РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500113 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 454/14.01.2021 год. по т.д.№ 173/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдена Е. В. Л., гражданка на Р.Ф., родена на ***г.,
с паспорт №****, издаден на *** год. от ***, с адрес Р.Ф., гр. М., ул. „А.“,
дом ***, корп.**, кв. ** да заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. С., район В., площад „"С.Н." № ** сумата от 27
865,92 евро /двадесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и пет евро и
деветдесет и два евроцента/, представляваща главница по договор за банков
ипотечен кредит №155 от 15.02.2013г., сумата от 213,85 евро /двеста и
тринадесет евро и осемдесет и пет евроцента/ възнаградителна лихва /лихва
върху редовна главница/ за периода 18.10.2016г.- 18.01.2017г., както и сумата
от 305,49 евро /триста и пет евро и четиридесет и девет евроцента/ -
наказателна лихва върху просрочена главница по чл. 11, т.1.3 вр.чл.4, т.2 от
договора за кредит за периода 18.07.2016г.-18.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
1
01.04.2019г. до окончателното плащане на задължението. Отхвърлен е иска
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца наказателна лихва върху
просрочена главница по чл. 11, т.1.3 вр.чл.4, т.2 от договора за кредит за
горницата над уважения до предявения размер, както и иска за наказателна
лихва за просрочие по 11 .т. 1.2 от договора за кредит. Осъдена е Е. В. Л. да
заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД сумата от 6293,55 лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Осъдено е „Уни Кредит
Булбанк“ АД да заплати на Е. В. Л. сумата от 989,52 лева, представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Уни Кредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. С., район В., площад „"С.Н." № **,
представлявано от адв.И.И., срещу решението В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения акцесорен иск за сумата претендирана като лихва
върху просрочена главница за размера над 305,49 евро-дължима сума за
периода от 18.07.2016 год. до 18.04.2017 год., до претендирания размер от
5801,71 евро-дължима сума за периода от 18.07.2016 год. до 29.03.2019 год. –
т.е. за разликата от 5496,22 евро, дължима за периода от 19.04.2017 год. до
29.03.2019 год.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът правилно е определил
основанието на което се претендира сумата от общо 10 577,18 евро по чл.11,
т.1.3, вр. чл.4, т.2 от договора сключен между страните, но неправилно е
приел, че това е договорна лихва, която не се дължи след настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърди се, че тези изводи на окръжния съд са
неправилни и необосновани, постановени в противоречие с материалния
закон - чл.92, ал.1 от ЗЗД и цитирана практика на ВКС. Твърди се, че въпреки
използваното в исковата молба наименование „лихва“, вземането по начина
по който е уговорено с договора е за обезщетение - т.е. за договорна
неустойка, обезпечаваща изпълнението на задължението на
кредитополучателя да върне в срок предоставения от банката за временно
възмездно ползване финансов ресурс и служеща за обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Твърди се, че
обезщетение за забава се дължи за периода от забавата до обявяване на
вземането по кредита за предсрочно изискуемо в договорения с договора
размер, а за периода от датата на предсрочната изискуемост до датата на
2
подаване на исковата молба – в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуемата главница. Сочи се, че в този случай за периода от 19.04.2017 год.
до 29.03.2019 год., за който претенцията е отхвърлена изцяло, размерът на
законната лихва е 5496,22 евро. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част, за допълнително присъждане на обезщетение за забава от
5496,22 евро за периода от 19.04.2017 год. до 29.03.2019 год., съответно - за
преразпределение на съдебните разноски направени пред окръжния съд с
допълнителното присъждане на суми в полза на банката. Иска се присъждане
и на направените пред въззивния съд разноски.
В дадения срок не е постъпил отговор от ответницата по предявения
иск Е. В. Л., гражданка на Р.Ф..
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу акт на първоинстанционния
съд, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
С решението в обжалваната част Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл. чл. 430 от ТЗ, вр. 79 от ЗЗД.
В открито съдебно въззивникът поддържа въззивната жалба, представя
списък за разноските, прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на платеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, с искане за намаляването му до минималния размер по
Наредба №1 за МРАВ.
В открито съдебно заседание въззиваемата чрез процесуалния си
представител адв. Г. оспорва жалбата, прави искане за потвърждаването на
решението в обжалваната част и за присъждане на съдебните разноски по
представен списък.
Пред Бургаския апелативен съд делото е висящо само по претенцията на
ищеца „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. С., район
В., площад "С.Н." № ** срещу ответницата Е. В. Л., гражданка на Р.Ф., родена
на ***г., с паспорт №****, издаден на *** год. от ***, с адрес Р.Ф., гр. М., ул.
„А.“, дом ***, корп.**, кв. ** за заплащане на за сумата от 5496,22 евро,
/като част от описаната в исковата молба лихва върху просрочена главница
от общо 10 577,18 евро/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
в размер на лихвата за периода от 19.04.2017 год. до 29.03.2019 год.,
3
начислена върху дължимата главница по договор за банков кредит №155 от
15.02.2013 год., сключен между страните, в която част ищецът поддържа
исковата си молба, а ответницата оспорва дължимостта на сумата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му
част. При преценката на правилността на решението въззивният съд е
обвързан от посоченото в жалбата.
Решението в обжалваната част е постановено от законен съдебен
състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е
валидно.
Решението в обжалваната част е допустимо, като постановено по
допустим иск.
Съгласно влязлата в сила част от решението на Бургаския окръжен съд
и фактите приети за установени по делото, става ясно, че с договор за банков
кредит №155 от 15.02.2013 год., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД
като кредитодател и кредитополучателя Е. В. Л. банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 30 000 евро за покупка на недвижим имот, при
условия за връщане на кредита посочени в договора. Договорено е погасяване
на месечни анюитетни вноски, дължими до 18 число на всеки календарен
месец с краен срок до 15.02.2033 год., съгласно двустранно подписан
погасителен план. Поради забавени плащания от страна на
кредитополучателя, на осн. чл. 17 от договора, банката е обявила цялото
вземане за предсрочно изискуемо, считано от 18.01.2017 год. Длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на 18.04.2017 год. чрез неговия
пълномощник М.С. - посочен като съдебен адрес на кредитополучателя на
територията на страната и надлежно оправомощен да получава от името на
ответницата всякакви съобщения и уведомления от ищеца до нея по договора
за кредит, в това число уведомлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В съответствие с
приетото по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а от
заключението на вещото лице по приетата от окръжния съд съдебно-
икономическа експертиза е установено, че към този момент /18.04.2017 год./ е
останала непогасена главница от 27 865,92 евро., която
кредитополучателката е осъдена да заплати на кредитодателя с влязлата
в сила част от решението.
Предявените искове от ищеца по делото включват всички елементи от
вземането му спрямо ответницата по сключения между тях договор за банков
кредит.Съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като не
се дължи договорна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост.
Горното сочи, че върху непогасената главница от 27 865,92 евро се дължи
законна лихва за периода от 19.04.2017 год. до окончателното изплащане
на сумата. С решението в обжалваната част окръжният съд е присъдил
законната лихва върху главницата от 27 865,92 евро само за периода след
подаване на исковата молба – от 29.03.2019 год., до окончателното изплащане
на сумата. Както вече беше посочено, съгласно тълкувателното решение
посочено по-горе, което е задължително за съдилищата, обезщетение за
забавеното плащане под формата на законна лихва върху неплатената
главница, се дължи и за периода от момента на обявената на длъжника
предсрочната изискуемост - 19.04.2017 год. до предявяване на иска – т.е.
до 28.03.2019 год. включително.
На базата на твърденията по предявените искове включващи
правообуславящите факти и обстоятелства, съдът определя правното
основание на претенциите на ищеца, без да е обвързан от дадените от него
правни квалификации. Претенцията на ищеца за законна лихва върху
неплатената главница за периода от 19.04.2017 год. до 28.03.2019 год. е част
от заявената с исковата молба претенция за обезщетение за забавено плащане
под формата на лихва за забавено плащане в размер на общо 10 577,18 евро.
По тази претенция окръжният съд се е произнесъл с онази част от
5
обжалваното решение, в която е посочено, че се отхвърля „иска за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца наказателна лихва върху просрочената
главница по чл.11, т.1.3, вр. чл.4, т.2 от договора за кредит, за горницата над
уважения /305,49 евро/ до претендирания размер /10 5 77,18 евро/“.
Непрецизната правна квалификация дадена от окръжния съд на
поставената за разглеждане пред настоящия съд претенция за обезщетение в
размера на лихвата за забава върху неплатената главница за периода от датата
на предсрочната изискуемост до предявяване на иска – т.е. за периода от
19.04.2017 год. до 28.03.2019 год., като такава за наказателна лихва върху
просрочената главница по чл.11, т.1.3, вр. чл.4, т.2 от договора за кредит, не
обвързва въззивната инстанция, която при съблюдаване на цитираното по-
горе тълкувателно решение намира, че правното основание на претенцията
следва да се извлече само от чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД. Това обаче не
влияе на допустимостта на акта на първата инстанция в обжалваната част,
предвид обстоятелството, че по делото са установи всички правнорелевантни
факти и обстоятелства, поради което не е препятствано произнасянето по
същество в обжалваната отхвърлителна част /за размера от 5496,22 евро/, от
страна на настоящия съд.
Настоящият съд изчисли размера на законната лихва върху дължимата
главница от 27 865,92 евро за периода от 19.04.2017 год. до 28.03.2019 год. с
помощта на достъпна в интернет специализирана компютърна програма, в
размер на 5488 евро, което сочи основателност на претенцията до този
размер и основателност на въззивната жалба подадена от ответника в тази
част.
Предвид изложеното по-горе, в частта, с която е отхвърлен иска за
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
просрочената главница за сумата от 5488 евро дължима за периода 19.04.2017
год. до 28.03.2019 год., решението следва да бъде отменено като неправилно –
несъобразено в тази част с т.2 от ТР 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, а спорът -
решен по същество с присъждане на дължимото обезщетение за забавено
плащане /лихва върху просрочена главница/ върху непогасената главница по
договора за кредит от 27 865,92 евро, за периода от 19.04.2017 год. до
28.03.2019 год., в размера на законната лихва от 5488 евро.
6
В останалата обжалвана част, с която претенцията е отхвърлена за
размера над 5488 евро до претендираната с въззивната жалба сума от 5496,22
евро, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Обезщетение за забава се дължи до датата преди подаване на исковата молба
– 28.03.2019 год., тъй като с необжалваната част от решението вече е
присъдена законна лихва считано от 29.03.2019 год. – т.е. включваща датата
на подаване на исковата молба.
За съдебните разноски:
Общият размер на направените от ищеца разноски за двете съдебни
инстанции е 9029,33 лв. Съобразно с уважените части от исковите претенции
в негова полза са дължими съответни разноски общо за двете инстанции в
размер на 7694 лв., поради което след потвърждаване на решението и в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски от 6293,55 лв.,
настоящият съд следва да присъди разликата от 1400,45 лв., като я
възложи в тежест на насрещната страна.
Общият размер на направените от ответницата разноски за двете
съдебни инстанции е 7920 лв. Съобразно с отхвърлените части от исковите
претенции в нейна полза са дължими съответни разноски общо за двете
инстанции от 1172 лв., поради което след потвърждаване на решението в
частта, с която в полза на ответницата са присъдени разноски от 989,52 лв.,
настоящият съд следва да присъди разликата от 182,48 лв. Минималният
размер на адвокатско възнаграждение за защита на ответницата пред
настоящия съд съобразно обжалваемия интерес, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 за МРАВ е 853 лв., но като прецени правната и фактическа
сложност на делото съдът намира, че не са налице основания за намаляване
на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. платено от ответницата за
защита пред настоящия съд. Ето защо възражението на насрещната страна по
чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 454/14.01.2021 год. по т.д.№ 173/2019 год. по
7
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА ОТ ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
С КОЯТО е отхвърлен иска на „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. С., район В., площад "С.Н." № ** срещу Е. В. Л., гражданка
на Р.Ф., родена на ***г., с паспорт №****, издаден на *** год. от ***, с адрес
Р.Ф., гр. М., ул. „А.“, дом ***, корп.**, кв. **, за заплащане на сумата от
5488 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху просрочената главница от 27 865,92 евро по договор за
банков ипотечен кредит №155 от 15.02.2013 год., за периода от 19.04.2017
год. до 28.03.2019 год.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Е. В. Л., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., с паспорт
№****, издаден на *** год. от ***, с адрес Р.Ф., гр. М., ул. „А.“, дом ***,
корп. **, кв. ** да заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. С., район В., площад „"С.Н." № **, сумата от 5488 евро /пет
хиляди четиристотин осемдесет и осем евро/, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просрочената
главница от 27 865,92 евро по договор за банков ипотечен кредит №155 от
15.02.2013 год., за периода от 19.04.2017 год. до 28.03.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА Е. В. Л., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., с паспорт
№****, издаден на *** год. от ***, с адрес Р.Ф., гр. М., ул. „А.“, дом ***,
корп.**, кв. ** да заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. С., район В., площад „"С.Н." № **, сумата от 1400,45 лв.
/хиляда и четиристотин лева и четиридесет и пет стотинки/ представляваща
разликата в дължимите разноски за двете съдебни инстанции, съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Уни Кредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. С., район В., площад „"С.Н." № ** , да заплати на Е. В. Л., гражданка на
Р.Ф., родена на ***г., с паспорт №****, издаден на *** год. от ***, с адрес
Р.Ф., гр. М., ул. „А.“, дом ***, корп.**, кв. **, сумата от 182,48 лв./сто
8
осемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща
разликата в дължимите разноски за двете съдебни инстанции, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9