Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание, проведено на 18.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8345 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от М.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „***”
Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., съдебен адрес:*** против „З.Б.И.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и ***
– изпълнителни директори, в която се твърди следното : на 20.10.2018 г., около
14:00 часа, в *** се движило МПС марка „Рено“, модел „Метан Сценик“, с peг. № ***,
управлявано от К.И.Й.. Същият при навлизане в кръговото кръстовище между ***,
поради движение с несъобразена скорост, блъснал аварийно спрялото в
кръстовището МПС марка „Сузуки“, модел „Суифт“, с peг. № ***. В резултат от
сблъсъка пострадал водачът на МПС марка „Сузуки“ - М.П.М., който в момента на
настъпването на удара се намирал непосредствено до аварийно спрелия лек
автомобил.
Във
връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с peг. № ***/05.11.2018 г., по описа на ОД на МВР - Плевен. Спрямо
виновния водач е взето административно отношение, като на същия е съставен АУАН
№ 104633/20.10.2018 г., по описа на ОД на МВР - Плевен.
Незабавно след инцидента М.М. постъпил в лечебно заведение- УМБАЛ
„Плевен“ ЕАД, предвид наличието на болка в лявото коляно и отворена рана в
областта на междувеждието. Последната била обработена, а след това пострадалият
бил освободен за домашно лечение.
С
оглед извършване на констатация относно всички видими външни наранявания, на
дата 22.10.2018 г. ищецът извършил повторен преглед, въз основа на който било
съставено Съдебномедицинско удостоверение № 602/ 2018г., по описа на д-р ***.
Видно от последното, са установени допълнителни наранявания в областта на
лицето и тялото на пострадалия, представляващи две линейни рани е размер от по
1 см. в областта на корена на носа, както и оточна и болезнена на пипане лява
колянна става, като движенията й (активни и пасивни) били ограничени.
В
тази връзка, предвид наличието на продължаващи болки в левия долен крайник, М.М.
постъпил за преглед в „***“. След извършване на рентгенография на лявата
колянна става била поставена окончателна диагноза - контузио генус син. Била
назначена медикаментозна терапия.
След изписването си от болничното заведение, ищецът продължил лечението
си в домашни условия. С оглед получената фрактура на колянната става, той
изпитвал болка и значителни затруднения при своето придвижване. Същият не могъл
да става и да се обслужва самостоятелно, като първите дни възстановяването
преминало на легло. Това наложило близките му да помагат в посрещането на
ежедневните битови нужди. Впоследствие, той започнал да се раздвижва, като при
стъпване върху увредения крайник изпитвал силна болка и невъзможност да пази
равновесие. Последното продължило повече от 3 месеца. Понастоящем ищецът все
още не се е възстановил напълно - не може да вдига тежко и се налага постоянно
да търси помощ от приятели при извършването на по-тежка физическа работа.
Процесният пътен инцидент се отразил негативно и
върху психическото здраве на ищеца, същият се оплаквал от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 316000-
37434/05.11.2018 г. по описа на ОД на МВР - Плевен, виновният за процесното ПТП
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на
ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Б.И.“
АД - застрахователна полица № ***, валидна от 11.02.2018 г. до 10.02.2019 г.
С оглед гореизложеното, на 22.12.2018 г., от името
на пострадалия била депозирана Молба за образуване на щета с вх.№***/
22.12.2018г., по описа на „З.Б.И.“ АД, с която е претендирано обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на пътния инцидент. Във връзка с
нея, ответникът образувал щета № **********. Впоследствие, застрахователното
дружество не се произнесло по депозираната претенция в предвидения тримесечен
срок по реда на чл. 496 КЗ.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „З.Б.И.“ АД да заплати на М.П.М.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 22.10.2018 г., в гр. Плевен, в размер на 1000 лв., предявен като
частичен иск от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Направени са доказателствени искания, които
са относими към предмета на делото и следва да се уважат.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***
и *** – заедно, чрез адв. В.В.А.,***, съдебен адрес:***, в който се твърди, че
искът е предявен с нередовна искова молба /тези доводи съдът приема за
несъстоятелни/, респ. че е неоснователен, а именно: оспорва се механизмът на
пътно - транспортно произшествие/ПТП/, оспорва се твърдението транспортният
инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик".
Сочи
се, че представеният като доказателство към исковата молба Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица не установява твърдяната от ищеца фактическа
обстановка. Същият не представлява официален документ по отношение на
констатациите на длъжностни лица относно причините за настъпване на ПТП, тъй
като в тази си част не отразява извършени от или пред длъжностните лица, което
са ги съставили действия, тоест не се ползва с материална доказателствена сила.
Този документ не може да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП,
като липсва ясно посочен механизъм на ПТП, както и липсват каквито и да било
данни и доказателства, посочени в исковата молба в тази връзка. Оспорва се
приложеният констативен протокол относно неговото съдържание. Оспорва се и твърдяната причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца
неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като се оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция. При условия на евентуалност се твърди, че ако са причинени
твърдените психически и физически травми,
забавянето на оздравителния процес е изцяло по вина на ищеца.
Оспорват се твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътно- транспортно произшествие на ищеца са причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него неимуществени
вреди.
Оспорва се размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Заявява се, че
обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, същото
е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968 г./ и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищеца.
Прави
се и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка се оспорват твърденията, че
заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са
възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил
марка „Рено".
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца -
извършени от него нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
изразяващи се в несъобразяването му с правилата за поведение при принудително
"спиране поради настъпване на повреда и по-конкретно нормите на чл. 97,
ал. 1-4 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът е нарушил и установените правила за
движение на водачите на МПС в разпоредбите на чл. 97 от ЗДвП; не е изтеглил
незабавно своето МПС от пътя на място, разрешено за паркиране, респективно при
невъзможност за това не го е обозначил по надлежния начин. Нарушил е правилата
за поведение на пешеходците на пътното платно, тъй като от момента на слизането
си от автомобила, станал пешеходец по смисъла на закона и следва да се
съобразява с правилата за тези участници в движението, които забраняват на
пешеходците да престояват на пътното платно, освен при пресичане на същото.
Заявява се, че ако ищецът бе спазил тези правила, не би се стигнало до
настъпване на ПТП и най вече на вредоносния резултат, още повече, че същият не
е положил достатъчно грижа към собствената си безопасност, заставайки до
повреден автомобил в кръгово кръстовище.
Съдът е сезиран с искане да отхвърли
иска, респ. да определи обезщетение в адекватен размер, тъй като
претендираният размер не кореспондира с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика, като се вземе предвид и съпричиняването на
вредоносния - 70%.
Претендират се разноски по делото.
В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.Х., който
поддържа иска, увеличава размера му на 5000лв./допуснато от съда/ и навежда
доводи в представена по делото писмена
защита.
В о.с.з., ответната страна, редовно призована, се представлява в последното о.с.з. от адв.П.Я., който оспорва иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
НЕ СЕ СПОРИ, че процесното
пътно-транспортно произшествие/ПТП/ е настъпило на 20.10.2018
г., около 14:00 часа, в ***, като
управляваният от св.К. Йонов лек автомобил марка
„Рено“, модел „Метан Сценик“, с peг. № ***, при навлизане в кръговото
кръстовище между *** и поради движение с несъобразена скорост, блъснал аварийно спрялия в кръстовището лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Суифт“, с peг. № ***, управляван от ищеца М.П.М.. Страните не спорят, че в момента на сблъсъка ищецът бил извън автомобила си, ситуиран в
предната му лява част. Не е спорно, че във вр. с
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№***/05.11.2018 г., по описа на ОД на МВР - Плевен. Не е спорно, че виновен водач за настъпилото
поризшествие бил свидетелят ***, на който е съставен
АУАН № 104633/20.10.2018 г., по описа на ОД на МВР – Плевен, а впоследствие
и наказателно постановление – приложено на л.70 от делото. Не е спорно,
че същото не е отменяно от съда, респ. св. *** заявява, че е заплатил
наложената му глоба. Не се спори, а делото е попълнено с доказателства, че управляваният от св.***
лек автомобил имал сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество, в сила към момента на произшествието – приложена застрахователна
полица на л.64 от делото. Не е спорно, а по делото са представени и
доказателства в тази връзка, че ищецът е изпълнил задължението съгласно чл.380
от КЗ и е отправил на 22.11.2018год. към застрахователя писмена застрахователна
претенция, в която е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, като е описал в
пълнота ПТП-е. Не е спорно, че в
предвидения съгласно закона 3-месечен срок – чл.496 от КЗ – ответникът не се е
произнесъл по така депозираната от ищеца претенция за заплащане на обезщетение.
Страните не спорят и относно конкретния вид и брой наранявания, които ищецът М.
М. получил в резултат на ПТП-е.
Спори се относно наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП-е и претърпените от ищеца
вреди, респ. претендирани неимуществени такива; твърди се, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на ПТП-е, което се пресмята от
ответната страна в размер 70 %. Оспорва се и вината на св.*** за настъпването на ПТП-е.
От
показанията на свидетелката *** /съпруга на ищеца/ се установява, че същата
присъствала и е пряк очевидец на ПТП-е, т.к. в момента на настъпването му била
заедно със съпруга си в автомобила. От показанията й се установява, че не е
водач на МПС, но има ясен спомен за това, че при навлизане във въпросното
кръстовище в града, управляваният от съпруга й автомобил изгаснал внезапно и не
можел да се движи. От показанията й се установява, че веднага ищецът излязъл да
провери какво се случва и каква може да е причината; отишъл отпред в ляво от
автомобила, и в този момент управляваният от св. *** автомобил ударил техния
така, че ищецът „се скрил“ от погледа й и получил нараняванията, които има
и е описал в исковата молба. От
показанията й се установява, че ударът се състоял буквално секунди, след като
ищецът излязъл извън автомобила си. Така описаната от тази свидетелка
фактическа обстановка, свързана с начина на настъпване, протичане и завършване
на ПТП-е се установява и от показанията на свидетеля *** - виновният водач за
настъпването му. От същите се установява, че не могъл да извърши адекватна
преценка на пътното трасе и движещите се по него автомобили, т.к. в крайна
сметка не успял да избегне удара с автомобила пред него – в състояние тогава на
покой и управляван до спирането му от ищеца. От показанията на свидетелите се установява, че времето било
хубаво, видимост имало. В случая съдът приема за достоверни показанията
и на двамата свидетели, като отчита степента на заинтересованост на всеки от
тях. Изложената от тях фактическа обстановка е непротиворечива и не се
опровергава от останалите доказателства, приети по делото. Установява се, че
само св.*** е санкциониран във вр. с настъпилото ПТП-е, на ищеца не е съставян
Акт за установяване на нарушение. Действително при изслушване на *** като
свидетел същият заявява : „казаха ми да не пиша никакво възражение, защото ще
стане по-лошо.“, с което се прави вероятно опит от негова страна да внесе промяна
относно релевантните за случая факти и обстоятелства, но според съда – без
успех. Дори и да се приеме, че в резултат на силния стрес, който самият той е
изживял тогава, не е могъл или е преценил, че не следва да пише възражения, то
такива безспорно впоследствие е могъл да направи. Тогава на същия е бил
съставен само Акт за установяване на административно нарушение, срещу който
впоследствие е имал възможност да възрази – в 3-дневен срок от съставянето му.
Впоследствие, също е имал възможността да обжалва издаденото срещу него
Наказателно постановление, но не е сторил това и данните по делото са, че то е
влязло в сила. В случая следва да се съобрази и конкретното място на настъпване
на ПТП-е и това, че св.*** не само е трябвало да съобрази движещите се пред
него автомобили, но и тези, движещи се по главен път София-Плевен, в посока
центъра на града. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ инж. В.И. се
установява, че св.*** е допуснал закъснение при използване на спирачната система
към момента, в който автомобилът на ищеца е реализирал спиране и установяване
на покой върху пътното платно/л.88 –л.95 от делото/.
Недоказани остават и твърденията на
ответната страна за съпричиняване на вредите, резултата от ПТП-е. Според разпоредбата на чл.97 от ЗДвП на път в населено място водачът на недвуколесно
пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е
длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или
извън платното за движение. Когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен
да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от
водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра
от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу
посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. Като допълнителен
сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва
включването на авариен сигнал или габаритни светлини. Действително по делото
няма данни ищецът, като водач на авариралия лек автомобил, да е изпълнил
горните правила. Причината е обаче, че същият не е имал обективно фактическа
възможност за това. В момента, в който е излязъл от автомобила си, същият е бил
ударен от управлявания автомобил от св.***. В крайна сметка, поставянето на
предупредителен триъгълник изисква някакво технологично време, с което очевидно
ищецът не е разполагал, т.к. от момента на спирането на автомобила му до
придвижването му до предната му част били изминали буквално секунди и се
състоял ударът. Това се установява от показанията на св.***, но се потвърждава
и от показанията на св.***. Видно от това, което същият съобщава по случая е,
че първоначално не е възприел пред него по пътното платно да има спрял
автомобил и след като преценил, че може да премине преди идващ от главен път
София-Плевен друг автомобил, продължил движението си в посока т.нар. „колело“ в
гр.Плевен, но вече не успял да спре, регистрирайки наличието на автомобила на ищеца, който бил в покой. Ето
защо съдът приема, че съпричиняване на вредоносния резултат не е налице. В тази
връзка неуспешно се явява и оспорването на съдържанието по реда на чл.193 от ГПК констативния протокол за ПТП от
05.11.2018год.
Не
е спорно, а това се установява и от доказателствата по делото, че в резултат на
ПТП-е на ищеца са причинени две разкъсно-контузни рани и охлузване по челото,
както и травма на лява колянна става. Твърденията на ищеца са, че болките и
страданията, които търпял били с
времетраене от около 3 месеца. Твърди също така, че и понастоящем не е така
двигателно активен както преди и че все още търпи последиците от травмата на
лявата колянна става. Твърди също така, че е преживял по-силен стрес първите
1-2 седмици, не можел да спи, дълго време не управлявал автомобил. Твърденията
му се подкрепят от показанията на съпругата му, която заявява, че имал
главоболие, повръщане, гадене- около 2-3 месеца, което постепенно отшумяло.
Свидетелката заявява, че заради болките в коляното ищецът ходи непрекъснато на
лекар, продължава все още физиотерапията му, поставят му се инжекции;
не може да изкачва стълби и изпитва
болки. Съдът отчита изложеното от свидетелката, но намира, че показанията й
конкретно в тази връзка следва да бъдат преценени и сравнени с останалите,
събрани по делото доказателства. Това е така и поради следното: от една страна,
свидетелката няма конкретни спомени и съответно конкретни изявления за това колко време, къде и каква
точно физиотерапия е правена на съпруга й /доказателства не са представени/. Видно
е, че дори не може да заяви с точност кое коляно/ляво или дясно/ е
пострадалото….. От друга страна, ищецът не представя доказателства за
продължителността на болките и страданията, които е търпял като пряка последица
от ПТП-е. Установява се също така /показания на св.***/, че в деня на ПТП-е
ищецът бил прегледан от лекар, но не е оставал за лечение в болнично заведение
нито тогава, нито след това. Установява се, че не е преглеждан на скенер, а
единствено след два дни се е снабдил със съдебно-медицинско удостоверение – л.10 от делото. От приетото и
неоспорено заключение на ВЛ доц. д-р Д.Д. /л.83 и сл. от делото/ се установява,
че посочените по-горе травми са причининени на ищеца като резултат от ПТП-е и
са пряк резултат от същото; В конкретния случай оздравителният процес при
ищеца, предвид възрастта му, е продължил малко повече от обикновения
оздравителен процес /който е около 3-4 седмици/- в случая малко по-дълго от 6
седмици. Ищецът е търпял силни болки и страдания-през първата седмица; средни –
през следващите 2 седмици и слаби – още 3 седмици. ВЛ е категорично, че след
този срок, ако са налице оплаквания и болки, ограничени и болезнени движения,
то следва да се приеме, че те са резултат на хронични възрастови и болестни
изменения в опорно-двигателния апарат и нямат пряка причинна връзка с травмите
от ПТП-е от 20.10.2018год. Липсват
трайни последици от този вид увреждане; белезите от разкъсно-контузните
рани са трудно забележими и не променят нормалния вид на лицето и
приличния образ на ищеца.
При определяне размера на претендираното обезщетение съдът следва да
вземе предвид установеното от заключението на ВЛ доц. Д-р Д.Д., както и
възрастта на ищеца, изминалия период от време до момента /почти година от
настъпването на произшествието/; липсата на доказателства за това животът на
ищеца като цяло, неговите навици, работата му да са се променили драстично и в
отрицателен аспект, като пряк резултат от ПТП-е. Действително същият е търпял болки
и страдания, но не за твърдения период от 3 месеца и продължаващи и
понастоящем, а за период от около 6 седмици. Няма доказателства за това да са
настъпили някакви драстични промени в
живота на ищеца, които да са довели до коренно различен начин на протичане на
неговото ежедневие или на някаква друга област, свързана с личността му,
дейността му, работата и т.н.
Съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач – св.***. Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По отношение претенцията за неимуществени вреди: при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване.
Ето защо и като съобрази конкретните причинени на ищеца травми в резулта на ПТП-е, продължителността на оздравителния процес, състоянието му след произшествието и понастоящем, възрастта му, както и липсата на данни за настъпили усложнения, съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера от 4000лв. За разликата до претендираните 5000лв., предсдтавляващи частичен иск от общо 30000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба, каквото е и искането й.
По отношение разноските: направено
е искане от ответната страна за редуциране възнаграждението, което ищецът е
изплатил на пълномощника си и което е в размер 700лв. В случая размерът на
минималното възнаграждение е 580лв., или
със 120лв. повече. Видно е, че по делото са проведени три съдебни заседания,
изслушвани са свидетели и вещи лица, представяни са писмени доказателства, като
ищецът е бил представляван от упълномощения от него адвокат във всички о.с.з. Представена е и
писмена защита. Ето защо съдът приема, че предвид минималното надвишаване на
минималния, определен в наредбата адв.
хонорар, същият не следва да се редуцира.
При този изход на делото разноските следва да се присъдят съразмерно уважената част на иска и по
компенсация, а именно : ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в
размер 1152,80лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД „З.Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес ***. *** №7 вх.Б ап.2, адв.В.А., отговорно съгласно Застрахователна полица №ВG/02/11**********/09.02.2018год. с период на покритие 11.02.2018г. - 10.02.2019г. по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, Адвокатско дружество „***” Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., съдебен адрес:*** сумата от 4000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, считано от датата на възникване в гр.Плевен, на пътнотранспортното произшествие - 20.10.2018г., до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 5000лв., предявен като ЧАСТИЧЕН ИСК от 30000лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „З.Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес ***. *** №7 вх.Б ап.2, адв.В.А., отговорно съгласно Застрахователна полица №ВG/02/118000528929/09.02.2018год. с период на покритие 11.02.2018г.- 10.02.2019г. по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, Адвокатско дружество „***” Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., съдебен адрес:*** направените разноски по делото съразмерно уважената част на иска и по компенсация – в общ размер 1152,80лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: