Решение по дело №474/2021 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 10.12. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря   Цветелина Добрева

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 474 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

          С решение № 20200690 от 17.09.2020 г. по гр.д.№ 23516 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М.В.Ф. и Н.В.Ф. дължат на „Т.С.“ ЕАД, разделно – всеки по 1/2 част от сумите, както следва:

- на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – сумата от 3 852.50 лв.   – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.01.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“******

и сумата от 63.26 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение по фактури, издадени в периода м.01.2016г.-м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2019г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 4 744.29 лв. и за периода м.05.2015г.-м.12.2015г. и иска за главница за дялово разпределение над уважения размер до предявения от 65.48 лв.;

- на основание чл. 86 ЗЗД –  сумата от 411.87 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2016г.-24.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 628.57 лв. и иска за сумата от  11.57 лв. за периода 30.01.2016г.-24.01.2019г. – лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.02.2019г. по ч.гр.д. № 6391/2019г.  на СРС.

 

Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС- М.В.Ф. и Н.В.Ф..

Решението се обжалва в частта, в която претенциите по чл.422 от ГПК са били уважени срещу всеки един от въззивниците.

Излагат се доводи за неправилност. Въззивниците сочат, че по делото не се установила връзката между собственика на имота и въззивниците. Тъй като проекто-доклада бил приет от страните без възражения, това означавало, че към този момент не са представени доказателства за тази връзка. Представеният от ищеца документ за тази връзка бил оспорен като преклудиран. Освен това не установявал наследствената връзка. Независимо от това, СРС бил приел за доказано наследственото правоприемство. Това представлявало грубо нарушение на процесуалните правила на чл.146, ал.3 и чл.147 ГПК. СРС допуснал нарушение и като не дал възможност на ответниците да приемат или откажат наследството. Въззивната инстанция следвало да осъществи автономен анализ на събраните доказателства, за да се преодолеят процесуалните грешки на СРС.

Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли така предявеният иск изцяло. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище за неоснователност на същата. Претендиа разноски.

Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 03.10. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 15.10. 2020 г., следователно е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва ,СРС частично е уважил исковете по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 08. 02.2019 г. по ч.гр.д.№ 6391 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжниците са били уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Същите, обаче, са подали възражение по чл.414, ал.1 ГПК, както следва: М.В.Ф. – на 22.03.2019 г.; Н.В.Ф.- на същата дата като възраженията са подадени чрез пълномощника им адв.Д..

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 04.04.2019 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 24. 04. 2019 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ответниците са наследници по закон на В.П.Ф., който е техен баща. Последният бил придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в гр.София, бул.“******. Наследодателят на ответниците бил подал молба-декларация от 20.02.2000 г. за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество. При това положение направеното възражение от ответниците, че не са собственици на имота се опровергавало от събраните по делото доказателства. В представените от третото лице индивидуални справки партидата за отопляемия имот била вписана на името на М.В.Ф., но нямало данни защо същата се води само на името на единия от ответниците.

Де факто, единственият довод, който подлежи на разглеждане в настоящето производство, е дали от данните по делото се установява наследствено правоприемство между ответниците /въззивници и собственика на процесния топлоснабден имот - В.П.Ф..

/Възраженията за частично погасяване на вземанията на ищеца по давност са уважени и пред настоящата инстанция този въпрос не подлежи на обсъждане/.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите условия.

Противно на твърдяното от въззивниците, още с исковата молба ищецът е представил извлечение от НБД /л.29 от делото пред СРС/, от което е видно, че ответниците са синове на В.П.Ф.. Последният е подал молба-декларация за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество /л.30/.

На 19.02.2020 г. представителят на ищеца е поискал във връзка с дадените му указания с доклада по чл.140 ГПК да бъде извършена справка относно наследниците по закон на В.П.Ф.. Направено е уточнение, че ответниците са наследници по закон на В.П.Ф.. С разпореждане от 27.02.2020 г. СРС е наредил да се извърши такава справка. Последната се намира на л.120 по делото пред СРС и потвърждава факта, че ответниците са наследници по закон на В.П.Ф., тъй като са негови синове.

Поради обявеното в страната със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, извънредно положение, публичното съдебна заседание, което е било насрочено за 14.04.2020 г. не се е състояло. С нарочно разпореждане № 94882 от 20.05.2020 г./л.97/ делото е пренасрочено за 14.07.2020 г., когато и е било разгледано.

При това положение доводите на въззивниците са неоснователни.

Следва да отбележим, че наследодателят на въззивниците е починал на 15.08.2009 г. Претенциите на ищеца срещу ответниците са за периода м.05.2015 г.- м.04.2018 г. Ответниците са имали достатъчно време да се откажат от наследството на баща си- исковата молба е предявена на 24.04.2019 г., т.е. близо 10 години след смъртта на наследодателя им.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на ищеца са приети за установени на основание чл.422 ГПК вземания.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

На въззивниците разноски не се следват.

Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат присъдени като всеки един от въззивниците ще бъде осъден да заплати на въззиваемия по 50 лв.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 20200690 от 17.09.2020 г. по гр.д.№ 23516 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми състав в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М.В.Ф. и Н.В.Ф. дължат на „Т.С.“ ЕАД, разделно – всеки по 1/2 част от сумите, както следва:

- на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – сумата от 3 852.50 лв.   – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.01.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“******

и сумата от 63.26 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение по фактури, издадени в периода м.01.2016 г.-м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2019г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата;

- на основание чл. 86 ЗЗД –  сумата от 411.87 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2016г.-24.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.02.2019г. по ч.гр.д. № 6391/2019г.  на СРС, както и в частта за разноските.

         

ОСЪЖДА М.В.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.Д., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА Н.В.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.Д., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

          Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: