Р Е Ш Е Н И Е
№ 242/04.08.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 123 по описа за
2020 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) във вр. с чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/2008 г.)
Образувано е по жалба на ЕТ „Н.М. –Медената къща“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Прилеп, община Добричка,
представляван от собственика, Н.Т.М., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 38/3110730/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8547 от
18.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В.Г., в
който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 47 613,79 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения АУПДВ като се твърди, че описаните в него фактически обстоятелства не
отговарят на обективната действителност и противоречат на заложените данни
бизнес-плана, както и на констатациите, обективирани в контролния лист от
извършената извънредна проверка. Възразява, че при анализ на данните, изложени
в АУПДВ с тези, заложени в бизнес-плана, и данните в контролния лист от
извършена проверка, стойностите по съответните години и периоди се различавали
и в трите документа. Затова не ставало ясно по какъв начин, на базата на кои
стойности, както и от кои точно документи административният орган е установил
размера на твърдяното в обжалвания акт неизпълнение. Не било извършено
позоваване на нито едно от правните основания по чл.46 от Наредба № 30/2008 г.,
за да се обоснове искането за връщане на вече изплатени суми и не било посочено
коя от целите, за които е получено финансиране по проекта, не била постигната.
От съдържанието на одобрения бизнес-план било видно, че предметът на
инвестицията е свързан със създаване на туристическа атракция, изразяваща се в изграждане
и пускане в експлоатация на къща за популяризиране на пчелните продукти, както
и в атрактивно представяне на историята на медопроизводството. Този предмет бил
свързан с извършване на множество дейности и инвестиции, които били изпълнени
изцяло. Заложените в бизнес-плана приходи от дейността били прогнозни величини,
които не биха могли да бъдат отнесени към към одобрените с проекта инвестиции.
Възразява, че нормите на чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) били приложени неправилно като им е придадено обратно действие.
Възразява, че не са изпълнени останалите нормативни изисквания, съдържащи се в
Правила за определяне на подлежаща за възстановяване БФП, въз основа на които
се иска връщане на предоставени средства, тъй като административният орган не
предоставил на ползувателя на помощта възможност да изготви план с мерки, които
ще предприеме за достигане на заложените в бизнес-плана показатели. С
представени по делото писмени молби-становища от 07.05.2020 г. и от 03.07.2020
г., жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата, моли оспореният акт да бъде
отменен като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът по
жалбата, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез
процесуалния си представител, адв. М.А. –САК, редовно упълномощена (л.128),
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения
АУПДВ. Моли жалбата да се отхвърли и в полза на ДФЗ да се присъдят направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Административен
съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по
делото писмени доказателства, намира следното:
От
фактическа страна
Жалбоподателят, ЕТ „Н.М. –Медената къща“, е
ползувател, по см. на § 1, т.15 от ДР на Наредба № 30/2008г., видно от Договор
№ 38/3/3110730 от 15.04.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1
„Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007 -2013 г., подкрепена
от ЕЗФРСР (л.46). БФП е в рамките на 70 % от одобрените и реално извършени разходи.
Отпуснатата БФП е за финансиране на проект по
Бизнес–план „Изграждане на Медена къща“ ( л.18 и сл.) Видно от одобрения
бизнес-план, проектът предвижда закупуване на малка къща в с.Прилеп, в която да
бъдат посрещани и настанявани за кратка почивка гости с цел популяризиране на
пчелните продукти и тяхното въздействие върху човешкото здраве, атрактивно
представяне на медопроизводството чрез изложение на развитието на уредите за
добиване на мед през времето и демонстрация на работа с пчели и добиване на
мед. Планирано е „Медената къща“ да бъде атрактивна туристическа дестинация и
като такава да бъде предложена от ползувателя на БФП за включване в туристическите
обиколки, предлагани от туроператорите. За тази цел са предвидени инвестиции - ремонт
на съществуваща сграда и изграждане на постройка, представляваща атрактивен
демонстрационен център, закупуване на демонстрационно оборудване – машина за
пълнене на мед, машина за кремообразен мед и радиална центрофуга с диаметър 72
см. за демонстрация по вадене на мед. Видовете ремонтни и строителните дейности
са подробно описани в изложението на бизнес-плана.
В бизнес-плана се сочи, че Н.М. е регистриран
земеделски производител с регистрация като ЕТ с фирма „Н.М. –Медената къща“ от
2013 г. За 2012 г. предприятието на земеделския производител има приходи от
отглеждане на пчели и реализация на пчелни продукти малко над 4 000 лева.
По силата на договора и Анекс № 1 от 30.04.2015 г. на
едноличния търговец на 11.12.2015 г. е изплатена безвъзмездна финансова помощ
(БФП) в размер на 47 613, 79 лева (л.129).
Видно от Таблица 2 (л.33) „Производствена и търговска
програма към бизнес-плана планирани са следните приходи от продажби на услуги
на туристи в изградения с БФП обект: за 2014 г. 4 500 посещения в размер
на 45 000 лева при единична цена от 10 лева, за втората година 2015 г. –
5 040 посещения при цена 10,20 лв. – 51 408 лева приходи. За третата
2016 г. и сл. години е предвидено увеличаване на единичната цена на посещение
при запазване на броя на туристи и в зависимост от това са предвидени следните
приходи: 2016 г.- 52 436,16 лева, за 2017 г- 53 484,88 лева, за
петата година, 2018 г.- 54 554,58 лв.
Проверка за изпълнението на сключения договор и за
правомерното разходване на публичните
средства е възложена за първи през 2019 г. след Заповед № РД-07-572/13.06.2019 г. на министъра
на земеделието, храните и горите, с която инцидентно е наредено извършването на
повсеместни проверки, вкл. и по процесната мярка.
В резултат на това и в изпълнение на Заповед № 374028/17.06.2019
г. за извършване на проверка на място е съставен Контролен лист. Видно от
съдържанието на контролния лист планираната инвестиция е изпълнена в пълен обем
и обектът е снабден с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
38/10.09.2015 г.. Установено е изпълнение на ангажимента за допълнително нает
персонал като визиран един трудов договор, сключен на 05.01.2016 г. Установено
е също, че дейностите по бизнес-плана се осъществяват, но същите не достигат
прогнозните стойности в бизнес-плана.
На 21.06.2019 г. жалбоподателката е дала писмени
обяснения (л.86), в които е посочила, че през 2016 г. е реализирала приходи от
625,50 лева от 80 бр. посещения, през 2017 г. – 3 676,50 лева от 280 бр
посещения, през 2018 г. 3 569 лв. от 315 бр. посещения и през 2019 г. 3658
лв. от 300 посещения.
Контролният лист е връчен на жалбоподателя на
26.06.2019 г.
С Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/8547 от 28.10.2019 г. (л.111)
жалбоподателката е уведомена, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
Подробно в УП са описани резултатите от проверката и констатациите, че за три
пълни финансови години, 2016 , 2017 и
2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на
9,55 % от заложените приходи. Извършено е позоваване на клаузи от договора и от
действащата нормативна уредба и е посочено, че съгласно т.30 от Приложение към
раздел І „Общи положение“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване БФП при установени нарушение на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013 г.“, публ. в ДВ бр.69 от 30.08.2019 г. в сила от
30.08.2019 г. общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт ще се
определи на 100% от получената субсидия или на 47 613,79 лева.
Писмото е връчено на ползувателя на помощта на
01.11.209 г. лично, видно от известие за доставяне. Няма данни за подадено
възражение.
На 18.02.2020 е издаден оспорения Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 38/3110730/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8547 от 18.02.2020 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, В.Г., с който на жалбоподателя е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 47 613,79 лева. Актът е
съобщен на ЕТ „Н.М.- Медената къща“ на 21.02.2020 г., видно от известие за
доставяне (л.121). Жалбата срещу него е подадена на 27.02.2020 г.
По искане на ответника по делото бе допусната
съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице Т.Д., запознавайки се с
одобрения бизнес-план (БП) на жалбоподателя, финансовите и счетоводни отчети на
предприятието дава заключение, че:
- през 2016 г. от заложените в БП 45 000 лева приходи от посещения в обекта са реализирани приходи в размер на 4 720 лв. от 1154 бр. посещения и 176 лева приходи от продажба на пчелни продукти, или общия размер на приходите е 6 409 лв, а процентът на изпълнение на бизнес-плана е 14,24 %;
- през 2017 г. от заложените в БП 51 408 лева приходи
от посещения, в обекта са реализирани приходи в размер на 6 096,50 лв. от
1121 бр. посещения и 292 лева приходи от продажба на пчелни продукти, или общия
размер на приходите е 6 386,50 лв., с процент на изпълнение на
бизнес-плана от 12,42 %;
- през 2018 г.
от заложените в БП 52 436,16 лева приходи от посещения, в обекта са
реализирани приходи в размер на 6 053,50 лв. от 1113 бр. посещения и 980 лева
приходи от продажба на пчелни продукти, или общия размер на приходите е 7 033
лв. с
процент на изпълнение на бизнес-плана от 13,41 %;
Според заключението средноаритметично изпълнение на бизнес плана е
в размер на 13,32 %.
Вещото лице дава заключение, че с оспорения АУПДВ са
установени други показатели процент на неизпълнение на бизнес-плана, поради
обстоятелството, че административният орган е ползвал единствено данните от
отчетите от касовия апарат на едноличния търговец. Експертизата установява реализирани
в обекта допълнителни приходи от договорни отношения с туроператорски фирми,
които били платени по банков път и затова не били взети предвид при проверката.
Изводите на вещото лице не бяха оспорени от страните.
Заключението на вещото лице кореспондира с писмените
доказателства по делото и съдът го приема като обективно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Компетентност
на издателя на акта
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция (
на Държавен фонд „Земеделие“) е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
А според новата ал.5 (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Процесният АУПДВ има за предмет установяване на
вземане, произтичащо от задължението на оспорващия по сключения договор, по
силата на който са предоставени безвъзмездно публични средства. Това вземане по
своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и
в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.
Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща
към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На
това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
С изменението на ЗПЗП, публ. в ДВ, бр.51/2019 г. в
сила от 28.06.2019 г. нормата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изрично определя, че
изпълнителният директор ( на ДФЗ) издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Форма
на акта, мотиви
Актът е издаден при спазване на установената за
валидност форма и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който
да го прави незаконосъобразен и да налага отмяната му. Актът съдържа ясни и
изчерпателни мотиви, той като от съдържанието му може да се разбере какви са
фактическите и правните основания, мотивирали административния орган да
определи дължимо за внасяне публично държавно вземане.
Размерът на подлежащата за възстановява сума е
определен въз основа на невалиден акт, който няма белезите на нормативен такъв
по см. на чл.1а във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове
(мотиви, за което са изложени по-долу), поради което съдът приема, че мотиви в
тази част липсват.
Спазване
на административно-производствените правила
В производството по издаване на АУПДВ са спазени общите правила по АПК за издаване на индивидуалните административни актове. По реда на чл.26 от АПК жалбоподателката е уведомена за откритото производство с уведомително писмо, в което подробно са изложени фактически и правните основания, въз основа на които ще се определи публичното държавно вземане.
Актът е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неверни изводи, касаещи размера на констатираното неизпълнение на бизнес-плана.
Видно е, че след анализ на счетоводството на
предприятието на ЕТ и съобразно данните в годишните данъчни декларации за
проверявания период на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. вещото лице установява по-голям
процент на изпълнение на заложените приходи от този, визиран в АУПДВ. Според
административния орган изпълнението на заложените приходи е за 2016 г. 3,93 %,
за 2017 г.12,42 %, за 2018 г- 11,54%, а според заключението за 2016 г. – 14,24
%, за 2017 г.-12,42, за 2018 г.- 13,41 %. Затова е различен и средно
аритметичният процент на неизпълнение за периода, който според административния
орган е 9,55 %, а според експертизата е 13,32 %.
Съдът намира, че установените в административното
производство приходи от дейността в по-малък размер от действителния,
представляват процесуално нарушение на общите правила за издаване на
административните актове, тъй като проверката не е извършена обективно и въз
основа на всички счетоводни документи на предприятието, а са ползвани данните
единствено от касовите отчети. Процентът на неизпълнение е обстоятелство, което
е правно релевантно, т.е. има значение за определянето на размера на сумите,
подлежащи на възстановяване, съгласно чл.46 ал.2 от Наредба № 30/2008 г.,
затова съдът намира, че допуснатото несъответствие е съществено процесуално
нарушение.
Съответствие
на АУПДВ с материалния закон
Съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2008 г., в
случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта.
В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение
по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Макар че жалбоподателката е извършила изцяло
одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и
таблицата на одобрените разходи, то при кандидатстването по мярката и изготвянето
на своя бизнес-план тя е не представила реалните и възможни приходи от
финансираната дейност, поради което не е достигнала прогнозираните размери.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че
констатациите за неизпълнени финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не
обосновават наличие на основание за издаване на АУПДВ.
Същинската цел на финансирането на конкретната
инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка "Разнообразяване
към неземеделски дейности", видно от чл.2 от Наредба № 30/2008 г., е насърчаване
на разнообразяването към неземеделски дейности, насърчаване на създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, насърчаване
на развитието на интегриран туризъм в селските райони.
Постигането на тези цели е в зависимост от изпълнението
на заложените в бизнес-плана приходи от дейността, за която е отпуснато
финансирането. Самият бизнес-план на жалбоподателката е одобрен, защото е
обоснован с постигане на целите на мярката. Условието за достигане на
заложените приходи от дейността в ободрения бизнес план не е нововъзникнало, а
е съществувало към момента на сключване на договора, 15.04.2015 г., видно от
клаузите на същия и Наредба № 30/2008 г., в редакцията й действала към този
момент, както и видно от изискването към съдържанието на бизнес-плана. Съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2008г., бизнес планът за разнообразяване на
дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Процесните три години, 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
попадат в този петгодишен период.
След като е видно, че прогнозираните приходи от
дейността са нереални и неизпълними,
ползувателят на помощта има правото по чл.41 във вр. с чл.47, ал.2 от Наредба №
30/2008 г. да поиска промяна на договора в частта за заложените приходи, но не
и да счита, че не е обвързан с показателите на бизнес-плана, заради които е
одобреното самото финансиране.
По делото се установи по безспорен начин, че за трите финансови
години не са реализирани целите на финансираната с публични средства
инвестиция, макар и същата да е създадена като актив и да се ползва по
предназначение. Това обстоятелство води до извод за наличие на бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи от пряко финансираната с
публични средства дейност.
Неизпълнението на предварително заложената в плана
приходна част е ясна индиция, че едноличният търговец не е разходвал средствата
ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент
(ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на Съюза. Чл. 30 от Регламента прогласява принципите на икономичност,
ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия
като принципи на добро финансово управление, като органите отговорни за
управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези
принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка (чл. 59 от
финансовия регламент).
Съдът намира жалбата за основателна, тъй като размерът
на подлежащата за възстановяване сума от 100 %
е определен в нарушение на чл.46, ал.2 от Наредба № 30/2008г., въз
основа на Правила, одобрени от Държавен фонд „Земеделие“- РА, който не е
овластен от Конституцията или от друг закон да издава подзаконови нормативни
актове.
При определяне
като подлежащ за възстановяване пълния размер на предоставената БФП от 47 613, 79 лева административният орган не
е отчел обстоятелството, че инвестицията е изцяло изпълнена и функционира по
предназначение, има създадено едно работно място и дейността се реализират
някакви приходи, макар и в значително по-малък размер от прогнозираните. Не са
изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението,
последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин, т.е. административният орган не е описал фактическите
установявания по чл.46, ал.2 от Наредба № 30/2008 г.
В нарушение на цитирания текст от подзаконовия
нормативен акт при определянето на размера на подлежащата за възстановяване
сума от 100 % административният орган се
е позовал на т.30 от Приложение към Раздел І „Общи положения от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 г., приети от Държавен фонд – „Земеделие“ – Разплащателна агенция, в
които е посочено, че са в сила от 30.08.2019 г. и които са публикувани в ДВ
бр.69 от 30.08.2019г.
Видно от уводната част на акта е, че Правилата са разработени
в съответствие с член 30 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за
окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L
25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие,
публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за
окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007 - 2013 г.)
Правилата имат всички белези на нормативен акт, но не отговарят
на основния критерии за валидност на нормативните актове, а именно компетентност
на издателя на акта, съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 1а и чл.7а Закона за
нормативните актове. С тяхното издаване и публикуване в ДВ се изземват
правомощия на по-висши държавни органи в противоречие с чл.8, чл.84, т.1,
чл.115 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за нормативните актове и чл. 76 от АПК, нормативни актове могат да издават само
органите, предвидени от Конституцията, или от закон.
В конкретния случай към 30.08.2019 г., датата на
публикацията на Правилата в ДВ, Държавен фонд "Земеделие" не е бил
овластен нито от Конституцията, нито от закон, да издава подзаконови нормативни
актове. Обнародването на правилата в Държавен вестник не може да санира този
основен порок.
В чл. 11, ал.2 и чл.11а, ал.1 от ЗПЗП са изчерпателно
уредени правомощията на ДФЗ и на ДФЗ-РА ( регламентирано е, че функциите на
Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие"), но
липсват нормативно овластяване за издаване на подзаконови нормативни актове. В
разпоредбите на чл. 19 - чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията на УС и на изпълнителния
директор на Фонда също не се съдържа подобно овластяване. Със Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП,
публ. в ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г., т.е. в сила към датата на публикуване на Правилата, са изменени
нормите на чл.20а, ал.2-6 от ЗПЗП, но в същите не са предвидени правомощия за
издаване на подзаконови нормативни актове на изпълнителния директор на ДФЗ-РА
нито за Управителния съвет на ДФЗ. Липсата на компетентност винаги води до
нищожност.
Възможност да издава нормативни актове е предвидена в
чл.9а от ЗПЗП за министъра на земеделието, храните и горите след предварително
съгласуване със заинтересованите ведомства.
Приемането от Държавен фонд „Земеделие“ на правила, по
които да се определя размера на подлежащата на възстановяване БФП, имащи основните
белези на нормативен акт, представлява грубо незачитане на постановени и влезли
в сила съдебни решения. С Решение № 6808
от 08.06.2020 г. по адм.д. № 9424/2019 г.., ІІ отд на Върховния административен
съд, Решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС,
оставено в сила с окончателното решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. №
1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав е пояснено изрично на ДФЗ-РА, че не е
овластен по силата на закона държавен орган, който да приема подзаконови
нормативни актове.
Съгласно чл.5, ал.1 от както административните органи,
така и съдът са длъжни да прилагат по-високия по степен нормативен акт, когато постановление,
правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи
на нормативен акт от по-висока степен. По аргумент от по-силното основание,
когато изобщо няма издаден подзаконов нормативен акт, тъй като е явно, че
визираните в оспорения АУПДВ правила изхождат от некомпетентен орган, съдът и
административните органи са длъжни да прилагат единствено валидните нормативни
актове.
По тези съображения съдът приема, че изложените
мотиви, въз основа на които е определен размерът на подлежащата за
възстановяване сума, следва да се приемат за липсващи като основани на нищожен
акт. Липсващите съображения, мотиви на административния орган, които следва да
са съобразени с обстоятелствата, визирани в чл.46, ал.2 от Наредба № 30/2008
г., касаещи определянето на подлежащата на възстановяване сума, не могат да
бъдат допълвани от съда.
Това налага отмяната на обжалвания индивидуален
административен акт в какъвто смисъл е и съдебната практика на ВАС ( Решение №
15383/13.11.2019 г. по адм.д.№ 7470/2018 г., ІV отд. на ВАС; Решение №
14410/28.10.2019 г. по адм.д.№ 829/2019 г., ІV отд. на ВАС).
Разноски
Основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски. По делото се доказва извършване на разноски в размер на 50 лева
(л.12) за държавна такса.
Доказателства за договаряне и плащане на адвокатско
възнаграждение не се представят по
делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на ЕТ „Н.М. –Медената къща“ Акт за установяване на публично държавно вземане №
38/3110730/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8547 от 18.02.2020 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 47 613,79
лева.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума,
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София да
заплати на ЕТ „Н.М. –Медената къща“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Прилеп, община Добричка, представляван от собственика, Н.Т.М., сумата
от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: