Р Е Ш Е Н И Е
№ 61/02.10.2023
г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА
и прокурора МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 84/2023 г. по описа на АдмС -
Търговище и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.Е.
ЕГН ********** *** срещу Решение № 94/30.05.2023 г., постановено по н. адм.
дело № 253 по описа за 2023 г. на Районен съд - Търговище, с което е изменено
Наказателно постановление № 23-1292-000133 от 07.02.23 година на Началник
сектор ПП към ОДМВР, гр. Търговище, с което на жалбоподателя за нарушения на
чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание - „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е намален размера на
глобата от 200.00 на 100.00 (сто) лева и лишаването от право да управлява МПС
от шест месеца на три месеца.
Касаторът сочи, че решението на ТРС е
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила
и на неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно ТРС е
анализирал събраните по делото доказателства, позовал се е на показания
депозирани от полицейските служители, като в противоречие на процесуалните
правила не е кредитирал показанията на свидетеля М.. Счита, че са налице
противоречия по основни факти - относно това къде са се намирали полицейските
служители, подаден ли е сигнал със стоп-палка и по отношение на кого е бил
отправен същият. ТРС е игнорирал допуснати от административнонаказващия орган
(АНО) процесуални нарушения свързани с чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Районният съд не бил
изложил мотиви относно наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. По
изложените доводи моли да се отмени решението и да се постанови друго с което
се отмени НП. В с.з. касаторът, чрез
упълномощения а.. И. И. поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище.
Представителят на ТОП счита, че жалбата е
неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради
следното:
От фактическа страна районният съд е
приел, че на 25.01.23 година, около 11.29 ч. в общ. Търговище, на ПП 1-4, км.
228+804, до кръстовището с път Н-49 в посока гр. Варна, жалбоподателят Д.П.Е.
управлява л.а. Фолксваген Фаетон с рег. № ....., собственост на П. Т. К. от с.
Водица, като при подадени едновременно звуков и светлинен сигнал не спира
плавно в най-дясната част на платното за движение. Полицейските служители били
позиционирани до бензиностанция Тайфун, като двамата били извън автомобила.
Видели управляваният от жалбоподателя автомобил и познали водача, за когото
знаели, че управлява след употреба на наркотични вещества. Предвид това, че
едва след преминаване на колата на жалбоподателя осъзнали кое е лицето водач, в
този момент не бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка, а последвали
колата му с патрулния автомобил. Когато го настигнали на разклона за гр.
Разград, тогава подали светлинен и звуков сигнал, като между служебния
автомобил и този, управляван от жалбоподателя, не е имало други автомобили.
След подава не звуков и светлинен сигнал водачът ускорил, вместо да спре, като
нарушил пътна маркировка М-1, изпреварил товарен автомобил като навлязъл в
лентата за насрещно движение и автомобила идващ насреща се принудил на намали
скоростта и да отбие , за да избегне удар. Между служебния автомобил и колата
на жалбоподателя е нямало други автомобили и няма как той да не е разбрал, че
подаденият от тях светлинен и звуков сигнал не се отнася до него. Посочената
фактическа обстановка първоинстанционният съд установил посредством показанията
на свидетелите Д. и Т., чиито показания са кредитирани изцяло, както и част от
показанията на свидетеля М.. Част от показанията на св. М. не са кредитирани от
ТРС, като противоречащи си с показанията
на първите двама свидетели-очевидци. Във връзка с тези констатации на
жалбоподателя Е. бил съставен АУАН за това, че не спира на подаден ясен сигнал
за спиране със стоп-палка по образец на униформен служител на МВР на посоченото
място. Въз основа на съставения акт на 07.02.2023г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на касатора са наложени наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец за извършено
нарушение на чл. 103 ЗДвП.
При постановяване на решението си, като е
обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до
изводите, че АНП е проведено в съответствие с административнопроизводствените
правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона
срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение, правилна е
дадената квалификация на деянията, като вменените нарушения се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Въпреки, че АУАН не бил съставен в
присъствие на жалбоподателя, по причина че не са успели да спрат водача на
място, а това е станало по-късно. При предявяването му жалбоподателят е имал
възможност да се запознае със съдържанието на акта преди да го подпише и
възрази, ако сметне за необходимо. Жалбоподател е имал и предоставената по ЗАНН
възможност да възрази в седмодневен срок от връчване на акта, но и това не е
направено. Е. не се е възползвал от предоставените от ЗАНН възможности, при
несъгласие от изложените в АУАН обстоятелства да възрази, да направи
доказателствени искания, евентуално на този етап от производството да поиска
предоставяне на записите. Счетено е от ТРС, че ако това е било направено,
записите на полицейския автомобил биха били все още налични или при такова
искане биха били запазени. Съдът е приел, че показанията на свид. Д. и Т. са
последователни и непротиворечиви, от тях
се установява, че са видели и разпознали водача на автомобила в лицето на
касатора Е.. Приел е за установено от показанията на същите свидетели, че той
също ги е възприел, вкл. и подадения сигнал със стоп-палка, но не е спрял, а е
продължил движението си в посока гр. Шумен. Съдът е ценил показанията на Д. и Т.,
като
последователни, безпротиворечиви и логични. След като е взел предвид както
отношенията на свидетелите с наказаното лице, така и противоречието им с
останалия събран по делото доказателствен материал въззивният съд не е
кредитирал част от показанията на свидетеля М..
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни
основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на
обжалваното НП съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 ал. 1 НПК, приложими
по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са
издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за
съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.
Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
обсъдил е както писмените, така и гласните
доказателства. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на касатора, че в показанията на разпитаните по делото полицейски
служители са налице противоречия по основните факти. Настоящия съдебен състав
споделя доводите на ТРС. Счита, че показанията на двамата полицейски служители са
последователни, логични и се подкрепят с останалия събран по делото
доказателствен материал. Събраните доказателства разгледани в тяхната
съвкупност налагат извода, че касаторът е осъществил вмененото му нарушение. От
показанията на двамата свидетели се установява ясно мястото на което са се
намирали, действията които са предприели, както и поведението на касатора. Доводите
на процесуалния му представител, че игнорирайки показанията на св. М. въззивният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение в хода на съдебния процес са
неоснователни. Настоящата инстанция споделя изцяло извода
на въззивния съд, че тъй като между колата на жалбоподателя и полицейската кола
не е имало друг автомобил, не можело да се приеме, че Е. и М. не видели и чули
нищо, което обстоятелство било логически неиздържано и се опровергава от
другите доказателства по делото. Правилно показанията на свидетеля не са
кредитирани в цялост, а само в тази част, в която същите не противоречат на
останалите доказателства по делото. Това е така, защото свидетелят е бил пътник
в автомобила на касатора и същият не е имал възможност да възприема обективната
пътна обстановка, която се е развивала зад него, в това число да възприеме подадения
сигнал от патрулния автомобил. При подобна ситуация возещия се пътник, който не
е ангажиран с управлението на автомобила, няма адекватната видимост през
настроените спрямо мястото на водача огледала за задно виждане, така че да възприеме
обективно и ясно наличието на подаден от полицейските служители сигнал, както и
дали същият е бил подаден коректно и адресиран точно до водача на автомобила в
който пътува.
Не се установи и посоченото от
процесуалния представител на касатора нарушение при връчването на АУАН и на чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Видно е от съдържащата се в АУАН № 059005 разписка, че същият е
връчен лично на касатора на 29.01.2023 г. като в съдържанието ѝ се
съдържат указания за възможността да се подадат писмени възражения в
седмодневен срок. Това обстоятелство е обсъдено във въззивното решение, поради
което и не може да се приеме тезата на касатора че това обстоятелство е било игнорирано
от ТРС.
Не се споделя и тезата на процесуалния
представител на касатора за липса на мотиви относно наличието на предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 189з ЗДвП чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания е неприложим за нарушения по ЗДвП,
поради което въззивния съд не дължи излагане на мотиви по въпроса за маловажност
на нарушението.
Видно от гореизложеното, обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Търговище
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/30.05.2023 г., постановено
по н. адм. дело № 253 по описа за 2023г. по описа на ТРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.