Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 8

гр. Свищов, 28.01.2020 год.

 

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 16.01.2020 година в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря  Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №848 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взема предвид:

 

Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал.3 от Семейния кодекс, обективно съединен с небрачните искове по чл. 53 СК – за фамилното име след развода, по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете и по чл. 59, ал. 3 СК – относно личните отношения с него, по чл. 143 от СК - относно издръжката на детето и по чл.149 от СК – относно издръжка за минало време.

Ищцата  твърди, че с ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на 23.02.1995г. Твърди, че от брака са родени две деца - син Б. С. Т., роден на *** г. – понастоящем пълнолетен и дъщеря А.Т.С. - родена на *** г.Семейното жилище е с административен адрес в град Свищов, на ул. „**** и е собственост на трето лице. Заявява, че обичала и уважавала съпругът си и изпитвала безгранично доверие към него. Преди около една година разбрала за брачна изневяра на съпруга и за изградена трайна негова извънбрачна връзка. Първоначално ответникът отричал, но впоследствие признал за извънбрачната връзка. В началото на 2019 г. напуснал семейното жилище и заминал на работа в чужбина, откъдето заявил желанието си бракът им да бъде прекратен с развод. Заявява, че от раздялата същият не е участвал в издръжката на детето, като ищцата погасява заем, по който страните са солидарни длъжници.  Твърди, че ищцата е **** и получава пенсия по болест в размер на 176 лв. Въпреки това, тя работела и получавала трудовото възнаграждение в размер на MP3. Вноската по погасяване на кредита възлизал на 245 лв. месечно. Заявява, че от раздялата им ответника е предоставил еднократно само сумата от 300 лв. през м. септември 2019 г. за закупуване на необходимите дрехи, обувки и учебни пособия за малолетната им дъщеря. Счита, че бракът ѝ с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и желае прекратяването му с развод , като вината за това е на ответника. Счита, че родителските права по отношение на малолетното  дете следва да се възложат на ищцата. От раждането на детето тя полагала непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Цялото си свободно време посвещавала на семейството. С детето А. били изключително близки в емоционално отношение. Детето изпитвало доверие и обич към майка си, споделяло всичките си преживявания и вълнения, имало нужда да показва непрекъснато своята привързаност. Излага становище, че ответникът не е в състояние да се грижи за дъщеря им, не познава елементарните ѝ нужди, чувства се отчужден от нея, не е в състояние с личен пример да възпитава дъщеря им. Същевременно от началото на 2019 г. ответникът е прекъснал контактите си с детето, не се е обаждал по повод на общи и нейни лични празници, нито за първия учебен ден. Предлага конкретен режим за лични отношения между ответника и детето. Счита, че за издръжката на детето са необходими поне 400лв. на месец, от които същата е в състояние да осигури само 100лв. За Г., където работи ответникът, към юли 2019 г. минималната работна заплата е в размер на 1 557 EUR на месец. Претендира издръжка и за минал период в размер на 2600 лв. за 8 месеца- януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август 2019 г. по 300 лв., както и 200 лв. за периода 01¬19.09.2019 г. Претендира предварително изпълнение на решението в частта за издръжката. Претендира ползването на семейното ни жилище в град Свищов, на ул. „*****. С допълнителна молба прави искане да носи брачното си фамилно име С., а не както първоначално е заявила в исковата молба И., което е нейното предбрачно фамилно име. Претендира разноски по делото.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответника по иска не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.П.Д. от ВТАК. Поддържа исковата молба.

Ответникът редовно призован, не се явява.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са законни съпрузи от 23.02.1995г. видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1/23.02.1995г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Кметство с.****, Община Свищов, като съпругата е приела фамилното име на съпруга С..

Видно от представените удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане № 87/06.04.1995г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов и акт за раждане № 53/23.03.2007г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов, по време на брака на страните са родени децата Б. Т. С., роден на ***г. и А.Т.С., родена на ***г.

Видно от представената служебна бележка, издадена от Директора на СУ“****“ гр.Свищов през учебната 2019/2020г. детето А.С. е  ученик в шести клас в същото училище.

Видно от Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ – П. ЕООД  ищцата М.Л.С. е с 60 %  с диагностицирано заболяване ****.

Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП-Свищов е, че малолетното дете А. е ученичка в шести клас в СУ „****“ гр.Свищов. Към момента на изготвяне на доклада било констатирано от социалните работници, че основни грижи по отглеждането на детето полага неговата майка, подпомагана от своя пълнолетен син. Семейството живее в къща в гр. Свищов, закупена от майката със заем. Контактите между бащата и детето са ограничени, тъй като същият живее и работи в Г.. Детето посещава извънкласни форми на обучение – клуб по модерни танци, за което майката заплаща ежемесечна такса. Майката работи по трудов договор с минимално месечно възнаграждение, като получава и пенсия за лице с увреждане в размер на 186 лв. месечно. Семейството е подпомагано и по чл.7 от ЗСПД. Бащата работи в Г.. Откакто работи там, същият е предоставил парични средства в размер на 300лв през м.септември 2019г. и 400лв. през м.декември 2019г., както и сумата от 100лв. за двете си деца. В заключение е посочено, че майката полага пълноценни и адекватни грижи за детето А.. По информация на майката бащата не се обаждал често на детето, като предоставил суми през месеците септември и декември. При социалното проучване е установена силна емоционална връзка между детето А. и неговата майка, като и с пълнолетния ѝ брат. С роднини на бащата детето не поддържало връзка.

Според св.Б. Т.  - син на страните, семейните отношения били хармонични. В край на 2018г. обаче се усетило охладняване на отношенията между двамата съпрузи. Ответникът се отчуждил от семейството си, започнал да излиза  и да не се прибира у дома. Държал се все едно, че е на квартира – не се интересувал от домакинството, излизал от къщи под предлог, че отива да пазарува някакви материали и не се връщал с часове, не плащал дори сметки. В началото на 2019г. се разбрало се, че същият поддържа връзка с друга жена. След това ответникът заминал за Г., като обещал , че когато си намери работа ще дръпне и семейството си там.  Впоследствие вместо семейството му, в Г. заминала жената, с която имал връзка. От приятели, които живеели и работели в същия град, където живеел баща му, свидетелят научил, че ответникът живее с другата жена. Свидетелят изложи, че след раздялата на родителите му издръжката за А. е поета изцяло от ищцата и от него. След като заминал бащата изпратил само на 2-3 пъти пари за детето А., които били по 100 -200лв., а от приятелите бил научил, че работел като **** с надница от 100 евро на ден. В края на 2019г. през коледните и новогодишни празници, бащата се бил прибрал в България, като отседнал в дома на жената, с която имал връзка. Срещнал се с А. извън дома им и ѝ дал по 100лв. за двамата. Детето се прибрало разплакано и обидено. Според свидетелят, след напускането на семейното жилище на ответника, ищцата трудно се справяла с издръжката на семейството, тъй като доходите ѝ били ниски – минимална заплата и социална пенсия като ****, а разходите били високи – същата изплащала заем, който страните били изтеглили за ремонт на къщата им. Това налагало той и приятелката му, която също отскоро живеела с тях да я подпомагат финансово в отглеждането на сестра му. Свидетелят изнесе, че инициатор за развода е ответника. Независимо, че същият декларирал, че ще изтегли семейството си в чужбина, явно същият бързал да се раздели със съпругата и децата си, за да може да се събере с другата жена. От друга страна работата му пречела да се прибере в България, през есента на 2019г., поради което поискал от ищцата сама да задвижи развода и да подаде документи в съда. След това на няколко пъти се обаждал да разбере дали е предприела някакви действия, като настоявал да стори това по-бързо.

Според св. С.Н., когато отишла да живее в дома на страните, ответникът вече бил заминал за Г.. Същата изнесе, че отношенията между страните към момента са влошени. Свидетелката познава семейството от 2014г. и имала представа за отношенията между тях от преди раздялата, тъй като често посещавала дома им. Преди страните да се разделят, тя забелязала че ответника страни от семейството си. Раздялата настъпила в края на 2018г.  Двамата започнали да се карат, освен това ответника започнал да прави намеци на ищцата за брачна изневеря от нейна страна. Впоследствие се разбрало за връзката му с негова колежка. След като се разбрало за изневярата на ответника, ищцата го молила да се вразуми, но ответника заминал за Г.. От приятели научили, че през лятото на 2019г. при него отишла да живее и тази жена. В началото страните се чували по-често по телефона, но впоследствие, след като жената отишла при него ответника започнал да настоява да се разведат. Тази ситуация не се отразила добре на детето, което станало нервно, агресивно и много чувствително. Свидетелката също изнесе, че от общи приятели узнали, че ответникът първоначално започнал работа в завод за автомобили, а след това започнал работа като ****. Живеел в малко градче с жената, с която имал извънбрачна връзка, като общите им познати често ги срещали. Според последните надницата му била около 100 евро на ден. След заминаването му не давал издръжка за детето. Според свидетелката един път дал 400лв., втори път 200-300лв. и едва за празниците дал по 100 лева за двете си деца. Свидетелката изнесе, че ищцата се затруднявала при издръжката на семейството, тъй като изплащала заем, който страните изтеглили за ремонта на къщата, която купили.

По реда на чл.15, ал.2 от ЗЗДт бе изслушано детето А.С., което сподели, че е наясно за какво се води делото и знае че родителите ѝ са разделени от началото на 2019г. След това баща ѝ заминал за работи в чужбина. Когато се прибрал в България, отивал в апартамента на приятелката си. Заяви, че тренира баскетбол и посещава клуб по танци, като последните се заплащат по 20 лева на месец. Заяви, че няма желание да се среща с баща си, дори го блокирала в социалните мрежи. За коледните празници баща ѝ се прибрал и двамата се видели за малко на улицата, колкото да даде пари. Детето сподели, че е обидено на баща си и не желае да се среща с него повече от 10-15 минути, като не желае да остава при него с преспиване.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Причините, довели до настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство се установят безпротиворечиво от показанията на водените от ищцата свидетели и не се разколебават от други събрани по делото доказателства. Същите разкриват, че между страните е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва близост, взаимност и другарство. Това състояние, възникнало към края на 2018г., е създадено от ответника със започването от негова страна на извънбрачна връзка. В същото време отношенията в семейството от хармонични, претърпели обрат и се влошили, страните започнали да се карат, ответника да не се прибира в дома си и да не се интересува от домакинството. След като станала известна изневярата му, същият заминал на работа в чужбина, но това още повече влошило отношенията между съпрузите, тъй като при него отишла да живее жената, с която имал връзка, а при връщането му в България той отсядал в нейния апартамент. От показанията на свидетелите се установи, че въпреки желанието на ищцата да запазят брачната връзка, ответникът престанал да се интересува от семейството си. Същият получавал трудови доходи в чужбина, но не изпращал пари на семейството си, независимо, че съпругата му получавала минимални доходи, с които освен издръжката на семейството, трябвало и да изплаща и заем, който тя изтеглила за ремонта на семейното жилище. Именно това брачно провинение на съпруга е довело до фактическата раздяла между страните. Брачната изневяра и породената от нея фактическа раздяла е довела до липсата на общност между страните - духовна, физическа и икономическа, изчезнало е взаимното уважение, доверие, разбирателство и вярност между тях. Към настоящия момент бракът на съпрузите съществува формално, семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Същевременно събраните по делото доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради което брака им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Последното е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала.

Съгласно чл. 49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцовата страна, поради което съдът следва да изследва въпроса за вината. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението на ответника. Същият е установил извънбрачна връзка с друг партньор, в резултат на което се е стигнало до влошаване на брачните отношения, което е довело до фактическата раздяла страните. Всеки от съпрузите дължи по време на брака поведение, съобразено със закона и морала, а извънбрачната връзка се явява укорима от гледна точка на общоприетия морал за вярност на съпрузите в семейството. С оглед това съдът достигна до извода, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име на другия съпруг. С оглед направеното искане от страна на ищцата след постановяване на решението за развод да запази фамилното име С., което е нейно брачно фамилно име, съдът намира, че следва да постанови тя да носи това фамилно име след прекратяване на брака.

Ищцата претендира ползване на семейното жилище, находящо се гр.Свищов, ул. „*****. Съдът на основание чл.56, ал.1 от СК следва да уважи направеното искане предвид, че в него ищцата живее с малолетното дете, а и ответника не се противопоставя на това искане. 

По отношение на иска по чл. 59, ал. 2 СК – при кого от родителите да живее роденото от брака дете и за упражняване на родителските права, съдът уважава направеното от ищцата искане да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната А.С.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от изготвения социален доклад се  установя, че ищцата има желанието и възможностите да отглежда и възпитава малолетното дете А.. В грижите за детето същата е подпомагана от пълнолетния си син и неговата приятелка. Същевременно детето е силно привързано към своята майка. От друга страна бащата живее и работи в чужбина и се завръща рядко в България, по делото не се установиха негови роднини, с които детето да е в близки отношения, които да го подпомагат в отглеждането на детето. Важно значение има и обстоятелството, че негативните отношения в семейството са повлияли на отношенията на детето с неговия баща. Последното бе изразено от детето пред съда. Предвид на това в най- добър интерес на детето е то да живее при своята майка, както и родителските права бъдат възложени на нея. По силата на чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да се произнесе относно начина на осъществяване на личните отношения между децата и родителите. Тъй като ответникът не изрази становище за начина, по който да се осъществяват контактите му с неговата дъщеря, съдът намира, че в тази насока следва да се ръководи от предложението на майката, като съобрази отношенията между детето и неговия баща към настоящия момент. Ето защо най-подходящ режим би бил: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00 ч., като бащата взема и връща детето от  и на адреса на майката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в ал. 2 долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Детето А.С., родена на ***г. към настоящия момент е ученичка в шести клас, като съдът приема, че нуждата  от храна, облекло, отопление, консумативи, пособия и материали свързани с учебния процес е очевидна и безспорна. От събраните доказателства се установи, че детето няма специфични потребности с оглед здравословното й състояние, но посещава извънкласни занимания – спорт, за което са необходими средства за спортни дрехи и обувки, както и танци, за които се дължи такса в размер на 20 лева месечно. По делото бяха събрани доказателства за доходите майката. Същата работи като **** в магазин и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, както и социална пенсия в размер на 186 лв. месечно. Бащата реализира доход в Г., като според свидетелите  работи в сферата на ****ството и получава надница около 100 евро на ден. Съдът намира издръжката за детето А.С.  да бъде определена в размер на 350 лв. на месец, от които 250 лв. следва да се поемат от бащата и 100 лв. от майката, която полага останалите грижи, свързани с непосредственото отглеждане и възпитание. Така определения размер на издръжката се дължи считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.09.2019 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като на основание чл. 146, ал. 1 СК се дължи ведно със законната лихва при просрочие.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. В настоящия случай се претендира такава за периода 01.01.2019 г. до 20.09.2019 г. в общ размер на 2600 лева (по 300лв. месечно). Съдът намира тази претенция за частично основателна - за сумата 1560лева /по 180 лева месечно/ , ведно със законната лихва при просрочие. Между страните няма спор по фактите, а именно за началната дата на фактическата раздяла. Безспорно от събраните гласни доказателства и социалния доклад, се установи, че от настъпването й бащата е изпращал средства за издръжка на два пъти, чиито размер според показанията на свидетелката Н. е 700лв. Съдът дава вяра на тази свидетелка, тъй като същата беше достатъчно изчерпателна относно всички факти по делото, а същото кореспондира и отразеното в социалния доклад. Така определеният размер на дължимата издръжка за процесния период съдът съобрази с възрастта на детето към претендирания период, възможността на родилите за издръжка, като приспадна даваната такава от бащата. Над този размер претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта на определената издръжка.

При този изход на делото и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., като след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца в размер на 25 лв., ответникът следва да заплати 25 лева, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. С оглед отправеното искане и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищеца следва да се възложат на ответника, поради което последният следва да заплати на ищцата сумата в общ размер от 625 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Свищов държавна такса върху за присъдената издръжка минало време и за присъдените издръжки бъдеще време, определени съобразно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,  както и 5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М.Л.С., ЕГН **********,  с адрес *** и Т.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак № 01/ 23.02.1995г. г. на Кметство с.****, Община Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжът.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на роденото от брака малолетно дете А.Т.С., с ЕГН ********** на адреса на майката М.Л.С., ЕГН ********** ***.

 

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетно дете А.Т.С., с ЕГН ********** на нейната майка М.Л.С., ЕГН **********.

 

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.А.С., ЕГН ********** с малолетно дете А.Т.С., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00ч., като взема и връща детето от  и на адреса на майката.

 

            ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН ********** да заплаща на М.Л.С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетно дете А.Т.С., с ЕГН **********  месечна издръжка в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.09.2019г. до настъпване на законноустановени причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие.

 

ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН ********** да заплати на М.Л.С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетно дете А.Т.С., с ЕГН **********  сумата 1560 лева, представляваща издръжка за минал период от време, считано от 01.01.2019 г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва при просрочие до окончателното плащане, като иска до пълния размер от 2600 лева за този период /по 300 лева месечно/, отхвърля като неоснователен и недоказан.

 

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в гр. Свищов, ул.“*****на  ищцата М.Л.С., ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да продължи да носи брачното си фамилното си име – С..

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Т.А.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.С., ЕГН **********,  с адрес *** сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляваща съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Свищовския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод и сумата от 422,40 лева  (четиристотин двадесет и два лева и 40ст.), представляваща държавна такса по исковете за издръжка за минало и бъдеще време, както и  5 лева (пет лв.) – такса за издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

            Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :