактури са от края на
2018 г. Счита ,че падеж4 на плащане по всяка отделна фактура е различен,
порА. което и претенцията за неустойка за неизпълнение на уговорката за
плащане следва да се отнася и изчислява по отделните фактури. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор,
която започва да тече от правилото на чл. 114, ал. 9 ЗЗД - от последния ден, за
който неустойката се начислява.
Моли въззивният съд да обърне внимание ,че в мотивите към
решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на апелативен съд - Пл.
окончателен протокол за установяване на окончателните количества и
стойности на извършените СМР не е съставен, порА. което счита ,че не не
тече срок за плащане по договора, след който могат да се начисляват
неустойки. Намира ,че в случая обжалваното решение е в противоречие с
цитираната съдебна практика /решение № 50126 от 2.11.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1264/2021 г., I т. о., ТК/, тъй като по давност следва да се счита погасено
вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на
предявяване на иска по т.д.№ 12/2021 г. на окръжен съд-См., а не по иска по
настоящото производство. Счита ,че това е така ,тъй като няма определена
цена за плащане по Допълнително споразумение от 16.08.2018 г., а
задължението на ответника е съдебно определено с решение по т.д.№ 12/2021
г. на окръжен съд-См., влязлото в сила на 17.01.2023 г., и по него не се
начислява неустойка.
Намира,че неправилно е прието, че в случая ответникът е в забава от
17.11.2020г. и от тази дата дължи неустойката. Счита ,че това е датата на
съставяне на фактура **********/17.11.20 г., по която е уважена сумата от 16
963,07 лв. Следователно намира ,че по правилото на чл. 111, б. „б“ ЗЗД и
доводите на съда, вземането за неустойка не е погасено по давност само за
тази сума, тъй като от момента на съставянето и /падежа на задължението за
плащане/ до момента на предявяване на иска - 11.05.2023 г., тригодишния
4
давностен срок не е изтекъл.
Счита за неправилно решението и в частта, с която ТД“ Карлък" гр.
См. е осъдено да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 2
311,00 лева.ПорА. това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
изцяло като неправилно и незаконосъобразно и и присъди на доверителя му
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№570/25.01.2024г от
„Гр. 55" ЕООД, представлявано от управителя Н. Ат. Д., чрез адв Ч. ,който
намира че въззивната жалба е неоснователна и като такава моли да бъде
отхвърлена. Счита ,че по същество, целият пасаж по т. 1 от въззивната жалба
представлява безпредметен коментар на влезли в законна сила съдебни актове
по т.д. № 12/21г. на Окръжен съд - См. и по в.т.д. № 703/22г. на Апелативен
съд - Пл., постановени в процес между същите страни по спор за
изпълнението и дължимите суми по допълнително споразумение от 16.08.18г.
към договор за строителство от 31.07.17г. цитираните дела са обсъдени
всички претенции и възражения на страните по настоящото дело, като в
крайна сметка съдът постановява, че определен обем СМР са изпълнени, като
присъжда установената в процеса тяхна стойност в полза на настоящия
въззиваем .Счита ,че цитираните съдебни актове обвързват страните в
настоящото производство чрез задължителната сила на мотивите си по
отношение на всички фактически и правни констатации, които са направили
първоинстанционният окръжен -См. и въззивният апелативен съд -Пл..
Твърди ,че първоинстанционният районен съд -См. е сторил единствено
възможното, а именно да съобрази онова, което е вече съдебно установено и
присъдено между страните по спора. Жалбоподателят оспорва извода на
районния съд, че вземането на ответника за цената на извършените СМР е
възникнало на дата 17.11.2020г., на която са окончателно предадени
договорените строително –монтажни работи .Счита, че това не е извод на
първоинстанционния съд, а извод на окръжен съд -См. по т.д. № 12/21г., както
и на апелативен съд -Пл. по в.т.д. № 703/22г., които са задължителни между
страните. Счита ,че твърде тенденциозно пълномощникът на жалбоподателя
преразказва мотивите на цитираните съдебни актове в тази им част. Същият
твърди, че „в мотивите на цитираното решение (Реш.по т.д. № 12/21г. СмОС)
само се констатира датата, на която е изготвен последния акт обр. 19, с който
са актувани договорените СМР",но цитираните актове сочели съвсем
различно нещо. Моли въззивният съд да обърне внимание ,че на стр. 36 от
решение по т.д. N 12/21г. По описа на окръжен съд –См. , съдът приема за
установено „окончателното предаване на извършените СМР на 17.11.2020г."
На стр. 10 от решение по в.т.д. № 703/22г. на ПАС, съдът намира ,че е прието
в обжалваното решение, че е възникнало право на неустойка за забава за
периода 05.12.18 - 17.11.20г. - датата, на която е съставен последният
протокол за извършени СМР." На стр. 11 от решението си ПАС е прието -
„Възложителят е приемал забавата в изпълнението на двата договора и до
окончателното предаване на извършените СМР на 17.11.20г.и този извод се
споделя от настоящия съдебен състав."
Счита ,че районен съд –См. е разсъждавал правилно по две причини-
5
забавата на изпълнителя е съдебно установена за период от 05.08.18г.до
17.ll.20r.,и тази на възложителя-въззивник - от 17.11.20г. до предявяване на
исковата молба , респ. до достигане максималният лимит на договорената
неустойка.
Твърди ,че за забавата си изпълнителят, респ. придобилия вземането
му въззиваем, вече е бил санкциониран чрез прихващане на неустойка за
забавено изпълнение на СМР по т.д № 12/21г. По описа на окръжен съд –См.
.В този смисъл намира ,че е правилна оспорената теза на районния съд, че
„забавата на ищеца не е причина за забавата на ответника за заплащане на
цената."
По оплакванията за некоректно определена основа на претендираната
неустойка с лимит от 20% от „цената по договор". Действително решението
на ПАС по в.т.д. № 703/22г. коригира размера на присъдената сума в полза на
изпълнителя, респ. въззиваемия в настоящия процес до сумата 71 633. 87
лева, но тази сума е изведена, като от цената наизвършените СМР в размер на
101 356. 29 лева, съдът е намалил сумата на призната в полза на възложителя
неустойка за забава на изпълнителя в размер на 29 772. 42 лева. Съгласно т. 6
от Договор за строителство 31.07.2017г. - в сила между страните и по
отношение на Допълнително споразумение от 16.08.2018г. (по силата на § 4
от последното), неизправната страна дължи на изправната страна неустойка
от 100 лева за всеки ден забава, но не повече от 20% от цената по договор.
Счита ,че със сила на пресъдено нещо, окръжен съд См. и апелативен съд –
Пл. са установили, че цена на СМР по договор е сумата от 101 356.
29 лева. Върху тази база счита ,че правилно е определена и претендираната
максимална неустойка, предвид факта, че „цената по договор" не е заплатена
от въззивника включително и след предявяване на исковата молба.
Относно отхвърленото възражение за изтекла погасителна давност
намира аргументите на жалбоподателя за неоснователни. Началната дата на
погасителната давност е датата на падежа на задължението. По
задължителната сила на мотивите и със СПН на постановените между
страните горецитирани съдебни актове, датата на окончателното изпълнение
на договорените по процесиите договори СМР е 17.11.2020г.. Тази дата е
приета и за дата на падеж на задължението на възложителя-въззивник да
плати договорената цена. Твърди ,че тази е и най-ранната дата, от която
следва да тече кратката 3-годишна погасителна давност на задължението му
за заплащане на неустойка за забава. Счита ,че защитната теза на
жалбоподателя съдържа две взаимно изключващи се позиции - че падежа на
всяка фактура по отделните актове обр.19 настъпва с издаването й, както и че
доколкото липсвал „окончателен акт" за установяване количества и стойности
на всички СМР, то падежа на общия дълг изобщо не е настъпил. Счита ,че
след като окръжен съд –См. и апелативен съд -Пл. приемат, че СМР са
окончателно завършени на дата 17.11.2020г. и във връзка с клаузата на
допълнително споразумение от 16.08.2018г. за настъпване на изискуемост на
тяхната цена при окончателно завършване, то следва падежът на
задължението за заплащане на цената на същите СМР да е настъпил именно
на 17.11.2020г., а не към датите на издаване на всяка от фактурите, респ.
6
актове обр.19. ПорА. това счита ,че към датата на завеждане на настоящата
исковата молба срокът на кратката погасителна давност не е изтекъл. По
въпроса с давността счита ,че жалбоподателя отново превратно интерпретира
решението по в.т.д. № 703/22г. на ПАС: „окончателен протокол за
установяване на окончателни количества и стойности не е съставен, порА.
което не тече срок за плащане...". Твърди че апелативният съд - на стр. 13 от
решението си сочи ,че не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че
ответното сдружение е било изпаднало в забава по отношение на плащанията
в периода на забава на строителя, респ. било е неизправна страна". Т.е.
сдружението-въззивник е било изправна страна само до приключване на
забавата на строителя-изпълнител, а именно „до окончателното предаване на
извършените СМР на 17.11.2020г.Твърдението, че жалбоподателя не дължи
неустойка до момента на „съдебното определяне" на задължението му за
плащане на извършените СМР по допълнително споразумение от 16.08.18г.,
тъй като в последното нямало цена за плащане, счита че е несъстоятелно.
Твърди ,че цена има - макар и формулирана като обща сума, има и оферти с
цени на видовете дейности, както и има приети от въззивника актове обр.19 и
фактури.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд като потвърди
обжалваното решение изцяло. Претендира разноски.
Пред окръжен съд –См. жалбоподателят Туристическо дружество
„Карлък“ гр.См. редовно призован ,се представлява от адв.Д. К. ,който
поддържа депозираната подробна въззивна жалба Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „Гр. 55“ЕООД ,редовно призован ,не изпраща
представител .Постъпила е молба –становище от пълномощника му адв.Ч.
,който моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски за
настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна
См.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД от „Гр. 55“ЕООД чрез
адв. Ч. против сдружение „Туристическо дружество Карлък,гр.См. ,с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 271. 26 лева,
представляваща неустойка по Допълнително споразумение от 16.08.2018г.
във връзка с т. 6 от Договор за строителство от 31.07.2017г., които вземания
са придобити от ищеца по Договор за цесия от 25.01.2021г, както разноски по
водене на делото.
Няма спор ,че между страните е било образувано т.д. № 12/2021г по
описа на Окръжен съд -См., което е приключило с влязло в сила решение №
48/15.07.2022г.,който съдебен акт има задължителна сила относно всички
фактически и правни констатации по отношение на страните в настоящото
7
производство.
По силата на договор за цесия от 25.01.2021г.“Гр. 55“ ЕООД е
придобил от "А. 21" ЕООД вземане на последното от сдружение
„Туристическо дружество Карлък", което представлява цена на извършени и
неплатени строително-монтажни работи по Допълнително споразумение от
16.08.2018г. към договор за строителство от 31.07.2017г., по силата на което
цедентът е изпълнил и предал допълнителни строително-монтажни работи
,извършени в общите части на обект "Надстройка, преустройство и
пристройка на съществуваща сграда - Хижа Ст.", находяща се в ПИ 110001,
к.к. П., втори етап тяло А
По делото има данни ,че „ Гр. 55“ ЕООД надлежно е уведомил
ответника Туристическо дружество“ Карлък“ за цесията,като са изпълнени
строително –монтажни работи -съдебно установени по влязлото в сила
решение по т.д. №12/2021г по описа на окръжен съд См., на стойност 101
356. 29 лева.
Съгласно влязлото в сила решение №48/15.07.2022г. по т.д. №12/2021г
по описа на окръжен съд См. действителният обем и стойност на
извършената работа е в размер на - 93 992, 51 лева, което представлява
вземането на „Гр. 55“ЕООД , допълнено със сумата от 7 363. 78 лева въз
основа на въззивно решение № 18/16.01.2023г. по в.т.д. № 703/2022г.по описа
на апелативен съд - Пл..ПорА. това в настоящото производство по
предявеният иск за неустойка съдът е обвързан от задължителната сила на
двете решения -на окръжен съд См. и апелативен съд- Пл. относно размера на
вземането на „Гр. 55 „ЕООД.
См.ският окръжен съд констатира че и в мотивите на решението на
окръжен съд -См. и в мотивите на решението на апелативен съд -Пл. е прието
,че датата на окончателно изпълнение на договорените строително-монтажни
работи е 17.11.2020г., на която дата е изготвен последният от актовете
образец 19, с които са актувани договорените СМР. В този смисъл тези две
решения имат задължителна сила за страните по делото в настоящото
производство и не може сега в това производство да се събират
доказателства за друг размер на вземането освен този ,установен по двете
дела-101 356,29 лева /93 992,51 лева плюс 7363,78 лева / както и ,че е
установено с влязло в сила решение че окончателното предаване на
извършените строително-монтажни работи е станало на 17.11.2020г.
См.ският окръжен съд констатира ,че до датата на предявяване на
исковата молба пред районен съд См.-11.05.2023г , Туристическо дружество
„Карлък“ не е заплатило на „Гр. 55“ЕООД дължимите суми. Налице е забава
за плащане на вземането на възложителя ТД „Карлък“ от 17.11.2020г. до
депозиране на исковата молба -11.05.2023г,респективно до достигане лимита
на договорената в чл.6 от от Договор за строителство 31.07.2017г.
неустойка.
Неоснователно е направеното от пълномощника на жалбоподателя
възражение за неправилно определена основа на претендираната неустойка с
лимит от 20% от цената по договора. Действително решението на апелативен
8
съд –Пл. по в.т.д. № 703/22г. коригира размера на присъдената сума в полза
на изпълнителя, респ. въззиваемия в настоящия процес до сумата 71 633. 87
лева, но тази сума се е получила като от цената на извършените СМР в
размер на 101 356. 29 лева съдът е намалил сумата на призната в полза на
възложителя неустойка за забава на изпълнителя в размер на 29 772. 42 лева.
Съгласно т. 6 от Договор за строителство 31.07.2017г. - в сила между страните
и по отношение на Допълнително споразумение от 16.08.2018г. (по силата на
§ 4 от последното), неизправната страна дължи на изправната страна
неустойка от 100 лева за всеки ден забава, но не повече от 20% от цената по
договор. Счита ,че със сила на пресъдено нещо, окръжен съд -См. и
апелативен съд –Пл. са установили, че цена на СМР по договор е сумата
от 101 356. 29 лева. Върху тази база счита ,че правилно е определена
и претендираната максимална неустойка, предвид факта, че „цената по
договора" не е заплатена от жалбоподателя включително и след предявяване
на исковата молба.
Съгласно параграф 4 от Допълнително споразумение от
16.08.2018г.във връзка с чл.6 от договора за строителство от 31.07.2017г
неизправната страна дължи на изправната неустойка от 100лева за всеки ден
забава, но не повече от 20% от уговорената цена по договора.
По влязлото в сила решение по т.д. №12/2021г по описа на Окръжен съд
– См. „Гр.55“ЕООД не е претендирал неустойка .
Със сила на пресъдено нещо е установено че цената на строително-
монтажните работи по процесния договор за строителство от 31.07.2017г. и
допълнителното споразумение от 16.08.2018г е в размер на 101 356,
29 лева .В този смисъл е неоснователно направеното възражение за
погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 111, б
„б“ЗЗД. Съгласно чл. 111, ал. 1, б. "б" ЗЗД вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишния
давностен срок. В чл. 114, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че при искове за
неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за
който се начислява неустойката.В решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК - р. № 48/07.09.2010 г. по т. д. № 286/2009 г. на II т. о., и р.
№ 211/16.12.2010 г. по т.д. № 244/2009 г. на II т. о., е прието, че "Логическото
тълкуване на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, самостоятелно и във връзка с предходните
алинеи на същия член, сочи на извода, че под "последен ден, за който се
начислява неустойката", следва да се разбира последният ден от исковия
период, т. е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена
конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото.
Клаузата за неустойката, дължима като процент от главния дълг за всеки ден
забава, но едновременно с това и с фиксиран максимален процент от
задължението, определя както размера, до който вземането може да достигне,
така и срока, за който се начислява неустойката. Такава договорна уговорка,
без да определя точния момент, до който неустойката нараства, съдържа
определяемост по отношение на последния ден за начисляването й, от който
започва да тече погасителната давност по правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД.
Последният ден, освен денят, в който главното задължение е погасено чрез
9
изпълнение, ще е денят, в който начислената за всеки ден забава неустойка
достигне до уговорения си максимален размер. В този смисъл при уговорена
неустойка за забава, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но
и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от пълната
стойност на договора, срокът за погасяване по давност на вземането за
неустойка започва да тече от деня, в който начислената неустойка достигне
уговорения от страните максимален размер/в този смисъл е решение № 50065
от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 901/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Николай Марков както и решение №106/10.12.2020г по т.д.1632/2019г на І
т.о.на ВКС /
В конкретният случай последният ден е 17.11.2020 година, а исковата
молба, прекъсваща давността на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД е постъпила
в съда на 11.05.2023 година. Тригодишната давност по чл. 111, б. "б" от ЗЗД
не е изтекла,както правилно е приел районният съд , което сочи на
неоснователност на така заявеното възражение че иска бил погасен по
давност.
Налице е формирана съдебна практика, обективирана в цитираните
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че в
хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който
се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-
годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на
завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг/както е в
конкретния случай / и върху него продължава ежедневно да се начислява
неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за
период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е
правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод
произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент
от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на
периодично вземане. Акт обр. 19 от 17.11.2020 г. установява забавеното
изпълнение на възложената работа от страна на строителя и от тази дата
възниква вземането в полза на възложителя за неустойка в уговорения в чл. 6
от Договора за строителство от 31.07.2017г във връзка с допълнително
споразумение към него от 16.08.2018г.между страните по делото като иска за
заплащане на неустойка не е погасен по давност.
Районен съд -См. е анализирал и обсъдил всички доказателства по делото.
В мотивите на решението си правилно е отбелязал ,че изпълнителя по
договора е бил неизправна страна ,за което е била ангажирана договорната
му отговорност за заплащане на неустойка по т.д. №12/2021г по описа на
окръжен съд См. ,но това не освобождава възложителя ТД „Карлък“ за
неговата собствена забава на плащането на цената на извършените и приети
строително монтажни работи ,което вземане е станало изискуемо на
17.11.2020г.
ПорА. това законосъобразно и обосновано районен съд См. е приел,
че неустойката ,която ТД „Карлък“ дължи на „Гр.55“ЕООД е 20 271,26 лева
,което представлява 20% от уговорената цена на договора, която с влязло в
сила решение по т.д. №12/2021г по описа на окръжен съд е прието че е 101
10
356,29 лева .
Ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано
изцяло обжалваното решение В този смисъл и с оглед изхода на делото
решението и в частта относно присъдените в полза на „Гр. 55“ЕООД
разноски в размер на 2311 лева следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдено сдружение
Туристическо дружество „Карлък“ да заплати в полза на „Гр. 55“ЕООД
разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1 200лева.
Водим от гореизложеното См.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №424/30.11.2023г. по гр.д.
№445/2023г по описа на районен съд См. , като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Сдружение „Туристическо дружество КАРЛЪК“ ,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.См., к.к.П., хижа Ст.,
представлавано от председателя Д. Кр. да заплати в полза на „Гр. 55“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Пл. , ул.“В. Л.“ №12,
представлявано от управителя Н. Ат. Д. разноски по водене на делото във
въззивната инстанция в размер на 1 200/хиляда и двеста /лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им
при условията на чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11