Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260610 гр.Пловдив, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 10.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №6662/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №515835-F543517/04.06.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“-в ТД на НАП-Пловдив, с което на
„Одилене“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.180,
ал.2 вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1227
/хиляда двеста двадесет и седем/ лева за нарушение на чл.180, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.102, ал.4 вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 вр. с чл.119 от ЗДДС и чл.112, ал.1
от Правилника за прилагане на закон за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за наличие на
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както и за приложение на
привилегирования състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС.В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез упълномощен защитник подържа жалбата и мили за разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.01.2020г. жалбоподателят "Одилене" ЕООД подал
заявление за регистрация по
ЗДДС. По така подаденото заявление била извършена проверка от свид.М.А. – **** в ТД на НАП-Пловдив. За периода от
01.11.2019 г. до 20.12.2019 г. жалбоподателят бил реализирал облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в
размер над 50 000 лева, а именно от 50 860, 96 лева, формиран от търговска
дейност. За "Одилене" ЕООД възникнало основание за задължителна
регистрация по ЗДДС към 20.12.2019 г. и в срок до 27.12.2019 г. е трябвало да
подаде заявление за регистрация. По подаденото на 07.01.2020г. заявление
жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС на 13.01.2020г. За периода от 01.01.2020г.-12.01.2020г.
дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 7 362, 03 лева. Жалбоподателят
трябвало да начисли ДДС в размер на 1227 лева за извършените облагаеми
доставки, като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния
период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби.
Тъй като това не е сторено, а едва
в по-късен период на дружеството е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.180,
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.102, ал.4 вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 вр. с чл.119 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на закон за данък върху
добавената стойност /ППЗДДС/.Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно
постановление.След издаване на постановлението в регламентирания в чл.180, ал.3
от ЗДДС 6-месечен срок дружеството е начислило ДДС в размер на 1227лв.
Съдът възприема гореописаната
фактическа обстановка по която не се спори от показанията на св.А., както и
приложените писмени доказателства по преписката.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на
административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП. Ясно е и от двата
акта, кога и къде е извършено нарушението и по този въпрос не може да има
никакво съмнение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение
на чл.180, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.102, ал.4 вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.119 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на закон за данък
върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Според
разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно,
не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от
500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е
в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180,
ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не
е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
А според
чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от
данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от
400 лв.
В случая, като
доказателства по делото са приети оисмени доказателства, представени с жалбата
, от които е видно, че дружеството жалбоподател е начислило ДДС за дължимия период
01.01.2020г.-12.01.2020г. и е направено преди изтичането на 6 месеца (юли
2020г.), в който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което е налице
хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Възразява се от
представителя на въззиваемата страна, че административно-наказващия орган е
налице обективна невъзможност да извърши преценка на всички относими към
разглеждания случай обстоятелства и да извърши правилна квалификация на
деянието на жалбоподателя, а именно, че е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като НП вече е било издадено.Моли съда да приложи нормата на чл.180,
ал.3 ЗДДС и редуцира наказанието, ако счете че са налице основанията за това.
Неоснователно
се явява наведеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за редуциране на наложената на нарушителя санкция,доколкото
сами наказващ орган сам се е поставил в положение да не отчете всички
релевантни доказателства.Видно от материалите по делото АУАН е издаден на
09.04.2020г. и е имало възможност наказателното постановление да бъде издадено
до началото на септември, а не да се прибързва и да се издаде началото на юни.
Така
отговорността на дружеството е ангажирана по погрешна материална и санкционна
норма и не би могло едва със съдебния акт да се вмени коректно обвинение. В
този смисъл са Решение № 1203 от
28.05.2018г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1090/2018 г. и Решение № 2241
от 5.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2479/2018 г., Решение № 2349
от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2262/2019 г.
Предвид
гореизложеното се достигна до извод, че процесното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като е вменено неизвършено
нарушение по чл.180, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в
сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител
на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за процесуанло
представителство по делото. В случая е направено искане за прекомерност
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН от въззиваемата страна.Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния
размер на възнаграждение при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., или общо минимума се явява 315,89лв.Производството по
делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа и правна сложност,
бе разпитан само един свидетел и следва размера на възнаграждението да бъде
редуциран близко до минимума, като справедливо се явява присъждане на разноски
в размер на 350лв., вместо претендираните 480лева.
Поради всичко гореизложено и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №515835-F543517/04.06.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“-в ТД на НАП-Пловдив, с което на
„Одилене“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.180,
ал.2 вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1227
/хиляда двеста двадесет и седем/ лева за нарушение на чл.180, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.102, ал.4 вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 вр. с чл.119 от ЗДДС и чл.112, ал.1
от Правилника за прилагане на закон за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 350/триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.