ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 16.09.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в закрито заседание на 16.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №308 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е с правно основание чл.422, във връзка с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Образувано е по молба на „Поли М 8“ гр.Стара Загора срещу “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с която се претендира признаване за установено вземане на ищеца за сумата от 883,52лв., представляваща недължимо платена сума по фактура №**********/23.03.2017г. и направените по делото разноски. Съдът е постановил решение, с което е уважил претенцията на ищеца в пълен размер. На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е присъдил в полза на ищеца направените от него разноски в пълен размер, включително за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв.
В срока за обжалване на решението процесуалният представител на ответника е подал молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с която е изразил становище, че присъденият размер на разноските е прекомерно голям и моли съдът да измени решението си в частта за присъдените разноски, като намали адвокатското възнаграждение в законоустановения размер от 300,00лв. Претендира се намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и в заповедното производство.
Съдът е изпратил препис от молбата на другата страна, която в предоставения й едноседмичен срок не е изразила становище.
Съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е предявил претенцията си за присъждане на направените по делото разноски още с исковата си молба и е представил договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение възлизат на 350лв. По същия начин ищецът в качеството му на заявител в производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е представил договор за правна защита и съдействие, с което е удостоверил направените от него разноски от 350,00лв. В съдебно заседание с нарочна молба представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като съдът не се е произнесъл по това възражение в решението си. Предвид изложеното молбата се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК “Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Чл.36 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от посочената наредба, за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300,00лв.
Отчитайки степента на правната и фактическа сложност на спора, а именно около средния стандарт за това понятие, доколкото са събрани различни по вид доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание и са наведени за обсъждане редица доводи и възражения за основателността на иска, настоящия съдебен състав приема, че разходът за адвокатско възнаграждение от 350,00лв. е адекватен на характеристиката на спора и цената на иска. Същото следва да се отбележи и за заповедното производство, доколкото в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден различен размер за адвокатските възнаграждения в заповедните производства. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК позволява редуциране на размера на адвокатското възнаграждение в случай на прекомерност. Самият израз „прекомерност“ означава, че претендираното адвокатско възнаграждение значително надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не означава, че надхвърля минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко адвокатско възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери, следва да се приема за прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на Решение №564/02.06.2020г., постановено по настоящото дело, в частта му за присъдените разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№15316/24.06.2020г. на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Робърт Дик, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, с която се иска изменение на Решение №564/02.06.2020г. по гр.дело №308 по описа за 2020г. на РС-Стара Загора в частта му за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от датата на връчване му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: