Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 27 от 18.02.2010г., постановена по НОХД 356/2009г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия Л. О. П., роден на ...г. в гр. С., живущ в с.гр., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН * за НЕВИНЕН в това на 15.11.2008г. в гр.В.Т. да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, на И. С. Л. - полицейски орган при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.З04 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр.с ал.1, т.12,във вр.с чл.130, ал.1 от НК. СЪДЪТ отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. С. Л. срещу подсъдимия Л. О. П. граждански иск за сумата от ЗОООлв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.З01, ал.1, т.11 от НПК се разпоредил веществено доказателство- DVD да бъде върнато на ФК "Л." след влизане в сила на присъдата. Против присъдата, в оправдателната и част, е постъпил протест от наблюдаващия делото прокурор Валентина Годжова, в която същият навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, поради допуснато неточно обсъждане, анализ и оценка на доказателствата.Прави се такъв анализ в мотивната част на протеста. Моли се, да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за повдигнатото с обвинителния акт обвинение,което е имал в първата инстанция. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за основателност на протеста,поддържа го и предлага да бъде отменена атакуваната присъда, тъй като същата е неправилна и несъобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства.Иска налагане на наказание на подсъдимия П. лишаване от свобода в размер на 7/седем/ месеца като изтърпяването му се отложи за срок от 3 г. при условията на чл.66 от НК,както и уважаване на предявения граждански иск. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Л. О. П. поддържа постановената оправдателна присъда,като счита протеста за неоснователен. Адвокат М. излага допълнителни доводи, че присъдата по делото е правилна и почива на внимателен анализ на събраните по делото доказателства.Също интерпретира по свой начин дадените от свидетелите показания.Пострадалият, граждански ищец И. С. Л. не се явява и не взема становище по протеста. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Той е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – наблюдаващия прокурор по делото, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 2.Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протестът е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимият Л. О. П. живеел в гр.С. и бил част от агитката на футболен клуб "Л.". На 15.11.2008г. П. пристигнал заедно с агитката в състав от около 40-50 човека в гр.В.Т. за да наблюдава футболен мач по футбол в сградата на ДКС "В." между неговия отбор и ФК "В." от гр.П. Преди мача след като преценил че охраната е недостатъчна дежурният делегат и свидетел Й. К. И.уведомил полицаите за това и ги предупредил че могат да възникнат сериозни проблеми с поведението на софийските фенове. В следствие на това и охраната на мача била увеличена.Тя се състояла от полицейските служители св.И. С. Л., св.В. И. Г., св.Н. С. М., св.Б. Д. И., св.А. Т. .А. и св.Д.И. М Първият работел като полицай в "Г." към PУ на MBP гр.В.Т.. Съгласно утвърдения служебен график същия ден бил на служба. Последният бил старши на полицейската охрана. Футболният мач започнал вечерта , около 20.30 часа и бил прекъсван поради невъздържано поведение на софийските фенове.То се изразило в хвърляне по терена на хартиени ленти,съпровождано от действия - псувни и ругатни, скачане по седалките и пушене в залата. Малко преди 21 часа свидетелят Д. М. направил забележка на подсъдимия П., да загаси запалената си цигара. Последният наблюдавал мача от централната ложа и седял до оператора с камерата - свидетеля С. Г. М. Разпореждането било изпълнено от подсъдимия. Почти непосредствено след това свидетелят и пострадал И. Л., стоящ няколко стъпала по-нагоре от колегата си Д. М., направил забележка на друго лице също да спре да пуши. Тогава между свидетеля Л. и група фенове се разменили някакви неустановени по делото реплики и един от тези фенове през тълпата се протегнал и ударил полицая,свидетеля И. Л. в областта на лявата вежда, от която потекла кръв. Свидетелят Л. се опитал да задържи ударилия Òо, хванал го за ръката но тълпата му попречила и след като го изпуснал,лицето побягнало. Ударът бил забелязан от свидетеля Д. М., който също се опитал да задържи побягналото лице, дори успял да му сложи белезници на едната ръка, но това лице с помощта отново на феновете разкопчало белезниците и избягало. В този момент подсъдимият Л. П. станал от мястото си и тръгнал да търси обяснение от полицаите. Свидетелят И. Л. го посочил като лицето, което го е ударило. Феновете категорично отрекли това да е нападателят, ударил полицейския служител, като в тяхно присъствие свидетелят полицаят Митев ги подкрепил като заявил, че извършителят е друго лице.Въпреки това подсъдимият бил задържан и отведен в РПУ-В.Т. за изясняване на случая. Описаната фактическа обстановка се потвърждава действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства въпреки наличието и на такива,които подкрепят и обвинението.Те обаче са били обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите и правилно анализирани с останалите доказателства в тяхната цялост ,като по отношение на авторството не са били кредитирани. Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия в резултат на единичен фронтален удар с юмрук му е била причинена хоризонтално разположена разскъсно - контузна рана на лявата вежда/аркада/ с оточност на меките тъкани и на левия горен клепач.Това е причинило временно разстройство на здравето на Л. ,без опасност за живота придружено с болки и страдания ,със срок на оздравителния процес за около 7-8 дни. Приетата за установена фактическа обстановка подкрепя направеният от Районния съд гр.В.Т. правен извод,че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр.с ал.1, т.12,във вр.с чл.130, ал.1 от НК. В тази връзка и правилно той е бил оправдан. И този съд,както и първоинстанционния намира също за неоснователни доводите на прокуратурата, че обвинението срещу подсъдимия П. е доказано по безспорен и категоричен начин. Окръжният съд не възприема твърденията на представителя на обвинението изразени при съдебните прения, че показанията на св.Л.,разпознаването проведено по делото и другите доказателства сочели безспорно за авторството на деянието. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият Л. О. П. с деянието си, не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр.с ал.1, т.12,във вр.с чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна на 15.11.2008г. в гр.В.Т. на свидетеля И. С. Л. в качеството му на полицейски орган и то при изпълнение на службата му е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето. Същата се е изразила в причиняване хоризонтална разскъсно-контузна рана на лявата вежда /аркада/ с оточност на меките тъкани и на левия горен клепач. От доказателствата по делото се установява, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди, с цел да се изрази груба демонстрация чрез сила срещу установените обществен право порядък и социални ценности. Не се доказва обаче по безспорен начин авторството на деянието в лицето на подсъдимия Л. П. . От гласните доказателства,а именно от показанията на свидетелите А. Г. К., Д. Ш. В., С. В. Я., В. В. Е., С. Г. М., К. А. С., В. В. В. и В. Р.М., а също и от обясненията на подсъдимия, се установява, че извършител на деянието не е П., а друго неизвестно и неустановено по делото лице. Повечето свидетели заявяват че изцяло по време преди инцидента и по време на неговото възникване подсъдимият се е намирал при тях и не е причастен към побоя. Показанията на пострадалия Л. са само подкрепени от останалите полицейски служители, които заявяват че той им е посочил за извършител именно – П..Те обаче не са видели пряко това нито пък са изразили сигурност при даването на показанията си за авторството на деянието.Излиза,че за да бъде осъден П. по повдигнатото му обвинение следва да си приеме само и единствено казаното от Л.,което пък се опровергава от показанията на посочените то горе свидетели.по този начин показанията на пострадалия остават изолирани и неподкрепени с други доказателства освен проведеното разпознаване в което той е участвал. Правилно съдът е приел че от субективна страна при липса на авторство в лицето на подсъдимия не е налице и умисъл за извършване на деянието у същия, няма субективно отношение към обективираното от другиго поведение. Важното в случая е не дали има частично противоречие в показанията на толкова свидетели по факти касаещи това кой в какъв точно момент къде е седял и кое лице се е намирало от лявата му или дясна страна при едно динамично развиващо се събитие,каквото е било футболния мач-а това има ли доказателства за да признае по несъмнен начин съдът ,че П. е виновен .Такива в случая обаче не са налице относно авторството на деянието поради което и правилно ВТРС на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Правилно с оглед на приетото за установено и доказано, на липса на обективирано съставомерно поведение от подсъдимия и на субективно отношение към него съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск като неоснователен и недоказан. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на представителя на обвинението, че извода на РС В.Т. за несъставомерност и липса на авторство на деянието от страна на подсъдимия П. не кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в протеста твърдения. По гореизложените мотиви, подаденият протест срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователен, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 18.02.2010г., постановена по НОХД 356/2009г., на Великотърновският районен съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |