Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на прокурор Бонка Василева от ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
65 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Г.К.П. от ***, подадена чрез процесуален представител по
пълномощие. Оспорва се Решение № 260099/ 02.04.2021 г., постановено по а.н.д. №
1455/ 2020 г. по описа на РС – Кърджали. Твърди се, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че в обстоятелствената част
на АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „ На 07.12.2020 г., около
09.30 часа, в ***, ул. „***” до ***, управлява лек автомобил „ Опел Фронтера” с рег. № ***, собственост на З. Г. П. от *** с
прикачено към него ремарке (колесар) на лодка „ Казанка-5”, собственост на К.
А. Д. от ***, което не е регистрирано по надлежния ред”. В санкционната част на
НП било записано, че нарушителят „ Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.” В касационната жалба се сочи, че въпреки, че извършеното и
описаното в АУАН и НП е свързано с нерегистрирано ремарке за лодка, касаторът е наказан за това, че управлява МПС , което не е
регистрирано по надлежния ред – чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тази разпоредба има две
хипотези, като административнонаказващият орган не се
е позовал на чл.140, ал.1, предл.2-ро от ЗДвП. Иска
се да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, се явява лично и чрез пълномощник, който допълнително посочва
като основание за неправилност на оспореното решение обстоятелството, че РС –
Кърджали не е взел предвид, че в НП е посочена санкционната разпоредба на чл.
175, ал.3 от ЗДвП, което не е правилно. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът – Началник
РУ – Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1455/ 2020 г. по описа на РС –
Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление №
20-1947-000594/ 14.12.2020 г., издадено от Началник РУ-ърджали,
с което на Г.К.П. с ЕГН ********** и
адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РС – Кърджали е
приел, че нарушението е безспорно доказано, като се е позовал на писмените и
гласни доказателства. Посочил е разпоредбата на чл.21, т.3 от ППЗДвП, че лек автомобил и теленото от него ремарке, е
моторно превозно средство. Приел е за безспорно установено, че прикаченото към
управлявания от касатора в настоящото производство
лек автомобил не е имало поставени на съответните места регистрационни табели,
поради което са налице елементите от обективна страна на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав, намира оспореното решение за валидно и допустимо,
но неправилно поради следните съображения:
РС – Кърджали
правилно е установил фактическата обстановка, която не е спорна, а именно, че
на посочената в АУАН и НП дата касаторът Г.П. е управлявал
лек автомобил с поставени на съответното място регистрационни табели, към който
автомобил е било прикачено ремарке ( колесар) без регистрационни табели.
Посочената като
нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП е със следното съдържание: По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Действително, както
се сочи и в касационната жалба, в АУАН и НП не е посочено конкретно в коя
хипотеза попада установеното нарушение. В АУАН и НП обаче то е описано по
начин, даващ възможност на лицето, срещу което са съставени, да разбере за
какво нарушение е наказано. Нарушението се състои в това, че прикаченото, към
управлявания от Г. П. лек автомобил, ремарке (колесар за лодка) не е
регистрирано по надлежния ред. Следователно, правилно е посочена материалноправната норма, която е нарушена.
РС – Кърджали не е съобразил,
че вписаната в наказателното постановление санкционна разпоредба – чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП, не съответства на описаното
нарушение. Тя гласи следното: Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Т.е. нарушението, за което се налага санкция по чл.175,
ал.3 от ЗДвП, е „управлява моторно превозно средство”. В конкретния случай е
установено, че управляваното от касатора моторно
превозно средство – лек автомобил е с регистрационни табели. Липсват такива на
прикаченото ремарке (колесар за лодка). Съгласно легалното определение за
моторно превозно средство, съдържащо се в § 6, т.11 от ДР ЗДвП, „ Моторно
превозно следстов” е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства
и индивидуалните електрически превозни средства. В § 6, т.10 от ДР ЗДвП се
съдържа определение за „Пътно превозно средство” - съоръжение, придвижвано по
пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните
превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,
когато се придвижват по пътищата. Безспорно е, че ремаркето е пътно превозно
средство, поради което административнонаказващият
орган и РС – Кърджали са приели, че санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП
е съответна на извършеното нарушение. В случая приложимата санкционна
разпоредба е тази на чл. 185 от ЗДвП.
В оспореното решение
е посочена разпоредбата на чл.21, т.3 от ППЗДвП, за
да се обоснове извод, че тегленото ремарке без регистрационен номер
представлява моторно превозно средство заедно с лекия автомобил, към който е
прикачено. Това позоваване е неотносимо, тъй като
тази разпоредба се намира в глава XI – Категории моторни
превозни средства. Чл.21, т.3 от ЗДвП, гласи: Моторните превозни средства се
делят на следните категории, означени с латински букви: категория В -
автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг и броят на
местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се
прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг; максимално допустимата
маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно
средство. От съдържанието на цитираната норма става ясно, че тя регламентира
видовете категории моторни превозни средства, като пояснява, че към МПС от категория В може да се прикачва
ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг. и каква е максимално
допустимата му маса. Т.е. от тази норма не може да се направи извод, че МПС и
тегленото от него ремарке представляват заедно моторно превозно средство. Този извод
е необоснован при наличие и на законово определение за МПС и ППС в § 6, т.т. 10 и 11 от ДРЗДвП.
От изложеното следва,
че касационната жалба е основателна и следва да се уважи, като се отмени
оспореното решение и спорът се реши по същество с отмяна на наказателното
постановление.
При този изход на
спора в полза на касатора се дължат своевременно
поисканите и доказани деловодни разноски за двете инстанции. Съгласно ДПЗС, серия
**, № ***/ *** г., съдържащ се в анд № 1455/ 2020 г.
на РС – Кърджали доказано е заплащане в брой на 250 лв. адвокатски хонорар. В
ДПЗС, серия **, № ***/ *** г., представен по канд №
65/ 2021 г., в брой са заплатени 400 лв. адвокатско възнаграждение. При липса
на възражение за прекомерност следва да се присъди доказания реално изплатен
размер на адвокатското възнаграждение. Деловодните разноски следва да се
възложат на ОДМВР – Кърджали – юридическото лице, към което принадлежи
издателят на наказателното постановление.
Ето защо и на
основание чл. 222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 260099/ 02.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1455/ 2021 г.
по описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:
Отменя Наказателно постановление № 20-1947-000594/
14.12.2020 г., издадено от Началник РУ-Кърджали, с което на Г.К.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на Г.К.П. с ЕГН **********
и адрес: *** деловодни разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет
лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.